Безусловната красота на Дафа

Дъщеря ми изучава режисура и тя като финален изпит за втората си година трябваше да направи филм. Задачата беше портрет. Вдъхновен от филмови проекти на практикуващи, ѝ предложих да направи портрет на Дафа практикуващ – нейния собствен баща. Аз се занимавам с много различни Дафа дейности, включително да представям Фалун Дафа в училища, така че можеше да се заснеме доста интересен материал. За мен това можеше да е още една възможност за разясняване на истината и за нея шанс да направи добър филм, както и да направи нещо добро за Дафа – ето такова беше моето мислене. Но нейното мислене беше различно. „Няма начин“, каза тя. „Ти изобщо не си интересен.“

Аз го подминах. Няколко месеца минаха, без да споменаваме темата. Но тогава нещо се случи: Бяхме на семейно пътуване и аз я попитах дали е намерила правилния човек. Тя каза, че не е още, но има различни варианти. Започнах да се чудя: Тя дали наистина ще направи портрет на обикновен човек вместо на Дафа практикуващ? Най-малкото, нейният учител и съученици щяха да научат истината – каква загуба! Изпратих силни праведни мисли и се случи чудо: преди деня да приключи, тя реши: „Добре, ще направя филм за теб. Но трябва да знаеш: няма да бъде твоят филм, а моят.“

През следващите няколко месеца имах възможност да си сътруднича с дъщеря ми по проект, който тя считаше за свой собствен, докато аз го считах за мой. Заедно с малък филмов екип ние пътувахме из страната, снимахме в дома ми, на работата ми и на други места, включително и пред Китайското консулство. Бях щастлив практикуващ и щастлив баща едновременно.

Едно нещо обаче ме притесняваше. Тя не ми даваше да видя нищо от заснетото. Освен това с времето забелязах, че тя се опитваше да улови както позитивните, така и негативните страни – аз все още се самоусъвършенствам и привързаностите може да се видят на повърхността – но как изобщо можеше тя да поставя под съмнение Дафа? Не би ли било това грях? Да не би да помагам на своята дъщеря, която не практикува, вместо да придобие велика мъдрост, да изгуби своя шанс?

С наближаването на деня на премиерата, съмнение се промъкна в съзнанието ми. Най-накрая трябваше да се запитам: „Какво валидирам – Дафа или себе си? Защо се тревожа? Не зависи ли самоусъвършенстването от ученика, докато Гонг зависи от учителя?“

С тази мисъл пристигнах на прожекцията. В залата бяха заети около 40 места – главно от ученици, семейства и учители. Седнах в публиката с много праведни мисли, но все още борейки се със своите човешки мисли. За 20-те минути продължителност на филма бях щастлив, когато филмът показа добри неща, като членовете на семейството ми хвалеха Дафа за промяната на характера ми, и се усетих наранен, когато критикуваха начина, по който се държах преди Дафа. Някои минали моменти, в които ме бяха видели като доста егоистичен и арогантен, бяха споменати. Например, дъщеря ми заяви, че не съм позволявал на нея и брат ѝ да гледат телевизия, когато са били деца. „Но това не е вярно!“. Тихо възроптах. Също бях изненадан да науча, че тя тайно е заснела сцени в моята стая и е търсила сред моите неща (Дафа материали). Това никак не ми хареса.

Филмът определено не се получи, както бях планирал. Но защо е трябвало? През следващите няколко дни трябваше да търся отново в себе си и да поставя ясна линия между валидирането на Дафа и валидирането на мен самия. Просветлих се до факта, че стига да съм напълно позитивен и да подкрепям филма, той ще има силата да спасява хора. Филмът показва Дафа ученици и те имат много измерения; тези измерения са контролирани от техните мисли – независимо дали са добри или лоши мисли. Така че възможно ли беше този филм да е като огледало – зрителите ще реагират съответно на култивационното ни състояние към момента, в който ни видят.

Просветлих се до още едно значение на разказа на Учителя относно фашън:
“Въпреки това сам по себе си Фашън също е цялостен, независим и реалистичен индивидуален живот. Следователно той може самостоятелно да направи каквото и да било. Това, което Фашън прави, е точно каквото Главното съзнание на човек иска Фашън да направи.“ (Джуан Фалун, Лекция 5: Фашън)

Възможно ли е да е подобно и при нашите филми и подобни проекти – че те не бива да се разглеждат като нещо фиксирано и независимо от нас, докато едновременно с това те са независими и могат да работят, без ние да присъстваме там. Няма ли също Дафа листовката измерения зад себе си и не са ли тези измерения контролирани от мислите ни?

След това нещата започнаха да се разгръщат. Чрез моята дъщеря учителите започнаха да ми изпращат поздрави. Един от тях ме попита за копие от "Джуан Фалун", а други поискаха листовки. Един ученик изрази желанието си да научи упражненията.

