Посланията от Дафа идват и в сънищата ми

Привет Учителю,
привет приятели практикуващи!

Както книгата „Джуан Фалун” започва с „Луню” (което означава изявление, коментар), така и моето есе за споделен опит ще започне с това как „Луню” ме спаси. Имахме национално изучаване на Фа. Изучавахме следната лекция: „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк – 19 май, 2013 г.”

Прочетохме лекцията, обсъждахме и разяснявахме по някои неща. Аз къде разбрала, къде не разбрала, реших, че на другия ден ще си я прочета отново по-задълбочено. Това и направих. Стигнах до следния въпрос, цитирам:

Ученик: "Как можем да помогнем на практикуващи, които не са били усърдни, или които са паднали, да се завърнат?"

Учителят: "Разяснете му фактите, точно както бихте направили с някого, който не е изучавал Фа. Това е така, защото щом веднъж е паднал, той вече дори няма да е способен да рецитира Луню и няма да е в състояние да си припомня пасажи от Дафа книгите. Ако наистина иска да се завърне, трябва да започне да изучава наново. Той трябва да започне отначало.”

Много силно ме докоснаха думите: „Той вече дори няма да е способен да рецитира Луню”. Веднага реших, че трябва да се науча да рецитирам Луню. Това достатъчно трудно ми се отдаде. За мен беше по-разбираемо да го науча от книгата „Фалун Гонг” (за начинаещи). Бях в процес на изучаване и не можех да го рецитирам гладко. Запъвах се тук и там.

Един ден, след като си бях направила и петте упражнения, ми стана много лошо. Започна да ми се вие свят и целият таван започна да се върти на пълни обороти. Почна да ми се гади и се почувствах много зле. Едва успях да стигна до спалнята, легнах, но таванът започна още по-силно да се върти. Изведнъж някой отгоре ми нареди: „Започни да казваш Луню”. Аз дори не го бях научила цялото, но нещо много силно, по-силно от мен, ме караше да почна да го рецитирам. Още на четвъртата-петата дума таванът спря да се върти и за мое голямо учудване го казах цялото. Почувствах се много по-добре. Веднага след това благодарих на Фашъните и започнах да чета книгата „Джуан Фалун”.

Беше сряда и вечерта трябваше да се събираме да изучаваме Фа. Разказах всичко това на практикуващите. Вече бях добре, само се чувствах леко замаяна. Останалото лошо си беше заминало. Парче от кармата също.

Ако не бях практикуваща, вече щях да лежа по болниците, а можеше и да не съм жива, тъй като съм на 64 години. Тогава разбрах защо толкова силно поисках да се науча да рецитирам Луню. Тук искам да цитирам лекция първа от „Джуан Фалун”: „По-нататък ще разберете какво съм дал на всеки от вас.”

Изминаха няколко месеца и след това ми се случи друго нещо, само че под формата на сън. Аз и всички практикуващи знаем, че не трябва да обръщаме внимание на сънищата, особено ако близък роднина (дете, майка и др.), които са починали, ни карат да направим нещо, ние не трябва да го правим. Моят сън обаче не беше от починал човек, а пак ми се нареждаше да предам нещо на един наш практикуващ. Беше ми посочено и името. Когато трябва да предадеш нещо на някого, с моя скромен опит от 2 години практика, аз го нарекох „послание”. Това послание беше за добро! А сега описвам случилото се: Един наш практикуващ спря да прави упражненията. Не идваше и за четенето на Фа. Беше много добър практикуващ. В студ и мраз той най-редовно идваше на упражненията, редовно четеше Фа и участваше във много проекти на Фалун Дафа. При поредното събиране да четем Фа моят син, който също е практикуващ, ме помоли да поискам лекциите от практикуващия, който не идваше вече, за да има повече лекции за другите, когато ги четем. Исках още същата вечер да се обадя за тези лекции, но стана много късно и реших да не се обаждам, а то е имало защо. В същата нощ, точно на разсъмване, чувам в съня си много ясно следните думи: „Когато се обадиш да поискаш лекциите от .. (името на практикуващия, който не идваше), кажи на (практикуващия) да чете Фа, да чете Фа, да чете Фа (три пъти)”. Аз много силно исках този практикуващ да се върне и всеки ден отправях праведни мисли за него. Веднага на сутринта се обадих и предадох думите, които чух. За мое голямо учудване след 2-3 дни този практикуващ дойде да четем Фа. Каза ми, че когато е чул гласът ми отново, много силно е поискал да чете Фа и да прави упражненията. Много се зарадвах, че този практикуващ отново се завърна.

Разбрах, че тези послания са били само за добро! Малко му беше трудно завръщането, но тук ще цитирам Девета лекция от "Джуан Фалун":
„Когато се самоусъвършенствах в миналото много велики майстори ми казваха следните думи: ”Когато е трудно да го понесеш – можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено – можеш да го направиш”

Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи? Когато преодолявате истинска трудност или изпитание, пробвайте. Когато е трудно да издържите, опитайте да издържите, когато изглежда невъзможно, и казват, че е невъзможно, пробвайте и вижте дали е възможно. Ако действително го направите, наистина ще откриете:„След като прекосиш сенчестите върби, отвъд ще има ярки цветя и друго селце”.

Дано да не прозвучи, че се самоизтъквам, но още неща ми се случиха, и тъй като мина една година от писането ми на последното есе, искам да ги споделя. Една сутрин, пак на разсъмване, от дясната ми страна ми се яви (имам едно картонче, на което е изображението на Фалун) и чух много ясно следните думи: „Научи изображението на Фалун.” Започнах да обяснявам за голямата свастика и се събудих. Когато прочетох по-задълбочено пета лекция от Джуан Фалун, която започва с изображението на Фалун, разбрах колко много пропуски съм имала и сънят ми е помогнал.. За мен тези неща бяха неочаквани и учудващи, затова исках да ги споделя.

В друг мой сън видях "Шен Юн", със същите цветове и движения, както във филма „Свободен Китай – смелостта да повярваш”. И още един сън, в който много точно ми се описа къде е линийката, която бях изгубила, а много ми трябваше за направата на лотоси. За да се уверя, веднага след като се събудих, отидох да проверя. Изумлението ми беше голямо: линийката наистина беше в първото чекмедже в папката с цветните листове, с които правя лотосите, както ми бе казано в съня. Точно както ми се каза в поредния сън: „В нашата практика нищо не е случайно”.

Разбира се, имам много привързаности, с които се боря всеки ден, но аз силно, много силно вярвам в практиката Фалун Дафа и в нейния основател, г-н Ли Хонгджъ, а това много ми помага.

Завършвам с:
„Който подкрепя Дафа или защитава Дафа, създава за себе си съществуване за своето същество в бъдещето, и полага основа за получаване на Фа в бъдещето” – лекция „Преподаване на Фа на северно-американската Фа-конференция – Ан Абър” от 9 декември, 2000 г.

Благодаря, Учителю!
Благодаря, приятели практикуващи!

Есето е прочетено на Четвъртата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в София през месец юли 2014 г.