Възход, Падение, Възход

Уважаеми, Учителю!
Здравейте, уважаеми съпрактикуващи!

Казвам се Светослав Миленов и съм от София. Искам да споделя с вас и да ви разкажа за моите възходи и падения като практикуващ Фалун Дафа. Занимавам се с Фалун Дафа от година и два месеца.
ВЪЗХОД
Започвам със силните моменти. Началото ми бе много силно. С книгата се запознах преди 4 години, мой стар приятел и практикуващ ми я даде тогава. Когато започнах да я чета, преди 4 години, нямаше никакъв ефект върху мен. Бях си изградил моя система от различни практики и книги, които съм прочел последните 15 години и нищо не можеше да ме впечатли. Бях сигурен, че съм намерил всичко по темата.
С времето, моята система започна да отслабва, губеше сила всеки ден, отново се пуснах по пистата на удоволствието, пороците надделяваха постепенно над мен, губех почва под краката си. Казах си - това не е добре, имам нужда от нова информация и знания. Старият приятел ме виждаше от време на време, питаше дали съм прочел книгата, говореше ми за нея. Спомням си един ден, пак така се видяхме „случайно“, заговорихме се отново по темата. Споделих му, че не съм я докосвал от както ми я е дал, но твърдо съм решил да отида с практикуващите в парка и да направя упражненията. Разбрахме се за другия ден. Прибрах се вкъщи и реших да почета малко, за да видя за какво иде реч. Този път ефектът беше поразителен - когато четях книгата имах чувството, че ми прожектират филм, в който аз съм главният герой. Всичко се променяше с бясна скорост в моето съзнание, мислите ми се нареждаха като в матрицата, научавах всичко веднага. Осъзнавах в какво съм се превърнал и какво трябва да направя, кои неща да изхвърля от мен и какви нови да добавя и т.н. Съзнанието ми претърпяваше основен ремонт, прочистването се извършваше мигновенно. В един момент даже се засмях с просълзени очи. Казах си: „Стоп! Стоп! Не съм готов така всичко да изоставя на момента.“ Опитах се да помисля какво да правя и реших, че като ще живея по новата система трябва да си направя „изпращане“ както подобава. Последните 20 години съм живял с едни принципи и като ще ги изоставям, поне да им се отдам като за последно. Една седмица се отдадох на удоволствията и порочния живот.
Удоволетворен от всичко и щастлив, че съм намерил нова система, се завърнах при книгата. Филмът продължаваше. Навлизах в материята на книгата, доста неща не разбирах отначало. Не можех да запомня много термини, но това не ме спираше. Невидимата сила, която притежава книгата, ме изпълваше все по-силно. Получавах отговори на въпросите, които ми трябваха, изяснявах си нещата все повече, разбирах и осъзнавах, че всичко, което съм знаел и правил до сега е детска игра. Заблудата, в която съм живял през всички години, ми се прожектираше на живо. Съзнанието ми беше готово да изостави всички пороци, удоволствия, желания и привързаности. Не казвам, че ми беше лесно. Трудна работа е да се промениш веднага. Няма да забравя как обикалях масата с шишето ракия и не трябваше да пия повече, а не можех да се нахраня без аператив. Четейки книгата, в един момент проумях, че бях толкова зависим - като хората, които Учителят описва в седма лекция от „Джуан Фалун“: „Трети са вече отровени от пиенето на алкохол и дори не могат да вземат паницата с ориз, без да пият – просто не могат без него.“ Хванах се за главата - какво да правя?! Видях се как съм зависим от алкохола. Но невидимата сила ме тласкаша напред. Казах си: „Край, това беше!“ И спрях всички пороци.
Някои от случките и примерите, които споменава Учителят, ми се случиха и на мен. Например, след каране на ски на Боровец, реших да се прибера от върха до хотела по странична пътека. Групата, с която карах, се състоеше от 4-5 скиора, и скоростта ни надолу по стръмния склон се покачваше постоянно. Получи се нещо като гонка. На един лек завой бях изхвърлен в страни от пътеката. Озовах се направо в гората между дърветата. Не знам как успях да отреагирам, но се чувствах спокоен, въпреки че боровете ми изглеждаха страховито. Успях да избегна първите два бора, но за третия нямах време - скоростта ми бе висока. Видях как се ударих с лявото рамо в бора – „Край! Ударих се“ - така си помислих, и в следващия момент се озовах на снега, търкаляйки се без дясна ска. Не вярвах на очите си, че не съм прегърнал дървото, започнах да се смея високо. Погледнах боровете и забелязах, че в ниската част на стъблото им има изпочупени клони, видяха ми се като огромни боздугани. Оглеждайки се, видях че нямам и драскотина по себе си. Не разбирах какво се случва. Част от групата, с която карах, ме гледаше уплашено и доста учудено. Опитах се да си обясня как така не съм се ударил - нямах отговор. Единствената мислъл, която ми хрумна тогава, бе: „Дървото ли се отмести или аз минах през него?!“ - отново се смеех. Не можех да проумея случилото се. По-късно в хотела емоцията отмина и осъзнах колко сериозно можеше да пострадам с 40-45 км/ч, забивайки се в острите клони на дървото. На момента се уплаших, страхът ме прониза мигновенно и се сковах от ужас. На другия ден все още чувствах уплаха от инцидента. Сетих се за Учителя и книгата. Спомних си, че съм чел нещо подобно. Прибрах се в София, взех книгата и започнах да търся къде Учителят описва подобна случка, и намерих не една, в която се разяснява защо се случват такива неща в живота на практикуващия. Успокоих се и продължих да чета книгата и да правя упражненията.
