Да следваме отблизо напредъка на Фа-коригирането на Учителя, без изоставане

Дафа практикуващите правят и трите неща добре, вървят в крачка с напредъка на Фа-коригирането на Учителя, бързат да спасят повече съзнателни същества и занасят добрите новини за „Шен Юн” при всяко домакинство.
Всеки път, когато „Шен Юн” е на път да дойде, винаги се опитвам да изпращам повече праведни мисли, да изучавам повече Фа и да сътруднича на кoординаторите безусловно; това също е част от изграждането на моята могъща добродетел и спасяване на съзнателни същества.
Много практикуващи активно участват в различни проекти. Аз съм от хората, които нямат някакви специални умения в обикновеното човешко общество, но не се страхувам от страданието и съм решен да правя всичко, което мога да правя; по тази причина участвах в работата по разпространението на листовки за „Шен Юн”. Понякога раздавах листовките в продължение на седмици, без да почивам. Тогава се чувствах изморен и не бях склонен да раздавам листовки пред театри, а исках да си почина в нощта след Фа-изучаването. Също така се оплаквах за това, че местните млади практикуващи не раздават листовки пред театрите.
Един ден местен практикуващ се обади в офиса на „Шен Юн” и помоли младите практикуващи да отидат пред театрите, за да раздават листовки. Практикуващият в офиса, който стоеше от другата страна на слушалката отговори: „Тук има пет човека, най-възрастният е на 80, а най-младият на 60 години, кой от нас е млад?” След като чух този диалог, не можех да спра да се смея. След което помислих върху случилото се. Казах на себе си, че не бива да бъда привързан към комфорта, като и да не позволявам на злото да се възползва от това – нужно е да върша нещата ако мога и да сътруднича на координаторите безусловно. За този период от време участвах активно също като младите практикуващи.
Ако искаме да спасим повече съзнателни същества, трябва да изучаваме повече Фа и да изпращаме повече праведни мисли, за да се изчисти намесата, която блокира местните практикуващи да пристъпят напред и да се изравним с напредъка на Фа-коригирането. Въпреки че бях помолен да взема ден почивка, в който да изпращам праведни мисли, аз все пак настоявах да изляза, за да раздавам листовки. Раздавайки листовки. изпращах силни праведни мисли. Например, когато вървях към къща 48, казвах в сърцето си: „Здравейте хора от къща 48, заповядайте да гледате представлението на „Шен Юн”, „Шен Юн” може да ви спаси, Фа Джън Чиен Куън, Сие Ъ Чуен Мие / намесата на злото е напълно елиминирана.” Прилагах този подход за всяка следваща къща. Понякога несъзнателно го изричах на глас. Изведнъж установих неотложността, спешността на спасяването на съзнателни същества, което ускори темпото, с което вършех нещата, така че повече хора да имат възможност да дойдат да гледат „Шен Юн” и да бъдат спасени.
Някои къщи са построени навътре в обширни дворове, а някои са на върха на хълма. Когато раздавах листовки, често се изморявах и задъхвах, имах слабост в краката и бях изпотен. Тогава рецитирах „Хон Ин” на Учителя, „Изкачването на планината Тай”, и не се отказвах, докато не приключеше раздаването на листовки в региона. От време на време напомнях на себе си, че трябва да се стремя да бъда по-прилежен, без да изпускам никаква възможност, която Учителят е аранжирал за мен - да спасявам съзнателни същества, да спасявам хора с предопределена връзка и да бъда достоен Дафа практикуващ.
Аз съм откровен (не сложно аналитичен, а с по-елементарно мислене) човек. Понякога правя нещата трудни за себе си. Веднъж когато раздавах листовки с практикуващи от град Лийдс, Великобритания, отидох до къща на кръстовището. Аз съм пътно неориентиран. Влязох през предния двор на къщата и излязох от задния, след като оставих листовки в пощенската кутия. След това продължих към следващата къща. В резултат на това се бях озовал на друга улица, без да си давам сметка за това. Когато приключих с цялата улица установих, че през цялото време не се засякохме с практикуващия, който раздаваше листовки на другия край на същата улица, но не се задълбочих много в мисли за това, а просто си помислих, че практикуващият може би е отишъл на отсрещния път. Тогава му позвъних по телефона. Практикуващият ме попита къде съм, но аз не бях сигурен къде точно съм. Той ми каза да остана, където съм, а той ще ме намери. Почувствах се потиснат и започнах да се самообвинявам: „Какъв идиот съм, изгубих се, без да се усетя, колко съм глупав.” За щастие улицата, на която се намирах, беше в листа за разпространение на листовки, което ме накара да се почувствам по-комфортно (успокои малко сърцето ми). Този инцидент ми показа, че трябва да уважаваме Учителя и Фа. Това означава, че когато изучаваме Фа, е нужно да имаме ясно съзнание, да бъдем концентрирани и да изучаваме Фа сериозно. Не трябва да мислим за други неща, докато изучаваме Фа, приключвайки изучаването като сомнамбули. С други думи, ще бъдем като маймуни, ловящи риби на Луната и усилията ни ще са напразни, от което злото лесно може да се възползва. Учителят ни е казвал да се усъвършенстваме истински, така че ние трябва да изучаваме Фа добре, да правим трите неща добре и да бъдем достойни Дафа практикуващи.
