Усъвършенствайте се усърдно, без да се отпускате

Въпреки че вече съм взела решение да напиша нещо за Европейската Фа конференция, през последните няколко седмици ми е трудно да отделя време, за да го направя.

Сега разбирам, че Учителят ми е дал всичко, от което се нуждая, и единственото нещо, което трябва да направя, е да напредвам усърдно с непоколебима решителност.

Ежедневната ми работа за Дафа в САЩ беше лесна, но наистина беше голямо предизвикателство да рецитирам „Луню” на китайски. Междувременно си наложих да чета „Джуан Фалун” на китайски. Приех го сериозно, защото осъзнах, че това беше процес, в който да изоставя моята привързаност към комфорта и да подобря ефективно своя китайски език. Разбира се знаех, че съм много добра в започването на нещата, но никога не ги довършвах до самия край.

Среща с ново предизвикателство в моята култивация

Беше последната седмица в САЩ, преди да се прибера за малко у дома, когато научих, че синът ми е бил задържан, защото е употребявал наркотици, намерени на мястото, където е живял. Умът ми беше напълно празен, когато се сблъсках с такава болезнена ситуация. Никога не съм мислила, че мога да бъда свързана с такива неща като наркотици. Моята човешка представа изплува и аз се обвинявах, че не успях да бъда добра майка, тъй като го бях отгледала сама. Тогава осъзнах, че не бях достатъчно непоколебима в Дафа и използвах човешки представи и методи, за да се справя със ситуацията. Като Дафа практикуваща никога не бива да бъда водена от и да позволявам да ми се намесва човешкият начин на мислене. Накрая имах само една мисъл в съзнанието си: нищо нямаше да се случи, ако не е било предварително аранжирано.

Точно тогава си спомних какво ни учи Учителят: „Когато се родих, много Богове се спуснаха долу заедно с мен. Оттогава това се случва всяка година и долу слизат Богове. По времето, когато започнах да преподавам Фа, тези Богове се спускаха долу като снежинки – ето колко многобройни бяха. Пресметнах колко годишни са сега от това, колко време е минало, откакто започнах да преподавам Фа – те трябва да са млади хора на възраст около 25 години, много от които наистина не са били спасени. Всички те са били Богове, които са слезли на Земята и са се разпръснали по всички краища на света.” („Преподаване на Фа на Фа конференцията в Ню Йорк, 2016 г.)

По онова време синът ми беше точно на 25 години. Осъзнах, че всички животи, които са дошли в този свят през този период от време, откакто Учителят е започнал да преподава Фа, са предопределени да получат Фа.

Изглеждаше като голям тест за мен да отида в затвора, за да видя сина си след завръщането си от Америка. Докато чаках в приемната, почувствах голям натиск, идващ от други измерения. Веднага изпратих праведни мисли, за да елиминирам всички лоши неща в други измерения. Никога не бих могла да забравя момента, в който стоях лице в лице със сина си и си говорехме чрез микрофони, които държахме в ръцете си, а между нас имаше стъклен панел. Това беше точно като сцена от филмите.

Започнахме да си пишем един на друг, защото нямах възможност да ходя да го виждам много често. В писмо до него отново му казах какво е Фалун Дафа и как съм извлякла полза от него. Въпреки че знаех, че преди той е подписвал петиция за Фалун Гонг, все още исках да му обясня как и защо Фалун Гонг е преследван от злата Китайска комунистическа партия (ККП). Понякога слагах в писмата си флайер за злото престъпление, извършвано от ККП - насилственото отнемане на органи от затворени практикуващи Фалун Гонг. Знаех, че много хора щяха да научат истината за Фалун Гонг в този процес, защото писмата между мен и синът ми щяха да бъдат проверени от местната прокуратура.

Скоро видях, че синът ми преминава през някои значителни промени. Той осъзна, че трябва да бъде наказан за това, което е направил, и искаше да използва тази възможност в затвора, за да поправи грешката си. Бях силно развълнувана, когато той ми написа:

„Нещата могат да се подобрят само ако всички гледат напред в бъдещето с увереност, както го направи ти. Гордея се, че имам майка като теб, която ме научи, че всичко ще свърши добре само ако имам твърда вяра в истинността, добротата и търпението. Поне на това се надявам, и вярвам, че Бог ще ми помогне.

Очевидно сега мога да видя, че Фалун Дафа е това, което те направи по-силна и ти даде всичко, от което се нуждаеше. За съжаление не го разбирах досега, докато не попаднах в затвора. Това, което ми се случи, е било предварително аранжирано. Сега не изпитвам негодувание, не се оплаквам от сегашното си положение. Вместо това по положителен начин имам шанса да се възползвам от тази възможност, за да поправя грешката, която направих.