Качих филма в Интернет и започнах да изпращам лични линкове на различни хора, които познавах: „ Интересно ли ви е да видите филма на дъщеря ми?“ Преди си мислех, че съм достатъчно резултатен в разясняването на истината на хората около мен, но това доказа, че много са били пропуснати. Изпратих линка и на някои бизнес познати, като например на китайска будистка, която учи в Канада. След като видя филма, тя ми писа в имейл: „ Това, което правиш помага на света. Гордея се с теб!“

С хиляди късометражни филмови фестивали по света видях още един шанс. Обсъдих това с ръководителя на дъщеря си и той каза: „Разбира се, подаването на филма по фестивали би могло да ѝ помогне много. И още по-важното – ще разпространи идеята!“

Така че филмовото училище подаде филма за фестивала на ученически филми в Пекин – по своя собствена инициатива. Филмът не беше избран, но със сигурност някои хора в Китай са го забелязали. Научих, че за всеки фестивал, към който беше пратен филма, най-малкото членовете на журито щяха да го гледат – и това си заслужава.

В Преподаване на Фа на Фа конференцията в Голям Ню Йорк, 2003г. Учителят казва:
„ ...ако наистина имаше само един човек, който би успял в самоусъвършенстването, щях да посоча него да бъде Вселената “.

Но повече от един човек щеше да гледа филма: В рамките на една година подадох филма за стотици фестивали по целия свят. Някои второстепенни фестивали го приеха и го номинираха за награди – в Европа, Азия, Южна Америка и САЩ. И една кабелна телевизия в САЩ излъчи филма, а един фестивал в Азия ни отсъди награда.

Едното поведе друго, така че филмът беше пуснат по телевизионна мрежа след уговорка с Филмовото училище. Ние нямаше дори да разберем за това, ако един роднина на жена ми не го беше видял и не ни се беше обадил веднага. Осъзнах, че бях пропуснал и тях в предишните си разяснявания на истината.

Но истинското нещо започна, след като филмът беше качен в Интернет за свободно гледане и след като започнах кампания за разпространението му в социалната мрежа. За да постигна това обаче, трябваше да се откажа от още една привързаност, развила се във времето – привързаността към самия проект.

Дъщеря ми, разбира се, беше щастлива от начина, по който разпространявах филма, но само донякъде. Когато споменах, че е време да се започне кампания в социалните медии, тя напълно се противопостави. Каза, че е само ученически филм и че няма желание да продължи с разпространението.

Трябваше да го обмисля. Колко много животи щяха да бъдат загубени, ако проектът, който изглеждаше, че има много потенциал, бъде спрян сега? От друга страна, как можех да продължа без съгласието на автора?

Седнахме да поговорим. Тя беше емоционална и при все това спокойна. Аз ѝ дадох аргументи, обяснявайки своите намерения и бъдещи стъпки. Учителят казва:
„Ако това, което казвате, истински идва от вашата добросърдечност и е лишено от всякакъв личен интерес, думите ви наистина ще докосват другите. “ (Преподаване на Фа на Фа конференцията в Сингапур, 1998)

Обещах ѝ, че няма да продължа, ако тя не е съгласна и бях сериозен относно това. Изгубих привързаността към самия проект, която се беше развила с времето. Като резултат тя спря да ми се противопоставя.

Кампанията в социалните мрежи продължава вече повече от година, в четири държави в рамките на езиковите ми познания. Всеки ден 10 – 20 души гледат филма и научават за Фалун Гонг, научават за преследването, запознават се с практикуващите и чуват историята ми. Някои от тях оставят коментари. „Харесвам филма много“, пише някой. „За мен е лъч светлина в цялостната и кървава тъмнина.“ Друг е написал: „В комунистически Китай слънцето изгрява в страх. Никога не съм чувал за това движение (Фалун Гонг), но тъй като е духовно движение, ще победи която и да е сила.“

Някои хора разпознаваха, че ние разпространяваме Благи вести и имаха различни начини на себеизразяване: „Моето желание е да пия по кафе с теб и това означава, че ще съм щастлив! Ще бъда там цяло лято...“

Но някои хора имаха твърде объркани съзнания и ние не можехме да ги докоснем. Те вземаха страната на ККП и пишеха обидни съобщения. Опитвах се да се разбера с тях и да обясня фактите. Някои промениха отношението си в процеса, но някои не успяха. Но всеки един коментар беше още една възможност за подобрение.

„Ако не можете да обикнете врага си, тогава няма да можете да постигнете Съвършенство.“ Учителят казва в Преподаване на Фа на Фа конференцията в Австралия, 1999.

Това, което започна почти като експеримент, се оказа огромен проект. Към днешна дата филмът е бил показван на почти 30 фестивала по целия свят, бил е излъчван по две местни телевизии и една в САЩ, а кампанията в социалните мрежи реализира 75 000 гледания и генерира повече от 12 000 харесвания в рамките на период от 2,5 години. Сега като се замисля, как би могло такъв ефект да бъде постигнат чрез моите собствени усилия?

Не, това не беше моят проект. Нито беше проектът на дъщеря ми. В крайна сметка осъзнах, че трябва да е била гениална аранжировка на Учителя за нас.

Практикувам Дафа вече повече от 12 години и всеки ден се впечатлявам все повече и повече от всички различни начини, които е измислил Учителят, за да достигне предопределените хора и да ни помогне да издигнем нивата си. Всеки нов ден е ново чудо за мен; всеки ден се изумявам от безусловната красота на Дафа. Изумително, наистина изумително! Толкова е невероятно да помагам на Учителя в това начинание, такава привилегия е да бъда Дафа ученик.

Моля посочете ми, ако има нещо неподходящо.

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.