"Шен Юн" ме научи как да се усъвършенствам

И до днес си спомням деня, в който ни казаха, че ще правим "Шен Юн" в Женева, преди почти 10 години, и как почувствах, че Учителя ни молеше да го последваме. Подобно на древната история за човека, който срещнал един мъдрец на улицата и той го попитал дали вярва в Дао. Мъжът отговорил „да”. Тогава мъдрецът му казал да скочи в една бутилка. Мъжът не се замислил и за секунда и скочил. Тази история ме впечатли много, защото човекът не се е поколебал и за секунда.

Почувствах святата мисия да следвам Учителя и да спасявам хора. Тя беше ясна и проста, но натискът беше силен, защото знаех, че става въпрос за изоставянето на всички привързаности и за безусловното следване на Учителя.

Това изречение от „Джуан Фалун” отеква в главата ми всеки път, когато трябва да се направи допълнителна стъпка: „Искате ли да се усъвършенствате, можете ли да се усъвършенствате?” Това изречение се е запечатало в ума ми и ме кара да се чудя дали ще съм способна да следвам прогреса на Фа коригирането и да постигна критерия за добър усъвършенстващ се.

Дълго време съм вярвала, че усъвършенстването е свързано с правенето на неща и поради извънредната ситуация в началото на преследването в Китай бързах да правя неща и често забравях да се усъвършенствам, което ми причини много неприятности. За семейния си живот чувах окуражителни думи от други практикуващи, защото не усъвършенствах толерантността и състраданието си. Бях свикнала да бързам и да правя неща, но не гледах навътре и не променях характера си. Мислех си, че нещата които правя са много важни и че всичко друго е намеса, вместо да приема намесата като възможност да се усъвършенствам.

Късметлии сме, че посрещаме "Шен Юн" в Женева в продължение на почти 10 години. Процесът по спасяване на съзнателни същества стана постоянен и дори веднага щом приключим, ние вече се подготвяме за следващата година. Да не говорим за другите проекти, с които трябва да се справим, за дейностите в областта на човешките права и за правителствените дейности. Много често всичко се случва по едно и също време.

Колкото повече наближаваме края, толкова повече чувстваме, че този процес на спасяване на човешки животи достига висока степен на неотложност. Това чувство за неотложност е нещо, което "Шен Юн" ме кара да усещам много силно. Тогава осъзнавам трудността му и колко спешно е спасяването на животите.

За да се усъвършенстваш добре се изисква стабилна основа

Но за да спасявам животи и да се усъвършенствам добре, осъзнах също, че основата на усъвършенстването трябва да бъде сериозна и постоянна. Това означава, че трябва да четем повече, да изпращаме праведни мисли и да правим упражненията, да бъдем способни да укрепваме нашите праведни мисли и да можем да отидем и да спасим съзнателните същества. Знам, че в някои моменти не се справям както трябва и все още трябва да си напомням да не бъда мързелива и да отделям повече време за изучаване, за рецитиране на Фа и за правене на упражненията.

Четенето на Фа и изучаването на Фа са абсолютно необходими - нещо, което разбрах, докато се занимавах с "Шен Юн", тъй като ако човек не чете достатъчно, той няма достатъчно праведно съзнание и може лесно да му се намесят други неща от обикновения свят, може да изгуби търпение или лесно да се ядоса.

Наистина открих, че когато не четях достатъчно, изпитанията от всички посоки се усилваха, правейки ме нестабилна и неуравновесена, в резултат на което не успявах да правя както трябва това, което се предполагаше да направя за спасяването на съзнателните същества.

По време на "Шен Юн" се събирахме всяка сутрин, за да четем една глава от „Джуан Фалун”. Четяхме Фа заедно сутрин, преди да тръгнем да вършим различните промоционални дейности за "Шен Юн", да разпространяваме материали или да ходим на срещи и това време, прекарано в четене заедно, е много ценно. Осъзнавам това сега, защото виждам, че ако закъснеех и не го считах за свят момент, резултатът не беше същият и основата ставаше по-слаба. Тогава лесно се разстройвах и ми се намесваха обикновени неща като йерархия, слава и печалба.

