Поздрави Учителю,
Поздрави приятели практикуващи.
Аз съм Радослав и практикувам Фалун Дафа почто осем години. Днес бих искал да споделя опита си по отношение поддържането на ентусиазма в практиката чрез способността фундаментално да променям характера си.
Както може би повечето от нас знаят, ежедневното изучаване на „Джуан Фалун“ е много важно. С препрочитането на книгата и минаването през Луню често се питах какъв е по-дълбокият смисъл на изречението „За да изучи тази област, човечеството трябва фундаментално да промени конвенционалното си мислене.“. В един момент осъзнах, че ако искам истински да се издигам в Дафа, трябва да променям фундаментално начина си на мислене спрямо Фа на всяко ниво в самоусъвършенстването. Това разбиране разкри напълно ново състояние у мен. Постепенно открих, че големите промени в характера ми ме зареждат с ентусиазъм. Почти всички дългогодишни практикуващи добре знаят колко е трудно човек да запази ентусиазма си какъвто е бил в самото начало на практиката.
След като помислих върху причините за големия ентусиазъм в началото на моето усъвършенстване открих, че именно големите промени, които настъпват в тялото и в характера, зареждат човек с голям ентусиазъм. След това причината за загубата на ентусиазъм е в липсата на правилни промени и че позволяваме да се задържаме прекалено дълго в определени състояния. А запазването на ентусиазма е критично по отношение постигането на финалната цел на самоусъвършенстването.
„Надявам се, че наистина ще успеете да си сътрудничите добре, ще имате силни праведни мисли, ще гледате навътре, когато се натъкнете на разни неща, и ще бъдете ентусиазирани както бяхте, когато за пръв поехте по пътя на самоусъвършенстването. Не бъдете като обикновените хора, чийто мимолетен ентусиазъм угасва след няколко минути и после изчезва.“(„Какво е Дафа ученик“, 29 август 2011 г.)
Като водещ на мястото за практика в София голяма роля за мен имат хората, които го посещават. Даваме си кураж един на друг и това оказва голямо влияние върху подобрението ни. Първият голям пробив, за който се сещам, дойде след като с приятел практикуващ обсъждахме по телефона как е време да почнем да правим пето упражнение по един час, както подобава на истински прилежни практикуващи. След телефонния разговор се прибрах вкъщи и го направих. След това го направих още няколко пъти и постепенно започнах да се стабилизирам и да стигам редовно до края. В този процес имаше няколко случая на голямо страдание по време на упражнението, краката боляха наистина много, но аз бях решен да издържа независимо от количеството болка. След всяко от тези изпълнения идваше неописуема лекота и усещане за навлизане в ново и ново състояние.
Преди около осем месеца, по време на едно от груповите седмични изучавания на Фа в София, приятел практикуващ ми зададе въпроса дали правя упражненията всеки ден. По онова време ги правех веднъж-два пъти седмично. Думите му ме докоснаха доста дълбоко и тъй като знаех, че той ги прави всеки ден, се почувствах неудобно. Усетих сякаш това беше Учителят, който използва устата на този ученик, за да ми подскаже как да напредна. Започнах да правя упражненията по-често, но все още не можех да постигна стандарта да ги правя всеки ден. Мина известно време, преди да започна ежедневното им изпълнение. Заедно с въпросния практикуващ решихме да започнем ежедневна практика в делничните дни на открито рано сутрин. За мен това беше много трудно, тъй като от ученическите или студентските ми години не съм ставал толкова рано всеки ден. Но знаех, че това е единственият начин да постигнем напредък към момента и просто следвах тази мисъл.
Оттогава минаха шест месеца и на мен все още ми е относително трудно да ставам сутрин, но връщане назад вече няма. Постепенно в програмата си включихме и ежедневно изучаване на Фа веднага след упражненията, което придаде цялост на процеса. Със стабилното придържане към тази програма успях да видя много по-ясно някои фундаментални привързаности, като мързел и преследване на комфорт. Пълното елиминиране на тези привързаности се оказа доста по-трудно на практика отколкото съм предполагал и мога да кажа, че имам още много работа, но все пак до една не малка степен успях да ги преодолея. Това начинание се оказа полезно и за средата в София: както по-нови, така и по-стари практикуващи се присъединяват когато могат и това действа отлично на всички.
