Преодоляване на изпитанията в самоусъвършенстването с Дафа

Поздрави, Учителю!
Поздрави, съпрактикуващи!

Името ми е Юлия и съм от Москва, Русия. Започнах да практикувам Фалун Дафа през 2010 година. Бих желала да ви споделя опита си в самоусъвършенстването и как преминах през период на изпитания.

Помня, че по време на детството си не обичах да играя с другите деца, но обичах да си фантазирам и да чета книги. Родителите ми и други мои роднини често казваха, че не съм човек, който живее в този свят. Често имах противоречия и недоразумения с хората около мен и в този свят имаше много въпроси, на които не можех да открия отговорите. По това време нямах конкретна цел в живота и също така не знаех какво трябва да преследвам. Дори исках да стана монахиня и да отида в манастир.

След като завърших университета, си намерих добра работа, а духовното търсене все още продължаваше. Четях много свръхестествени книги и исках да знам защо съм дошла на този свят и каква е мисията ми. За известен период от време се обърнах към православната църква, стриктно спазвах догмите и се молех в манастир. По-късно осъзнах, че това е нещо от ниско ниво и не е това, което съм търсила, но знаех, че в този свят трябва да има нещо от много високо ниво, което винаги съм търсила.

Веднъж, докато медитирах, помолих вселената: „Моля те, позволи ми да намеря това, което търся, това, което може да ми помогне да се завърна в собствения си свят и никога да не се върна на тази земя, понеже душевната болка ме е изтощила.“

На Нова Година чух за курс по медитация за напреднали в Египет, един глас в сърцето ми казваше, че трябва да опитам въпреки високата цена. Това беше пътуването до Египет, което ми позволи да получа Дафа.

Самоусъвършенстване

След като се завърнах от Египет в Москва, започнах да участвам в изучаванията на Фа и упражненията на местната група. Изведнъж се влюбих в тази практика за самоусъвършенстване, не мога да намеря думи, за да опиша колко хармонично и радостно се чувствах след упражненията и четенето на книгата.

По това време практикувах едновременно Фалун Гонг и йога. Не разбирах. Един ден имах сън: някой ме помоли да прочета определена страница от „Джуан Фалун“. Отворих на тази страница. Когато се събудих открих, че това е страницата, на която започва подглавата „Чигонг е самоусъвършенстване“. Прочетох това заглавие и осъзнах, че Учителят ме просветли в съня ми.

В подзаглавие „Практикуване само на един метод за самоусъвършенстване“ в Лекция трета от „Джуан Фалун“ Учителят казва: „Ако стъпите на две лодки едновременно, няма да постигнете нищо. Не само Чигонг практиките не могат да бъдат смесвани с будистки практики в храмовете, но не могат да бъдат смесвани дори неща между методите за самоусъвършенстване, Чигонг практиките или религиите.“ Тогава се отказах от йогата.

Участвах в различни Дафа проекти за разясняване на истината. Животът ми се промени напълно, чувствах, че този свят се нуждае от мен, обикновените хора също се нуждаеха от мен. Най-важното нещо е, че станах Дафа практикуваща и имам важна отговорност и велика мисия: да спасявам съзнателни същества. Бях толкова щастлива, че съм открила себе си. В „Хон Ин 3“, Учителят казва:

„КОЙ СЪМ АЗ?

Между безграничните небе и земя, кой съм аз?
Не помня колко живота съм преживял
Сред страдания, безпомощна обърканост
Сърцето ми, очакващо, толкова изморено
Белязан от времето, нощем проливам сълзи
До момента, в който видях Истината
Докато потърсих и получих Дафа
Който прозвуча в ушите ми като гръмотевица
Най-после разбрах кой съм аз
И осъзнах, че трябва да ускоря стъпките си по божествения път“

Присъствах на Фа конференцията в Ню Йорк през 2013 година. Знаех, че не е лесно за руски практикуващ да присъства на конференция в САЩ. На много хора беше отказано издаване на виза за САЩ, но аз бях много щастлива, за мен беше лесно да взема виза; тъкмо бях получила премия от компанията, в която работех и ръководителят ми не се поколеба да одобри отпуската ми. Осъзнах, че това е Учителят, който ми помага. Почувствах чувство на радост, което не може да се опише с думи, когато видях Учителя на Фа конференцията в Ню Йорк. Казах си: „Учителю, ще положа усилия с цялото си сърце, за да стана истински Дафа ученик и да Ви помагам в спасяването на съзнателните същества.“

След като се завърнах в Москва, започнах да посещавам туристически забележителности, за да разяснявам истината. Също така заедно с други практикуващи ходех до други градове в Русия, за да показваме красотата на Дафа и да разясняваме истината. Преди не се осмелявах да отида на улица „Арбат“ в Москва, за да разяснявам истината, тъй като се страхувах да не срещна моя ръководител или колеги от компанията, в която работех, тя е близо до тази улица. След като посетих Фа конференцията в Ню Йорк, страхът ми изведнъж изчезна и да отида на улица „Арбат“, за да разяснявам истината, стана нещо много естествено.