Учителят ни е дал „Джуан Фалун”, за да ни позволи да изградим тази основа и да укрепим праведните си мисли, така че да бъдем напълно изчистени и потопени във Фа. Ако четем по-малко, ние се отдалечаваме от Фа и всички обикновени неща могат да ни достигнат по-лесно и разбира се да засегнат спасяването на съществата.

Един ден по време на сутрешното групово изучаване четирима практикуващи четяхме заедно на глас и в синхрон и тогава внезапно почувствах голям Фалун да се върти в стаята, сякаш седяхме в това огромно колело, което се въртеше. Беше невероятно усещане. Бях изумена, че мога да усетя как Учителят ни дава всичко.

Също така разбрах, че дори по време на четенето ние пак се усъвършенстваме. Има хора, които четат бързо и такива, които четат бавно. И ако човек не чете достатъчно, той често прави грешки. Има и такива, които не желаят да четат на глас. И тук човек трябва да се откаже от себе си и да се опита да следва другите, за да бъде в същия ритъм и в крайна сметка да можем да постигнем това хармонично поле.

Самоусъвършенстването се състои в гледане навътре

Както се казва в „Хон Ин”: „Усвоявайте Фа, сравнявайте се с Фа”, осъзнах също, че ако човек чете, но не се вглежда в себе си, това е безполезно и още по-лошо, нищо няма да се получи. Например няма да успеем да достигнем хората, които искаме да посетим по време на промоцията или няма да можем да продадем билетите, или да намерим някаква подкрепа. Ако не се вглеждате в себе си достатъчно, когато срещнете проблем, нищо няма да се получи.

По време на "Шен Юн" ние сме заедно всеки ден, така че не можем да избегнем разногласия и натиск, но благодарение на тази конкретна среда, която Учителят е създал за нас, мога да видя дали постигам критерия за практикуващ или не. Ако си стоя у дома, няма да мога да видя всичко това.

Да премахнем силното си его е това, което "Шен Юн" ни задължава да постигнем. Премахнете егото, дори и в най-малкия детайл. Например, предпочитаме да правим едно нещо вместо друго, независимо дали ни харесва или не. Точно както се казва в „Джуан Фалун”, Шеста лекция, относно освобождаването от емоциите:
„...да обичаш да правиш нещо, нежеланието да правиш друго, предпочитането на един човек пред друг, хобитата и нещата, които не харесваме. Всичко принадлежи към сантименталността и обикновените хора просто живеят заради нея. Тогава, като практикуващи и като хора, които се издигат нагоре и отвъд, не бива да използваме този подход за преценка, и трябва да се откъснем от тези неща.”

Когато се сблъскам с проблем, бих си задала въпроса защо не искам да го направя. Дали защото предпочитам да направя това или онова? Защо не го направя? Не е ли то за спасяването на хора? Всяка ситуация по време на промоция ни принуждава да се подобряваме непрекъснато. Например, планирано е, че един ден трябва да посетим търговския център за промоцията, а на другия ден трябва да посетим някои компании. Ние следваме това, което е организирано, и не избираме според нашите предпочитания. Поставете на първо място спасяването на хора, а не собствените си желания.

