Подобряване на музикалното ми ниво и умения

Поздрави, Учителю.
Поздрави, съпрактикуващи.

От 2013 г. свиря на флейта в Европейския маршов оркестър „Тян Гуо“ и практикувам Фалун Дафа от почти 10 години. През първите две години в маршовия оркестър „Тян Гуо“. имах личен учител, който за съжаление не ме научи на никаква техника или на каквито и да е музикални умения.

Миналата година, на последната изява, която имахме в Лондон, когато завършихме парада, аз наистина усетих в сърцето си, че музикалното ми ниво не беше добро. Така че първото, което направих, когато се върнах у дома, беше да потърся друг учител и да вложа всичките си усилия, за да достигна нивото, както Учителят го изисква от нас:

„Един Дафа практикуващ трябва да прави всичко неотклонно, да влага сърцето си в него, да не е привързан към времето и да не мисли твърде много. Трябва да давате най-доброто от себе си в това, което се предполага да правите, и то ще върви добре.“ (Преподаване на Фа на Световния Фалун Дафа Ден, 2014 г.)

Но след като вече бях решена да го направя, изведнъж се появиха всякакви видове намеси. От 2014 г., след като „Шен Юн“ имаше представление в Барселона, постепенно започнах да чувствам болка в ставите и с времето тази болка ставаше все по-тежка; накрая се разпространи по цялото тяло.

След като приключихме изявите на маршовия оркестър през месец октомври 2015 г., имах възможност да получавам частни уроци за 2-3 месеца; после спрях да посещавам уроците, защото болката ми причиняваше твърде много страдания. Свалих много килограми, почти не можех да седя на пода, дори имах нужда от помощ да се облека и раменете и тялото ми бяха извити. Дори на външен вид не изглеждах здрава. Запитах се: Защо е това? Какво правя погрешно? И като погледнах назад към пътя си на самоусъвършенстване, видях, че имам голяма привързаност към комфорт, от време на време се разсейвах като гледах телевизия и не се будех всяка сутрин, за да изпращам праведни мисли.

В началото на тази година ходих в Барселона за разгласяването на „Шен Юн“. Дясното коляно наистина много ме болеше, но никога не се предадох и така продължих с работата, без да се оплаквам.

В крайна сметка започнах да уча техниката на Александър, което ми помогна да коригирам някои лоши позиции на тялото си и да отпусна раменете си, така че можех отново да свиря на флейта.

През месец февруари, когато беше обявено, че нашият Маршов оркестър ще има репетиция с г-жа Джоу в Лондон, това ме накара да бързам и ме призова да започна отново уроците. Затова бързо се свързах с учителя си.

Малко след това направихме първия урок и той откри, че звученето ми не беше сковано като преди и че раменете ми са по-отпуснати и не така напрегнати както преди. Трябваше да науча специално „Свещената песен“ и песента „Триумфално завръщане“, защото... мислех, че никога няма да имам възможност да ги свиря, тъй като партитурите са с висока скорост.

Но учителят ми посочи на музикалния лист най-трудните и бързи части на всяка песен и после ми каза: „Нужно е да свириш тези части поне 20 пъти всеки ден, ако искаш да постигнеш нивото.“ Например, ако партитурата има осем последователни ноти с висока скорост, той ми каза да започна с първите 2 ноти и да ги свиря многократно и колкото мога по-бързо, след това първите 3 ноти, след това добавена 4-тата, 5-тата и докато стигна 8-та. Така по този начин пръстите ми станаха по-запознати с позицията на нотите и след това постепенно ги свирех по-бързо.

Разбира се, да се постигне това не е лесна задача и аз все още репетирам и подобрявам уменията си. Но за щастие звукът ми, техниката на дишане и позицията на пръстите на флейтата са много по-добри, отколкото бяха миналата година.

През месец април имахме репетиция с г-жа Джоу, диригент на маршовия оркестър „Тян Гуо“ в САЩ. Тя наистина искаше да ни предаде цялото знание и опит, които е придобила. Аз бях цялата в слух и не исках да пропускам дори една дума от това, което ни казваше по време на тези 4-5 дни на обучение. Тя беше много състрадателна и търпелива с нас, тъй като ние не сме големи професионалисти и нямаме много добри музикални умения... и начинът, по който ни обучаваше... в един момент ми заприлича все едно ни преподаваше нашият Учител. Имах това усещане почти през цялото време.