Мога да казвам само няколко думи на английски, при това с неточно произношение. Но без значение какво мога, бедният ми английски влезе в употреба. Бях в Бирмингам, Англия и ми беше възложено да разпространявам листовки на особен път. Практикуващ ми каза да се върна по същия маршрут, след като приключа където съм. Захванах се за работа, без да попитам колко е дълъг този път. Къщите на пътя бяха нарядко и колкото по-напред , толкова по-нарядко ставаха къщите, с повече от 200 м разстояние помежду им. Един участък от пътя изглеждаше като огромен каньон. Страхувах се да погледна напред, но знаех, че не съм стигнал края на пътя. Въпреки това аз продължавах. Нямаше никакви хора на този път, така че аз рецитирах Хон Ин на Учителя на глас, чувствайки се горд от мисията, която имах като Дафа практикуващ да спасявам съзнателни същества. Без да мисля, стигнах Т-образно кръстовище с фермерска земя пред мен, без домакинство, но аз все още не бях стигнал края на път. Помислих си, че не бива да продължавам нататък, така че позвъних на практикуващия; телефонът ми обаче нямаше сигнал. Не можех да се свържа с практикуващия и всичко, което можех да направя, беше да го изчакам да дойде и да ме вземе.
По-късно разбрах, че практикуващият е обикалял наоколо, търсейки ме, но не ме е намерил, защото съм се отдалечил твърде много. Стъмваше се, а аз чувствах студ, тъй като цялото ми тяло се беше изпотило. Това не беше от голямо значение, онова, което наистина ме притесняваше беше, че практикуващият живееше надалеч, часът минаваше 22:00, а той трябваше да се прибере в къщи. Освен това той имаше деца, които се нуждаеха от грижа, таксите за градския транспорт бяха много високи и той трябваше да направи прекачване на половината път от дома си. Не беше лесно за него да излезе да подкрепя „Шен Юн”, а прибирането му към вкъщи беше отложено от мен. Докато изпращах праведни мисли, помолих Учителя да ме подкрепи, за да намеря начин да се върна. Не след дълго двама около 60-годишни мъже ме взеха с колата си. Аз пристъпих напред и използвах недодялания си английски, „LaiShi” (хубаво), „YieShi (да)” , използвах думите, които зная на английски. В крайна сметка успях да ги помоля да използвам мобилния им телефон, за да се свържа с практикуващия. Нямах идея къде се намирам, така че просто подадох телефона на джентълмените, за да разговарят с практикуващия. Джентълменът ми подаде телефона, след като приключи да говори и практикуващият ми каза, че двамата мъже ще ме откарат до гарата, където той ще ме чака. Влязох в колата, изразих благодарностите си към тях и им казах, че съм дошъл, за да разпространявам листовки за „Шен Юн”. Вероятно джентълмените разбраха какво им разказвам и кимаха. След като се срещнахме с другите практикуващи, ги помолих да разкажат на джентълмените за спектакъла още веднъж. Те бяха много щастливи и си тръгнаха с листовки на „Шен Юн” в ръка.
След този опит изказвам дълбоки адмирации на онези практикуващи, които могат да говорят добре английски и разкриват красотата на „Шен Юн” на хората по света.
Днес аз съм тук и искрено казвам няколко думи на всички практикуващи: мои съпрактикуващи, моля ви, побързайте да сте в крак с Фа-коригирането, да изпълним праисторическите си обети, да помогнем на Учителя, да бъдем по-малко обременени, да изоставяме своите привързаности, да правим трите неща добре, да чуваме думите на Учителя, да изучаваме Фа повече и по-добре, да извървяваме всяка стъпка с праведни мисли и действия; стремете се напред, самоусъвършенствайте се солидно и бъдете прилежни.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)