Моят опит в самоусъвършенстването

Поздрави, Обичани Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Казвам се Карол Колар. канадка съм и съм омъжена за швейцарски практикуващ от 2008. Оттогава живея в Швейцария.
Това е третото ми споделяне на опит на Фа-конференция, откакто започнах да практикувам през 2000 година. Това, обаче, е първото ми споделяне на европейска Фа- конференция и за мен е чест да го споделя с вас във Виена.

Началото на самоусъвършенстването

Когато започнах своето самоусъвършенстване, имах щастието да съм в група от много грижовни западни практикуващи в Канада. Нашата група за изучаване беше малка, но динамична, тъй като много млади практикуващи се присъединяваха на груповата практика, докато посещаваха местния университет. Всеки от тях имаше ценен принос към групата. Те бяха особено способни да се вглеждат навътре лесно и да анализират всеки проблем, който срещат, според Фа. Това ми беше много полезно, тъй като вглеждането навътре при мен не се получаваше естествено. И така, успяхме да създадем среда, в която се чувствахме в безопасност и свободни да отворим сърцата си и да си помагаме взаимно да гледаме навътре. Успях също да разбера, че всеки един от нас има силни страни, както и слабости. Бяхме добри в координацията помежду си, когато организирахме Дафа събития. Нямаше очевиден ръководител. Решавахме какво да правим като група и всеки от нас се чувстваше отговорен и се стараеше да участва както може. В крайна сметка се получаваше учудващо добре. Координационните тела на национално и регионално ниво винаги ни помагаха и не бяха претенциозни, когато се свързвахме с тях. Чувствах, че съм намерила частица чиста земя във Фалун Дафа.
Преди да се омъжа през 2008 бях посещавала Европа само два пъти. Веднъж, за да присъствам на седмицата за Правата на Човека в Обединените Нации в Женева през 2003, а след това и като турист в Париж.
В Швейцария открих една различна държава с различни начини да действие, както и напълно различна среда за самоусъвършенстване. Бях наясно с това преди да пристигна, но е различно да го преживееш в действителност. Сега имам усещането, че съм дошла в друго измерение, на същото ниво, но въпреки това в различно измерение. Независимо дали е вярно или не, това беше началото на нова глава в моето самоусъвършенстване, в която се научих да изоставям много схващания и привързаности.

Комплименти и критика

Една от силните ми привързаности беше, че бях много чувствителна към комплименти и критика. Преди да се омъжа отново, съпругът ми винаги ми правеше комплименти. Чувствах се наистина обичана, приемана и това създаваше атмосфера, в която можех да цъфтя като цвете.
След като се омъжихме, постенно комплиментите бяха заместени от постоянна критика. Не можех да го преживея, не можех да остана спокойна, за запазя любящо и прощаващо сърце. Реакцията ми беше тъга, разочарование, отхвърляне, което доведе до чувство на безполезност, достигащо до отчаяние.
Знаех, че това е много дълбока привързаност. Трябваше да я изоставя. Но да разбираш е едно, а да се издигнеш над нещата е съвсем друго. Имаше много слоеве, от които да се освободя и ми отне много години да го приемам спокойно. Разбира се, всеки път беше тест.
Осъзнах също, че критиката беше казана само веднъж, но аз я преповтарях отново и отново в главата си, което я усилваше 100 пъти и ми пречеше да съм в спокойното си и ведро естествено състояние. Осъзнах също, че повторението на критиката в моята глава не беше моята истинска същност, а разрушителната ми страна.
Успях да разбера, че комплиментите и критиката са всъщност двете страни на една и съща монета. Ако нещо ми влияе по един или друг начин, то е, защото имам да коригирам своя слабост; привързаност, която да изоставя. В противен случай можех просто да слушам, да отсъдя дали наистина се отнася за мен или не и да се поправя, ако е необходимо.
В „Джуан Фалун” Учителят казва: „Ако можете да отстъпите крачка назад, ще видите нещата в изцяло нова светлина.“
Трябва да помня това, да отстъпя стъпка назад, да приемам нещата със състрадание, тъй като първата ми реакция е да се чувствам виновна, дори и да не съм, да се чувствам в капан и да реагирам от страх. Когато погледнах по-дълбоко в себе си открих, че страхът беше в основата на много от моите първични реакции.

