Изминалите две години - началото на един нов път

Уважаеми Учителю!
Скъпи практикуващи!

Желая да споделя моя култивационен път като практикуващ Фалун Дафа. Получих Закона през месец декември 2014 г. В този период с приятелката ми бяхме взели под наем малък магазин за хранителни стоки. Местен практикуващ ми даде брошура за Фалун Дафа, това беше и нашето запознаване, но не бях чувал за китайското учение и след като я прочетох я оставих при ежедневните документи. След около седмица той отново ми даде брошура и ми разказа за практиката. В момента ми беше интересно, но съзнанието ми беше заето с текущите задължения през деня. Докато го слушах, нещо дълбоко в мен подсказваше, че тази китайска философия е добра, а през последните 20 години се интересувах от източната култура. Много отдавна бях стигнал до разбирането, че има начин за постигане на просветление, но не намирах подходящата система. Попитах го има ли книга, която мога да прочета. На следващия ден започнах да чета "Джуан Фалун".

През последния месец от годината четях в магазинчето, като използвах малкото свободно време. На втора страница ми направиха силно впечатление думите на Учителя:
„Но вие трябва да сте дошли, за да изучавате истински този Дафа. Ако имате различни привързаности и идвате тук, за да придобиете свръхестествени способности, да се излекувате от болести, да послушате теории или сте дошли с някакви лоши намерения, това изобщо няма да стане.’’ (Джуан Фалун, Лекция Първа, "Истинско напътствие на хората към високи нива")

Тези думи ми въздействаха силно, всяка една попадна директно в съзнанието ми. Продължих да чета, очаквайки клиенти, но те идваха в повечето случаи, след като започнех да чета. Беше ми споменато, че в хода на четенето вероятно ще има намеси на вид незначителни. В повечето случаи докосна ли се до "Джуан Фалун", нещо се случва и прекъсвам с четенето, а това ме амбицираше все повече. Едва след месеци ми беше разяснено за намесата на старите сили...

В края на годината я прочетох, една част разбрах, но многото въпроси чакаха своя отговор, така и не разбрах как се става практикуващ. В един от разговорите с практикуващия се опитах да преодолея тази неудобна ситуация за мен и попитах как човек може да стане практикуващ. Разбира се, отговор не получих.

В началото на месец януари 2015 г. разказах на практикуващия малка случка, в която се опитах за първи път да спазя принципите Истина, Доброта, Търпение, а той отново се усмихна и добави ‘’Ето отговорът на твоя въпрос’’. Тогава ми просветна, че съм започнал преди да го осъзная... Обясни за вероятните входящи тестове, а те започнаха с бърза скорост. През същия месец беше насрочено дело за повишаване на месечната издръжка на дъщеря ми от бившата ми жена. Отношенията ми с бившата съпруга в последните 3 години бяха много лоши, всеки опит за разговор завършваше със скандал от двете страни. Вътре в себе си бях недоволен, ядосан, гневен. Търсех оправдания за себе си, като си мислех, че в повечето ситуации постъпвам правилно. Това беше първият сериозен тест. Следващият тест беше моята силна привързаност към цигарите, с които през последните 25 години се справях повече от добре, пушех минимум по една кутия на ден...

На 02.02.2015 г. спрях пушенето, като се чувствах удовлетворен от това мое решение. Изключително силно въздействие имаха думите на Учителя:
„Не искаме ли ние, практикуващите, да изчистим телата си? Ние трябва постоянно да изчистваме телата си и постоянно да напредваме към високи нива. Въпреки това вие все още слагате това в тялото си – не вървите ли така в посока, противоположна на нашата?’’. (Лекция седма на Джуан Фалун, "Въпросът за яденето на месо")

На следващия ден - тест трети. Реших да ремонтирам крана в банята. Само няколко минути по-късно краката ми смениха позицията си от пода към тавана, с голяма сила паднах във ваната. В следващите секунди по естествен начин се опитах да поема въздух, но болката беше голяма, а на душа със студена вода най-малко обърнах внимание. Мокър излязох от банята и почувствах, че е добре бързо да отида на спешен кабинет, но сам нямаше как да се справя. Имах няколко приятели, на които мога да разчитам, а при тази ситуация кой ли би отказал. Прехвърлих контактите в телефона си и най-ярко се открои името на практикуващия. Неясно за мен, тъй като не е от дългогодишните ми приятели - защо точно той? По-късно имах различно разбиране за моя избор, моята знаеща страна ми бе подсказала в този момент.

