Отхвърляне на отрицателни мисли

Поздрави, Учителю! Поздрави, съпрактикуващи!

Понякога е трудно да поддържам съзнанието си стабилно и необезпокоявано от отрицателни фактори. Мислите в съзнанието ми, че нещата не се движат напред, както искам. Усилието, което правя като самоусъвършенстващ се да спасявам хора, даващо малък резултат, трудността да достигам до хората и да спася повече същества в голям мащаб ми дават едно усещане, че не мога да завърша мисията си както трябва.

Това не е правилно състояние, защото ме прави пасивен и ми пречи да правя нещата с цялото си сърце. Самоусъвършенстването без преследване на каквото и да е дава най-добри резултати. Заради тези мисли в съзнанието ми негативни неща получават шанс да влязат в полето ми. След известно време това може да ме накара да се почувствам несигурен в себе си, питайки се в съзнанието си: Върви ли моето самоусъвършенстване в правилната посока? Как да разбера дали правя правилните неща?

Много пъти съм чел истории за практикуващи, които са били много усърдни в своето усъвършенстване и много активни, но все пак са починали, защото много привързаности не са били изоставени. Никой не е знаел за тези привързаности, дори и те самите не са били наясно. Как да разберем дали това, което правим, е достатъчно добро?

Не винаги имам решително сърце за самоусъвършенстване, както в началото. Лошите мисли понякога ме карат да се съмнявам, нашепват ми да забавя малко и да ползвам времето си да живея добре, да правя по-малко упражнения и т.н. Това е резултат от навлизането на отрицателни фактори; те виждат някои съмнения в определен момент от култивацията.

Когато се сблъсквам с такива мисли, аз съм наясно с тях и зная, че главното ми съзнание трябва да е правилно. Премахването на отрицателните фактори през първите 5 минути от изпращането на праведни мисли е много мощно и полезно. Само след малко отрицателните мисли в полето ми изчезват и в същото време ставам по-сигурен в себе си и в моята култивация. Разбирам, че точно това е, за което Учителят говори в Джуан Фалун, за това как ще бъдем тествани отново и отново, за да се види дали сме решителни в култивацията.

Джуан Фалун , Шеста лекция, „Съзнанието ви трябва да е праведно“:
„В един определен момент ще бъде направено така, че да сте неспособни да различите ясно дали нещо е истина, дали вашият гонг съществува, дали можете да се усъвършенствате и да успеете в това, или дали съществуват Буди и дали са истински. В бъдеще тези ситуации отново ще се появят, за да ви дадат това лъжливо впечатление и да ви накарат да чувствате, че тези неща сякаш не съществуват и всички те са фалшиви – това е, за да се види дали сте решителни.“

Сега осъзнавам , че съм на такъв етап в усъвършенстването си. Трябва да повиша своя шиншин, за да мога да премахна лошите неща и да повиша нивото си.

Състрадание

В тази сложна обстановка на обикновените хора невинаги успявам да се държа като практикуващ.

Например невинаги мога да подхождам със състрадание към всички същества и останалите практикуващи. Това също ми пречи да се придвижа напред и може да окаже същия ефект на създаването на негативни мисли към другите и към себе си. Когато се натъкна на това, най-добрият начин за справяне са праведните мисли и по-голямо чувство на състрадание към практикуващите и всички същества. Понякога се опитвам да превърна това чувство на състрадание в навик, за да мога да поддържам това състояние постоянно, но в същото време ми става ясно колко трудно е да се задържа в него, често забравям напълно за състраданието, живеейки в този свят на илюзия.

Знам, че това е защото нивото ми не е достигнало до състоянието на такава чистота и трябва да се фокусирам върху усъвършенстването на своя шиншин. Навлизането в дълбоко спокойствие не е проблем, но не винаги е налице онова чувство на състрадание, което се предполага, че трябва да имам.

Преди известно време, докато правех последното упражнение, си помислих за привързаностите на един друг практикуващ. Не можех да разбера защо постъпва така. Веднага след като имах тази мисъл, осъзнах, че това не е правилно и че съзнанието ми не трябва да създава никакви негативни мисли, а трябва да е празно. Веднага след тази мисъл видях плачещо дете. Детето беше между 7 и 10-годишно и изглеждаше много чисто. Исках да му помогна и се приближих. Когато го погледнах, можех да усетя всичко, за което си мислеше, и то също знаеше всичко, за което аз мислех.

Видях детето да плаче заради привързаностите на същия практикуващ, който имам предвид. Не исках да осъдя този човек, но наистина се чувствах безпомощен, че не мога да намеря решение или начин да помогна за премахване на привързаностите на този практикуващ.

Поглеждайки по-дълбоко в съзнанието на момчето, видях, че то плаче дори повече за мен самия, за негативните мисли, които имах към този практикуващ. Показа ми, че така създавам още карма и затруднения в култивацията си и че в едно тяло е видяло, че сърцето ми не е състрадателно, а осъждащо и това беше причината то да плаче.

