Да се позиционираш правилно във Фа

(Minghui.org) Периодично си задавам въпроса: „Какво е самоусъвършенстване?“ Изглежда подобно на пътя на Шакямуни по време на неговите 49 години на самоусъвършенстване. Той непрекъснато откривал, че предишните му разбирания били погрешни.

Неразбиране същността на самоусъвършенстването

Когато за първи път започнах да се самоусъвършенствам, мислех, че съм самоусъвършенстващ се. Когато Дафа бе оклеветен, мислех, че съм самоусъвършенстващ се, защото продължавах да практикувам. По време на преследването мислех, че съм самоусъвършенстващ се, защото не се отказах, дори пред заплахата от арест и задържане.
Но след всички тези години открих, че не съм разбирал смисъла на самоусъвършенстването.
Учителят казва:
„Било то по телевизията, в „Епок Таймс“ или в други медийни компании, от сега нататък променете състоянието, в което се намирате. Вие не се държите като самоусъвършенстващи се! Повдигнах тези въпроси отдавна. Кога ще направите нещо относно това? Кога ще направите нещо относно това?! Времето изтича.“ („Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сан Франциско, 2014 г.“)
Не осъзнавах, че думите на Учителя са били насочени към мен. Мислите ми бяха твърде далеч от тези на истински самоусъвършенстващ се. Да, изучавах Фа, правех упражненията и работех усилено по някои Дафа проекти. Но това не значеше непременно, че съм достигнал стандарта за Дафа практикуващ.
Не станах човек, който живее само за другите. Можех да видя как егоизмът заема моето измерение, което се отразяваше на моите мисли и представи. Ако нещо се сблъскаше с представите ми, чувствах, че съм прав. Поради това понякога спорех или дори се борех с другите практикуващи. Как бих могъл да се асимилирам с Фа, ако винаги чувствах, че съм прав? Използвах Фа, за да оценявам другите хора. Бях ли изобщо самоусъвършенстващ се?
Не бях мислил по този въпрос, докато не започнах да пиша тази статия. Все пак носех в сърцето си желание: исках да бъда истински самоусъвършенстващ се, безкористен човек в новата вселена.
Започнах да се променям. В работата за Дафа си напомнях да бъда внимателен и да помагам на другите хора. Когато другите бяха на различно мнение се опитвах да сдържам забележките си. Когато бях ядосан, знаех, че греша, независимо какво се е случило.
Отправна точка за мен да стана истински практикуващ е да мисля първо за другите.

Безграничната толерантност и състрадание на Дафа

От първия ден, в който правя седящата медитация, съм си мислел, че няма нужда да седим целия час, защото един вид си спомнях, че Учителят е казал да седим колкото можем да издържим.
Преди няколко дни, когато правех седящата медитация, изведнъж разбрах, че Учителя има предвид, че трябва да седим толкова дълго, колкото е възможно.
Тогава усетих безграничната толерантност и състрадание на Дафа, който позволява на практикуващите на различни нива да се самоусъвършенстват. Няма определен стандарт за всички.
От това разбрах също, че по време на сътрудничеството в екип трябва да бъдем толерантни към различните мнения, така че всички да можем да се разбираме и уважаваме взаимно. Стандартът за работа може да бъде същият, но трябва да се отнасяме към другите със състрадание.

Резултатите щяха да са различни ако се бях справил по-добре

„Той е прав,
а аз греша,“ („Кой е прав, кой греши“, Хон Ин том III)
Дълго време не разбирах напълно думите на Учителя. Наскоро, заради няколко инцидента наистина видях, че не съм бил прав.
Понякога изглеждаше, че други практикуващи не са свършили някои неща добре и по този начин създаваха лоши резултати. Но когато помислих много внимателно как бих могъл аз да се справя по-добре открих, че резултатите биха били различни, ако се бях справил по-добре с моята част.
Докато работехме заедно по проект, моят сътрудник постоянно правеше грешки. Не можех да намеря начин да разреша проблема. Тогава един ден, докато изпращах праведни мисли, Учителят ми позволи да видя нещата от различен ъгъл. Въпреки че този практикуващ продължаваше да прави грешки, всъщност при 15 грешки той даде най-доброто от себе си и поправи десет от тях. Но моят поглед беше фокусиран само върху петте, които той не направи добре. А в очите на един бог той бе велик самоусъвършенстващ се, който е направил всичко по силите си.
При друг случай аз използвах моя стандарт за преценката на съпрактикуващ. Отсъдих, че не е прав. По-късно стигнах до разбирането, че действието на практикуващия бе отражение на по-широката ни култивационна среда. Както Учителят казва:
„Никой не бива да обвинява другите за това, тъй като всеки е наливал масло в огъня.“ (Джуан Фалун)

