Признава ли режимът в Китай за извършените изтезания?

На 18 ноември 2016 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията проведе изслушване на Китай, което разкрива повече факти за отношението на режима към изтезанията, отколкото китайската делегация би искала.
Ръководителят на китайската делегация У Хайлун представи доклад, според който Китай е постигнал значителен напредък в защитаването на човешките права. Експертите на комитета зададоха уточняващи въпроси, а някои от отговорите предизвикват нов въпрос: дали наистина от китайска страна разбират какво точно означава изтезание?

Например твърдението, че единичната килия за изолация е инструмент за управление, а не наказателна мярка; или че столът за разпит се използва като средство за сигурност, което предпазва заподозрените да не наранят себе си.
Повечето отговори на китайската делегация оставят впечатление, че в Китай изтезанията са често срещана практика: толкова обичайна, че служителите не осъзнават как с отричането на дадени твърдения в действителност признават упражняването на широко разпространени мъчения.

Изтезавани адвокати

Писмените отговори, дадени през октомври 2015 г., индикират, че от 2012 г. досега 10 000 съдии и 24 039 служители в Прокуратурата са получили обучение за неприлагане на изтезания. Тези обучения обаче не са попречили на реализирането на изтезания.
Изтезанията се прилагат от страна на полицията, на прокуратурата, а дори и от съда. Често жертви на това престъпление стават и хората от другата страна на процеса, а именно: адвокатите.
Типичен случай се наблюдава в Дзянсандзян в далечната североизточната провинция Хъйлундзян. Писмените отговори твърдят, че адвокатите са били задържани за "дейности, нарушаващи обществения ред". В отговорите, случайно или не, е забравено да се спомене, че "дейностите" представляват искове за освобождаването на практикуващи Фалун Гонг, които са незаконно задържани в центрове за промиване на съзнанието, наричани също "затвор в сянка" – още един казус, за който Комитетът е загрижен.
Според китайската делегация нито един от адвокатите не е бил измъчван, но според медицински прегледи четиримата задържани адвокатите имат общо 24 счупени ребра.
Делегацията твърди също, че "има много случаи на подвеждане под съдебна отговроност на нарушители, извършили изтезания", макар че това не се случва по нито един от случаите на изтезания, във връзка с които комитетът има въпроси: като този от Дзянсандзян.

Различна дефиниция

Китайската делегация обясни, че дефиницията в Китай за това какво е изтезание е различна от тази в Конвенцията на ООН поради това, че Китай има различна култура и език.
Това е разбираеми, тъй като става дума за културата на китайската комунистическа партия, тиранично правляваща Китай от 1949 г. Според ККП чупенето на човешки ребра е "прилагане на закона". В нормалната част на света това е изтезание.
След прочитане на писмените отговори установих, че делегацията дори не е сметнала за нужно да разследва въпросните случаи, преди да изложи аргументите си по тях. Отговорите представляват извадки от текстове на закони и регулации, има и пълно отричане на съществуването на отделни случаи. Изпълнението е формално и повърхностно начин, делегацията дори не си е направила труда да провери за грешки, преди да изпрати отговорите си.

Писмените отговори например отричат твърденията за насилствено отнемане на органи, като се цитира Регламентът относно трансплантацията на човешки органи. Този документ е издаден в Китай през 2007 г. набързо, най-вероятно като отговор на публичното излагане на твърденията през 2006 г. за насилствено отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг в Китай. Как точно регламент от 2007 г. доказва несъществуването на престъпления, доказателства за които са изложени година по-рано?
Писмените отговори също така твърдят, че "шуангуи/shuanggui" – малтретиращи разпити на членове на ККП, заподозрени в нарушаване на партийните разпоредба - са част от правната система и партийната дисциплина в Китай. Всъщност „шуангуи“ е израз на партийната дисциплина, но определено не е част от правната система на Китай.

Партийната култура

За да бъдат разбрани ситуацията в Китай и странното поведение на китайските власти е необходимо да погледнем към историята на ККП.
Изтезанията винаги са била част от комунистическата революция и управление. През 1930 г., когато Червената армия все още е под обсада в Дзянси, Мао Дзъдун започва вътрешна кампания на прочистване, за да установи своята абсолютна власт вътре в Червената армия.
На преследвания е била подложена организация на име "Анти-болшевик". Тъй като реално такава организация никога не е съществувала, всички признания е трябвало да бъдат извлечени чрез изтезания. Кампанията е продължила няколко месеца и 70 000 души от Червената армия са били убити. Много от тях са били измъчвани до смърт. Други са били избити чрез посичане.
Десетилетие по-късно подобни методи на изтезания са били използвани в Реформиращото движение на Янан. Това движение също е инициирано от Мао, за да се елиминира влиянието на други фракции вътре в партията и той да придобие еднолична власт в партийното ръководство. Една от жертвите, Уан Шиуей, е журналист и писател - арестуван по недоказано обвинение и убит с брадва, вероятно за да се спести куршум.
След като ККП поема управлението на Китай, изтезанията се разпростират върху цялата нация, придружени от множество политически кампании - от премахването на земевладелците в началото на 50-те години до настоящото преследване на Фалун Гонг. Една от целите на тези политически кампании е да се намерят най-лошите хора и да се вербуват за влизане в партията. Те стават следващото поколение лидери и извършителите на още повече мъчения, като концепциите и методите на изтезанията се предават на новите попълнения.

Повечето хора смятат, че мъченията и убийствата по времето на Културната революция са извършени от „червеногвардейците“. Но всъщност основната отговорност за изтезанията носи Бюрото за обществена сигурност, което е инструмент на партията. Бюрото за обществената сигурност и особено специалната му работна група е най-големият изпълнител на изтезания в Китай.
Бюрото за обществена сигурност е създадено непосредствено след като ККП завладява Китай. Персоналът в ранните години е бил директно прехвърлян от военните, които прилагат военното право. Първата и единствена задача в онзи момента е била да се унищожат контрареволюционерите. Това е била първата практика на изтезания, след като ККП взема властта.
С изключение на един много кратък период по време от Културната революция, това звено на Обществената сигурност винаги отразява насилническата страна на партията.
Сега то се нарича Вътрешна сигурност и е отговорно за преследването на Фалун Гонг практикуващи, членове на неинституционализирани църкви, адвокати за човешки права и всеки, когото ККП смята за враг.
От самото начало на комунистическата власт тези, които работят в правната система, са познавали единствено езика на насилието. С други думи, те считат изтезанията за нещо обикновено. Точно както и делегацията, която представлява системата, пред Комисията на ООН. Ето защо китайската делегация и комисията не можаха да се разберат едни други. Всъщност нямаше припокриване между отправените въпроси и дадените отговори.
„Да се изпълнява музика на крава“ (китайски израз, който означава да се загуби нечие време) бе по-лесно, отколкото да се получи искрен отговор от страна на китайските представители. Дали делегацията се е чувствала дискомфортно при предоставянето на тези отговори? Вероятно не. Членовете на делегацията просто живеят в свой собствен свят и използват своита собствени логика и език, които могат да бъдат разбрани само от тях самите.

Позициите, изразени в тази статия, отразяват възгледите на автора (авторите) и не отразяват непременно позицията на "Епохални времена".