Огромна радост при промотирането на „Шен Юн“

Беше много радостно събитие да участвам в дейностите по промотирането на „Шен Юн” миналата година. В същото време имаше много ситуации, при които Учителят ми помогна да разбера смисъла на тази радост.

След донякъде бурен период подписахме договор за залата за „Шен Юн”, само ден преди обикалящо търговско изложение от висока класа да се състои на същото място. Освен това вече бяхме организирали хора за първия си промоционален щанд за „Шен Юн” на това място. Продажбата ни на билети започна на първия ден от изложението. Практикуващи, които бяха участвали предишни години в събития по разпространението на „Шен Юн”, казаха, че това е идеално място и че ще изиграе съществена роля в постигането на целевите ни продажби на билети за „Шен Юн”.

Отне ни половин година (от април до октомври), докато успеем най-накрая да получим тази зала, което беше дълго време. Най-накрая бяхме постигнали целта си. Усещах, че най-накрая сме направили пробив и сме постигнали най-желания резултат. Въпреки това, когато най-накрая започнах да застана на щанда за продажба на билети на панаира беше всичко друго, но не и приятно. По мое мнение трябваше да убедя хората много бързо колко е важно да гледат Шен Юн. Не исках да пропускам нито един човек. Нещата обаче не се развиха изобщо по моя начин. Една съпрактикуваща, която беше на щанда заедно с мен, се обърна и изчезна зад ъгъла. И тогава много хора просто пренебрегваха щанда ни и подминаваха. Бях слисан и се чудех как може тя да бяга от отговорност в такъв важен момент.

И така, аз активно се стараех да говоря с хората. Но те ме заобикаляха или просто ме игнорираха. Практикуващи, продавали билети по щандове, ми бяха казвали колко е прекрасна атмосферата на щандовете за продажби и колко значими разговори са провели. Аз разбира се не се съмнявах в думите им, но все още нямах доказателства в тяхна подкрепа. Въпреки че по мое мнение моята съпрактикуваща не беше достатъчно активна, тя имаше много добри разговори. В моя случай беше все едно бях скрит зад завеса и много хора просто ме подминаваха. Чак когато го осъзнах се вгледах навътре. Открих, че мнението ми за другите и стремежът ми да се справям добре ми пречеха да изпълня задачата си. Тези привързаности спираха радостта ми от участието в тази задача да изплува. Въпреки че силното желание достигаше повърхността, то не беше чисто, имаше малко енергия и ме спираше да проявявам състрадание. Ако погледна назад, докато пиша тази статия, се надсмивам на себе си. Участвах в разпространението на „Шен Юн” от началото и Учителят ми даваше знаци за привързаностите ми от старта.

Също така моите съпрактикуващи ми помогнаха да изпитам и разпозная радостта от спасяването на съзнателни същества. Веднага след като осъзнах, че егоизмът ми пречеше да допусна радостта и състраданието да изплуват на повърхността, се опитах всекидневно да се вглеждам навътре и да изоставям привързаности. Това обаче не беше толкова лесно, колкото ми се искаше. Един път се съгласих на бъда на щанда за два часа след работа. Това обаче беше много изморителен работен ден, с много предизвикателства, които подобриха моя Шиншин. В действителност не се справих много добре с някои от ситуациите и усещах безпокойство в сърцето си. Казах си, че вълнението в сърцето ми няма да ми попречи да се занимавам с продажбата на билети за „Шен Юн”. Докато отивах към щанда, рецитирах Луню и изпращах праведни мисли. Въпреки това не можех напълно да разсея безпокойството в сърцето си. Пристигайки на щанда, усетих вълнение във въздуха. Практикуващият, който беше на щанда каза ентусиазирано, че е имал щастието да открие някои Шиншин проблеми през деня. Това предизвика добра дискусия. Докато той говореше, усетих думите му като прясна вода, която ме пречистваше. Безпокойството, което цял ден чувствах в сърцето си, изчезна веднага. Усещах дълбока радост в сърцето си и желанието за спасение на съзнателните същества излезе на повърхността. В този момент усетих важността на връзката между съпрактикуващи и как чрез „Шен Юн” Учителят ни помага да заздравим тази връзка. Самоусъвършенстването на всеки практикуващ има основна роля за преминаването през всяко препятствие. След тази случка успявах да продавам много билети. Енергията на съпрактикуващите беше с мен, енергия, формирала се под ръководството на Учителя.