Преди не можех да разбера защо ти искаше да се откажеш от всички материални удобства и изгоди. Сега ми е ясно, че те изобщо не са важни за теб. Да помагаме на другите с цялото си сърце ще ни донесе щастие, което е много по-добро от материалните неща.”

Думите му ме накараха да осъзная, че всичките ми привързаности и желания са точно като затвор, който ме спира да напредвам усърдно в култивацията в Дафа.

Исках да изпратя няколко книги на Фалун Дафа на сина ми, но не беше толкова лесно, защото по принцип не е позволено да се носи нищо на затворниците. Въпреки това, по време на второто ми посещение в затвора, успях предам книгите на сина ми, след като разясних на охраната на затвора как книгите биха променили всеки по положителен начин.

Междувременно бях наясно, че трябва да приемам моя чин (сантименталност) към сина си леко. Понякога, когато го карах да чете „Джуан Фалун”, не се получаваше, но когато изоставих всички тези стремежи, той започна да чете.

Веднъж го помолих да прочете книгата отново, когато видях, че той току-що я е завършил. Той поклати глава. Но по-късно, тъй като не споменах повече за това, той ме изненада с новината, че отново е прочел книгата.

Той пожела да сгъва лотосови цветя от хартия. Но проблемът беше, че на затворниците не им беше позволено да получават хартия в затвора. Преди известно време той беше прехвърлен в друга сграда, затова отидох да се видя с неговия възпитател през свободното време, за да му обясня защо трябваше да се научим да сгъваме лотосови цветя.

Чрез този инцидент осъзнах, че в този процес имаше още животи, които да бъдат спасени. И времето е ограничено, трябва да премахна всичките си човешки чувства, привързаности и желания дори по-бързо.

Подлагане на тест при търсенето на работа

След завръщането ми от САЩ бях заета да си търся работа. Когато видях, че проектът „Шен Юн” се нуждае от повече хора, реших да спра да си търся работа и през повечето време промотирах шоуто на „Шен Юн”. И все пак бях планирала да се върна в планината, за да помогна след шоуто.

Но след известно време ми изглеждаше ясно, че не биваше да пренебрегвам отговорностите си в обществото, в което живеех, тъй като всички животи чакаха да бъдат спасени.

Така че отново започнах да си търся работа. Беше трудно да се поддържа добър баланс между професионалния и личния живот. Трябваше да си изкарвам прехраната, но също така исках да имам достатъчно време, за да помагам на „Шен Юн”. Скоро видях да се открива работа за заместник управител на кухня в ресторант. Но не получих работата, защото закъснях с три дни с подаването на молбата си.

Винаги споменавах „Шен Юн’, когато разговарях с хората наоколо, казвайки им, че ще бъда много щастлива да готвя за изпълнителите на „Шен Юн”, ако те дойдат във Виена, което беше много важно за мен. Също така говорех за приготвянето на храна, докато раздавах листовките на „Шен Юн” на улицата, което доведе до неочакван шанс за мен да отида на интервю за работа в ресторант.

Вярвах в принципа, че нищо не може да попречи на нашето разпространение на Фа.

Един ден получих обаждане от една дама. Тя беше главният управител на ресторанта, където не успях да кандидатствам за работа навреме преди един месец. Тя ме попита дали съм си намерила работа. Отвърнах ѝ, че не съм. Тогава тя ме попита дали все още съм заинтересована да се явя на интервю в нейния ресторант, тъй като смяташе, че съм най-добрият кандидат.

На следващия ден, понеделник, бях помолена да отида в ресторанта и да се срещна със собственичката и нейната сестра, която по това време работеше като управител на кухнята. Прекарахме пет часа в разговори за новата позиция, която щеще да ми бъде дадена. Накрая собственичката изглеждаше много щастлива да ме назначи за управител на кухнята и аз го приех за аранжировка, направена от Бог. Тя нямаше търпение да ме помоли да започна работа на следващия ден.

Освен това тя силно подкрепяше кетъринга на изпълнителите на „Шен Юн”, позволявайки на екипа за кетъринг на „Шен Юн” да готви в кухнята на ресторанта. Ресторантът следваше принципа на социално устойчиво развитие и имаше 30 служители, които живееха в бедност поради различни специални причини. Една от задачите ми беше да им помогна да се върнат на нормалния пазар на труда, за да бъдат наети отново. Техният пробен период в ресторанта беше пет седмици. Ако по-късно те бяха наети от ресторанта, можеха да продължат работата си там в продължение на шест месеца и през този период трябваше да си намерят работа в други нормални ресторанти.

