Силата на Фа в моя живот

Уважаеми, Учителю!

„Идвам от Варшава, Полша!“ – това беше първата идея, която ми дойде за начало на споделянето ми. Трябваше обаче да започна по друг начин, защото според разбирането ми живея във Варшава, Полша за много кратко време сравнено с целия ми живот, съставен от неизвестен брой животи. Откъдето идвам в действителност, искам да се върна там и да използвам цялото ми дадено време, за да се усъвършенствам и да изпълня обета, даден пред Учителя Ли. Получих Фа преди повече от две години.

Когато бях младо момиче, веднъж си мислех, че ще живея 42 години. По-късно, колкото повече се приближавах до тази възраст, толкова по-голямо безпокойство изпитвах, често свързано с чувството, че животът, който водя, е лишен от съдържание. В един момент, когато беше друга повратна точка в живота ми, почувствах че е дошло времето за голяма промяна, нямах идея каква ще е тази промяна, в действителност всичко, което ми идваше наум, произлизаше от човешкия свят: прости желания – щастие, стабилност. Много добре си спомням този момент, глас, който не беше точно моят, повтаряше в главата ми „Време е, време е вече.“ Само няколко месеца по-късно получих Фа. Тогава бях на 44 години.

По-малко от година, след като научих за практиката Фалун Дафа, сънувах много реален сън. Много рядко си спомням сънищата, но ако го направя, картината остава в главата ми за доста време. Сънувах, че съм в много бяла стая, нямаше нищо или почти нищо в нея, просто тази белота наоколо. Имаше друг човек с мен, мисля, че го познавах от преди. От този човек получих разбирането, без действително да говори, че планираната продължителност на живота ми вече е приключила. Помня огромната си изненада: "Какво става?" Събудих се с това много странно чувство на изненада. Дълго след като се събудих, усещах огромната изненада, която бях изпитала, основно защото сякаш идваше от реалния свят. Разбрах, че това не е било просто сън. Въпреки това ми отне известно време, преди да осъзная какво означава този сън за мен.

Опитвах се да използвам живота си за самоусъвършенстване, независимо от този сън или среща. Вече не можех да си представя друг път за мен.

След като започнах да практикувам, постепенно започнах да забелязвам как силата на Фа се проявява в живота ми, как Фа създава ред в живота ми и просто ме лекува. Преди трите символа Джън-Шан-Жен да привлекат толкова много вниманието ми, че да имам нужда да разбера какво означават и за коя практика се отнасят – и така срещнах Дафа – имах доста „научен“ мироглед. Исках да „върша“ научна работа в университета, интересувах се от квантова физика, силно вярвах в силата на конвенционалната медицина. Имах постоянни проблеми със здравето си, както реални, така и въображаеми, най-вече откакто в третия месец на живота ми бях диагностицирана с така наречената алергична астма.Оттогава вземам лекарства непрекъснато, много и за различни заболявания. Понякога поглъщах толкова много хапчета, че хората, които ме виждаха, не можеха да разберат как успявам да ги погълна всичките. Малко преди началото на практиката ми бях диагностицирана с конвенционална астма (въпреки че вече беше в процес на отминаване), както и с хипертония, хранопровод на Барет (понякога смятано за състояние, предхождащо рака) и разширени вени. Също така бях убедена, че имам сърдечна аритмия. Към това се прибавяха безкрайни простуди, обикновено с дълги и често неефективни лечения с антибиотици. Изглеждаше ми, че начинът да избегна тези тежки състояния след настинка бе да вземам аспирин и парацетамол – пиех ги на всеки няколко дни. С други думи, бях много зависима от медицината, рецепти, лекарства и чести посещения на специалисти.