Той пристигна много бързо. Приеха ме в Бърза помощ и започнаха стандартните изследвания - кръв, урина, рентген. След около час дойде лекар на видима възраст около 60-те и обясни, че имам две счупени ребра, а за вътрешни наранявания няма признаци; допълни, че след около два месеца, ще се възстановя напълно. Практикуващият ми помогна да се прибера от болницата, а краткия разговор, който водихме естествено бе за Фалун Дафа и за моя пореден тест. Обясни накратко, че всеки има тестове и са строго индивидуални в зависимост от неговата карма. В този момент ми беше трудно да разбера думите му на по-дълбоко ниво, но усещането бе, че казва истината. Болката, която изпитвах, постоянно ме водеше в посока моите ребра. Следващите три дни бяха сериозно изпитание за мен. За съжаление не съм от мъжете, които могат да издържат на голяма болка. Бях се запасил с болкоуспокояващи - още на първия ден разбрах, че тяхната употреба не помага. Реших да се възползвам от времето, което ми се предоставя, за да слушам лекциите на Учителя в моментите с по-малко болка, но първите 3 дни почти нямаше такива.

Денят и нощта се сляха, заспивах, събуждах се, слушах лекциите. В един от тези периоди сънувах Учителя, вероятно негов Фашън ми казва, че ако забравя за болката всичко ще бъде наред. Събуждах се и болка нямаше, а другата страна в мен напомняше „А ребрата?’’ и болката се връщаше с по-голяма сила. В този период нямах разбирането да се приемам за практикуващ. Температурата ми се покачи с 1 градус. Сметнах, че е нормално да се случи в моето състояние.

Търсейки изход от ситуацията, реших да направя първо упражнение, доколкото ми позволяваше тялото. Имах успех и като стигнах до половината бях възнаграден за усилието. Температурата се нормализира и тези два момента за кратко време показаха силата на Фалун Дафа. Разбира се, в тези първи дни близките хора бяха до мен. Вярата ми в Дафа ставаше все по -силна и на петия ден се чувствах добре, а на осмия се върнах на работа в магазинчето. След около 2 седмици се възстанових напълно. В следващите дни си спомних за лекаря в Бърза помощ, който ми обясняваше как са необходими два месеца за възстановяване и в този момент тихо благодарих на Учителя.

За първи път бях поканен на групово изучаване с практикуващите от моя град, а няколко дни по-късно се проведе и първото Национално изучаване на Фа за годината, на което също бях поканен да присъствам. За мен беше много вълнуващо, всички бяхме седнали и всеки накратко се представи от кой град е и от колко време е практикуващ. Силно бях изненадан от спокойната положителна атмосфера, всеки сякаш беше готов да помогне на човека до себе си, без да очаква нещо в замяна. В присъствието на практикуващите от цялата страна се чувствах спокоен и зареден. Неясно за мен тези напълно различни хора ми създаваха усещането, че това е мястото, което съм търсил. След прочита на една от Фа лекциите разбрах защо е така.

Преподаване на Фа Конференцията в Източните щати на САЩ, Ли Хонгджъ 27 и 28 март 1999 “Защото нашата среда за самоусъвършенстване, средата за изучаване на Фа и това, което учениците обсъждат и казват, когато са заедно, са най-благородни и формират една рядка и най-чиста среда. Това е много трудно да се намери в човешкото общество и е най-доброжелателното и прекрасно парче чиста земя, така че не трябва да губите тази среда.“