Веднъж един обмен ми помогна да разбера смисъла от задълбочеността на „Шен Юн” от различна гледна точка. Това ми помогна да оценя дори повече „Шен Юн” и по този начин да открия по-дълбока радост в себе си. Пътувахме с двама съпрактикуващи към щанда ни за продажба във Виена. Докато разменяхме мисли, единият практикуващ каза, че ако се сравни с други начини за самоусъвършенстване, нашият Учител ни осигурява възможност да се усъвършенстваме сред най-красивите неща. Тези думи отвориха сърцето ми. Учителят ни е казвал, че по време на усъвършенстването ни преследването не се използва, за да достигнем просветление. Той има други методи, които ни помагат да се откажем от привързаности. В този момент осъзнах, че чрез „Шен Юн” Учителят е подредил най-красивият метод да се самоусъвършенстваме и да отхвърлим подредбите на преследването. Помислих си: „Еха, мога да осъзная нивото си на самоусъвършенстване насред най-красивите неща и в същото време мога да дам тези красиви неща на съзнателните същества. Колко невероятно е това.“ Усетих най-дълбока радост и безкрайна благодарност към нашия многоуважаван Учител.

Един ден се обадих на съпрактикуваща, която ми каза без никаква умисъл, че според нея съм боязлив. Опасявах се, че съпрактикуващите няма да съдействат за промотирането на „Шен Юн” и затова няма да имаме успех. Първата ми мисъл беше: защо да съм боязлив? Аз съм уверен и изпитвам радост относно „Шен Юн". Не се боях. Но все пак знаех, че нищо не става случайно. Ако тя ми казваше това, сигурно имаше фактори, които са го предизвикали. След телефонния разговор се вгледах навътре, за да открия страха си.

Тогава ми се изясни. Докато разяснявах фактите за Фалун Гонг, продавах билети за „Шен Юн" или в други ситуации,аз давах всичко от себе си. Но трябваше да подобря мислите си, що се отнася до разбирането и подкрепата към съпрактикуващите. Защо? Причината бяха лоши изживявания в миналото, когато по мое мнение старателно се опитвах да подкрепям другите. Но те не оценяваха усилията ми, а и ме критикуваха. Ето защо с времето в ума ми се беше формирала несъзнателна мисъл – изборът е ваш. Ако не оценявате усилията ми, то аз ще ги съсредоточа върху спасяването на съзнателни същества сам. И още, като продължих с размишленията, осъзнах, че егото ми беше накърнено. Не беше ли това мисълта, че факторите, управляващи обикновените хора са далеч по-прости, сравнени с тези на някои съпрактикуващи. Не беше ли това страхът, че ще бъда наранен? Не се ли страхувах от така наречените сложни ситуации. Веднъж осъзнал грешното си възприятие, знаех какво ме спираше да си сътруднича добре със съпрактикуващите и да усетя радостта от спасяването на съзнателни същества. Трябваше да се променя.