Отстраняване на представата за правилно или неправилно

По време на разговор със съпрактикуващи един практикуващ имаше някои негативни мисли. Споделих моите мисли по темата, но практикуващия не прие мнението ми. Знаех, че част от причината бе, че имах манталитет за съревнование.
Тогава друга практикуваща сподели своето виждане. Когато заговори, то бе като пролетен дъжд, овлажняващ и подхранващ всичко в сърцето ми.
Видях разликата и разбрах повече от Фа. Не беше важно колко разумни изглеждаха думите ми. Важно беше моето намерение, когато говорех, и колко чисто бе сърцето ми. Когато тази практикуваща говореше, тя беше скромна и искрена. Тя нямаше представата кой е прав или грешен. Тъй като се придържаше към Фа, Фа претопяваше всички отрицателни елементи.
Учителят ми позволи да видя, като ярък контраст, какви силни представи имах аз. Обръщах толкова много внимание на правилно или погрешно на повърхността. Пренебрегвах чистотата на сърцето си, което всъщност определя проникващата сила на думите ми. С други думи, казаното от мен беше за да "изразя себе си" вместо "да върша добро за другите."
Един ден някои практикуващи мислеха, че сушата в района е била причинена от "разделители" сред практикуващите. Аз казах, че не мисля, че имам някакво разделение от другите. Практикуващ после каза, че "разделител" на английски език може да означава "несъгласие." Изведнъж разбрах, че когато бях критичен към другите, създавах "разделение".
Учителят ми каза да изоставя представите си - всички представи, които съм натрупал от този живот и от минали животи. Нито една от тези представи не е истината, а бяха базирани на моето его. Те бяха пречки, спиращи ме да отида на по-високи нива.

Неразрушимо тяло

Веднъж имах спор със съпрактикуващ. Същата нощ имах сън. В съня борба между двама практикуващи създаде демон на похотта, които обезпокои друг практикуващ, свидетел на борбата. От това разбрах, че не е маловажно, когато си изпускам нервите. Това би могло да създаде трудности и сред практикуващите.
Една събота сутрин, всички специалисти по продажбите имаха среща в офиса. Не бях специалист по продажбите и дойдох на площад „Портсмут“ да правя упражненията. По време на упражненията си мислех, че е жалко, че хората от продажбите не могат да са тук, за да утвърждават Фа, като правим упражненията на публично място. Веднага след като се появи тази мисъл, почувствах, че има нишка, свързваща мен и хората на срещата.
Веднага се просветлих: аз не представлявах само себе си. Аз бях там, за да представлявам всички практикуващи от медията като едно тяло. Всеки отделен индивид не трябва да прави всичко, но всеки от нас трябва да достигне стандарта за правене на нещата, които прави. По този начин, ние ставаме неразрушимо единно тяло.

Препозициониране

На сегашния етап разбирам, че трябва безусловно да се асимилираме с Дафа. И все пак открих, че не правя това през цялото време.
Веднъж един непрактикуващ посети нашия офис и друг практикуващ чете с него Фа. Когато видях, че щеше да заспи, аз го разкритикувах остро. По-късно човекът каза, че няма да учи повече Дафа и практикуващият ми се разгневи. Бях изумен. Тогава осъзнах, че мъмренето на хората не беше толкова далеч от развъждането на демони в собственото съзнание. Не се държах като самоусъвършенстващ се.
Друг симптом бе наличието на собствени представи, когато изучавам Фа. Приемах Фа, когато изглеждаше че съответства на моите представи, в противен случай просто го пропусках. Не се асимилирах с Фа безусловно.
Когато погледнах към отношението ми към Дафа проектите открих, че подсъзнателно съм имал мисълта да използвам Дафа, за да направя работата си по-лесна. Исках да използвам самоусъвършенстването, за да заменя необходимостта да изуча професионалните знания, необходими за работата.
Знаех, че Дафа е добър. Нямах намерение да използвам Дафа, за да постигна това, от което имах нужда. Когато не можех да се отърва от някоя привързаност, аз се успокоявах и поглеждах на вътре. Тогава открих, че не съм се позиционирал правилно във Фа.