В търсене на баланса

Аз съм практикуваща Фалун Дафа от края на 2009 – началото на 2010 г. Мотивът в онзи период да разгледам обстойно флаера, стоящ на бюрото ми от месеци, бе желанието за придобиване и поддържане на добро телесно здраве. Още в началото на усъвършенстването – желаните резултати, разбира се, бяха налице. С ентусиазма на начинаещ бях отдадена на практиката – стриктно следвах принципите, ежедневно изпълнявах упражненията, усъвършенствах се – това се виждаше, а и беше забавно – случват се някакви неща, които някак си разпалваха допълнително желанието за още и още доза “Фалун Дафа”.

Изведнъж обаче досегът до книгата и времето за упражнения главоломно намаляваха. Силната нужда от Фа и притискащите външни обстоятелства водеха борба в съзнанието ми и правеха реалността непоносимо нажежена и изискваща. Тогава разбрах, че не е достатъчно само да чета и да изпълнявам петте упражнения, а е нужно и да се самоусъвършенствам. В онзи момент за пръв път се сблъсках с въпроса за баланса и разбрах колко лесно може да бъде нарушен, когато старите сили, демоните се възползваха от слабостите в моя Шиншин. Предстоеше да се справя с изоставяне на привързаности.

В този ранен период, следвайки онова разбиране на Фа, успях да върна баланса в живота си. Надявам се, че поради изкачване нагоре в нивата, а не поради застой (което всъщност смятам, че е причината) – този въпрос отново се появи с нова сила и при нови обстоятелства. Повърхностното разбиране на принципите на Фа този път не беше достатъчно, за да се справя. Пропадах все по-надолу, чувствах се все по-замърсена. Усещайки невъзможността да се справя, постепенно губех вяра в себе си, в самоусъвършенстването си и в силата на Фа. Кулминацията на тези събития, която аз считам, че е влизането ми в болница, доведе до там, че напълно изгубих вярата си в Учителя, не вярвах, че вече ме пази, не вярвах в неговите Фашъни, бях му гневна, че е позволил да се случи с мен това, което се случваше. Съзнанието ми бе толкова изискващо и очакващо подкрепа, че съвсем не можех да се обърна към себе си и да открия корена на проблема - моите желания, стремежи, които всъщност задълбочават въпроса и ме погубват.

В рамките на два-три месеца се лутах в своето сърдене, сякаш чаках някой да дойде и да ми се извини, че преследвам нещата, които преследвам, за да се върна отново там, откъдето съм тръгнала. Нещо, което разбира се не се случи. В тези месеци обаче и за миг не ме напусна мисълта “аз съм Дафа практикуваща”. Разбирайки позицията си на недоволно дете, със силата на волята и проявлението на Буда природата се обърнах към така отлаганата среща с други практикуващи.

В последните три-четири месеца посещавам местата за упражнения, за изучаване на Фа и усещам прочистването на съзнанието, на тялото ми и завръщането на баланса. В този кратък период преминах (и все още преминавам) през изключително трудни изпитания. Изпитания, които ми показаха колко преходно е всичко в човешкия свят – днес нещо съществува, а утре сякаш никога не го е имало, колко обременени са мислите ми от стремежи за постижения, каращи ме да се състезавам, да търся лична изгода, да завиждам и да обиждам. Желая доброто на другите, но само ако те са под мен и ако тяхното благополучие поддържа моето спокойствие, комфорт и не нарушава баланса ми. Нима това е част от Джън-Шан-Жен? Не е! Не съм ли като обикновено човешко същество? Натискът е твърде голям, нещата, от които се отказвам, твърде много – желание за любовта на околните, желание за заемане на водеща позиция в професионалната сфера и в отношенията с приятеля ми, желание за всичко най, което може да се вземе от този свят. Балансът този път обаче не е разклатен! Онова фундаментално вярване е устойчиво, незасегнато, въпреки множеството загуби, които претърпях в горепосочените области. Болка от загуби, болка от лишения в човешкия свят, които днес носят и дозата удовлетворение, защото “без загуба няма печалба”, както казва Учителят Ли Хонгджъ. Може би нещата биха се случили по по-лек начин и вече можеха да са приключили, ако не се интересувах от начина, по който ще се решат (желанието резултатът да е в моя полза), а следвах естествения ход на събитията – без да им се противя, да негодувам срещу тях и да искам никога да не са се случвали.

Хармонията, която средата и Фалун Дафа практикуващите осигуряват, сякаш не позволяват да направя и крачка назад. Последните изпитания, с които се сблъсквам, успявам да погледна като възможност за повишаване на Шиншин, като възможност да продължа своето усъвършенстване. Сега разбрах смисъла на груповото изучаване и практика. Всички ние сме тук със своите обети, следвайки индивидуалния си път, но целейки се в общата цел, където не бива да забравяме думите на Учителя:

Цитат: “Пътят за усъвършенстване на гонг лежи в сърцето на човека.Корабът за пътуване по безграничния Дафа се носи по вълните на страданията."
(“Фалун Дафа” от “Хон Ин”, том 1)

Есето е прочетено на Третата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в Бургас на 1 юни 2013 г.