Да се справяш добре със самоусъвършенстването и да изоставяш привързаности

В постоянно подобрение и елиминиране на различни привързаности се превърна пътят, който избрах в медийния проект, на който в крайна сметка станах координатор. Беше трудно начало преминах през процес на учене и разбиране на връзката между самоусъвършенстването и това да вършиш работа за Дафа. Преминах през процес как по-добре да координирам практикуващите и да вземам предвид различните идеи, като се постига реализирането им. Продължих с полагане на усилия този проект да стане напълно успешен, като всеки взема активно участие в разясняването на истината и спасяването на съзнателни същества.

Преди около 7 години моят път в самоусъвършенстването ме доведе до началото на нов чуждоезичен медиен проект. В действителност идеята за този нов проект дойде като продължение на подобен медиен проект, който беше прекратен в миналото. Събрах екип от практикуващи, които бяха пръснати из цяла Европа и САЩ, имаха различен произход и опит в новинарски медии. Въпреки това проектът не би стартирал без подкрепата и одобрението на местната Фалун Дафа асоциация, като това беше основното изискване, както ми беше казано по онова време. Целият екип очакваше да взема одобрението, но беше по-лесно да се каже отколкото да се направи.

Имах многобройни стари конфликти и разочарования от координационното тяло на местната Фалун Дафа асоциация по това време и перспективите за презентиране на нов проект под мое ръководство и получаване на нужното одобрение изглеждаха трудни за осъществяване, докато не реша да изоставя собствените си идеи и недоволства и не осъзная, че се противопоставям на валидирането на Дафа, а не на себе си. Но как наистина трябваше да направя това?

В „Преподаване на Фа в Лос Анджелис, САЩ“ от 2006 г., Учителят казва:

„Самоусъвършенстването е за вглеждане в себе си. Независимо дали сте прави или грешите, трябва да се вглеждате в себе си. Самоусъвършенстването е за премахване на човешките привързаности. Ако винаги отхвърляте укори и критика, винаги сочите с пръст другите и винаги отблъсквате неодобрението и критиките на другите, самоусъвършенстване ли е това? Вие сте израснали, фокусирайки се на недостатъците на другите и никога не сте се вглеждали в себе си сериозно.“

Трябваше да погледна навътре, да разбера и да видя какви грешки правя, че да съм толкова разочарован от местната асоциация и дори да не искам да говоря с никой от координационното тяло. Питах се кое е по-важно на фундаментално ниво? Дали това беше моето възмущение, гняв, гордост, съжаление към практикуващите в местното координационно тяло или необходимостта да действаме заедно като едно тяло и да работим за спасяване на съзнателните същества? Определено беше последното, както ме е научил Фа.

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2008 г.“, Учителят казва:

„Не позволявайте на сравнително по-малко ученици в определена област или наличието на текущи спорове между нашите ученици в някои райони да станат основа за пасивност относно утвърждаването на Фа, спасяването на съзнателни същества или дори вашето собствено самоусъвършенстване. Тогава бихте се погубили. Трябва да знаете и аз често повтарям, че когато вие като Дафа ученици погледнете нещо, трябва да се уверите, че го виждате обърнато, тъй като Трите сфери са обърнати и трябва да се държите по положителен, правилен начин. Това, което обикновените хора смятат за лошо, е добро за самоусъвършенстващите се, които искат да напуснат това място. Ако вашето мислене е като това на обикновените хора, тогава завинаги ще бъдете обикновен човек и никога няма да сте способни да напуснете това място. Така че, когато се срещате с изпитания, това е перфектната възможност да се подобрите.“

На моето ниво на разбиране Фа ясно ми показа, че трябва да променя мисленето си и да не разглеждам нещата с мислене на обикновен човек, а по-скоро да гледам на тях от гледна точка на по-високо ниво, където нещата са противоположни на това, което се разкрива и проявява на това човешко ниво.

Свързах се с местния координатор, с който имахме най-много разногласия във времето. Той ми върна отговор и по-скоро, отколкото очаквах, ние имахме среща, за да обсъдим новия медиен проект. Вече не търсех кой е прав и кой греши в разбирането ни за нещата, както беше в миналото; не исках да налагам своите неща на другите и да мисля, че не ме разбират, когато ги отхвърлят. В главата си имах само една мисъл - да работим заедно за спасяване на съзнателните същества. Нищо друго нямаше значение.

В „Позиция“ от „Есенции за усърден напредък том II“, Учителят казва:

„Човешките същества са просто човешки същества. В критични моменти за тях е трудно да изоставят своите човешки понятия, но винаги си намират извинения, за да убедят самите себе си.“

Така че още веднъж си припомних, че трябва да бъда по-добър от обикновените човешки същества. Ако не потърсех причините за разногласието първо вътре в мен, не бих се различавал от обикновените хора. Извиних се искрено на координатора. Тук се повтарям като казвам, че нашите несъгласия бяха само защото настоявах твърде много на собствените си идеи и начини за правене на нещата. След като по време на срещата споделих разбирането си с него, той също ми се извини и одобри новия проект с цялото си сърце.

След като имахме одобрение за проекта, трябваше да започне действителната работа. Всеки беше развълнуван и се опитваше да даде най-доброто от себе си. Въпреки това, когато работата и взаимодействията се слеят, на повърхността излизат много човешки привързаности и последваха конфликти и разногласия. Някои от членовете на екипа станаха възмутени и самодоволни, а други просто не можеха да приемат това и се дистанцираха от другите. Осъзнах, че не съм напълно готов и не знам как да се справя с всичко това, което се появява на пътя ми. Психическото напрежение беше голямо; спомням си го, тъй като по това време трябваше да се справям и с въпроси, свързани с личното ми самоусъвършенстване.