Разясняването на истината на улица „Арбат“ в Москва е много интересно, така получих разнообразни възможности да подобря нивото си на шиншин. Чрез контактите си с различни хора открих много привързаности. Един път у дома баща ми ме обвини за нещо и аз не успях да запазя добър шиншин, казах му няколко неуважителни думи. След тази случка, докато разяснявах истината на улица „Арбат“, един човек ми каза много от същите неуважителни думи.

Изпитания

По времето, когато започвах да практикувам Дафа, имах работа, добри взаимоотношения с моите родители, роднини и колеги.

Въпреки това един ден изведнъж всичко в живота ми се промени. Не знаех защо колегите ми ме игнорират и ме обвиняват за неща, които не съм направила. Отивах на работа сутрин и никой не ме поздравяваше, работата ставаше все повече и все повече. Не разбирах защо това се случва, тъй като самоусъвършенстването в Дафа трябва да ме направи по-добър и полезен за другите човек. Защо се отнасяха така с мен?

В подзаглавие „Повишаване на Шиншин“ в Лекция четвърта от „Джуан Фалун“, Учителят казва: „Това е особено вярно за човек с добро вродено качество. Той може да смята, че неговият Гонг се повишава добре и че практиката също върви много добре. Защо внезапно се появяват толкова много проблеми? Всичко върви наопаки. Хората се отнасят зле с него, началникът му също не е доброжелателен към него. Дори положението вкъщи става много напрегнато. Защо изведнъж се появяват толкова много проблеми? Самият човек може да не го разбере. Поради доброто си вродено качество той е достигнал определено ниво, което довежда до тази ситуация. Но как това може да бъде окончателният критерий за завършване на самоусъвършенстването на практикуващия? Това е далеч от края на самоусъвършенстването! Вие трябва да продължите да се повишавате. Поради това ваше малко количество вродено качество сте достигнали това състояние. За да се издигнете по-нагоре, стандартът също трябва да бъде повишен.“

Вече не можех да се справям с това изпитание и тогава реших да напусна тази работа, на която работех от девет години. Веднага намерих нова работа като брокер на недвижими имоти, но не ми беше платено в продължение на пет месеца, защото всички сделки, с които се занимавах, се провалиха; реших да напусна. По време на тригодишния период, в който търсех работа, подадох многобройни заявления за работа, но всички те бяха отхвърлени. Изгубих увереноста в работните си способности и не знаех какво да правя.

Живеех охолен живот, но сега ситуацията беше различна. Трябваше да спестявам всяко пени. По същото време семейството ми също ме игнорира, мислейки че участвам в някаква религия, не искайки да работя и всекидневно заета да разяснявам истината. Опитах се да им обясня ситуацията, но беше напълно безполезно. Прекарвах дните си в плач. Майка ми не ми позволяваше да се храня заедно с тях и ми казваше, че ако не си намеря работа, ще ме изгони от къщи. Животът ми беше ужасен, без пари, самотна, приятелите и роднините ми не ме разбираха.

Въпреки че животът ми беше толкова лош, по това време поддържах праведните си мисли, напълно отричах аранжировките на старите сили, вярвах в Учителя и Дафа и бях настоятелна в правенето на трите неща.

Когато имах възможност да работя, не се колебаех да я използвам. Това беше работа на ниско ниво, мислех си, че не трябва да правя това и ми беше трудно да го приема, но нямах избор. По това време смених десет подобни работи, като всяка работа ми даваше възможност да срещна нови хора и да им разкажа истината за Дафа. Осъзнах, че Учителя ми е дал възможност да си нямеря работа, за да не губя времето си и да спасявам съзнателни същества. За известно време всеки ден ходех на атракциите на улица „Арбат“, за да разяснявам истината. Това беше просто като работа.