Когато започнах да изучавам „Джуан Фалун“ си мислех, че вземам твърде много лекарства и така правя нещо много различно от това, което един практикуващ трябва да прави, поради това се чувствах много неспокойна. Исках наистина да постигна стандарта за самоусъвършенстващ. След няколко месеца почувствах, че мога без всички тези лекарства и започнах да ги пия по-малко. Всичко това се случи по естествен и много лек начин. Смешното беше, че се чувстваш физически лошо и болна в тези дни, когато вземах хапчетата. В края на краищата, след около една година изучаване на практиката не вземах нищо.

Днес се чувствам много добре без никакви хапчета и това се случва за пръв път през последните четиридесет години от живота ми. Ако някой ми беше казал преди това, че е възможно да живея напълно без конвенционална медицина, след като съм диагностицирана с толкова много здравословни проблеми и че искреното самоусъвършенстване в праведна практика би постигнало такова състояние на пречистване и такава промяна на съзнанието, вероятно нямаше да повярвам.

Докато седмиците на самоусъвършенстване минаваха, виждах все по-ясно как силата на Фа се проявява при тези, на които разяснявах истината. Най-силно си спомням няколко събития. Работех в редакцията на информационна служба. В един момент осъзнах, че това работно място не е за мен. Това е било внимателно аранжирано, както всичко по пътя, по който вървим, за да работим за разясняване на фактите на най-голямата група от обикновени хора. В началото, все още плахо, започнах да събирам подписи за петицията на DAFOH. Първо отидох при началника си, за да получа съгласието му и да имам яснота за по-нататъшното разясняване на фактите на другите колеги. Тогава беше лесно. Новинарската служба, за която работя публикува няколко материала за отнемането на органи и по време на посещението на Дейвид Килгор и Дейвид Матас в Полша през месец януари тази година, службата ми ги интервюира и публикува статия. Най-силно обаче почувствах силата на Фа, когато моя колежка журналистка написа статия, обясняваща фактите по такъв начин, че един от нашите полски практикуващи каза, че изглежда сякаш Фалун Дафа практикуващ я е писал. Може би отчасти това се случи така, тъй като това беше силата на Фа. Просто помолих за обезпечаване на този въпрос, обясних фактите, дадох източниците и останалото е силата на Фа, проявяваща се в обикновените непрактикуващи хора. Подобно беше чувството, когато същата журналистка, без моя инициатива, спомена Фалун Дафа в един от своите текстове.

Друго преживяване на силата на Фа беше четенето на оригиналната версия на парламентарно питане, написано от парламентарна асистентка, на която аз и друг практикуващ разяснихме истината. Текстът ѝ също звучеше, все едно го е писал практикуващ – със същото разбиране за важноста да се спре отнемането на органи, както и перфектен подбор на факти и аргументи.

Опитвах се да обяснявам фактите по различни начини. Ако имах възможност, си помагах с хартиени лотоси. В Полша на картончето под цветето има информация за практиката и снимка на „Джуан Фалун“. Необикновени, вълнуващи и много очарователни изживявания за мен са реакциите на хората към това цвете. В очите им има нещо друго освен щастие и лицето им разцъфтява, все едно човек получава безценно съкровище, а не хартиено цвете. Всеки реагира по този начин, млади и стари, дори тези стари хора, които едва могат да виждат. Тяхната знаеща страна е наясно, че зад това цвете всъщност се крие безценно съкровище, дори ако в разговора не съм била способна да пробия напълно през техните обикновени човешки убеждения.

Ние всички сме дошли тук за Фа. А колко хора ще помогнем да спаси Учителят зависи от това, с какво сърце им обясняваме истината – това е разбирането ми от думите на Учителя в много лекции. Усещам го силно в ситуации като описаните по-горе. Ако сърцето ни е чисто и спокойно, хората в полето сами ще разберат какво искаме да кажем.

