Най-накрая да станеш Дафа практикуващ във Фа-коригирането

Почитаеми Учителю!
Здравейте на всички практикуващи!

Казвам се Май и съм от Швеция. Откакто бях на около 19 години съм се питала какво мога да направя, за да избегна да се върна обратно към това ниво на човечеството.

Аз съм художничка и златар и работя много с тялото си. Един ден, когато бях приключила с изработката на някои скулптури, 4-метрова от диабаз и 6-метрова от гранит, изпитах силна болка в ставите. Нищо не помагаше за болката ми.

Бях пътувала продължително в Югоизточна Азия и по време на едно пътуване през 80-те се запознах с акупунктурата и китайската билкова медицина, които облекчаваха болката ми. Бях толкова развънувана, че когато се прибрах у дома, мъжът ми и аз започнахме първата шведска акупунктурна практика през 1986. Така че китайската алтернативна медицина не ми е чужда.

Един ден видях хора, които правеха някакви движения, които усетих, че трябва да гледам. Така че попитах дали мога да опитам. Веднага усетих, че това е нещо необикновено, топлина се разпространи по цялото ми тяло, когато направих упражненията. Болката ми изчезна веднага, въпреки че това бяха статични движения, всичко наоколо стана по-светло, всичко. Почувствах се страхотно и чиста. Вече си бях дошла у дома. Това беше през 1998 и така открих Фалун Гонг. Това лято ходих няколко пъти на мястото за упражнения, купих и прочетох „Джуан Фалун”. Не можех обаче да приема всичко, така че четях по малко тук и там из книгата. След около година спрях да се усъвършенствам. Бях прекалено привързана към живота на обикновен човек. Всичко, с което се захванех, ставаше добре, като да получавам много и интересна работа и поради тази причина нямах никакво време за усъвършенстване.

През 2001 получих инсулт и влязох в болница. Половината ми тяло беше парализирано, но парализата изчезна почти изведнъж. Не откриха нищо на рентгеновите снимки. Така че можех да се прибера вкъщи. След това не мислех много за инцидента. През това време реших да се преместя обратно в родния си град - голям остров, за да се отпусна. Вече бях започнала да чета „Джуан Фалун” и отново започнах да практикувам. По цял ден четях книгата и изведнъж ме осени. Бях се почувствала зле, защото спрях да практикувам Фалун Гонг, въпреки че не съм била наистина болна. Мисля, че вярата ми в Дафа и в Учителя Ли Хонгджъ направиха възможно да продължа, въпреки трудностите. Това беше първият път, когато Учителят изпита решимостта ми да се усъвършенствам.

Една вечер, когато седях и четях, преживях един прозрачен балон да влезе през прозореца, говорейки ми. Премина толкова бързо, че не можах да разбера какво каза, защото беше като хиляди гласове, говорейки едновременно, като изображения на лента. Най-накрая успях да разгранича един, който говореше за машина, с която трябва да сме много внимателни. Кутия, която може да прави всичко, ала е много опасна за нас. По-късно стигнах до разбирането, че може би това е бил компютърът. Един ден видях много демони отвън до прозореца ми. Друг ден видях на небето SOS (помощ), изписано в облаците. Помислих си, сега е периодът края на Дхарма.

През 2003 напуснах работа, заради силна алергия към метал. Положението ми много ме напрягаше. По това време не се усъвършенствах толкова добре, всичко беше с главата надолу.

Получих сърдечен удар и трябваше да отида в болницата. Апаратурата не показа абсолютно нищо. Въпреки това те искаха да вземам лекарства, но аз отказах. Казах им, че много се замайвам от тези таблетки. Те ми казаха, че няма как да се замайвам, защото това били само лекарства за разреждане на кръвта, същите като в Албил. Тогава си помислих: „Аз съм Фалун Дафа ученик, не съм болна”. Отидох у дома и казах, няма да вземам тези лекарства. В такъв случай ти поемаш отговорност, ако нещо се случи, така ми казаха. След този ден взех всичко на сериозно, изучавах „Джуан Фалун” и изпращах праведни мисли. Трябва да призная, че имах много физически изпитания като Дафа ученик. Това беше вторият път, когато Учителят изпита решимостта ми да се усъвършенствам. Да, има още много, Учителят ме е изпитвал, но не мога да обхвана всичко този път.

Един ден, не много отдавна, реших да спра да стоя в обежището си и да започна да помагам с Фа-коригирането. Започнах да раздавам листовки относно човешките права, относно преследването на практикуващи Фалун Гонг в Китай, флаери за филмите: „Свободен Китай: смелостта да повярваш” и „Отвъд страха”. Също така обиколих всички мои приятели и различните бизнес компании около мен и им разясних истината за преследването на практикуващи Фалун Гонг в Китай, както и събрах подписи за петицията към ООН.