В крайния етап от промотирането на „Шен Юн” практикуващите си разменяхме мисли относно конфликти. По мое мнение първата среща беше по-скоро депресираща. Почти всички, които говориха, критикуваха моите разбирания. Това ме нарани много. Казах си, че ако изоставя страха, всичко ще се разреши. Съпрактикуващите се изказваха, защото искаха „Шен Юн” да може да спасява съзнателни същества. Нима скритите привързаности не започват да рухват, след като бъдат обсъдени открито? Трябва да слушам внимателно и да се откажа от защитата, която съм изградил около себе си. През това време много практикуващи ме насърчаваха активно да обменям мисли с практикуващи, които бяха на различно мнение. Невинаги беше лесно. От една страна имаше много неща за правене за „Шен Юн”, докато от друга страна имаше много дискусии, както и молби от практикуващи, защото аз бях главният координатор. Ето защо трябваше да споделям активно с практикуващите, за да се разрешат конфликтите. Усещах голям натиск и имаше моменти, когато едва дишах. По време на обмен във Виена плаках и питах пред всички: „Когато Учителят ме попита какво става, какво мога да му кажа, когато съпрактикуващи се оплакват помежду си и не могат да работят един с друг?“ Тогава си помислих: „Защо съм толкова недоволен от съпрактикуващите в тази ситуация? Това безусловно сътрудничество ли е? Помислих ли за засегнатата практикуваща и трудността й в тази конкретна ситуация? Дадох ли най-доброто от себе си, за да подобря тихомълком нещата? Не, не съм го сторил.“

Учителят казва:

„При все това, когато се натъкнем на проблеми, често гледаме навън – „Защо се държиш така с мен?“ – и чувстваме, че са се отнесли нечестно с нас, вместо да гледаме в себе си. Това е най-голямата и най-сериозна пречка за всички живи същества. В миналото някои хора казваха, че е невъзможно да успееш в самоусъвършенстването. Как може някой да успее в самоусъвършенстването? (Те не можеха да успеят), защото това беше най-голямата пречка и никой не беше склонен насред проблемите да намери грешките в себе си. Когато един човек се чувства наранен или когато срещне нещастие, наистина му е много трудно да погледне в себе си и да види дали е направил нещо грешно. Ако човек може да направи това, тогава бих казал, че по този път, по този път на самоусъвършенстване, както и за остатъка от съществуването му, нищо не може да го спре. Това наистина е така.“ (Преподаване на Фа на Конференцията в Сингапур)

Веднъж осъзнал какво ме спираше, теглото се облекчи. Мога да видя, че не е моя работа да променям другите, а постоянно трябва да поправям себе си въз основа на Фа. Това е нещо, което мога да правя всеки път. Когато погледна на всяка ситуация чрез Фа, всички ситуации могат бъдат само добри, независимо колко трудни изглеждат. Те са трудни само защото не искам да отстъпя. Тази ситуация ми показа и друг аспект от самоусъвършенстването, който вече бях забелязал в началото на усъвършенстването си. В началото на усъвършенстването ми реших, че Дафа е добър за мен и че искам да се приравня към изискванията на Дафа. Това беше таа, независимо дали другите го намираха за добро или не. Но сега осъзнавам, че от време на време имах желанието другите да признаят усилията ми, както и мисълта, че другите се отнасяха нечестно с мен. Всъщност беше съвсем ясно, че такава мисъл няма място в моето самоусъвършенстване. Постепенно се просветлих и постепенно отново изпитах радост в сърцето си.

В деня на представлението във Виена мениджърът на компанията за турнета на „Шен Юн” при споделяне ми каза, че трябва да съм по-смел, що се отнася до спасяването на съзнателни същества чрез „Шен Юн”. Тя каза, че името ми е Йон, което значи кураж/смелост. Казах й, че знакът Йон в името ми значи „плуване”, а не смел. Тя ми каза, че това не работи, че трябва да се променя и да стана смел. В този момент видях това като знак от Учителя. Когато бях малък, хората бъркаха името ми и пишеха символа като „смел“, а не като „плуване“. „Плуване“ не е много често срещано име. После, по време на усъвършенстването ми на някакво ниво знаех, че името ми значи „кралят на първичната вода“ и ми напомняше за корените ми. Когато мениджърът на турнето заговори за това, го приех като знак. Трябваше на направя стъпка напред и да не се ограничавам от миналите си възприятия, от които вече се бях отказал. Вместо това трябва продължа да напредвам бързо и смело, позовавайки се на Фа. Щом „Шен Юн” изпълни финалното си представление в Залцбург знаех, че резултатът от двете представления е добър и че на това се надяваха и артистите на „Шен Юн”. Координаторът за „Шен Юн” в Залцбург реши да има второ представление в понеделник. Това е нетипичен ден за театрална постановка и освен това беше и по различно време от представлението във вторник. Ето защо практикуващите бяха против това решение. Помислих си, че трябваше да бъде обяснено по-добре, а аз имах нужда от смелост да реша. Не бях сигурен дали мога да взема това решение. Разбира се, не всичко е безусловно. Това е само пример, както и пример за мен, където видях аспект на смелостта, към който можеше да се подходи чрез Фа. Трябваше да се насърчат и окуражат практикуващите, но не и да бъдат принуждавани да се съгласяват и да поемат отговорност.

