Асимилирането с Фа превръща конфликтите и несъгласията в сърдечно сътрудничество

Бях един от основателите на медийна компания, създадена в Израел през 2005 година, като за няколко години бях мениджър. Няколко години по-късно, през 2010 година, в нещо, което нарекох несправедлив „държавен преврат“, друг от основателите зае моята позиция, а на мен ми беше предложена друга длъжност в компанията.

Успях да използвам тази промяна като самоусъвършенстващ се – съгласих се с решението на началниците ми и напълно се посветих на новата си работа. Когато сърцето ми се успокои, започнах да виждам пропуски и да използвам тези уроци. Получих огромна помощ, която просто ме чакаше да осъзная, че имам нужда от нея. Последваха резултатите. Докато на предишната ми позиция хората ме харесваха лично, но не съм сигурен дали ми вярваха като на свой лидер, в тази нова роля след няколко години усетих, че хората вярват в мен повече, отколкото аз вярвам в самия себе си.

Същият прогрес, обаче не може да бъде приписан на отношенията във връзката със съпрактикуващия, който ме замени.

През всичките години, откакто този съпрактикуващ зае мястото ми в управлението на нашия местен медиен проект, а може би и преди това, моето отношение към него беше противоречиво – понякога приятелско, понякога вражеско. Това, което съвременния английски език нарича „frenemies” [(friends – приятели) + (enemies – врагове)]. Това може би беше взаимно. В края на краищата, когато имате двама амбициозни младежи на една и съща планина ...

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2015 г.“ Учителят казва:
„много неща се провалиха в резултат от злите фактори, които използваха този ваш много силен борбен манталитет.“

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2004 г.“ Учителят казва:
„Така че недоразуменията и грешките сред Дафа практикуващите са неизбежни. Ключът е в това, че не може да имате истински конфликти и сблъсъци помежду си или да започнете да сте недоверчиви един към друг.“

В края на 2014 година осъзнах степента на негодувание, което държах в себе си, и положих усилия, за да пречистя сърцето си. Това отне време.

През пролетта на 2016 година си спомних за преживяване, което един съпрактикуващ ми беше споделил малко преди това. Той е избрал да напусне проект, защото е имал много силно, макар и необяснимо чувство, че вече не трябва да бъде част от него. Спомних си, че през есента на 2009 година, почти година преди конфликта в израелската медия, имах точно същото силно чувство. Това се случи по време на глобална среща на нашата медия, където Учителят също изнесе лекция. Не можах да разбера това чувство, но си помислих, че ако получа ясен знак, ще го последвам. Учителя, обаче не дойде при мен лично, за да ми каже какво да правя (защо изобщо се надявах това да стане?), така че продължих.

От този момент нещата в израелската медия станаха по-хаотични, докато не достигнаха повратната си точка. Осъзнах, че ако се бях съобразил с това подсказване, нямаше да се случи това цялото „несправедливо“ отношение към мен. Макар че привързаностите – моите и на другите – играеха роля, един от моите пропуски беше съпротивата ми да приемам намеците.

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк през 2004 г.“ Учителят казва:
„Колкото по-привързан сте, толкова по-зле ще се чувствате. Когато отидете в болницата за преглед, ще бъдете накарани да видите, че заболяването ви се е влошило. И все пак все още не се просветлявате.“.

Мигновено сърцето ми се отвори към практикуващия, който ме замени, и видях действията му в напълно различна светлина. Споделих му това по време на среща на практикуващи от цял Израел. Почувствах, че това отваря нещо в нашите взаимоотношения.

По време на конференцията в Ню Йорк през 2016 година Учителят говори пред европейските практикуващи, след което имах силно желание да си сътруднича и да работя с този практикуващ. Казах му го, когато вече бяхме напуснали срещата. Попита ме дали имам нещо специално предвид, отговорих му, че още не. Това беше истинско съжаление, че до този ден наистина не успявахме да работим добре заедно.

Малко след това пред него се появи възможност. Той се беше заел да координира дейностите ни за 20 юли. Осъзнах, че това е възможност за мен и го попитах дали мога да се присъединя към екипа му. Самоусъвършенстването разбира се присъстваше в съвместната ни работа, но работихме (изненадващо) много добре заедно. Това засили взаимното ни доверие. След това той доброволно се зае да организира среща за национално изучаване на Фа и споделяне на опит, отново се присъединих, отново работихме добре заедно.

По време на националното изучаване на Фа, друг съпрактикуващ ме попита относно работата ми с този практикуващ. Казах му, че най-важното е това, че работим добре заедно, както и че за мен няма значение кой е координаторът. Ако за другите е важно да координират и ако за тях това работи по-добре, тогава аз съм изцяло за това.

