Наказание за извършилите грешки заради сексуални желания (през погледа на практикуваща с отворено трето око) - част 1

Част 1
Практикуващите по различни причини допускат грешки. Техните пристрастия могат да нанесат вреда на Фа. Учителят посочва нашите грешки в своите статии. И макар рядко да говори за проблема, свързан със сексуалното желание, всеки път когато говори за това, тонът му е извънредно сериозен. Въпреки това много практикуващи с този проблем продължават да се отнасят несериозно към думите на Учителя. Някои ппросто не могат да се контролират, сякаш се намират под въздействието на наркотици. След извършване на грешката те се кълнат, че повече никога няма да я допуснат, но после отново и отново повтарят същото. Тъй като Коригирането на Закона вече приближава към края си, реших да запиша това, което виждам в други пространства, за да предупредя тези, които все още продължават да правят тази грешка.
Моето трето око е отворено откакто започнах да практикувам. Когато заради преследването бях принудена да напусна дома си, аз вършех грешки свързани със секса. След това намесите от други пространства ставаха много по-чести и много по-силни.

Престъплението е много по-сериозно, когато е извършено осъзнато

Всеки път, преди да извърша грях заради близост с мъж аз виждах пред себе си множество ярки точки. Тяхното количество се увеличаваше, когато ние ставахме все по-близки. Не се осмелявах да направя последната крачка, тъй като знаех, че злото ще победи, ако не мога да се контролирам. Когато в края на краищата, за съжаление, възникваше близост с мъжа, аз не можех да видя неговото лице, защото многочислените ярки точки се сливаха и ставаха единична твърда плоскост. От очите ми веднага започваха да текат сълзи, но преследването в други пространства никога не намаляваше от това.
Отначало ми се присънваше, че падам от планински връх и същества с различни уродливи форми ме обкръжаваха и се опитваха да ме блъснат надолу. Аз виках Учителя. Тъмното облачно небе се раздвижваше и показващата се оттам гигантска ръка ме изтласкваше от обкръжението на гнилите демони. Събуждах се с ужас и осъзнавах, че съм извършила голяма грешка. Бързо заставах на колене пред фотографията на Учителя и се кълнях, че никога няма да направя това отново. Молех за прошка Учителя, но не сдържах обещанието си и много пъти извършвах същото. Сцените, които виждах в други пространства, се влошаваха и ставаха все по-ужасни. В края на краищата, всяка нощ започнах да виждам, че ме измъчват в ада.
Практикуващи, имащи неподобаващи сексуални отношения, мислят, че техните физически тела не се променят много, но в други пространства техните тела действително страдат в ада; ад, пълен с ужас и мръсотия. Моето Главно съзнание можеше да проникне в други пространства и аз често чувствах какво се случва с моето тяло в ада. Там съществуват много нива, всяко следващо ниво е по-лошо от предишното. Попадайки на следващото ниво, всеки е длъжен отначало да премине през всички страдания , които е изстрадал на предишните нива.
Най-често ме наказваха с басейни с кръв, изгаряне и рязане с трион. Хора, имали неприемливи сексуални отношения, бяха напълно потопени в мръсна, лепкава кръв. Тази кръв е ледена, пълна с разлагащи се трупове и личинки. Счупените крайници, плаващи в басейните, бяха толкова страшни, че държах очите си затворени, но можех да почувствам, как личинките влизаха в моите уста, нос, уши, а също и във всяка потна пора. Това беше отвратително. Не можех да се движа, защото счупените крайници ме влачеха надолу. Подобни наказания включваха също басейни с изпражнения и басейни със скорпиони и змии.
Наказанието рязане с трион протичаше така: държаха ме два призрака, единия от тях имаше гигантски трион. Те ме разрязваха от главата до краката наполовина. Аз не можех да издържа тази мъчителна болка, даже няколко секунди. Моето Главно съзнание в това пространство захвърляше тялото ми, но на мен ми беше тежко да го гледам как страда.
При наказанието с огън хвърлят хората в лава или разтопена стомана. Хвърляха ме и в басейн, пълен с пирани. Рибите ме изяждаха част по част, докато не останеха само едни кости. Болката беше невъобразима.

При гореспоменатите наказания не ми помагаше даже ако виках Учителя на помощ

Когато човек извършва присъщо престъпление, той трябва да бъде наказан. Открих, че ако по време на наказанията можех да си спомня и произнеса наизуст Фа, ме освобождаваха и ми позволяваха да се издигна до човешко ниво и тогава можех временно да избегна наказанието. Помня, че когато се намирах в ада и произнасях Луню, моето тяло се издигаше. Други хора, които също бяха подлагани на наказание, се стремяха да ме хванат, надявайки се, че ще мога да измъкна и тях. Толкова е трудно за човек да помни Закона, когато се намира в ада. Често забравях Фа по средата и падах там отново.
Веднъж аз се върнах в моя свят, който беше покрит от тъмнина, там всичко беше в сив цвят. Но много великолепни здания все още бяха останали. В този свят аз срещнах само няколко живи същества. Те ме поведоха към дворец, където видях своята красива майка. Тя плачеше: „Ти така ме разочарова! Твоят свят загуби всичко, ти си единствената, която остана! Ти беше токова невинна“. Аз се почувствах ужасно и казах на майка си, че съм постъпила неправилно. Попитах я дали онзи, с когото съм имала сексуални отношения е бил човек или демон. Майка ми отговори: „Да, така е! Той винаги е искал да ти навреди, и за да направи това, се превъплъти в човек“. Тя също така ми разказа, че преди да се преродя като човек в мен не е имало нито една мисъл за секс: „Дете, някога ти ще разбереш, че пристрастието към похотта е много мръсно“.
Попитах имам ли все още шанс: „Толкова ми е жал за моите живи същества. Има ли някакъв начин да ги върна, даже ако трябва аз да изчезна?“ Майка ми отвърна: „Ако мислиш така, все още има шанс“.
Въпреки всичко това, мен ме ръководеха силни пристрастия към секса. Аз не се променях и продължавах да извършвам същите грехове. Скоро видях един друг свят. Половината от него беше изчезнала, другата половина беше на пътя на изчезването.
По сивото небе плуваха кървавочервени облаци, реките бяха със същия цвят и в тях имаше гигантско чудовище. Все още можеше да се види

миналото великолепие на оцелелите здания, но нямаше и признак за живи същества

Всички здания бяха черни и повърхността им беше покрита с нещо като смола, смесена с кал. Всичко изглеждаше като ужасно, адско място. Малките статуи по зданията бяха покрити с изсъхнала кръв. Само няколко бога охраняваха този свят. Всеки ден те упорито се трудеха, за да премахнат калта от зданията. Сърцето ми кървеше, осъзнавах, че им е невъзможно да изчистят този мръсен материал, но те не се предаваха.
В това пространство моето тяло беше гнило и не можеше да се движи. От него изтичаше черна течност и милиони мравки и бръмбари я изяждаха. Аз пoлегнах там, сълзи течаха от очите ми. Два бога, намиращи се около мен, мислеха, че спя здраво. Чух как единият от тях попита: "Ще може ли тялото й да оправи?“ „Не, раната е прекалено дълбока, и освен това е извършила толкова сериозно престъпление“.