Тази година в една от сцените „Шен Юн” показа зимни цветя, които са символ на смелост. Когато видях тази сцена в Залцбург, това ми напомни за забележката, направена от мениджъра на турнето. Това ми позволи да видя сцената с други очи – смелостта е нежна, но сияйна. Не представляваше ли всяко от тези зимни цветя един практикуващ? Не е ли вярно, че всеки един от нас е имал смелостта да слезе в този свят с Учителя? Защо трябва да ми липсва смелост по време на тези последни стъпки? Когато в края на тази сцена танцьорката, която беше направила грешка, спря и премести крака си в правилната позиция, не беше ли това смелост, самоотвержена смелост? Сълзи се натрупаха в очите ми. Нашият състрадателен Учител ми беше показал по толкова много различни начини значението на смелостта. В този момент изпитах дълбока радост и смелост в сърцето си, и радостта да бъда смел.

Учителят казва:

„Трябва да сте стриктни със себе си. В амоусъвършенстването по Буда Фа трябва да напредвате енергично.“ (Джуан Фалун)

Многото месеци работа по промотирането на „Шен Юн” бяха толкова ценни. Знаците от Учителя и помощта на съпрактикуващите ми позволиха да открия много от привързаностите си. Освен това видях, че радостта в усъвършенстването и радостта от спасяването на съзнателни същества не са само празни желания, които се появяват на повърхността, но че те се развиват, когато постоянно изоставяш привързаността си към егоизъм на различни нива.

Учителят казва:

„Както знаете, когато човек достигне нивото на Архат, в сърцето си той не е загрижен за нищо. В сърцето си той не се интересува от каквито и да било обикновени човешки неща; винаги е усмихнат и в добро състояние на духа. Независимо колко загуби понася, пак се усмихва и е в добро настроение, без каквито и да било притеснения. Ако наистина можете да направите това, вече сте достигнали входящото ниво на Статуса на достижение на Архат.“ (Джуан Фалун)

Тази радост не е ли проявление на могъщия Фа в човешкия свят?

Когато писах тази статия за споделяне на опит, прочетох много от старите си електронни писма. Трябва да кажа „Уау, имаше толкова много прозрения и процеси на усъвършенстване, които се случиха в Австрия. Не знам за истинските проявления в други измерения, но знам, че трябва да са огромни.”

Скъпи съпрактикуващи, самоусъвършенстването е предизвикателство, но въпреки това е изпълнено с радост. Нека се окуражаваме един друг, да запазим радостта и да извървим финалната права с увереност.

Искам да завърша споделянето си с една от поемите на Учителя.

Надежда

Безпределните Небе и Земя в очите ми изглеждат малки
Кой е създал безкрайната небесна твърд?
Отвъд Космоса е още по-безкрайно
Поради велика надежда разпространявам Великия Дао. (Хон Ин)

Благодаря ти, уважаеми Учителю, благодаря ви, скъпи съпрактикуващи.

(Представено на Фалун Дафа конференцията за споделяне на опит от самоусъвършенстването във Виена, Австрия, на 20-ти септември 2015 г.)