Малко след това този съпрактикуващ се захвана с правителствена работа и аз отново се присъединих. Този път се касаеше за дългосрочен ангажимент, не просто работа за едно събитие. Имах страхове, но осъзнах, че не са оправдани. Започнахме да работим заедно и видяхме, че се допълваме взаимно. Силните му страни допълваха моите слаби и обратното. Заедно сме достатъчно добри да отидем на първа линия, макар че всеки сам не би се справил добре.

Веднъж, докато разговаряхме, той ми предложи да поема ръководството на екипа. Осъзнах, че това се случва само защото съм елиминирал този си стремеж. След като поговорихме повече разбрахме, че понеже всеки от нас е готов както да координира, така и да не го прави, може би най-добре ще е да ръководим екипа заедно.

Благодарение на споделяне с моя съпрактикуващ успях да видя истинския процес на самоусъвършенстване, през който той е преминал и което е направило възможна тази трансформация. По време на целия процес се научих да се грижа много за моя съпрактикуващ и фактът, че той все още има пропуски, вече не ме притесняваше. Подкрепяхме се и се приемахме един друг, окуражавахме се да бъдем по-усърдни. Наистина преживях тази промяна.

В „Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Вашингтон, САЩ 2011 г - Дафа практикуващите трябва да изучават Фа“ Учителят говори за важността на сътрудничеството :
„Както разбирате, при многото проекти, които Дафа практикуващите са инициирали, за да се противопоставят на преследването, да разясняват истината и да спасяват съзнателни същества, най-важното е Дафа практикуващите да си сътрудничат добре и само когато хората работят добре заедно, нещата ще вървят добре.“

С това преживяване видях огромната сила на Фа да разтопява всякакви лоши неща. Докато Дафа практикуващите искат да се усъвършенстват и променят, да изпълнят обетите си и да гледат навътре – когато имат достатъчно праведни мисли – състоянието на съперничество и липса на сътрудничество може да се превърне в тясно сътрудничество и истинско приятелство.

Това за мен беше осезателна проява на това, което Учителят казва в „Хон Ин
том II - Връзката Учител-ученик“:

„Силни са праведните мисли на учениците
Учителят има силата да преобърне прилива.”

Говорейки по-широко мисля, че аранжировките преднамерено са такива, че нещата да работят само ако Дафа практикуващите си сътрудничат истински. Забелязах, че често в група практикуващи, които работят заедно за нещо, техните способности и черти на характера се допълват взаимно, просто като парчета от пъзел, които съвпадат перфектно. Според моето разбиране това е само малка повърхностна проява на основен проблем, който протича много по-надълбоко: Учителят иска да си сътрудничим. Всичко е планирано да ни води по този път.

Когато съм със замъглено съзнание обаче, слабите страни на другия се оказват досадни и стават трън в очите ми.

В „Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк по случай двадесет и петата годишнина от представянето на Дафа в обществото“ Учителят казва:
„Вашата обща цел е да спасявате хората по света, така че трябва да сте най-близки и да си помагате. Кой е трън в очите ви? Техните образи на повърхността и тяхното поведение се проявяват само в това човешко място. Нямате ли всички вие произход на Богове? Биха ли били такива техните божествени страни? Трябва да гледате на нещата от гледна точка на самоусъвършенстването.“

Сега, когато забележа такива случаи, на практикуващи които се допълват, но не го виждат и просто си съперничат или по-лошо – презират се едни други, искам да им извикам: „Защо просто не можете да го видите?“. Но това не работи. Неотдавна успях да помогна на други в подобни ситуации. Не със викове обаче. Точно както при разясняването на истината, нужно е чисто сърце и цялата мъдрост дадена ми от Учителя, за да мога да видя истински къде хората имат проблем и да имам достатъчно състрадание (Шан) и толерантност (Жен), за да могат да изслушат истината (Джън).

Връщайки се към мен и моя съпрактикуващ, по-късно и двамата сме били запитвани да поемем повече координаторски дейности. Затова се радвам, че изградихме тази стабилна основа на доверие и сътрудничество, като така полето ни за сътрудничество се разшири и поемахме своите отговорности. По-специално за първото идване на "Шен Юн" в Израел през предстоящия сезон. Мисля, че нашата споделена история ни вдъхнови да осъзнаем колко магически е Фа и че такова чудо или по-голямо може да се случи също и на другите.

Преживения през последната година опит в самоусъвършенстването ме накара да съм още по-отговорен за Дафа и Учителя, както и за себе си като Дафа ученик от периода на Фа-коригирането. Надявам се, че можем истински да сме загрижени един за друг и по този начин да можем да донесем спасение навсякъде в оставащото време.

Благодаря Ви, прекрасен и милосърден Учителю!
Благодаря, Дафа съпрактикуващи!

Моля състрадателно да ми посочите, ако нещо не е според Фа.

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.