Един ден получихме много дълъг списък на компании и имена и трябваше да се обадим на стотици от тях. Имах много неща, които първо исках да довърша и не ми се искаше да направя всички тези обаждания. С тази негативна мисъл не можех да достигна никого. Затова погледнах навътре и си зададох въпроса какво правя? Защо не исках този списък? Не е ли заради собствените ми предпочитания? Помислих си, че тези хора, на които трябваше да се обадя, ме очакваха да ги спася и аз просто не исках да изпълня мисията си заради собствените си предпочитания? Чувствах се толкова егоистично и осъзнах, че не следвам това, което Учителят е аранжирал. Коригирайки мисълта си, реших да започна отново списъка и да се обадя на всеки един човек. Резултатът беше невероятен. Хората реагираха много позитивно и с удоволствие приемаха информацията. Освен това забелязах, че повечето от тези хора не знаеха нищо за "Шен Юн". Осъзнах, че тези хора бяха изпратени от Учителя, за да бъдат спасени.

Да не обвиняваме другите е усъвършенстване

Да не обвинявам другите е другото нещо, което научих, докато работех за "Шен Юн". Когато нещо се обърка е лесно да обвиняваме другите. В миналото правех точно това и мислех, че другите не се усъвършенстват достатъчно добре и затова нещата се объркват. Понякога попадам в този капан. Но това не е самоусъвършенстване. Учителят ни казва, че гледането навътре е ключът към всичко. Сега се опитвам да не посочвам грешките на другите, а да обвинявам само себе си. Причината да се случи този проблем съм аз. Ако се вглеждах навътре добре, със сигурност щях да намеря къде е проблемът. Учителят ми показва къде изоставам. Ако мисля по този начин, ми е много по-лесно да продължа напред и се чувствам все по-лека и по-лека. Освобождавам се от негодуванието, защото знам, че проблемът е само в мен, а не в другите. Отношенията ми с другите практикуващи се подобриха, когато започнах да гледам навътре. Не защото използвах чин, за да се оправям с тях, а защото не недоволствах срещу им, обвинявайки ги за това или онова.

Сега, когато гледам практикуващите, мога да почувствам тяхната светла страна и се чувствам щастлива да бъда част от тази група усъвършенстващи се. Вместо да се вглеждам в техните недостатъци, сега знам защо Учителят казва, че ако някой се справя добре, той може да помогне на другите да се подобрят. Усещам, когато някой се справя добре; той дава добър пример на другите.

На конференцията в Ню Йорк тази година едно нещо ме порази, докато слушах как Учителя отговаря на практикуващите. Той често отговаряше, като казваше, че не вижда нещата по този начин. И внезапно осъзнах нещо: когато се изправи пред проблем, Учителят винаги вижда праведната страна на нещата. Той не гледа това, което е отрицателно. За да ни спаси, той гледа единствено нашия произход, така че се запитах: "Ти, Мей, също ли се вглеждаш в позитивното, когато се случи нещо?" Погледнах в себе си и видях себе си. Често обръщах внимание на това какво е грешно и се оплаквах от това или онова. След тази лекция осъзнах, че Учителят ни показва друг път, изпълнен със светлина, където за отрицателното вече няма място. Всичко може да се превърне в положително, в зависимост от това как го разглеждаме. Всичко зависи от състоянието на съзнанието ни и само когато променим състоянието на съзнанието си, тези неща се променят. От тази конференция насам реших да се освободя от всички отрицателни мисли в себе си.

Чудеса могат да се проявят, когато се усъвършенстваме

По време на процеса на работа за "Шен Юн" преживях много малки и големи чудеса, което още повече усили вярата ми в Дафа.

Например имахме ситуации, които бяха блокирани от дълго време и внезапно биваха отключени от само себе си. Често ронех сълзи от благодарност, защото знаех, че Учителят отваряше за нас всички врати. Ние трябваше само да не спираме да вярваме и да продължим въпреки конфликтите и трудностите.

Понякога се чувствах твърде уморена или заета, за да отида да участвам. Но всеки път, когато успеех да преодолея това чувство и да отида в театъра, Учителят аранжираше да се срещна с някого, когото познавам, или с някой, който е готов да купи билети или да ни подкрепи. Удивително е да виждам как Учителят е аранжирал всяко едно нещо и от нас зависи само дали ще отидем или не.