Красиви мечти и желания

Трябва да призная, че дори на моята възраст, все още вярвам в любовните истории. Знаем, че като пратикуващи ние създаваме наследство за бъдещето. Омъжих се отново с мисълта, че създавам и оставям за идните поколения една много хармонична връзка между двама практикуващи, които са се омъжили, макар и вече на 50 и живеят според Джън – Шан – Жен. Това не беше действие в Ууей – да вършиш нещата без намерение.
Но все пак не мина много време преди да осъзная, че носех ненужния багаж със себе си, където и да отидех, и че ще трябва да изоставя нечистите неща. Освен това изглеждаше, че ако исках да се слея с местната група от швейцарски практикуващи, това трябваше да е с цената на свободата ми. Разбира се не бях дошла в чужбина, за да загубя свободата си или да се проваля в самоусъвършенстването си. Така че бях поставена пред предизвикателството да намеря начин да съществувам като практикуваща. Докато търсех различни начини, сърцето ми отхвърляше местната ситуация. Опитвах се да бъда състрадателна, но не можех. Опитвах се да бъда търпелива, но се държах като обикновен човек.
В „ Есенции за усърден напредък“ Учителят казва: „Какво е Търпение (Жен)? Търпението е ключът към подобрението на Шиншин. Да се примиряваш с гняв, тъга или сълзи е търпението на един обикновен човек, който е привързан към своите притеснения. Да се примиряваш без гняв или тъга е търпението на един самоусъвършенстващ се.“
Учителят е казал също: „ Независимо дали казвате, че съм добър или лош, това няма да повлияе съзнанието ми“ („Преподаване на Фа на Фа Конференцията за Асистенти в Чанчун – 1998 г.”)
„ Каквото и да преживеете по време на своето самоусъвършенстване – независимо добро или лошо – е добре, защото то се случва само защото се самоусъвършенствате.“ (Към Фа Конференцията в Чикаго)
Бях прекалено привързана към своите притеснения. За щастие Учителят ми беше осигурил паралелна среда от грижовни практикуващи наблизо и Дафа работа по няколко международни проекта. Така в крайна сметка осъзнах, че страдам, защото бях привързана към това да бъда оценявана, да бъда харесвана, да бъда обичана, да принадлежа към група практикуващи, в която да мога спокойно да споделям открито. Заради тези причини ли стоях във Фалун Дафа? Разбира се, че не! В Дафа, всеки ученик трябва да се справя сам. Трябва да сме способни да изоставим всичко, въпреки че това не означава, че ще загубим всичко. Но трябва да можем да изоставим всичко. Отне ми много време да успея да се освободя от негодуванието. Всъщност тези местни практикуващи бяха там, за да ми помогнат да видя недостатъците си: Като не ми осигуряваха това, което търсех, те ме накараха да осъзная, че което търсех беше извън мен, а всичко можеше да намеря вътре в себе си. Трябваше да имам увереност в себе си.
Осъзнах също, че не бях мила към местните практикуващи, защото мислех, че те искат да ми наложат своето поведение. Може би те не ме харесваха, но и аз също не ги харесвах. Можеха ли наистина да ми наложат своето? Само ако го приемех! Ако сама го приемех, тогава в действителност аз сама си го налагах. Свободата ми е в самата мен. Когато разбрах това, открих вътрешен мир и състрадание, както и уважение към тези съпрактикуващи. Трябва да съм честна към себе си и да се самоусъвършенствам според своето разбиране за Фа. Това е да си отговорен към Фа. Когато разбрах ситуацията, успях да се издигна над нея със състрадание в сърцето си; тогава научих за проекта на филма „Свободен Китай”, който ми позволи да върша едно от трите неща, които Учителят иска да вършим.

Проектът на документалния филм „Свободен Китай”

Този проект ме докосна по няколко причини:
първо, защото открих, че този много награждаван документален филм е много силен за разясняване на истината по начин, който хората биха приели и разбрали;
второ, за чужди езици: всичко, което беше нужно да направим, беше да преведем текста от английски на своя език и да следваме инструкциите на режисьора на филма – той е главният координатор на този проект;
трето, практикуващите трябва само да намерят пространство за да го представят и да го рекламират на местно ниво – всички допълнителни материали са на наше разположение;
и последно, когато се включат социалните медии и обществените телевизии, има потенциал да се достигнат хиляди и хиляди хора, дори и повече, както беше направено чрез обществените телевизии в няколко източни държави.
Това е много полезен инструмент, особено на места, където има по-малко практикуващи.
Този проект ме научи на много полезни неща за ефективно разясняване на истината в по-широк план. Премахна много прегради и разшири мирогледа ми относно координацията и работата в екип, докато използваме технологиите за постигане на целта си. Нещо повече, докато можем да общуваме на един и същи език с практикуващи в различни държави, членовете на екипа може да са разпръснати по целия свят, за да могат да използват своите различни способности за успеха на проекта.
След започването на проекта „Свободен Китай” във Франция през септември 2012, екипът ни редовно се среща да изучава Фа и да обсъжда проекта. Първоначално мислех, че това ще е краткосрочен проект за около година. Работата беше да се кандидатства с филма за фестивали, докато се организират частни местни прожекции, след което да се организират публични прожекции, докато филмът се пусне свободно по телевизията. Но не се получи по този начин.

