Да се усъвършенствам, за да изпълнявам добре проекта на Фа коригирането – просветление за „тихото допълване“

Поздравления, уважаеми Учителю!

Официално започнах работа по набора на пълен работен ден за китайските „Епохални времена“ в Германия през май 2013 г.

Издаването на нашия вестник е много типична работа в екип. Всяка брънка е свързана с другите. Независимо дали функционирането на медията като такава, или като проект за Фа коригирането на Дафа ученици, то не може да бъде изпълнено от един човек или само от няколко души. Изисква се много добро сътрудничество.

Като дизайнер, моят пряк партньор е редакторът на страницата ми. Страницата, за която отговарям, са местните новини. Първоначално редакторът, с когото работех, беше сравнително опитен. Скоро работата бе поета от един доста по-нов по това време човек, редактор Б. Сътрудничеството с този неопитен редактор изкара наяве много от пропуските ми.

На първо място имам силна привързаност да гледам навън. В своето разбиране аз разглеждам редактора като човека, отговорен за страницата. Аз просто печатам според редакторския план. За мен се подразбира, че редакторът трябва да осигури текст и снимки. Още по-добре е, ако редакторът има някаква идея за разположението и уточни определен стил. Моята обосновка е, че аз мога да свърша блестяща работа само с добър материал.

В началото на моето сътрудничество с Б не бях доволна от материалите, които тя осигуряваше. Или заглавието не беше достатъчно вълнуващо, или текстът не беше достатъчно последователен. Най-много се дразнех на снимките, които ми даваше, които често не бяха подходящи за заглавието или не бяха достатъчно представителни за статията. Можех да я помоля да промени текста. Що се отнася до снимките, заради нейната липса на опит, можех само да намеря нови сама. Ето защо се оказа, че прекарвах много време в търсене на снимки за това, което се предполагаше да бъде проста задача за обща подредба на новини.

Друг проблем изплуваше, след като първоначалната подредба беше предавана на коректора. Нашият коректор беше усъвършенствал отлично езика и се отнасяше към работата много прилежно. По страницата всеки път се откриваха множество грешки. Те не бяха общи печатни грешки, а проблеми с избора на думи, смисъла, потока на текста и т.н. Беше все едно коректорът да трябва да започва от нулата. Когато видех резултата от корекцията, аз често се оплаквах от броя на необходимите промени. Когато страницата беше завършена, бях изпълнена с гняв и негодувание.

Ситуацията продължи няколко седмици. След всяко издаване давах някаква обратна информация на Б, но не виждах каквото и да е подобрение. Тогава подадох обратна информация към заместник редактора и главния редактор. Те бяха щастливи да помогнат да намерим начини за подобряване на ситуацията. Тогава си помислих: „Аз съм пряко отговорна за тази страница. Решението не е просто да докладвам проблема. Защо да не поговоря с Б относно причината нейните снимки да не са подходящи и защо използвам други? Няма почти никаква пряка комуникация на този фронт.“ Е, впоследствие имахме някакъв напредък. Всеки път, когато видех снимка, която трябва да се подмени, намирах отделно време да обясня на Б подробно и да дам мнение, понякога в присъствието на редактори ветерани, за да споделят.

Веднъж имаше редовна среща на екипа на вестника. Обсъждахме основни теми, споделяхме своите виждания по настоящите дела и търсехме отправни точки за новини. Редакторите се редуваха. Б също сподели своята гледна точка. Тя не каза много, малко срамежлива, но нейната гледна точка беше много свежа. Изведнъж осъзнах, че това е първият път, в който чувам Б да говори толкова и за първи път я слушах. Въпреки че беше относно писане на статии, ме накара да се замисля за проблема със снимките, който преживявахме. Осъзнах, че през цялото време веднъж не съм я попитала за мнението ѝ. Подходящи или не, какви бяха нейните съображения, когато е избирала тези снимки? Какви бяха обикновено източниците на снимките ѝ? Имаше ли други трудности? Бяха ли снимките, които аз поставях, действително в съответствие с нейните първоначални идеи, когато е писала статиите? И т.н.

Преживяното онзи ден ме успокои, за да помисля внимателно къде се намираше проблемът. В първата лекция на „Джуан Фалун“ Учителят ни казва:

„Без да знае Фа на високи нива, човек не може да се усъвършенства. Без да усъвършенства вътрешната си същност и шиншин, човек не може да увеличи гонг. Това са двете причини.“

Действително аз не гледах навътре, за да усъвършенствам себе си. Заменях снимките на редактора според своите собствени представи и след това ѝ обяснявах според своите представи. Исках да я превърна в „професионален редактор“ по мое виждане. Сляпо гледах навън, притеснена какъв би трябвало да е редакторът, и позволих на критиката да контролира мисленето ми. Всъщност не виждах себе си като едната страна в конфликта, нито се измервах според принципите на Дафа.

