Поздрави, Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!
На 45 години съм и изтърпявам присъда "доживотен затвор" в затвора в Стара Загора. Практикувам от няколко месеца и искам да споделя до какви промени в живота ми и този на родителите ми доведе Фалун Дафа.
В затвора нямаме много занимания, особено доживотно осъдените. Един ден през пролетта на 2016 година надзирателите и нашият инспектор ни съобщиха, че ще се проведе запознаване с духовната практика Фалун Дафа. Свързано било с правене на упражнения и слушане на музика. До този ден не бях чувал нищо за Дафа и не бях се занимавал с нищо подобно. Реших, че ще отида, за да видя за какво става въпрос. Бяха дошли няколко практикуващи от Стара Загора. Още при запознаването ми с тях усетих силно вълнение и по време на краткото им представяне на практиката слушах с интерес. Първо прочетох малката книжка "Фалун Гонг", а после се сдобих с "Джуан Фалун" чрез практикуващите в Стара Загора. Още с прочитането за първи път на книгата усетих, че нещо се променя в мен, нещо се нaдига, разпалва и че е нещо, което съм търсил цял живот. Разбрах, че Фалун Дафа е добро, че е практика, предлагаща спасение на всички същества. Четейки от книгата, получих отговор и на много въпроси, но и още много се повдигнаха. Практикуващи от града ни посещават веднъж седмично за около час и половина и през това време успяваме да обсъдим повечето въпроси, да четем "Джуан Фалун" и да правим някои упражнения. Почувствах със сърцето си, че Фалун Дафа е нещо, с което ще се занимавам занапред, и че целта в живота ми ще е да се усъвършенствам и подобрявам въз основа на Фа.
В затвора един затворник, за да е добре, първо трябва да има цигари и кафе. Няма нищо по-важно от това. Всичко останало - после. Аз пушeх от 35 години и не съм спирал цигарите за повече от два месеца. Въздействието на Дафа върху мен беше голямо и още на първия месец реших да се откажа от някои основни привързаности. Спрях цигарите и кафето, успях да си издействам и храна без месо. Всеки изминал ден учудването в мен растеше, тъй като нямах никаква потребност от цигари. По време на предишните ми отказвания все си намирах повод да се ядосам за нещо и да запаля цигара. Месо съм ял цял живот и никога не съм си представял, че няма да го ям, особено тук в затвора, където храната не е много добра и достатъчна. Без никакви затруднения вече 6-7 месеца не пуша и 6 месеца не ям месо.
Родителите ми са възрастни, майка ми е на 70 години. По време на свижданията ми и разговорите по телефона им споделих с какво се занимавам и че е нещо много хубаво. За 70-годишния рожден ден на майка ми й подарих книгата "Джуан Фалун", която ми беше дал практикуващ, който редовно и ежеседмично ни посещава в затвора. Казах на майка ми, че това е възможно най-големият подарък, който мога да им направя в този живот. Тя също прочете книгата и от тогава нейният живот също се промени. Като всеки възрастен човек и тя си имаше здравословни проблеми и вземаше лекарства за кръвно налягане. Още не беше прочела и веднъж книгата, когато реши да не пие повече никакви хапчета. Живеем в малък град и засега там няма други практикуващи, но веднъж съпрактикуващи от Стара Загора я посетиха в дома й, разговаряха за Фалун Дафа, показаха й упражненията и майка ми остана много доволна и благодарна за това. В момента и тя чете книгата и прави упражненията ежедневно. Вече винаги когато се видим или чуем по телефона, разговорите ни са свързани с Дафа и самоусъвършенстването.
Вече девета година съм в затвора. Преди не знаех какво да правя, за какво да мисля и как ще се изтърпява тази моя безсрочна доживотна присъда. Исках да почна да водя съдебни дела за обезщетения, свързани с престоя ми в затвора и лошите хигиенни битови условия. Мислех за какво ли не. Бях събрал в себе си доста гняв и омраза, свързани с минали и настоящи събития в живота ми. Дафа ми помогна да прогледна, да видя светлината в тунела, да осъзная съществуването си, да разбера защо съм тук, да разбера истината за човешкия живот, болката и страданието, да видя цялостната картина и да приемам по-леко нещата.
Преди Фалун Дафа времето ми минаваше в гледане на телевизия и четене на художествена литература. Чудех се какво да правя и как да уплътнявам времето си. Сега денят не ми стига и времето минава много бързо. Дните и седмиците хвърчат и не ги усещам. Сутрин ставам в 05:50 ч., отправям сутрешните праведни мисли, следва закуска и престой на открито, където правя първо, трето и четвърто упражнение, прибирам се и правя второто, обяд и праведни мисли. От скоро практикуваща от града ми донесе материали и ме научи да правя лотоси. Сядам да ги сгъвам и през това време слушам лекция на Учителя Ли. След това чета есета, преподаване на Фа в различни региони или други материали, които ми предоставят съпрактикуващите, пак праведни мисли в 18:00 ч., после петото упражнение и в 00:00 ч. пак отправям праведни мисли. Така минават дните ми в затвора и на сегашното ми ниво и разбиране си мисля, че аранжировката на Учителя за мен е такава: дадено ми е цялото време и трябва да се възползвам от него, да изучавам Фа постоянно, да изпращам праведни мисли и да се опитвам да се освобождавам от колкото мога привързаности, да повишавам своя Шиншин. Надявам се скоро повече затворници да стигнат до Фалун Дафа и да можем да го изучаваме и практикуваме заедно.
И накрая ще завърша със стих от Хон Ин, том II:
Фалун Дафа е добър
Безкрайната небесна твърд е озарена от светлината на Фа
Великата сила на Фа-коригирането преминава
Само след това безграничните чудеса ще се разкрият
Фалун Дафа е добър
Постепенно навлизайки в човешкия свят
Всички същества, не бъдете нетърпеливи
Боговете и Будите вече се усмихват“
Вярвам непоколебимо в Учителя, силата на праведните мисли и достигането на просветление!
Благодаря, Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!
Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...