Обстановката по време на промоцията на "Шен Юн" е най-ценната, защото съвместната ни работа ни принуждава да се вглеждаме в себе си по-често и без самодоволство. Другите са като огледало. Когато се справят добре, те ни насърчават да правим същото, а когато не се справят добре, те ни позволяват да помислим за собственото си усъвършенстване.

Премахнете това его, което е като стена, която ни пречи да се усъвършенстваме, и когато работим за "Шен Юн", това его непрекъснато е подлагано на тестове. Например един ден аз съм тази, която организира определена дейност, а следващия месец или следващата седмица някой друг организира друга дейност. Тогава трябва да отхвърля силното си его и просто да направя това, което е добро за спасяването на съзнателни същества. Усетих, че в тези моменти, когато изоставям егото си, се чувствам много по-лека. Разбирам, че независимо кой води, всички следваме една и съща цел: спасяването на животи и затова единствената мисъл, която човек трябва да има в съзнанието си е да направи най-доброто, за да спаси повече хора.

Това е същността на добрата координация между практикуващите: да оставим настрани егото си, за да вършим това, което е най-добро, за да спасим хората. Трябва винаги да поставяме спасението на другите над себе си. Да се откажем от собственото си его, за да формираме едно тяло. Ние можем да образуваме едно тяло само ако всеки от нас прави добре това, което трябва да направи, без да влага твърде много его в работата си. Ако всеки един защитава собствената си позиция или си мисли, че е прав, а другият греши, ако сме изпълнени с негодувание, тогава не можем да формираме едно тяло и да спасяваме хора. Трябва да се отървем от силното си его.

Благодарение на "Шен Юн" мисълта за спасяването на повече хора по най-бързия възможен начин не излиза от ума ми, но понякога умората, напрежението или обезсърчаването забавят процеса на самоусъвършенстването ми. Мога ясно да видя, че ако не се усъвършенствам добре, резултатите няма да са както трябва и няма да мога да достигна хората, които трябва да спасим.

Когато работя за "Шен Юн", се чувствам напълно потопена във Фа, мислите ми, действията ми и всичко останало трябва да бъде нащрек за да спасявам хора, не трябва да се отпускам, тъй като знам, че ако се отпусна, всичко ще бъде загубено. Когато осъзнавам неотложността на спасяването на хора, всичко се ускорява и всичко си идва лесно на мястото.

Когато работя за "Шен Юн", се чувствам много щастлива, защото дълбоко в себе си знам, че съм дошла в този живот само поради тази причина и че всичко останало няма значение. Когато поддържам тази щастлива мисъл в съзнанието си, всички хора, които трябва да спася, изведнъж се появяват пред мен. Състоянието на съзнанието ни е толкова важно, докато работим за "Шен Юн". Учителят може да ни помогне, когато види сърцето ни.

"Шен Юн" е дар от Учителя не само за спасяването на съзнателните същества, но също и за нас като практикуващи. "Шен Юн" ме научи как да се усъвършенствам по всяко време. Поглеждаш навътре, коригираш се и продължаваш напред. Понякога падаш, поглеждаш отново напред, изправяш се и продължаваш. Учителят ни е предложил "Шен Юн" за нашето собствено подобрение и това е шанс да разберем какво е самоусъвършенстване. Колко сериозно и свято нещо е, защото от това самоусъвършенстване зависи спасението на много същества.

Искам да благодаря на Учителя от дъното на сърцето си, че ми дава шанса отново и отново да го следвам, като работя за "Шен Юн", и ми дава шанса да се поправям и да виждам недостатъците си. Благодаря му, че ме води по свещения път и ми позволява да видя всичките си недостатъци. Искам да бъда достойна за Учителя, въпреки че знам дълбоко в себе си, че никога няма да бъда достойна за безкрайното му състрадание и безграничното му милосърдие.

Благодаря ти, Учителю!
Благодаря ви, съпрактикуващи!


Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.