Освен това преживяното ми позволи да открия също, че имам силен манталитет за вина. Преди сериозно да погледна навътре, аз винаги мислех защо тази страница няма късмет? Защо не ми бе даден професионален редактор? Наистина гледайки навътре, аз най-накрая разбрах, че именно моето негативно мислене, оплакването и въпросите са причината страницата да няма късмет.

В „Преподаване на Фа на конференцията в Швейцария“ Учителят казва:

„Често говоря за един принцип: всичко във вселената е в хармония; ако самите вие направите нещо грешно, това ще създаде спънка, несъответствие с другите и всичко около вас ще изглежда извън нормалното. И междуличностните отношения ще станат напрегнати. В този момент погледнете вътре в себе си за причините и поправете грешката си. Ще откриете, че всичко отново става хармонично и правилно.“

Действително от началото аз бях тази, която таеше нехармоничност. Внимателно оптимизирах изгледа ни, за да свърша работата, но го правех с огромно количество нетърпение и оплакване. Когато говорех със съпрактикуващата, я смъмрях със снизхождение. Страницата, направена по този начин на повърхността, постигаше съвършенство по моя стандарт. Но негативните ми емоции, които страницата носеше, вероятно се предаваха на читателите – съществата, които Учителят искаше да спасим. Като мислех за тях, се чувствах засрамена.

Може би защото погледнах навътре със смирение, Учителят състрадателно ме просветли с друг принцип: „тихо допълване“. Помислих: „Защо това изречение? Дали е защото не го направих „тихо“? Изглежда, че не мога да го направя! Защо не и как ще съм способна да го направя?“ Така че потърсих в страницата „Минхуей“ източника на това изречение, за да видя как го е казал Учителят. То беше от „Преподаване на Фа на Фа конференцията във Филаделфия, САЩ през 2002 г.“:

„Така че какво е тяхното състояние на съзнание? То е толерантност, изключително огромна толерантност, способност да приемат другите същества и способност истински да мислят от перспективата на другите. Това е нещо, което много от вас все още не са постигнали в своето самоусъвършенстване, но постепенно разбирате и го постигате. Когато друг Бог предложи идея, те не са нетърпеливи да я отхвърлят и не са нетърпеливи да изразят своите собствени идеи, и не вярват, че техните собствени идеи са добри. Вместо това гледат какъв ще бъде крайният резултат от подхода, предложен от другия Бог. Пътищата са различни – пътят на всеки е различен – и истините, които съществата утвърждават и до които се просветляват във Фа, също са различни, но резултатите може и да са еднакви. Ето защо те гледат резултатите и ако резултатът от идеята на един Бог може да постигне целта, ако тя може наистина да я постигне, тогава всички ще тръгнат след нея. Ето как мислят Боговете. Също така, ако нещо липсва, те безусловно и тихо ще го допълнят, за да направят нещата по-пълни и перфектни. Ето как се справят с нещата.“

Измерена с принципа на Учителя осъзнавам, че не „съм мислила наистина от гледната точка на другите същества“. Не попитах за мислите на редактор Б, нито ѝ позволих да говори по време на нашите обсъждания. Аз се заех да търся нови материали и да ѝ дам така наречено обяснение. Винаги бях склонна „да отхвърлям“ и склонна да изразявам себе си и да мисля, че моят подход е добър.

Тъй като направих търсене по ключова дума за „тихо“, резултатите ми върнаха още няколко параграфа, които много ме трогнаха. Например:

„В действителност обаче, като Дафа практикуващ, ако в такива случаи мислите ви са праведни и това, за което мислите, е самоусъвършенстване, да сте отговорни и как това е нещо, което трябва да се направи добре, тогава трябва тихо да поемете това, което според вас се нуждае от подобрение, и да го направите добре. Ето всъщност как един Дафа практикуващ трябва да се справи с това. Ако всички Дафа практикуващи успеят да се справят с нещата по този начин, със сигурност всичко ще върви изключително добре.

... Но ако сте фокусирани върху повърхностните, обикновени човешки неща, тогава сте привързани и използвате човешко мислене. Не придавайте тежест на такива неща. Ако успеете спокойно да завършите това, което забележите, че липсва; спокойно да направите каквото би трябвало и спокойно да направите нещо добре, когато откриете, че е било свършено незадоволително, тогава множеството от Богове ще изпита огромно възхищение към вас и ще възкликне, че този човек е просто изключителен. Само вършенето на нещата по този начин се смята за това, което Дафа практикуващите трябва да правят. И така, това е един от аспектите. Тогава, като Дафа практикуващи, винаги когато е необходимо сътрудничество и въпреки това дискусиите продължават или хората спорят, без да стигат до решение, трябва да подходите към нещата по начина, който дискутирах. И като постъпвате по този начин, злото няма да има как да се намесва.“ („Бъдете по-прилежни“)

Действително беше мой проблем, че се фокусирам в повърхностното, като наблягам с множество аргументи върху „трябва да подобрим своите професионални умения“, „редакторите трябва да имат такива и такива качества“ или понякога „ръководителите трябва да ръководят по такъв начин“. Разбира се, нямам предвид, че професионалните умения не са важни. Ние със сигурност трябва да имаме професионални способности да се допълваме ефикасно. Тук виждам себе си как гледам навън, като наблягам на умения, прикривайки страха си да не бъда натоварена. „Когато другите имат по-добри умения, моята работа е по-лесна“ или „вестникът не е ефикасен, защото не е професионален. Нито редакторът, нито управителят са професионалисти. Бих искала да се подобря, но няма професионалист, който да ме научи.“ Във всеки случай е все вина на другите. Такова беше мисленето ми.

