Острата реакция на китайския външен министър Уан Йи спрямо въпрос на канадски репортер вече е печално известна.
“Трябва да отбележа, че въпросът ви е изпълнен с арогантност и предубеждения спрямо Китай и нямам представа откъде идва това", каза той по време на пресконференция на първи юни, макар че въпросът не го упрекваше лично в каквото и да е.
“Tова е абсолютно неприемливо", допълни той, преди да нападне репортерката с въпроси дали "разбира" Китай и дали някога е била там.
През цялото време
безмълвен свидетел на тази унизителна случка беше и външният министър на Канада Стефан Дион
Но г-н Уан изказа един уникален аргумент: “Китайският народ са хората, които имат правото да говорят за състоянието на човешките права в Китай.”
Всъщност като канадска гражданка от китайски произход, която обича и желае най-доброто за тези две страни, съм напълно съгласна, че гласът на китайския народ трябва да бъде чут; нека чуем за тормоза, насилието и преследването, на което те са подложени от комунистическото правителство; нека чуем какво мислят те за агресивните атаки на г-н Уан, и за безучастното лакейско поведение на г-н Дион.
Несъзнателната ирония в забележките на г-н Уан се случва само три дни преди годишнината от клането на "Тиенанмън": една от паметните дати, в които най-добре се вижда какво мисли китайският народ за своето правителство.
Като много канадски граждани от китайски произход аз тихо отбелязвам този печален юбилей всяка година: на 4-ти юни 1989 г. Народната освободителна армия е мобилизирана, за да освободи с насилие площад "Тиенанмън" в Пекин от окупиралите го студенти и граждани, с призиви за повече демокрация и за наказание за корумпираните държавни служители.
Тогава под дъжда от куршуми и под веригите на танковете загиват хиляди млади, многообещаващи невинни животи.
Това всъщност е един от най-показателните примери, когато китайците наистина опитват да упражнят "правото си да изразят мнение" - и
какви са последиците за тях? Клане.
Десет години по-късно събитията се развиват по същия начин за друга група хора - практикуващи Фалун Гонг се събират мирно и тихо пред правителствения комплекс в Пекин на 25-ти април 1999 г. На 20-ти юли същата година режимът ги нарочва за изтребване и ги подлага на жестоки, брутални репресии. Десетки милони от последователите на тази практика от Буда школата са обявени за врагове на народа и лишени от човешките си права.
И така, ние знаем какво се случва с китайците, които се осмеляват да изкажат мнението си свободно. Но още по-забелевително е, че това потисничество засяга и канадските граждани от китайски произход, които са в изключително деликатна позиция, когато най-могъщата световна диктатура носочи атаките и заплахите си към тях.
Моят собствен баща беше заплашван в дома си от политическата полиция на ККП, след като аз спечелих конкурса "Мис Свят Канада" през 2015 г. Имам многобройни приятели и познати, на чиито роднини се е случило същото: само защото самите те са се осмелили да се възползват от правото на свобода на словота и вероизповеданието в Канада.
Като цяло, правителството на никоя държава не се интересува от това - включително и нашето.
Ако китайците не се страхуваха да говорят свободно, те със сигурност не биха се съгласили с арогантното поведение на г-н Уан.
От друга страна, може би е наивно да очакваме друго поведение от китайски държавен служител. В крайна сметка той се придържа към класическото правило на ККП: най-добрата защита е нападението. Заплашвай, отклонявай темата, заглушавай, тормози, за да бъде чуто само твоето мнение. Режимът е добър в това, и е свикнал никой да не му държи сметка за извършеното в Китай.
Но има и един по-голям проблем: обидите на г-н Уан бледнеят пред апатията на нашия външен министър, който просто стоеше отстрани, без да каже и дума.
Защо той просто не можеше да каже: "Сега сме в Канада - и макар че уважаваме мнението ви и искаме да правим бизнес с вас, при нас в свободна държава нещата стоят по този начин и медиите задават неудобни въпроси на членовете на правителството."
Защо нашите лидери не могат да защитят канадските ценности? Това е основният принцип, който би трябвало да спазваме, когато правим бизнес с диктатори: да не предаваме собствените си ценности. Трябва да им покажем, че имаме достойнство.
25-годишната Анастейсиа Лин е актриса, пианистка, фотомодел и правозащитник.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
Лекции
-
Нашата практика и терминът “религия" 2024-12-01
-
Защо този свят е сфера на незнание 2024-09-30
още ...
още ...