През пролетта на същата година се появи следващият тест. Беше наложително да проведем разговор по повод нашата дъщеря с бившата ми съпруга. В ума ми навлязоха спомените от последните три години и взаимоотношенията, които имахме. Търсих различни варианти за по-добро общуване, но не намирах правилния. Споделих от части неудобната ситуация за мен с местен практикуващ, а той с лекота обясни, че е добре човек да проявява състрадание към другите. В следващите дни сериозно разгледах този въпрос и започнах да откривам, че състраданието и прошката липсват. Опитах да изхвърля всички стари модели и на тяхно място просто да бъде състраданието. Проведохме срещата като разговаряхме спокойно в рамките на час. И за пореден път осъзнавам силата на трите принципа, след като са спазени със сърцето.
След няколко месеца проведохме среща и подробно я запознах с Фалун Дафа. В този начален период се опитвах да достигна стандарта на практикуващ и участвах в разясняване на истината. В началото много плахо раздавах материали за Фалун Дафа. Изпитвах срам и неудобство, а дълбоко в себе се чувствах, че правя нещо добро. Местните практикуващи забелязаха моето поведение и много внимателно и тактично обясниха, че всеки подпис е спасен живот и всяка брошура е шанс човек да се запознае с Фалун Дафа. Тези моменти за мен са много ценни, както и подкрепата, която винаги са проявявали - не само към мен. Опитвах се да бъда максимално активен в разясняване на истината и с времето започнах да преодолявам старите насадени модели в мен, в края на такъв ден винаги се чувствах зареден, обновен.

След поредното изучаване с местните практикуващи в споделянето на опит се засегна въпросът за съжителство без брак. До този момент не обръщах сериозно внимание на този въпрос. Моето разбиране в този период беше, че втори път брак няма да сключвам. Днес в нашето общество на семейни начела без граждански и църковен брак живеят много двойки, имат деца и приемат всичко това за нормално; на практика аз не се различавах от тях. Всеки си има своите разбирания по този въпрос и съответно изразявам моето разбиране. Преди няколко месеца излязох от Съдебната палата и като предположа теоретично, че е възможно втори път да се случи не изпитвах никакво желание да го правя отново. Но тези разбирания са на човек, който не е запознат с Фалун Дафа, а като практикуващ лично за мен сега ситуацията е много по-различна. В следващите два месеца прочетохме лекции на Учителя, в които разяснява какво би трябвало да бъде разбирането по този въпрос. Разбирането ми се задълбочаваше. В една от лекциите Учителят обяснява:

“Практикуващ: Много практикуващи живеещи в Северна Америка, съжителстват с партньорите си, без да са сключили брак. Много от тях имат деца. Трябва ли допълнително да си изкарат удостоверение за сключен брак?
Учителят: Да. Казах ви да се придържате максимално към порядките на обикновеното човешко общество в своето самоусъвършенстване. Да поговорим за това от друг ъгъл. В Китай, когато хората встъпваха в брак в миналото, те се нуждаеха от одобрението и на Небето, и на Земята, ето защо имаше „поклонение пред Небето и Земята“. Те се нуждаеха от одобрението на родителите си, така че трябваше да се поклонят пред своите родители. В западните общества хората се нуждаеха това да бъде признато от техния Господ или Бог, и ето защо отивали на църква и давали обет пред Господ, и Господ или Бог им бил свидетел и свидетелствал за техния съюз. В днешните западни общества тези неща са били прекъснати и [много] хора вече не преминават през никакви формалности. Двама души просто се събират без никакви ограничения; когато са щастливи заедно, ще останат заедно, а когато не са, просто намират друг партньор. Това е неприемливо. Като ученици на Дафа вие трябва поне да знаете тези основни принципи.“Преподаване Фа на Фа конференция в източните щати на САЩ, 27 – 28 Март, 1999

Разбирането ни по този въпрос с приятелката ми се промени. На практика бяхме възпирани именно заради приетия модел в обществото. Личното ми разбиране е, че практикуващият трябва да спазва трите принципа - Истина, Доброта, Търпение, и всеки един въпрос би се разрешил, стига да се усъвършенства честно и достойно.

През есента на 2015 г. сключихме граждански брак. Бих си позволил да споделя, че по време на церемонията в обредната зала имах силното усещане за присъствието на много фашъни над нас. Всички те бяха подредени в кръг, с усмивка на лице, а аз се чувствах изключително спокоен и лек. Имах чувството, че след този момент самоусъвършенстването ми се е подобрило.