От тогава съм решена да следвам намекнатото от Учителя и да се стремя към „тихо допълване“. Когато получа страницата от редактора, прекарвам малко време да разгледам статиите и снимките. Когато видя нещо неподходящо, внимателно разглеждам контекста. Така че има по-малко снимки, които да са „възмутителни“ според мен. За онези, които са неподходящи, пак отделях време да намеря по-добри заместители, но без да се жалвам. Когато говоря с редактора, вече не съм ядосана. По време на изпитанието редакторският екип също промени своя процес. След известно време статиите, осигурени от редактор Б, показаха значително подобрение. Осигурените материали изглеждат много спретнати и често работата може да се свърши с една стъпка (разбира се това се основава единствено на текущото ми техническо ниво).

Това преживяване е типичен пример. През последните години често преживявам подобни ситуации, когато се налага да работя с други редактори, други дизайнери, координатори на проекти и различни практикуващи. Когато срещна трудности, които са тежки за преминаване, или когато съм нетърпелива да видя резултатите, поглеждам назад към това преживяване. Когато не мога да се успокоя, препрочитам преподаденото от Учителя. Понякога се налага да обогатим съдържанието, за да подобрим четивността на статията, като например да се заместят неясни изречения с таблици и графики. Често редакторът дава само идея без никакви конкретни данни. Тогава се опитвам да намеря начин да се сдобия с подходяща информация. Когато сърцето ми е много чисто, откритието ми е сравнително точно и бързо.

В този процес не че некомпетентността на съпрактикуващите напълно изчезна, а по-скоро аз се научих как да подхождам към тези недостатъци. Пропуските на практикуващите не са там, за да ги гледам от високо и да се оплаквам от тях. Още повече, както разбрах, „тихо допълване“ не е да се избягва говоренето за това. Нужно е внимателно да обсъждаме и да изучаваме проблема, за да видим какво все още е нужно. Не е да се вини който и да е, а по-скоро да се види какво мога да добавя аз. В едно обсъждане, както сме го изпитали много пъти, различните гледни точки стимулират повече мъдрост.

Докато пишех това споделяне, разказах на съпруга си за това преживяване. Той изтъкна друга фундаментална привързаност, скрита по-дълбоко – привързаността към слава и себеутвърждаване. Просветлих се до друго значение на думата на Учителя „тихо“. В сърцето си обичам да обяснявам на хората: „Виждате ли колко перфектни са промените ми.“ Всъщност често моите усилия са примесени с привързаността към резултати. Много се радвам да върша фантастична работа. Когато другите видят моята подредба и се възхищават – „ Уау! Брилянтно!“, аз съм много доволна. От друга страна, когато съм в задънена улица и не успея да намеря вдъхновение да завърша задачата, се чувствам много засрамена. В резултат гледах навън и обвинявах редактора, че е осигурил лоши материали.

Гледайки назад към всички проекти по Фа коригирането – големи и малки, в които съм участвала, откакто се усъвършенствам, често съм работила прилежно с привързаност към слава. Някои практикуващи ме определяха като „перфекционист“. Може би е от страх да не се изложа, защото „несъвършенството ще бъде критикувано“.

Бих искала да благодаря на практикуващия, който ме окуражи да напиша есе за споделяне на опит, което ми даде възможността да погледна назад към своето усъвършенстване през последните няколко години.

Ако печатам (или върша какъвто и да е друг проект) с половин сърце, позволявайки съзнанието ми да е изпълнено с всякакви нечисти мисли, не мога да си представя колко притеснително би било да представя на читателя вестник, издаден по този начин.

Знам много добре, че Фа спасява хора. Имам късмета да участвам в различни проекти, защото Учителят ми дава възможността да се усъвършенствам, докато спасявам съзнателни същества. Като Дафа ученик, ако мисленето ми не следва Фа или не е достатъчно чисто, не съм способна да спасявам хора и дори се постига обратният ефект. Това е наистина сериозен въпрос. Само когато често измервам всяка една мисъл според Фа, ще бъда достойна пред Майстора и пред съзнателните същества и ще изпълня мисията на Дафа ученик.

Сърдечни благодарности към Учителя за неговата грижа и просветление!