Изоставяне на чувствата

Здравейте! Казвам се Виктория и съм от Пловдив, на 27 години съм и практикувам от 5 години.

В последните няколко години, откакто се самоусъвършенствам във Фалун Дафа, животът ми протича като вълшебна история, изпълнена с чудеса, възходи и спадове, победи и загуби. Но през цялото това време на изпитания има едно нещо, което ме е водило по пътя ми и което ме е извеждало и от най-трудните ситуации, и това е моята вяра. Както знаем всички, самоусъвършенстването е сериозно и трудно и изпитанията, когато се случват, не изглеждат като детска игра. Но има един решаващ момент, който определя всичко и това е моментът, в който или избираме да се възприемем като практикуващи Фалун Дафа, или като обикновени хора. Това, според мен, е моментът на вярата. Както се казва в Четвърта лекция на "Джуан Фалун", "Повишаване на Шиншин" :

"...доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек и мисълта в този момент може да доведе до различни последици."

В тази връзка бих искала да споделя някои мои преживявания.

Нещо, което ми се случи преди няколко месеца...Беше период, в които човешките ми привързаности към сантименталност и емоция бяха сериозно тествани. По това време бях срещнала едно момче, с което се виждах и се опитвах да запазя баланса между живота ми на практикуващ и връзката с обикновен човек, който не се самоусъвършенства. Истината е, че колкото и да се опитвах, не беше достатъчно, и в някакъв момент неусетно бях изгубила баланса, отдавайки се на сантименталност. Опитвайки се да се доближа до моя приятел, все повече се доближавах до ежедневието на обикновен човек, пренебрегвайки изучаването на Фа и правенето на упражнения. Стигнах до там, че прекарвах времето си с шумни компании, отдадени на неконтролируемо веселие.

Резултатът не закъсня. В един от тези дни, прекарани на маса и сред цигарен дим, се случи нещо неочаквано и много неприятно. Тъй като преди да започна да практикувам Дафа, имах хронично заболяване - астма, след като започнах да се самоусъвършенствам, то изчезна и нямаше и следа от него вече години. Затова и казвам, че беше неочаквано, когато този ден получих пристъп на задух, подобен на онези от преди. Изглеждаше изключително страшно и сериозно в момента, в който се случи. Не знаех как да реагирам. Първата ми мисъл беше: "Аз съм практикуваща Фалун Дафа, аз съм здрава и е невъзможно да ми се случва това." Но то все пак се случваше. Беше ми лошо и единственото, за което можех да мисля, е че нещо вътре в мен предизвиква това състояние, но не мога да го премахна, защото ми е твърде лошо дори да мисля. Исках в този момент да се докосна до онова състояние на покой, което имам, когато изучавам Фа или когато медитирам. Знаех, че така ще ми олекне. Но не можех да чета. Опитавах се да си спомня Луню, което бях наизустила, но не можех. Затова си помислих за едно последно нещо, което бих могла да направя: обадих се на един практикуващ по телефона и му обясних че се чувствам много зле и би ми помогнало, ако ми почете Фа. Той започна да чете Луню. Аз вътрешно се борех със себе си и с усещането, че съм много зле и ще се задуша. С цялото си същество исках да се концентрирам върху Фа, който слушах и да не мисля за нищо друго. Мисля, че най-решаващият миг беше този, в който се абстрахирах от болката и ужаса, които изпитвах и приех мисълта, че каквото и да се случи, Законът на Вселената е с мен и всичко ще бъде наред. Тогава усещането за задух намаля и можех отново да си поема въздух. Всичко това продължи нялоко минути, но за мен беше като цяла вечност. След като пристъпът приключи, се прибрах и седнах да чета лекция от "Джуан Фалун".

Изведох си доста поуки от тази случка. Първата е, че "доброто или злото идват от спонтанната мисъл на човек" и благодарение на упованието ми в Дафа преодолях изпитанието си. Втората е, че случилото се е пряко свързано с това, че изгубих прилежността си в практикуването, дължащо се на тези човешки привързаности, които не успях да изоставя навреме. Смятам, че за всеки практикуващ идва момент, в които вярата му в практиката бива фундаментално тествана и когато този момент настъпи, ако практикуващият все още не е изоставил някои дълбоко вкоренени привързаности, изпитанието ще бъде голямо. Според моето разбиране, това и още изпитания, които преживях по-късно, бяха толкова тежки, тъй като все още ми беше трудно да изоставя една от най-силните привързаности на обикновените хора - сантименталността към хората. Както се казва в Джуан Фалун, Четвърта лекция, "Повишаване на Шиншин":

"Защо хората могат да бъдат хора? Защото притежават сантименталност. Те живеят само заради нея. Привързаността между членовете на семейството, любовта между мъжа и жената, обичта към родителите, чувствата, приятелството, правенето на неща заради приятелство и всичко останало е свързано с тази сантименталност. Дали на човек му харесва да прави нещо или не, дали е щастлив или нещастен, дали обича или мрази нещо и всичко в цялото човешко общество идва от тази сантименталност. Ако тя не бъде изоставена, ще сте неспособни да се
самоусъвършенствате. Ако се освободите от тази сантименталност, никой няма да може да ви повлияе."