Страдах от този начин на живот, но в същото време дълбоко в сърцето си разбирах, че това означава, че Учителят е поел отговорност за мен, позволявайки ми да премахна привързаностите към репутация, облаги, комфорт, егоизъм и арогантност. Това е Учителят, който ми помага да съм усърдна в самоусъвършенстването. Сърцето ми бе изпълнено с благодарност към Учителя.

В този период на трудности имах друг тест в живота си. Докато по-малкият ми брат планираше да купи къща и временно нямаше къде да живее, се наложи за известно време да остане в моя дом заедно със съпругата си и двете им деца. Семейството на брат ми беше хармонично, а децата им бяха мили, докато аз нямах нищо в този момент. Всеки ден трябваше да понасям техните обвинения и подигравки, че съм вярваща в някаква религия. Чувствах, че съм в ситуация, в която нямам съвсем нищо. Обяснението ми беше безполезно и се връщах в стаята си с плач. Надявах се, че брат ми ще си тръгне бързо, но плановете за купуване на къща се отложиха (така че трябваше да останат в дома ми за по-дълго). Тогава започнах да гледам навътре; осъзнах, че те няма да си тръгнат, докато не премахна привързаностите си.

В подзаглавие „Завист“ от Седма лекция в „Джуан Фалун“, Учителят казва: „Проблемът със завистта е много сериозен, тъй като засяга пряко въпроса дали можете да завършите самоусъвършенстването си. Ако завистта не се премахне, всичко, което сте усъвършенствали, ще стане крехко. Съществува следното правило: ако в хода на самоусъвършенстването завистта не бъде изоставена, вие абсолютно няма да постигнете Праведно достижение.“

Разбрах, че трябва да премахна зависта и да приема реалността в живота си. Само едно нещо ме правеше щастлива: аз съм Дафа ученик. Постепенно приех реалността в живота си и дори започнах да харесвам пребиваването си в това шумно и оживено семейство. Всеки път, когато се прибирах, децата на брат ми ме чакаха, за да се срещнем. Забравих самотата си и обичах да съм с децата.

Скоро брат ми купи своята нова къща и семейството му напусна моя дом. Най-накрая си намерих работа, която харесвам много и искам да работя за дълго време. Шефът ми обаче не ме харесваше и винаги се опитваше да ме изгони. Понякога ме обиждаше на глас пред колегите ми, което истински ме натъжаваше, но спазвах принципа да не отвръщам, когато съм ударена или обидена. Този път разбрах, че трудната ситуация е, за да ми помогне да подобря своя шиншин и дори да изплатя кармата си. Даже бях благодарна на шефа си.

Две седмици по-късно ситуацията се промени. Шефът ми беше повишен и отиде в друг отдел. Нов лидер дойде в нашия отдел и с него нещата бяха добре. В нашия отдел имаше много хора и често чувах колегите ми да ме хвалят, казвайки че винаги съм спокойна, любезна и радостна, а когато съм се сблъсквала с нападка от моя предишен началник, че съм била много смирена и не съм напуснала работа. Казах на колегите си, че това е резултат от практикуването ми на Фалун Гонг. Дадох им листовки за разясняване на истината и има разказах истинската ситуация около Фалун Гонг. На някои, които се заинтересуваха от практиката, дадох „Джуан Фалун“, за да я прочетат. Много от моите колеги изразиха своята благодарност към мен, като казаха, че никога не са чували (за Фалун Гонг) и сега знаят толкова важна информация. Осъзнах, че когато отвориш сърцето си към хората и им кажеш истината за Фалун Гонг и колко е важно това, те ще те уважават повече.

Връзките с членовете на семейството ми също се подобриха, защото родителите ми и другите ми роднини най-накрая разбраха, че практикуването на Фалун Дафа е нещо силно и вълшебно, и че Дафа е, който ме прави здрава и пълна с енергия. Те бяха свидетели как, когато животът ми беше труден, не се чувствах смазана и не се оплаквах, а винаги вярвах, че всичко ще стане по-добре.

Накрая бих желала да благодаря на Учителя! Благодаря Ви за добротата, благодаря Ви, че ми дадохте възможност да практикувам, благодаря Ви, че ми поверихте великата мисия да спасявам съзнателни същества!

Горното е моя опит на сегашното ми ниво на самоусъвършенстване.

Благодаря, Учителю!
Благодаря, съпрактикуващи!

"Есето е написано за Европейската конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването на 01 октомври 2017 г."