Преди няколко месеца получихме важно съобщение и препоръки от Европейската Фалун Дафа асоциация. В него се говореше за това, че практикуващите в Европа изостават и се даваха насоки как да се преодолеят определи проблеми, с цел да се навакса изоставането. Основният посочен проблем е, че практикуващите не са концентрирани, докато четат Фа. Беше нужно да се приложат препоръките, с цел да се подобри качеството на изучаване на национално ниво. Започнахме да организираме национални срещи, на които да обменяме опит и да подобряваме процеса на самото изучаване на Фа. Интересното тук е, че по същото време дойде предложение за организиране на редовни национални срещи и от практикуващи в страната. На мен се падна основната част по организация на тези срещи. Като цяло мога да споделя, че не е трудно, въпреки че понякога има конфликтни ситуации и си е предизвикателство да се организират практикуващи от няколко различни града заедно за ден или два. В този процес аз самият израснах доста, особено по отношение на това, че когато се върши работа за Дафа, човек трябва да влага цялото си сърце и да се раздава напълно. Иначе просто не се получава. Към момента мога да споделя, че подобрение в изучаването има, но все още не сме направили необходимия пробив и ни чака още много работа. Това естествено е само моето наблюдение.
След получаването на съобщението от Европейската асоциация осъзнах, че трябва да подобрим сътрудничеството си с Европа и така започнах да посещавам срещите на европейско ниво организирани по Интернет. На една от тези срещи научих за филма "Свободен Китай". В началото имах съмнения дали е подходящ за България, дали ще имаме ресурсите и времето да проведем прожекциите както трябва и т.н. С помощ от друг практикуващ съмненията се разсеяха и така стартирахме проекта в България. Постепенно създадохме среда, в която да се включат колкото се може повече практикуващи от цялата страна. Много от тях откликнаха и станаха част от екипа.
Прожекциите ни протичат добре, много хора остават дълбоко докоснати, а не е малка и бройката на тези, които пожелават да се запознаят по-отблизо с Дафа. Към момента филмът се показва главно в три града, където всяка седмица имаме минимум по една прожекция, което е добре до известна степен, но ни чака още много работа, ако искаме да удовлетворим изискванията на главния офис в Ню Йорк. А те се отнасят до това, че филмът трябва да постигне максимален ефект в обществото, като за целта имаме две основни групи от хора, пред които трябва да организираме частни прожекции. Това са различните нива на правителството, както и хората от бизнес средите. Разсъждавайки върху тези изисквания в един момент осъзнахме, че този филм ни предоставя дългоочаквана възможност да разкажем на нашето правителство за преследването на Фалун Гонг в Китай – нещо, което искаме да направим от години, но все ни убягва точния начин. Разясняването на фактите за преследването пред правителството е основно изискване по пътя към идването на „Шен Юн” в България. Погледнато от този ъгъл означава, че работата в проекта "Свободен Китай" е и работа за „Шен Юн”.
Накрая бих искал да споделя опита си по отношение на навика, който имам да се отпускам. Отпускането в самоусъвършенстването е основна слабост в характера на практикуващите и като повечето от нас я имам и аз. Ако тази слабост не бъде отстранена, практикуващият рискува да не успее да завърши усъвършенстването си.
Цитат: „Ако по време на преследването на злото Дафа ученик не се справя добре или се отпуска е много възможно всички негови предишни усилия да нямат значение.“
(„Есенции за усърден напредък 2“)
Учителят говори за това, че абсолютно не трябва да се отпускаме, в голяма част от новите лекции. В „Дафа практикуващите трябва да изучават Фа“ това е споменато дори няколко пъти.
„Казаното от мен току-що бе, за да ви покаже, че вие абсолютно не бива да се отпускате в самоусъвършенстването си, абсолютно не бива да се отпускате в изучаването си на Фа и определено трябва да го правите с цялата полагаща му се добросъвестност.“
(„Дафа практикуващите трябва да изучават Фа“, 16 юли 2011 г.)
Въпреки това и въпреки положените усилия не мога да кажа, че съм изкоренил този навик и все още се поддавам на отпускане, макар и по-рядко. Виждам как това е едно от отношенията, в които трябва да вложа усилията си и да постигна фундаментална промяна в характера си, което от своя страна неминуемо ще ме зареди с огромна доза нов ентусиазъм. В един момент осъзнах, че недобрата концетрация по време на изучаване на Фа, която все още допускам, е проявление на навика ми да се отпускам. Това е най-важното място, от което трябва да елиминирам склонността си към отпускане.
Благодаря, Учителю,
Благодаря, приятели практикуващи!
Есето е прочетено на Третата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в Бургас на 1 юни 2013 г.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.