Разяснявах истинаха на хората, които се интересуваха как така една книга може да промени човек и да го откаже от пороците. Намирах точните думи за всеки, имах силата да го правя.
ПАДЕНИЕ
Падението започна постепенно. Не усетих как се получи. Знам само, че се задържах известно време на едно място. Всичко започна със строежа на покрива на къщата ми. Последните 10 години го бях планирал и сега времето беше най-подходящо да го осъществя. Бях планувал за един месец да съм готов, но уви нещата се удължиха с още месец и половина. И тогава всичко се обърка. Намалих упражненията, четях все по-рядко и нямах сили за нищо друго. И така, бях спрял всичко – четенето и упражненията. Отдаден на работата, мислите ми постоянно се въртяха в строежа. Къщата все още нямаше покрив, а можеше да завали всеки момент. Осъзнавах, че не трябваше да спирам с практиката. Вече нямаше мърдане, бях приклещен от задачи и важни решения, които взимах всеки ден. Старите мисли се промъкваха, желанията оново ме изгаряха. Имах лек вътрешен диалог със себе си – заслужава ли си да продължавам с практиката или да си живея както съм си живял? Това ли бе правилният избор? Както Учителят казва, „бях паднал на нивото на обикновения човек“. Въпреки всички лоши мисли, които ме разколебаха, реших да си остана практикуващ. Повтарях си постоянно: „Само да свърша строежа и започвам с упражненията и четенето.“ Да, ама нещата се влошаваха всеки ден.
Започнаха болки в корема - каквото и да хапна, тичах до тоалетната. Това продължи доста време. Отново се почувствах слаб и объркан - болен ли съм, разболявам ли се, да ходя ли на лекар? Да си правя ли изследвания? Пълно объркване. Сетих се как Учителят описва в книгата изпитанията в такива моменти. Казах си: „Как ще продължиш напред, ако не можеш да се справиш с тази дреболия, може и нищо да ти няма - какво се шашкаш?! Където и да отидеш, каквото и да ти кажат, какво избираш? Лекарствата? Докторите? Или Фалун Дафа! Я се стегни, започвай да си правиш упражненията и чети книгата.“ Така и стана. Както винаги, старият другар ме чакаше в точния момент и на подходящото място. Заприказвахме се за практиката и той ме попита дали още правя упражненията без музиката. Аз отговорих утвърдително. Разбрахме се на следващия ден да отида с групата в парка и да ги направим с музика, за да си сверя часовника.
ВЪЗХОД
Беше „кучешки студ“. Няма да забравя, че от студа ми се догади. По едно време и до тоалетната ми се доходи и по двете нужди, едвам издържах. Гледам - жените мръзнат! Как да се откажа - си помислих - стиснах зъби и продължих. И така, като гледах другите как мръзнат, реших и аз да ходя всеки ден с тях в парка, вместо да ги правя комфортно вкъщи. След 2-3 дена, старият другар отново ме подхвана – кога ще правя петото упражнение? „Време ти е. Много е силно“ - сподели той. Казах, че не знам нищо за него, а той ме покани в тях да го направим заедно. Така започнах и с 5-то упражнение. Заключих се на двоен лотос за 30 минути. Почувствах отново невидимата сила след упражненията. Започнах да вдигам времето ден след ден и така стигнах до един час.
През всички тези дни, когато седях в 5-то упражнение, научих нови неща за себе си и практиката. Денят, в който преодолях един час, осъзнах как болката ме облагородява. Ставах все по-смирен и търпелив. То ми подсказва как да изоставя привързаностите и да преодолявам шиншин конфликтите. Общо взето започнах да общувам с болката всеки ден, което за мен до сега не бе познато.
И така приятели, само за 2 седмици се почувствах отново изпълнен с нови сили, мислите ми се подобриха, болките в корема утихнаха, чувствах се отново уверен!
Приятели, всички имаме силни и слаби моменти, за които аз лично благодаря, че ги има.
Благодаря на Учителя и Вселената. На софийската група практикуващи. На стария приятел и всики, които идват сутрин в Южния парк да правят упражненията заедно - вие ми възвърнахте невидимата сила, която бях поизгубил, и ми дадохте пример как да бъда по-усърден в моето самоусъвършенстване в Дафа.

Това е, което исках да споделя с вас.

Благодаря и до скоро!