За малките чудеса във Фалун Дафа

Здравейте, приятели самоусъвършенстващи се! Това е първият път, когато имам възможност официално да представя пред вас моя опит в самоусъвършенстването. Отначало мислех, че нямам за какво да пиша и не се чувствах достатъчно „чист” за това.

Няколко дена подред почетох повече от лекциите на Учителя и промяната се усети. Съзнанието ми се проясни и негативните предубеждения изчезнаха. Започнах да си припомням много малки и големи примери за благотворните ефекти върху моя живот, откакто систематично следвам принципите на Фалун Дафа. Дори малко се поувлякох и ми се искаше да ви разкажа и това, и онова...

В крайна сметка, реших да се концентрирам само върху някои най-важни според мен теми. Времето ни е много скъпо, а така или иначе няма да мога да ви разкажа всичко, което ме вълнува. Благодаря за възможността да се изкажа, защото самият процес на написване на тези скромни редове беше за мен много ценен.

Ще ви споделя две истории. Първата се случи, когато бях практикуващ Дафа от около 5 години, но много от големите обрати в живота ми все още предстояха. Втората е от последната година. Макар и много дребни, за мен тези случки са нещо като представителна мозайка, съставена от частици от много, много други такива. В своята лекция на Първата конференция в Северна Америка през 1998г. Учителят Ли Хонгджъ казва:

"Една частица е малка, но тъй като е цялостно тяло, съставено от безбройни частици, тя е извънредно огромна и дори надхвърля кръгозора на човешкото измерение."

1. Опит относно изучаването на Закона

Преди 6-7 години за по-малко от година бях сменил работата си, бях се оженил и ми се роди дете. Отговорностите – нови и стари, основателни и неоснователни – ме притискаха отвсякъде, наред с ежедневните радости и несгоди. Естествено имах желание да се справя с всичко по най-добрия начин.

Всеки ден пътувах до работното си място най-малко 35-40 минути, а понякога и повече от час. Имах възможност да слушам лекциите на Майстор Ли и на ден ми се събираше по около една цяла лекция. Това ми беше крайно необходимо в онзи период на постоянни изпитания в ежедневието.

Една сутрин, като пуснах лекцията в началото на пътуването, плейърът почти веднага спря, защото батериите се бяха свършили. Обикновено в такива случаи ги изваждах и ги държах в ръка минута-две, да се стоплят. Това ми даваше още около 5 минути слушане, преди да се изтощят окончателно. Докато държах батериите тогава си мислех, че просто трябва да продължа да изучавам Закона. Някак си не приемах случилото се като свършен факт. Казах си, че колкото и време да ми е останало, ще го оползотворя максимално. Пуснах пак лекцията и започнах да слушам внимателно. Минаха 10, 15, 20 минути, половин час. Плейърът спря, когато пристигнах на работа.

2. Опит относно съвместната работа

Една вечер се прибирах по стръмната улица, на която живея от малък. Тогава правеха ремонт и кофите за боклук бяха сложени на пътното платно, за да заобикалят колите изкопаните дупки. Отгоре слизаха група 4-5 много пияни младежи. Като видяха кофите на улицата с ритници ги преобърнаха. Освен че целият боклук на блока се търкаляше навсякъде, падналите кофи запречиха единствения свободен проход, по който да минават колите. В опиянението си от стореното, младежите ревяха с всичка сила и ритаха каквото им попадне - знаци, огради и т.н. Някои направо трепереха от адреналина и изглеждаха доста агресивни. Пред мен вървяха едно момче и момиче, които предпочетоха да не се намесват. Аз бях спокоен и осъзнах, че като човек, практикуващ самоусъвършенстване, не мога просто да се покрия. Като се срещнахме с групата, се обърнах към най-активния в ритането и му казах да се върне и поне да освободи прохода за колите, защото са задръстили цялата улица. Той каза нещо от сорта: "Е, сега ли... нямаме време..." Отговорих му, че ще отнеме само минута. Казах му също, че аз отивам да го направя с или без него, а той - да прецени и ако иска, да дойде. Тръгнах нагоре сам. След около 10-ина крачки всички от групата почнаха да викат, че и те идват. Всички заедно с ръце върнахме боклуците обратно на място за нула време. Вече имах възможността, да погледна всеки в очите и да разменим по няколко думи. Не бяха лоши хора. Един през друг се извиняваха, че са много зле, пияни, повлияни от стрес и т.н. Аз им казах: "Момчета, сигурен бях, че ще се разберем, затова ви спрях." Разделихме се като първи приятели. Усетих тяхното облекчение, че са постъпили правилно; че не са длъжници.

Тази случка ме научи, че в съвместната работа няма "мръсна работа" и всеки може да допринесе. Когато усилието се разпредели, за отделните участници не остава почти нищо и е лесно да се справят. Ако критиката не е направена с цел "да се караме", а за да се подобрят нещата - тогава всеки ще разбере. А и кой ще пропусне шанс да постъпи правилно, след като е осъзнал общата цел?

Нещото, за което съжалявам в тази случка е, че не намерих възможност да им кажа за Дафа. Не можах да споделя откъде е дошла висшата сила, която ни хармонизира и разплита всички противоречия. Някаква утеха намирам в това, че хората поне останаха с добро впечатление.

Благодаря за вниманието! Ако откривате неправилни неща в моите разсъжденията, ще съм благодарен да ми ги посочите. Пожелавам на всички успех в самоусъвършенстването.

Ще завърша с един цитат на Майстор Ли Хонгджъ:

"Само по въпроса за самоусъвършенстването на по-ниските нива на космоса е толкова сложно. Но на по-високите нива става просто – там повече не съществува понятието за самоусъвършенстване, а само понятието за елиминиране на карма. На нива по-нависоко, всички неприятности са, за да положат път за изкачване на Небето. А на дори по-високи нива, понятия като елиминиране на карма, понасяне на трудности и самоусъвършенстване повече не съществуват, а е само избор!"
(Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.)

Есето е прочетено на Втората национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в Пловдив през 2012 г.