Тъй като аз винаги забързвах нотите, докато свирех, един съвет на г-жа Джоу ми помогна да забавя и да не бързам през цялото време. Тя каза: „Когато свирите, трябва да казвате името на нотите бавно на ум, не като скоростта, написана на музикалните листи. Така пръстите ви обръщат внимание на скоростта в ума ви и вие не бързате постоянно.“

През последния ден на обучението много практикуващи си тръгнаха и може би не бяхме толкова много, но когато свирехме песните онзи ден, за първи път чух нашият оркестър да свири като едно цяло, с едно уникално и хармонично звучене. Това ме направи дори по-настоятелна в моето подобрение.

Получаване на по-добро разбиране за това как да бъда по-прилежна

Тази година за съвсем първи път имахме турне в източните държави. Бях нетърпелива да се присъединя към това пътуване, но в същото време се чувствах малко уплашена, заради болката в ставите ми. За всеки случай носех със себе си малко медицински крем за облекчаване на болката. Но желанието ми да бъда всички тези дни с маршовия оркестър беше много по-голямо от страха ми. Знам, че като практикуваща не бива да се страхувам. Но понякога болката беше толкова силна и навсякъде, че не можех повече да я издържам и накрая вземах някакви медицински мерки.

Винаги се опитвам да помня тези думи на Учителя,

„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш.“ Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, пробвайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“ („Джуан Фалун“, Девета Лекция)

Само няколко дни преди пътуването, когато репетирах, изведнъж 2 копчета на флейтата паднаха (копчето за нота Б и Б плоско), понеже бяха закрепени заедно с едно много малко винтче. В онзи момент бях много спокойна и си мислех какво трябва да направя, за да ги поправя. Изведнъж си спомних старата си флейта, така че я взех и видях какъв беше редът на копчетата и след това ги сложих в същия ред, а с малкото винтче ги фиксирах всички заедно. След това се зачудих защо се случи това и това ме накара да проверя всички винтове на флейтата и да ги завия по-силно. Ако това стане по време на турнето и изгубя тези копчета, със сигурност няма да мога да свиря. Ние трябва да се грижим за своите инструменти и да се отнасяме с тях подобаващо, защото те са нашите средства за спасение на съзнателни същества.

В първия град от източноевропейското ни турне бях в една стая с китайска практикуваща. Когато я срещнах за първи път, тя ми каза, че има сериозен здравословен проблем, така че аз й отговорих, че в такъв случай сме две.

Аз вече имах главоболие през последните няколко седмици и тя ми каза просто да отрека старите сили и да не приемам тази болка. Тогава ние изпратихме заедно праведни мисли и аз наистина се почувствах много по-добре. През следващите дни тя обикновено се будеше посред нощ, за да изпраща праведни мисли; аз бях много впечатлена от това колко беше прилежна по този въпрос. Когато имахме възможност, ние изпращахме праведни мисли и впоследствие нещата тръгнаха много по-добре. Моето главоболие изчезна и нямах никаква болка в ставата. Наистина ценя тази възможност да разбера по-добре значението и ефекта от праведните мисли.

Праведни Мисли

Устремяват се като мълнии към космическите висини
С тътен с колосална мощ, достигат отвъд Небесата
Изчистват всичко в космоса, без да пропускат абсолютно нищо
Унищожавайки от раз всичко, което се е изродило и отклонило

С всеки изминал ден по време на турнето, усещах как тялото ми се съживяваше отново и как Учителят ми помагаше да го пречистя. Сутрин, когато правехме упражненията, усещах силно топло течение по целия си десен крак, и това се случваше много често. Това ми помогна по време на парадите да забравя за себе си и да се съсредоточа върху песните, марша и нашия главен барабан. Но тази година се усетих малко по-разсеяна, оглеждайки се наоколо; когато това се случваше, започвах да изпращам праведни мисли или просто рецитирах Луню.