Установих, че е трудно, но си струва усилията да помогна и да насърча персонала на кухнята да открие и да си изясни своите собствени ценности. Поради това често се чувствах топло, спокойно и щастливо, дори и понякога кухнята да беше разхвърляна.

Учителят казва: „Когато тази състрадателна доброта се прояви, нейната сила няма равна на себе си и ще дезинтегрира всички лоши фактори. Колкото по-голямо е състраданието, толкова по-голяма е силата.” („Преподаване на Фа на международната Фа конференция във Вашингтон, 2009 г.”)

Предимството да работя там беше, че можех да използвам възможността да кажа на много колеги за Фалун Дафа и за важността да бъдем истинни, добри и толерантни, където и да отидем. Знаех, че вместо да избягвам всички конфликти и оплаквания, които се случват на работното място, трябва да се изправя право пред тях със спокойствие и да поема отговорността в ролята си на кухненски управител. Това всъщност беше процесът на самоусъвършенстване. С мъдростта, която получих от Фа на Учителя, уменията ми като кухненски управител станаха по-професионални и също така станах по-отговорна. Хората около мен могат директно да разберат Дафа, възприемайки ме като Дафа практикуващ. Разбира се, първо трябваше да се справя добре.

Имах работен график от сутрин до вечер и успявах да споделя работата си с една забавна колежка, която беше с 20 години по-млада от мен. Оценявах добрата комуникация помежду ни на работното място и усилено се опитвах да елиминирам привързаностите си към завист, съревнование и справедливост. Вместо да подчертавам моите изисквания за работата, аз показвах уважение към мнението ѝ и се опитвах да си помагаме и да сътрудничим добре, така че тя да може да се възползва от работата, която вършехме заедно.

Понякога на работа трябваше да се справям с трудни ситуации. Някои от нашите служители работеха усилено през деня в кухнята, но трябваше да работят и през нощта, за да изплатят дълговете си. В резултат на това, когато идваха да работят в кухнята на следващия ден, те изглеждаха уморени, с червени подпухнали очи. Имаше и други служители, които изобщо не искаха да работят. Те просто искаха да се мотаят безцелно по време на петседмичния си изпитателен период.

Имаше един специален случай. Баща на четири деца от Афганистан, който беше работил в ресторанта преди, ми каза, че съпругата му и баща му са били убити, така че децата му трябваше да живеят с него.

Поради тази ужасна ситуация един социален работник и аз самата му помогнахме при настаняването и намирането на работа. Накрая той отиде да живее при негов приятел. Купих на децата му две двуетажни легла, защото той нямаше пари. След това им показах упражненията на Фалун Гонг. Преди известно време този баща беше научил упражненията от мен. Един друг път, когато ги посетих, една от дъщерите му искаше да стои около мен, което много ме радваше. Но тогава осъзнах, че имам привързаността да бъда нежна с децата.

Откакто се върнах от планината, имах силното усещане, че вътре в мен имаше материал от друго измерение и зад него се криеше привързаността ми към страха.

Трудно успявах да изпратя праведни мисли през работното си време и бях изключително уморена вечер. Осъзнах, че трябва да остана будна и нащрек, че изпращането на праведни мисли е много важно нещо.

Думите на Учителя ми помогнаха: „Страхувате се твърде много от тази лоша енергия. Ако тя дойде, вие сте в състояние да я разложите, да я разложите в първично чи, което да използвате.”
(„Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите на Фа конференцията на западните щати на САЩ, 2003 г.(втора част))

В крайна сметка успях да видя дълбокия смисъл на сблъсъка с всички тези изпитания. Ако остана безразлична, никоя от намесващите се субстанции няма да има ефект. Не мога да спра да си мисля за това, което един практикуващ ми каза: сърцата ни няма да бъдат развълнувани, ако поддържаме силни праведни мисли през цялото време.

Изправени пред трудностите, силното главно съзнание е основата за истинското преминаване на даден тест.

Благодаря на Учителя, че ми даде тази възможност да се усъвършенствам! Благодаря на Учителя за неговото великодушно състрадание да ме кара да разбирам Фа все по-добре и по-добре! Надявам се, че ще мога да извървя добре последната част от пътя си в самоусъвършенстването.

И накрая, искам да споделя стихотворението на Учителя от „Хон Ин” том 4, с останалите практикуващи:

„Праведни мисли”
„Издигайки се в небето със силен вятър и светкавици
По-висок от небето и със силен гръм
Помитайки цялата Вселена без да пропуска нищо
Елиминирайки изметта и чуждите тела едновременно”

"Есето е написано за Европейската конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването на 01 октомври 2017 г."