През юли тази година отидох в Стокхолм, за да присъствам на отбелязването на деня, в който започва преследването в Китай– 20 юли 1999. Това беше първият път, когато бях там и демонстрирах упражненията на Фалун Гонг пред китайското посолство и раздавах листовки за разясняване на истината в центъра. По това време течеше и изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен” в Стокхолм. Онази вечер реших, че ще остана в Стокхолм всичките 16 дни и ще помагам с изложбата и разясняването на истината на китайски туристи. Усмихнах се, докато пишех това споделяне. Всичко може да не е както предполагаме, може да е дори по-добро! Всяка сутрин ходех до сградата на общинския Съвет на Стокхолм в 9 часа и правех упражненията на Фалун Гонг, така че всички туристи да могат да ги видят. Много туристи от цял свят, както и много китайски туристи, идваха на този туристически обект. Те (китайците) често са много стъписани да видят западен практикуващ. Един ден около 10 – 15 човека спряха точно, където стоях аз и всички поискаха вестници. Бяха толкова щастливи и говореха ли говореха, сякаш мислеха, че мога да разбера какво казват. Аз кимах любезно на всеки, който ми говореше, въпреки че не разбирах нищо. Но въпреки това беше все едно можех да разбера какво казват, много беше свързано с Фалун Гонг, имаха приятели в беда, последователно един след друг, така че почти цялата група участваше в разговора. Някои дори се насълзиха. Те бяха щастливи да ми говорят за своето отчаяние. Някои туристически гидове също дойдоха при мен и ме питаха какъв тип движения правим и аз отговорих, че това са упражненията на Фалун Гонг, вид Чигонг с усъвършенстване на духа. Също им казах и за преследването на практикуващи Фалун Гонг в Китай. Един определен гид беше доста разстроена и отрицателно настроен към Фалун Гонг. Започнах да й разяснявам истината и тя изглеждаше по-отпусната, така че обясних малко повече. Когато се разделихме тя се усмихна и ме прегърна, и каза, че й е било много приятно да говори с мен за това. Сега тя можеше радостно да обясни истината за Фалун Гонг на всички туристи.

Когато помагах с изложбата „Джън-Шан Жен” казвах, че се застъпвам за човешките права и че имаме изложба за преживявания от преследването на практикуващи Фалун Гонг. Раздавах листовки и казвах, че ще сме много благодарни, ако подпишат петицията срещу отнемане на органи на практикуващи Фалун Гонг, на християни, както и на хора, които не мислят според изискванията на ККП в Китай. Хората, които бяха видели изложбата, се чувстваха много тъжни след това и много от тях бяха просълзени. Имахме много прекрасни срещи с хора от целия свят. Да бъда част от изложбата беше изживяване, което е трудно да се опише и емоционално бях много щастлива в сърцето си. Никога не бях прекарвала такъв дълъг период с други практикуващи на едно и също място, така че се повиших в нивото си и се чувствах като в тиха стъклена топка, бях чувствителна към всичко около себе си през целия ден. Един ден ме заболя главата и вечерта не виждах почти нищо. Виждах бели светлини и се потях много и се наложи да сменям чаршафите вечер. Не спях повече от 2 – 4 часа през по-голямата част от 16-те дни.

Когато се прибрах, вкъщи имах многократно освобождаване от различни привързаности. Насън разбирах от кои привързаности трябваше да се откажа. Някои вечери имаше пулсации по тялото и в очите ми и тези вечери не успявах да спя много. В костите ми имаше много карма, която трябваше да се премахне. Вечно съм благодарна. Благодарение на тези промени се научих също да бъда смирена, когато се сблъскам с разногласия. Показвайки уважение и оценявайки другите практикуващи и хора, съзнанието ми беше станало по-чисто и като цяло положителната ми енергия беше много заздравена. Надявам се, че отваряйки съзнанието си, това ще ми помогне да бъда Дафа ученик от периода на Фа-коригирането и да помагам на Учителя да коригира Фа. Може да не съм се справила добре в много насоки, но като Дафа ученик вече не мога да мисля само за себе си. Трябва да спасявам съзнателни същества и да разяснявам истината на хората. Искам да изоставя всичко и да продължа напред, да бъда праведна, да гледам навътре, да практикувам и да изучавам Фа. Това е, което Учителят иска.

Благодаря ти, Учителю!
Благодаря ви на всички практикуващи!

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)