Ангажиментите за деня ми се увеличаваха. Есента същата година основно работих до обяд, а следобедите бяха запълнени с още две допълнителни дейности, които ми носеха допълнителни доходи. Те включваха по-дълги пътувания и като прибавя ранното ставане в четири часа сутринта, времето за сън рязко намаля на 5-6 часа. В този период се появи и проектът в затвора в града. Местният координатор ми предложи, ако желая, да участвам в проекта. За мен беше голямо предизвикателство; изпитах и притеснения по отношение на малкия ми опит като практикуващ. Разбира се, приех с голямо желание да съм част от екипа. Такъв проект в града се провеждаше за първи път и повече информация можеше да получим от други страни. Започнахме с две посещения на седмица с координатора при групата с по-леки присъди. Опитах се да се възползвам от неговия опит максимално. В по-късен период в проекта се включи и друг практикуващ от нашия град, който до този момент нямаше физическа възможност.

След няколко месеца се появиха и първите подобрения на групата която посещавахме, правехме част от упражненията и четяхме "Джуан Фалун" в рамките на час и половина. Бях силно изненадан от тяхното физическо подобрение, споделянията, които направиха, ме мотивираха все повече. Лишените от свобода обясняваха как сънят им се подобрил, друг преди не не можел да се храни с определени храна, а вече е започнал да консумира нормално, следващият преодолял нощните смущения със стомаха, а те дори не бяха практикуващи. Имаше трима, които прочетоха "Джуан Фалун" по няколко пъти. Попитах един от тях какво е разбирането му след втория прочит, а той ми отговори, че нищо не е в състояние да го разстрои. Другото момче бе се подобрил в много отношения, към всяка възложена работа се отнасял сериозно и отговорно и е бил освободен 4 месеца предсрочно.

Всеки път, преди да вляза в затвора, отправях молба за помощ към Учителя и с всяко наше посещение имах усещането, че над нас присъстваха много фашъни.

През пролетта на 2016 г. паралелно с координатора проведохме посещение при хората с доживотна присъда. Положителните промени, които направи Фалун Дафа, бяха забелязани от управата. Формира се група от 7-8 човека, които се отсяха по естествен начин. Двама доживотно лишени от свобода започнаха редовно да четат "Джуан Фалун" и да следват принципите, изложени в книгата. На втория и третия месец започна процес на промяна. Управата на затвора ни сподели за промяна в поведението на А и Б в положителна посока. Практикуващия А е лишен от свобода през последните 15 години. Практикуващия Б е лишен от свобода през последните 10 години. През изминалите три месеца трансформацията, която наблюдавам, е огромна. Седмичното посещение за по един час не бе достатъчно, въпросите от двамата бяха много и в доста от случаите записани предварително. Знаещите им страни търсеха отговорите непрестанно. Споделянето, което правеха, с всеки изминал път беше все по-дълбоко.

През месец декември 2016 г. лишеният от свобода Б получава от управата на затвора награда с промяна на режима строгост и с удължено свиждане. Лишеният от свобода А променя поведението си към надзирателите и останалите лишени от свобода. През месец януари 2017 г. се проведе нова презентация на Фалун Дафа при затворниците с по-леки присъди. В подкрепа на местните практикуващи пристигнаха трима от друг град. Присъстваха 50 лишени от свобода и подробно бяха запознати с Фалун Дафа. След второто ми посещение в затвора за мен тези хора не бяха разглеждани като граждани, извършили леки и тежки престъпления. Те бяха за мен същества, които имат възможност да се докоснат до Фалун Дафа.

Въпреки малкото знание и опит, който съм придобил в последните две години с Фалун Дафа, се опитвах да бъда полезен в този проект. Желая да завърша есето си с думите на Учителя:
„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш.“ Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, пробвайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите. Когато изглежда невъзможно и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително можете да го направите, наистина ще откриете: „След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце!“ (Джуан Фалун, Лекция 9, "Хора с велико вродено качество").

Благодаря, Учителю.
Благодаря ви, практикуващи.

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.