Видях, че момчето се чувства ужасно от неспособността си да ни помогне, истински обезпокоен за мен. Да гледам това момче, толкова чисто и разтревожено за нас, ме накара да се почувствам засрамен, сълзи се стекоха по лицето ми. Разликата между мен и състоянието на момчето беше огромна. Той нямаше нищо общо с мен или другия практикуващ, просто се притесняваше за нас и искаше да ни помогне да изоставим привързаностите си и да се завърнем.

Проявеното от него състрадание беше нещо, което никога не съм изпитвал. То ще е много трудно за постигане в това човешко измерение, но трябва да дам най-доброто от себе си поне да опитам да имам сърце, способно да прощава всичко на всички, способно да отвръща с благодарност, когато е третирано нечестно.

Проблемът в тази част от моето самоусъвършенстване е, че трябва да имам състрадателно сърце, вместо да подхождам с осъждане, когато видя привързаности или неща, които не ми изглеждат редни; да се опитам да намеря решение и да помогна на другите, или да ги оставя да видят този проблем – това е истинско състрадание към другите същества.

Спасяване на повече съзнателни същества

Понеже времето минава бързо, често мисля за начини да достигна до повече хора. Участието в паради ми се струва добър начин да разкажа на много хора за красотата на Дафа, така че се свързах с организаторите на ежегоден парад в близост до моя град. Ние вече бяхме участвали в този парад преди пет години. Организаторът беше много щастлив да чуе, че маршовият оркестър „Тиен Гуо“ ще се включи отново в парада. Когато се срещнахме, той все още пазеше на стената си трите лотоса, които получи от нас преди 5 години. Нямаше да е лесно организирането на такъв парад, като се има предвид, че месец и половина преди него предстоеше „Шен Юн“. Освен това често ми се случваше да имам силно желание да построя лодка, на която някои практикуващи да демонстрират пето упражнение. Преди пет години използвахме малък вагон, който трябваше да дърпаме, а един практикуващ седеше на него. Искаше ми се тази година да стане по-красиво.

Съпругата ми не беше много щастлива от тази идея в началото, тъй като си бяхме купили нова кола, около която исках да построя лодката. Тя се притесняваше да не би да увредим колата си, но аз й обещах, че това няма да се случи. Всичко това беше ново за мен, но не исках да ангажирам времето на другите практикуващи заради „Шен Юн“, така че започнах да работя върху това сам, когато намирах време.

Заради работата, която имах по промотирането на „Шен Юн“, проектът с лодката закъсня. След „Шен Юн“ стана ясно още колко много има да се свърши. Освен това съществуваха и други неща, като хотелите и храната за маршовия оркестър, които трябваше да бъдат организирани. Нужно беше да се включат още практикуващи. Когато срокът за приключване наближи, започнах да се тревожа. Стигна се до момент, в който търпението ми беше към края си и състоянието ми изобщо не беше стабилно. Понякога ми се искаше никога да не бях започвал да строя тази лодка.

Това беше показателно за моето шиншин ниво. Съжалявам за моментите, в които съм бил малко по-груб към съпрактикуващите и дори към обикновените хора, които съм третирал не много добре. Надявам се да ми простят.

По време на този труден за мен период ми се присъни следното. Голям кораб ни чакаше наблизо, толкова голям, че не можех да видя върха, нито отзад, нито отпред, не беше във вода, а на земята. Заедно с моето семейство и много други практикуващи се опитвахме да убедим всеки срещнат да повярва в Дафа. Опитвахме се да ги убедим да се качат на този кораб, който ще ги отведе във вечността. Практикуващите бързаха много и много хора успяха да заемат мястото си. Знаехме, че нямаме много време, корабът отплаваше ли веднъж, щяхме да сме изгубили възможността да спасяваме хора в този район. Нямаше да има втори шанс. Всеки човек, когото убеждавах да се качи, веднага щом го направеше, ме даряваше с невероятно щастливо и топло усещане. След известно време корабът започна да се движи и никой не беше способен да го спре. Изчезна за секунда, а ние всички се почувствахме тъжни за хората, които не можахме да спасим и които изпуснаха възможността.

Вярвам, че този сън целеше да ме окуражи да продължа с работата си и да не се бавя. Все още има толкова много хора, които се разхождат наоколо, без да знаят истината.

Гледайки назад към всички тези трудности, всичко това е било аранжирано, всички те са дошли заедно да тестват моя шиншин, да тестват колко бих могъл да понеса. Аз виждам пропуските си в трудни ситуации, дори в моментите, в които се ядосвам, аз съм наясно с това, всичко е причинено от привързаности. Да вършим нещата без препятствия не е самоусъвършенстване. Хармонично състояние на състрадание, докато срещам трудности, и оставането ми в това състояние – това се опитвам да постигна.

Парадът мина много добре. Докато гледах щастливите лица на всички тези хора, които се усмихваха и аплодираха, когато виждаха усилията на практикуващите да им помогнат да научат за Фалун Дафа, трудностите и проблемите, с които се сблъсках, изчезнаха сякаш никога не са съществували. Това е единствено моето разбиране.

Моля да ми посочите ако съм казал нещо, несъответстващо на Фа.

Благодаря Ви, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Париж на 01.10.2017 г.