Предстои ми още много работа в самоусъвършенстването

Привет, Учителю, привет, приятели практикуващи!

Аз съм на 66 години и практикувам от три години и половина. Писането на това мое есе се случи точно на Коледа, а тогава човек си прави равносметка на цялата изтекла година. Аз също реших да го направя чрез това есе.

Искам да споделя как есетата на много практикуващи ми помогнаха да направя малка крачка в Дафа и да проумея неща, които преди не можех. Една вечер, след поредното събиране у нас и изучаване на „Джуан Фалун“, моят син, който също е практикуващ, ми донесе есетата на практикуващи от 2015 година (от конференцията в Австрия). Когато си тръгнаха, след десет – петнадесет минути, започна да ми става много лошо. Виеше ми се свят, гадеше ми се, но аз си помислих, че ще ми отмине. Напротив, то даже се усилваше и бях принудена да си легна.

Това състояние продължи, но наред с това нещо много силно ме караше да стана и да чета есетата, а те не бяха никак малко. Станах, изпратих праведни мисли в двадесет и три часа и петдесет и пет минути и започнах да чета. Толкова се бях увлякла, че не съм усетила, че беше станало четири часа сутринта. Състоянието ми доста се беше подобрило.

Когато си довърших четенето на всичките есета на другия ден в десет часа, бях съвсем добре. Останах изумена от есето на практикуваща от Дания, която ставала в два и тридесет сутринта, за да може да прави всичко, което се изисква от практикуващите, като е ходила и на пълен работен ден на работа. След всичко това аз се почувствах нищо. Реших да променя нещата. До този момент правех упражненията в къщи, въпреки поканата на няколко практикуващи да ги правя на мястото за упражнения в парка „Аязмото“. Аз не се променях в това отношение и продължавах да бъда в моя си комфорт. След като прочетох есето на практикуващата обаче, започнах да ставам в пет часа сутринта, а понякога и в четири часа, като си лягах след праведните мисли в 23:55 часа (в полунощ). Сутрин отивах на упражненията. Пътят ми до там е един час (отиване и връщане). Мястото беше ново. Един много хубав голям парк.

Още на третия ден ми се даде знак от Фашените, че това е моето място, а именно - когато изпълнявах второто упражнение, всичко стана прозрачно червено. Една пътека в по-тъмно червено, широка един метър, се очерта от мене до мястото, където беше банера и поставката с брошурите.

За мене това ходене на упражненията, ставането толкова рано и спането само по четири часа беше голямо предизвикателство. Разбрах, че не трябва да позволявам на комфортът да ме победи.

„Ако не се променяте в положителна насока, се променяте в негативна посока със сигурност” (от преподаване на Фа на Фа конференцията в Сан Франциско, 2014 г.). Аз мъничко се бях променила в положителна насока. Концентрацията ми също се беше подобрила малко, защото преди не можех да правя лотоси и да слушам лекциите на Учителя. Сега вече мога. Така и лотосите са заредени с енергията от гласа на почитания ни Учител Ли Хонгджъ.

Искам да споделя, че есето на друг практикуващ от Франция много ме мотивира относно наизустяването на Луню. Аз бях научила преди старото Луню. Нищо не беше в състояние да ме накара да наизустя новото, защото си бях втълпила, че ще се обърквам от старото Луню. Един ден си спомих думите на Учителя Ли: „Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно.” (от лекция девета на „Джуан Фалун“)

Така и мен ме озари добрата мисъл: „Ще науча новото Луню и на Бъдни вечер ще го кажа на цялото семейство.” Това щеше да бъде и моят Новогодишен подарък. Също така някъде в лекциите бях чела, че в Китай наизустяват цялата книга „Джуан Фалун“, а аз да не мога да наизустя едно Луню.

Тези добри мисли вероятно много ми помогнаха и аз научих новото Луню. Да си призная, учих го изречение по изречение в продължение на един месец. Когато отивах на упражненията, когато заспивах, когато се събуждах, все си го преговарях. След като го научих се почувствах още мъничко в Дафа и това ме мотивира още повече. От есетата на практикуващите разбрах, че и състраданието ми не е на нужното ниво.

Цитирам: „Състраданието е огромна енергия, енергията на праведните Богове. Колкото повече състрадание има, толкова по-голяма става енергията и може да дезинтегрира всичко, което е лошо.“ (от преподаване на Фа на международната Фа конференция във Вашингтон – 18 юли 2009 г.)

Когато погледна навътре в себе си откривам, че от двете неща – практика и самоусъвършенстване, аз съм наблягала повече на практиката. В самоусъвършенстването ми или в подобряването на Шиншин и премахване на привързаностите ми има още много неща, върху които трябва да работя. Чувствата, емоциите, разпалеността - от всичко това се възползват демоните. Осъзнавам всичко, но трудно се подобрявам в това отношение. Вярата в Дафа и в Учителя Ли Хонгджъ е голяма. Аз ще падам и ставам, но винаги ще гледам да наваксвам и да правя трите неща, които един практикуващ трябва да прави.

Осъзнах също, че трябва да се подкрепяме и да си помагаме взаимно, защото ако не го правим и всеки дърпа на различни страни, цялото тяло ще страда. Старите сили, виждайки това, ще бъдат много доволни и ще ни създават още много пречки, за да видят дали сме достойни ученици.

В преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк 2015 година, Учителят казва: „Преди няколко години това, което най-много ме притесняваше беше, че дори когато преследването беше толкова тежко, много хора не бяха способни да си сътрудничат в Дафа проекти. Много неща пропаднаха като резултат от вашите спорове, много неща пропаднаха вследствие на това, че зли фактори използваха силната ви борба за надмощие един с друг.”

Накрая завършвам с номер седем (от Хон Ин – 1 част)
7. Фалун Дафа
За култивирането на Гонг си има път и сърцето е пътека.
Дафа е безграничен като море и кораба за Вас са страдания и мъка.
24.07.92г.