Преди време поддържах следната нагласа. Докато не следвах злото и бях в състояние да търпя него и лошите му действия, това беше добре. Стига да се придържах към праведното, не трябваше да съм загрижен за злото. Това ограничено разбиране беше отразено и в собственото ми самоусъвършенстване и моето разбиране за процеса на Фа-коригирането и ситуацията в Китай. Мислех, че просто приемаме злите сили в Китай като зли, знаем, че ние сме праведни, казваме истината, изобличаваме злите дела и това е достатъчно. Приемах съществуването на злото със спокойно сърце, мислейки, че това е проява на Жен, но не можех да видя, че зад това лежеше собственото ми пасивно и неподходящо поведение. В сърцето си все още не можех да направя крачка напред, да кажа и да вярвам, че злото трябва да бъде унищожено и че не трябва да съществува.
Сблъсках се и с много мисловна карма - мислех, че това е, за да се тества решимостта ми и да ми се даде шанс да засиля главното ми съзнание. Приемах атаките на мисловната карма, когато се появяваха, опитвайки се да запазя спокойствие в сърцето и да се разгранича от тези лоши мисли, знаейки, че те не идват от мен и мислейки, че ако се разгранича от тях, това би било достатъчно и Майсторът би ги отстранил. Но тя продължаваше да се връща. Всъщност имах същото пасивно отношение към лошата мисловна карма, както към моето разбиране за Фа- коригирането. Някак си се страхувах, че активно да се изкорени злото би било акт на "агресивност" и до някъде несъстрадателно. От идеята да не се вреди умишлено на никое живо същество, оставаше следа от фалшива представа, че самото желание да се унищожи кармата и злото не беше състрадателно или толерантно, тъй като те са включени като форми на живот. Учителят Ли казва в „Разясняване на Фа” (Есенции за Усърден Напредък) „Също така трябва да сте наясно, че „естественото” не съществува, а „неизбежното” има причини зад себе си.
Всъщност „естественото” е безотговорно използвано от обикновените хора, за да се оправдават, когато са неспособни да обяснят явления от Вселената, живота и материята. Те не могат да си представят какво е „естествеността” сама по себе си. Под влиянието на този вид представи вие си мислите, че всички тези несгоди са неизбежни и че нещата просто стоят по този начин, и така развивате пасивна и песимистична нагласа.” Чрез разговори с другите, четене на статии от Минхуей, и най-новите писания на майстор Ли, моето разбиране се промени. Умът ми сега е ясен. Не е достатъчно, да се признае злото като зло и праведното като праведно. Не е достатъчно, да приемем, че ние сме праведни и да се разграничим от злото. Ние трябва да разберем, че злото не трябва да съществува, и ние трябва да направим всичко по силите ни, за да унищожим злото. Когато мисловната карма идва, вместо просто да я толерирам, знаейки, че не идва от мен, чакайки Учителят да я премахне, както правех преди, сега събирам всяка частица решимост да я унищожа с цялото си сърце, знаейки ,че не трябва повече да съществува, и че е проява на собствената ми демонична природа пасивно да ѝ позволявам да съществува. Преди, моята решителност да премахвам злото беше спъвана от различни пасивни и неправилни схващания. Сега не е така; аз съм изненадан от категоричната решителност и сила зад желанието ми да се изкорени злото. Когато тази решителност се повишава, съзнанието ми става твърдо като диамант и чувствам, че един ход на ума ми може да раздели планина на половина. Сега разбирам по-добре фразата "гнева на боговете". Това не е човешки гняв, нетолерантност, мъст, отмъщение и т.н.; то е праведно и благородно премахване на всичко, което е в разрез с характеристиката на Вселената, Джън-Шан-Жен и вече не заслужава да остане в нея.
Същата промяна в разбирането е отразена в моето схващане за настоящия процес на Фа-коригирането и нашата роля в него. Не трябва да допускаме стари пасивни понятия да оставят празнини в съзнанието ни и чрез нашето пасивно отношение да позволим на злото да продължи да съществува. Пасивно да се гледа злото е все едно да го одобряваме и да го насърчаваме. Ако ние очакваме, че злото е необходимо и трябва да съществува, с каквото и да е извинение, тогава то ще съществува - както в нашите умове, така и във вселената. Ние сме не само отговорни за нашия собствен процес на самоусъвършенстване, развиването на Буда природа и премахване на нашата собствена демонична природа, ние също сме отговорни за нашето участие в елиминирането на демонична природа от Вселената. Не е ли това точно процесът на Фа-коригирането?
Ние трябва активно да премахнем всички демонични сили, които се противопоставят на Дафа, дали вътре или извън нас - не в името на собствения напредък в самоусъвършенстването, но от състрадание към всички същества.
Практикуващ от Великобритания
27 септември 2000 г.
==================================
Разбирането е много добро. По отношение на проявлението на мисловната карма, на вредата, която злите сили са създали за нас, и на нашето разясняване на истината на хората, ние активно елиминираме демоните, вместо мълчаливо да се съгласяваме или пасивно да понасяме; но нашите мисли и действия трябва да са доброжелателни.
Ли Хонгджъ
5-то октомври 2000 г.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.