Един основен проблем в екипа стана забележим. Едни практикуващи се справяха по-добре от други. Някои бяха по-способни, имаха по-добро познание за нещата или имаха определен талант в някои отношения. Докато други практикуващи винаги имаха трудности да поддържат високо ниво на работа, като правеха някои грешки отново и отново. Така че практикуващите в екипа също видяха това и започнаха да ме убеждават да освободя тези, които ни забавят, оставят настрана работата си и не се справят добре, което засяга целия проект и в крайна сметка затруднява всички. Трябваше да взема решение, а проблемът започна да се изостря. Какво трябваше да направя? Знаех, че отговорът е във Фа, тъй като нямах друг пример, който да следвам, и трябваше да стигна до решение, базирано на моето собствено разбиране на Фа.

Да освободя някои от членовете на екипа беше най-лесното. Можех да им кажа, че с времето е станало ясно, че не са добри за този проект, и трябва да намерят друг проект, за който са по-подходящи по отношение на своите знания и умения. Наистина имаше някои практикуващи, които не вземаха проекта на сериозно. Медийният проект на практика е взискателен и отнема време. Материал се създава или превежда, редактира и публикува редовно. Това изисква настойчивостта на всички и спазването на крайните срокове, така че работата да може да се свърши. Така трябваше да помоля някои практикуващи да напуснат, защото мислех че не влагат достатъчно усилия в работата. Някои от тях напуснаха без колебание. Но други изразиха своето силно желание да продължат да работят в проекта, като мислят, че това ще им даде възможност за подобрение. Осъзнах, че не мога да ги освободя, а само да се опитам да им помогна да се подобрят. На първо време нямах идея как да успея да помогна на някой да се подобри. Не трябва ли всичко това да идва от собственото разбиране на човека за Фа? Бях объркан от обстоятелствата.

В лекцията „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сингапур, 1998 г.“, Учителят казва:

„Аз гледам само вашето сърце и съзнание. Не ме е грижа, ако принадлежите към религия, аз гледам само вашето сърце и съзнание. Вие всички сте съзнателни същества. Ще бъда отговорен, за този, който се усъвършенства. Ако някой не се усъвършенства, това също е приемливо.“

Тези думи от Фа започнаха да отекват в моето съзнание всеки път, когато бях изправен пред проблем с някои практикуващи от екипа, които не се справяха толкова добре като останалите. В същото време те искаха да останат в проекта. Осъзнах, че не бива да освобождавам такива практикуващи. Кой бях аз да кажа дали се справят наистина добре или зле в работата си? Какво ако се препънат само в този проблем, а биха се справили много добре във всяко друго отношение? Имах нужда да видя голямата картина, а не да се фокусирам върху индивидуалните грешки. И как точно се очакваше да го направя? Имах малка представа.

Следвайки Фа на Учителя не трябва ли просто да ценя хората, които слушат и искат да помогнат? Не беше ли това най-важното за човешките същества? Сърцето желаещо да се усъвършенства и да се подобрява! След като придобих това разбиране, тези практикуващи не само започнаха да показват сигнали на истинско подобрение, но също така когато допускаха грешка или пропуск в някое отношение, вече не го разглеждах като пропуск или препятствие за проекта. Точно обратното, аз също подобрявах себе си в този процес. Научих се да бъда по-търпелив и да им помагам, въпреки че можех да ги обвинявам за грешките им. В крайна сметка, когато имахме проблем, ние всички се научихме да го разглеждаме като начин да се подобрим заедно и да се учим един от друг. Научих се да ценя всеки практикуващ в екипа си заради неговото сърце да помага, както и да мисля позитивно. Ако те имаха пропуск в някое отношение, давах най-доброто от себе си, за да помогна да продължим напред.

Излагам думите на Учителя от „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Австралия от 1999 г.“:

„В действителност аз ви ценя повече, отколкото вие цените себе си, защото съществувате съвместно с Учителя. Вие сте най-величествените Богове на бъдещето, образцовите примери на новия космос и надеждата на човечеството за бъдещето.“

Медийният проект порасна и узря. Разбира се, конфликтите и несъгласията не са изчезнали, тъй като би ли могло да се нарече самоусъвършенстване, ако всичко вървеше гладко?

В заключение искам да завърша с тези думи на Учителя от „Преподаване на Фа на Световния ден на Фалун Дафа“ от 13 май 2014 г.:

„Разбира се, може понякога да се ожулвате и натъртвате тук и там или да се препъвате често, или да се справите с едно нещо добре, а с друго – не много добре, но всичко това е част от процеса на самоусъвършенстване. Стига да можете да постоянствате и да го преминете, вие сте забележителни. Ако можете да правите това, което се очаква от един Дафа практикуващ, тогава сте забележителни. Ето как се разглежда това. Да нямате наистина никакви проблеми, да се справяте с всичко добре и да се движите стремително напред през целия път – е, има такива хора, но те са редки изключения и наистина са просто необикновени. Но не всеки може да бъде такъв. Кой в самоусъвършенстването не допуска грешки? Наблюдавайки случилото се по време на това преследване, някои хора може да са направили по-сериозни грешки, докато други – някои по-малки. Но ако можете да се пробудите по отношение на това, да поемете отговорност за него, да откриете проблема си и да се справяте добре по пътя си напред, тогава това е самоусъвършенстване.“

"Есето е написано за Световната конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването на 14 май 2017 г."