Изпитанията към моята сантименталност не свършиха тук. Тънка е границата между хармонични отношения на един практикуващ с другите хора, основани на състрадание и висок Шиншин, и отношения с другите на базата на сантименталност. Самите ние не усещаме тази граница и често я прекрачваме. Всеки ден е нов шанс да се повишим в разбирането си и да погледнем към себе си, анализирайки се. В някои дни пропусках този шанс. Пропусках и практиката. Неусетно се връщах в илюзията. Следва продължителен период, в който ми беше трудно да се разгранича от илюзията на чувствата. Получавах знаци от Учителя непрекъснато, но когато си под изпитание всичко е объркано. Получавах знаци, че не трябва да спирам да правя упражненията за дълго време, защото излизам от форма. Успявах да си наложа да чета всеки ден, макар че вътрешно все повече затъвах в объркване и усещане за пропадане. Докато един ден не стигнах до осъзнаването, че състоянието ми изобщо не е добро, а и събитията в живота ми показваха същото. Нямах друг избор, освен да стана по-стриктна в изучаването и упражненията, иначе просто знаех, че нещата ще продължат към по-зле.

Наложих си да чета повече. Но всичко ми пречеше и имах вътрешно съпротивление, тъй като цялостно не се чувствах добре и имах сериозни проблеми с отношенията ми с моя приятел, който също така ме възпираше от практикуване. Четях и четях отново книгата и лекции от преподаването на Учителя на конференции за обмяна на опит. Тъй като не можех да разреша възникналия междуличностен проблем, с помощта на Учителя нещата се подредиха от само себе си. Когато проявих волята да практикувам усърдно въпреки сантименталостта ми към човека, който ме възпираше от практиката, нещата се подредиха като с вълшебство. Една нощ сънувах, че чета лекция на Учителя, в която той директно ми дава отговор на проблема, който ме вълнува в момента. От думите му разбрах, че проблемите, които имам в момента ми се случват и ще продължат да ми се случват дотогава, докато имам човешка сантименталност. В момента, в който четях думите насън, вече чувствах, че съм освободена. Чувствах се сякаш вече знам и няма да повторя това, в което греша. На сутринта се събудих различна. Отговорите бяха в мен и това, което ми тежеше, беше изчезнало. Сякаш Учителят ми беше помогнал в елиминирането на привързаността, тъй като дълго време не можех да я изоставя, но в решаващия момент взех решението да практикувам усърдно, вместо да се предам. Както се казва в "Джуан Фалун", Шеста лекция, "Съзнанието ви трябва да е праведно":

"Какво е неправедно съзнание? Това се отнася до неспособността на човек винаги да се възприема като практикуващ. В самоусъвършенстването практикуващият може да се натъкне на изпитания...В един определен момент ще бъде направено така, че да сте неспособни да различите ясно дали нещо е истина, дали вашият Гонг съществува, дали можете да се самоусъвършенствате и да успеете в това, или дали съществуват Буди и дали са истински. В бъдеще тези ситуации отново ще се появят, за да ви дадат това лъжливо впечатление и да ви накарат да чувствате, че сякаш тези неща не съществуват и всички те са фалшиви - това е, за да се види дали сте решителни. Казвате, че трябва да сте непоколебими и уверени. С тази решителност, ако наистина можете да сте твърдо решени в този момент, вие по естествен начин ще се справите добре, защото вашият Шиншин вече ще се е подобрил."

Мисля, че когато практикуващият покаже нужната увереност и решителност в дадения момент, дори чудеса могат да се случат и проблемите да се разрешат по най-добрия начин. Има много привързаности, които трябва да премахнем по пътя си и сантименталността е една от дълбоко вкоренените човешки привързаности, която обаче може да се окаже толкова голяма, че дори да ни спре да се самоусъвършенстваме. В момента на изпитание, това, което ни определя, е дали се възприемаме като самоусъвършенстващи се и дали сме готови да продължим, въпреки болката и въпреки объркването. В крайна сметка трябва да можем да приемем всяко едно нещо леко и да сме готови да го изоставим в решаващия момент. Мисля, че тогава със сигурност ще успеем.

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.