Урок по търпеливост

Така че когато дойде лятото на 2013, исках да спра редовните ни срещи до следващия септември, под предлог, че хората не посещават много филми през лятото. Въпреки това член на екипа от остров Реюнион каза, че това не важи за мястото, където живее той и че хората ходят на прожекции. Той предложи да продължим със срещите си в Сонант. Когато погледнах навътре, можех да видя, че това е извинение от моя страна, за да си почина, да правя нещо друго, защото не смятах, че се справям добре с воденето на срещите. Бях малко мързелива, но също ми липсваше и търпеливост. Така че се срещахме и през лятото, но не толкова често. През 2014 се повтори същият сценарий, но този път не изпитвах такова негодувание към това, че продължаваме.
Оттогава осъзнах, че понякога ми се струва, че не се случва много. Това не е задължително да е така, защото изучаването на Фа и изпращането на праведни мисли заедно като екип поддържат проекта и правят нещата да се случват по един или друг начин. Например, след 2014, когато започнах да следя прожекциите ни и присъстващите на тях, екипът ни беше показал филма на повече от 2500 души не само във Франция, Гуадалупе и Реюнион, но и на широка публика в Бенин и Того, и в по-малък мащаб на френскоговорящи в Швейцария.
Нашите редовни срещи за изучаване на Фа и за организационни въпроси бяха отправна точка на проекта и неговите членове. Много пъти нямах мотивация да присъствам; разбира се, това беше въздействие, което си играеше с моите слабости. Въпреки това ми костваше усилия, но тъй като бях координаторът, присъствието беше най-малкото, което можех да направя. Въпреки всичко винаги съм била възнаграждавана за присъствието си: когато ми липсваше мотивация, след изучаването на Фа и слушайки другите членове на екипа и работата, което са свършили в районите си, винаги се чуствах одухотворена от нова сила и мотивация. С течение на времето осъзнах значимостта на тези срещи, не само за успеха на проекта, но и за придържането ми към моята собствена пътека в самоусъвършенстването.
От друга страна, ежеседмичните ни международни срещи за „Свободен Китай” ме научиха да мисля в по-широк мащаб, що се отнася до това колко хора ще достигна при разясняване на истината. Учителят много пъти ни е казвал, че още не сме достигнали броя хора, които трябва да спасим и че много от тях още трябва да бъдат спасени.
На Преподаването на Фа на Фа Конференцията в Ню Йорк 2015 Учителят казва: „Разясняването на фактите и спасяването на съзнателни същества са това, което трябва да постигнете. Няма друго, което трябва да постигнете. Няма нищо друго в този свят, което трябва да постигнете.”
Ако нещо не постигаше очакваните резултати, главният ни координатор правеше проучване и пробваше нещо друго. Научих също и колко са полезни социалните медии и други технологии, които можем да използваме, за да сме по-ефективни.

Луню

Новото Луню е ценен подарък от Учителя. Докато го запаметявах открих, че ме вдъхновява да се справям по-добре, да се асимилирам с Джън-Шан-Жен на едно много по-дълбоко ниво. То ме мотивира и ми дава сили да наблюдавам повече своите действия и дали те съотвестват на Джън-Шан-Жен. Това Луню е на много по-високо ниво. То е невероятно упътване, което да помогне на повече хора да разберат значението на Джън-Шан-Жен в живота си и така да бъдат спасени. А като практикуваща определено ще работя усилено да се асимилирам по-добре с Джън-Шан-Жен.
Бих искала да завърша с тези два вдъхновяващи цитата в последния параграф на Луню:
„Ако човешките същества могат да се вкоренят в една морална основа и да издигнат своя характер и съзнание, цивилизациите в човешкото общество ще бъдат дълготрайни, а божествените чудеса ще се появят отново в човешкото общество.”
„Когато човешките същества могат да покажат заслужената почит и уважение към проявленията на Дафа в човешкия свят, това ще донесе щастие или слава на хората, народите или държавите.”
Благодаря, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!