Неотдавна в съзнанието ми се появиха думите на Учителя от „Джуан Фалун“: „Човек проправя собствения си път.“ (Самоусъвършенстване по обратен път и заемане на Гонг, Трета лекция, Джуан Фалун). Не разбирах напълно защо си спомням тези думи доста често сега. Може би защото имам склонност, когато попадна в нова среда, да наблюдавам членовете на тази група и да ги моделирам. В края на краищата, много скоро след като започнах да практикувам, попаднах в такава ситуация – нови обстоятелства, нова група, в допълнение към практиката и отговорност, каквато никога преди не съм имала. Затова внимателно наблюдавах как постъпват другите в различни ситуации, как се държат, какво правят и какви решения вземат. Разбира се изучавах Фа, така че след известно време вече знаех каквото е разбирането ми от думите на Учителя, че Фа трябва да се разглежда като Учител, но това, да се сравнявам с другите и на тази основа да ги съдя как се държат в дадена ситуация, беше все още в главата ми. Сравняване и вадене на изводи или дори запитване за мнението на някой друг в дадена ситуация или въпрос да знаете как да се държите в определена ситуация. Сега имам разбиране, че това не е правилно.

Трябва да балансираме всичко. Негледането на другите и невземането предвид на техните мнения може да доведе до грешки – това би било лишено от шан и според разбирането ми, също може да бъде отклоняване от принципите, които Учителят ни е оставил: да бъдем едно тяло, хармонично да работим заедно и да се усъвършенстваме. Все пак: „Човек проправя собствения си път.“ (Самоусъвършенстване по обратен път и заемане на Гонг, Трета лекция, Джуан Фалун). Ако някой ме посъветва как да постъпя в дадена ситуация и ако това действително е добър съвет, тогава този правилен избор на поведение достойно за практикуващ ще бъде негово усъвършенстване, а не мое. Трябва да се усъвършенствам, да изучавам усърдно и на тази основа да вървя по собствения си път, правейки собствените си избори, защото преди всичко моите избори ще са правилните по моя път. Всеки от нас има различен път. Някои съвети може би и вероятно са подходящи за неговата ситуация, неговия път и както го разбирам, за нивото му на разбиране и състоянието му на самоусъвършенстване. Това на свой ред може да не съответства на моята ситуация.

Всеки има различна съдба. Това което изглежда правилно за мен, за друг самоусъвършенстващ се може да изглежда като лош избор или обратното – това, което ми изглежда озадачаващо, може да е най-добрият изход и чудесен начин за преминаване на изпитание по неговия път. Трябва по-внимателно да гледам себе си, което означава да се усъвършенствам, да търся привързаностите си, когато съм свидетел или участвам в някои трудни ситуации. Трябва да бъда независима в мисленето си и поведението си в самоусъвършенстването в смисъл, че трябва да поема пълна и независима отговорност за собственото си поведение и практика – без да чакам помощ от чужди разбирания и намеци. Винаги трябва да се ръководя само от Фа и да поставям Фа на първо място.

Отново прочетох лекциите на Учителя в хронологичен ред. Наскоро изучавах лекцията „Преподаване на Фа на Фестивала на фенерите, 2003 г.“, на моето ниво на разбиране една от най-силните лекции. Там Учителят ни напомня:
„Така че, когато толкова много ученици не могат да ме видят, как да се усъвършенстват? Фа е там за тях и ето защо ви казах да вземате Фа за учител. Това беше основната цел. Също така ви казах, че този Фа е толкова мощен и че съм вложил огромните си способности в него, така че той може да направи всичко за вас.”

Колко окуражаващи и мощни са тези думи! Трябва да се усъвършенствам усърдно, повече и по-добре да изучавам Фа, по време на трудности да гледам себе си, вместо да търся причините във външните обстоятелства – да изоставям и отново да изоставям мисленето на обикновените хора.

Неописуемо съм благодарна на почитаемия Учител за всичко, което е направил и продължава да прави за мен. Най-много искам да изпълня обетите, дадени преди векове към Учителя Ли Хонгджъ.

Горните думи са само моето разбиране. Ако има нещо несъвместимо с Фа, моля да посочите грешката ми.

Благодаря ви много!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.