Как открих завистта си след засмиване

28-ми Май, 2016 г. | От Западен практикуващ

(Minghui.org) В хода на самоусъвършенстването, Майсторът често подрежда обстоятелствата за да ни посочи нашите недостатъци. Бих искал да споделя за едно обстоятелство, което сметнах за доста сложно, и което ми беше много полезно да преживея.

През годините съм забелязал, че гледам на другите с пренебрежение. Това най-често се проявява в забелязването на случаи, когато другите са посредствени: например начина, по който разясняват истината; това, което изработват в проекти за разясняване на истината; както и други начини, по които извършват различни задачи. Това беше доста забележимо в последно време и аз съответно положих усилие да потисна този негативен ред на мисли.


Знам, че Учителят преподава във Фа, че не всички практикуващи са еднакви:
"Разбира се, когато има нещо, което трябва да се направи в един Дафа проект, трябва да оставите на страна собствените си особености до толкова, до колкото можете, за да се направи това, от което се нуждае проекта. Това е първия приоритет. Така че ще трябва да си сътрудничите. При извършване на тази задача, обаче, ще вложите в нея собствения си начин на работа, което е отражение на извървяването на ваш собствен път в самоусъвършенстването. Майсторът признава това, и няма нищо лошо в това. Неизбежно е всеки човек да мине по този път. Невъзможно е вие всички да сте едни и същи, все едно всички сте изрязани от един и същи калъп." (Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Голям Ню Йорк през 2013 г.)

Въпреки че знаех това, моят начин на мислене със снизхождение към другите се запази и не бях в състояние да се освободя от него. Реших, че това е проява на моята привързаност към самоизтъкване, но не бях съвсем наясно в съзнанието си как тези мисли и този начин на мислене са били свързани с нея. Обикновено, когато забележа нещо да се повтаря често, вземам мерки и в крайна сметка го премахвам, но в този случай то продължи да съществува. Мисля, че моята липса на ясно разбиране на проблема доведе до застоя ми в това състояние.

Един ден, докато говорех с жена ми, която не е практикуваща, тя спомена новина, която е малко по-чувствителна тема в нашето общество и информацията беше съвсем актуална. Това, което тя казваше, изглеждаше вярно, но беше напълно неочаквано на базата на това, което аз знаех по въпроса. Въпреки че е чувствителна тема, аз се засмях и й казах, че е интересно. Тя веднага ме попита защо се смея. Предвид предмета на разговор беше странно да се смея на новината, която тя сподели с мен.

Обясних, че новината беше далеч от това, което знаех и с което бях запознат и ми беше забавно, че бях толкова по-невеж, отколкото очаквах. В този момент осъзнах, че в основата на реакцията ми към нейната история беше моята висока самооценка, и че това егоистично чувство ме караше да бъда пренебрежителен към другите. Разбрах също, че беше замесена и завистта.

Мислил съм, че завистта разчита на други привързаности, за да контролира човек. Ако човек има слава, алчност, похот, привързаност към себе си, и т.н., той може да започне да завижда как тези желания се задоволяват от други или да бъде накаран да се страхува от загуба на изпълнението на тези неща. При липса на други привързаности моето разбиране беше, че завистта няма нищо, към което да се прикрепи и което да използва.

Разбрах, че поради силно его търсех области, в които превъзхождам другите, така че да мога да се чувствам добре и да прикрия завистта си. Когато намирах недостатък в друг човек, аз не се тревожех за изоставане в други области, тъй като по моя преценка какъвто и недостатък откриех в другата страна, това беше достатъчно, за да сметна себе си за по-висш.

Това създаде порочен кръг, в който привързаността завист умело скри себе си и тези други привързаности за толкова дълго време, и това причини проблеми, когато работех по различни проекти. То се прояви с моето разпространение на лоши неща за другите, за които имах високо мнение, за да изглеждам добър самият аз.

Тази маниерност на смеене при интересна информация или развръзка на събития беше поведенческа проява на тези мисловни процеси. Гледайки назад, съм показвал тази маниерност и следователно съм имал тези привързаности през целия ми живот. В миналото, като непрактикуващ, когато хората питаха защо се смея така често при сериозни неща, не бях в състояние да го обясня или им казвах, че се смея на всичко. Бях толкова силно изненадан и щастлив да разбера най-накрая коренът на този навик, към който се придържах толкова дълго време.

В лекция Седем от "Джуан Фалун", Учителят казва:,
"Това се случва и сред истинските практикуващи, защото взаимното неуважение и непремахването на манталитета за съревнование могат и двете лесно да доведат до завист."

В моя случай мислех, че съм изоставил завистта по-рано в самоусъвършенстването ми, но в действителност силното ми его и чувство за превъзходство доведе до това да не уважавам другите, което беше използвано от моята завист и й позволяваше да се скрие и дори да се засили.

Сега, когато разбирам скритите причини и съответните привързаности, ограничаването и самоконтролът са по-лесни. Толкова съм благодарен на Учителя за тази възможност да се подобря.