Следващите дни имахме парад в Будапеща и дъждът ни изненада сутринта. Аз си мислех, че не бива да изпускаме тази възможност да свирим пред парламента и китайското посолство в този град. Скоро след като местните практикуващи търсеха и намериха за нас дрехи за дъжд, някой от нас каза, че няма да ги носим. Така че си помислих на ум: „Та единственото нещо, което е нужно, е просто да излезем от автобусите и да свирим“. И след 5 минути целият маршов оркестър застана пред сградата на парламента, готов да свири. Аз бях почти просълзена и се почувствах толкова страхотно, че си помислих: нищо не може да ни спре. Дъждът дори се усили по време на парада; някои хора бяха наистина изненадани и ни правиха снимки. Моите обувки и чорапи бяха подгизнали; не можех да усещам пръстите на ръцете си, но все още продължавах да свиря... в онзи момент дори си мислех за това колко много хора могат да ни видят, а когато се огледах наоколо, някои от съпрактикуващите свиреха все едно нищо не е станало; това ме окуражи да продължа. Още щом спряхме пред китайското посолство, полицаите се скриха от дъжда, но ние всички заедно стояхме като войници на първия фронт, свирейки ли свирейки. Усетих като че всички бяхме победители и музиката докосна сърцето ми по много специален начин; надявам се, че е докоснала и хората, които бяха там, в посолството.

В Краков отново делих стая с китайска практикуваща. Ние почти не можехме да се разберем заради езиковата бариера. Преди да си легнем, тя използва Гугъл преводач, питайки ме дали ще се събудя с нея в 4:50 сутринта, за да направим заедно 5-то упражнение. Чудех се дали мога да го направя, но бързо отговорих с вдигнат пръст, че ще го направя. На следващата сутрин тя ме събуди по това време и аз седнах на леглото, а тя беше на пода, готова за медитацията. Аз се опитах да остана будна и едва направих половин час медитация, после заспах отново до времето за Праведни Мисли. Винаги намирам, че китайските практикуващи, с които съм в контакт, са толкова прилежни в правенето на упражненията в 4 или 5 часа сутринта, без значение по кое време си лягат. Все още трябва да премахна това свое възприятие: „Ако не спя достатъчно време, ще съм много уморена на следващия ден“. Но по време на 10-те дни на нашето турне очевидно изглеждаше, че можем да го понесем дори без сън или със само няколко часа. Така че все още трябва да премахна тази мисъл и да работя усърдно по нея.

Последният ден от турнето ни във Варшава, когато вече бяхме обратно в хотела, ние просто се събрахме в градината, за да слушаме двама от съпрактикуващите да свирят на флейта. Музиката беше толкова нежна и докосваща. След като посвириха известно време, през нощта, изведнъж една млада дама дойде при нас и беше много изненадана; каза, че е чула музиката от стаята си и е трябвало да слезе долу да види откъде идва тази музика. Тогава тя ме попита откъде сме и къде може да слуша нашата музика. Казах ѝ, че сме на източноевропейско турне и че това е последният ни ден. Тя наистина изпита съжаление да чуе това, но аз бързо ѝ дадох адреса на нашия уебсайт и написах името на Маршовия оркестър „Тян Гуо“. Тогава ѝ обясних значението на нашите паради и разясних истината за Фалун Гонг. Някои съпрактикуващи бързо ми дадоха листовка и лотоси, а тя изглеждаше толкова щастлива, че ни е срещнала. Аз си мислех колко предопределена беше тази среща и какъв добър начин да бъдеш спасен.

Тук си спомням стихотворението на Учителя за маршовия оркестър „Тян Гуо“:

Небесният оркестър

Барабани и валдхорни на Фа проявяват божествена мощ
Прочиствайки всякакво зло, оркестърът зове за завръщане
Спасявайки хората в края на дните, разтърсва Небето и Земята
Величествената му светлина сияе във Фа-коригирането на космоса.

Бих искала да благодаря на всички новодошли и на многото млади практикуващи, които също ми дадоха много добър пример, като свиреха много добре, особено в нашия раздел на флейта. Въпреки всички маршове, дълги пътувания, дъжд и горещина, те винаги се усмихваха. Ценя цялото споделяне със съпрактикуващи около мен, красивото звучене на нашите песни, изпети от нашите практикуващи по време на почивките, радостта да извървим заедно всеки парад, изучаването на Фа заедно, правенето на упражненията, времето, прекарано заедно. Това е най-доброто пътешествие на маршовия оркестър „Тян Гуо“, което някога съм имала.

Благодаря ти, Учителю, за тази велика възможност за спасяване на съзнателни същества, че ни помагаш да достигнем по-добро разбиране за нашата култивация, за твоето състрадание и че се грижиш за нас през цялото време.

Моля, посочете ми, ако нещо не е според Фа принципите.