Разясняване на истината на политици

Уважаеми Учителю, Уважаеми съпрактикуващи!

Казвам се Кристоф Делмот. Аз съм практикуващ от Белгия. Получих Фа през 2007 г. Днес искам да споделя част от опита си в самоусъвършенстването от последните години.

Миналата година, след споделяния на мои съпрактикуващи по време на Фа конференцията, много се мотивирах да преминавам срещаните трудности и наистина добре да се справям с тестовете. Не отне много време, преди да се появи първият тест.

По време на почивката на конференцията със съпругата ми отидохме да вземем китайския си обяд. Когато отворих кутията си, там навсякъде имаше олио. Цялата кутия беше в олио, което изцапа и ръцете ми. Беше навсякъде. Нямах кърпичка, с която да почистя ръцете си и се притесних, че ще изцапам костюма си и новата си вратовръзка, която тъкмо си бях купил.

Освен това в стаята беше прекалено претъпкано и горещо. Да съм в малка стая с прекалено много хора винаги е било доста трудно и напрягащо за мен. Тези неща ме накараха да стана малко неспокоен.

Впоследствие се оказа, че няма къде да седнем да обядваме, понеже всичко беше заето.
Разхождайки се наоколо известно време, открихме нещо като пейка в един ъгъл. След като установихме, че пейката също е мазна, единственият начин да обядваме беше да се храним клекнали, което не можех да си позволя, заради проблеми в коленете, които имах от много дълго време. В този момент се почувствах много напрегнат и гневен, неспособен да се справя дори с тези малки трудности, на които се натъквах.

Започнахме да се храним, поне се опитвах... Но там имаше само клечки. Донякъде мога да се храня с тях, но не и сега, в нестабилната позиция, в която бях и с всичката мазнина в храната. Отидох да потърся вилица. Още преди да тръгна, знаех, че няма да намеря вилица, заради ужасното състояние, в което се намирах. Изпращаха ме от едно място на друго и навсякъде, където отивах, не бяха останали вилици. Нямаше нито една вилица повече! „Как е възможно?“ , оплаквах се наум.

Върнах се при съпругата си и й казах, че не мога да намеря вилица, а тя отвърна: „Ще отида да погледна“. Върна се с вилица след по-малко от две минути.

След това намерихме и място, на което да застанем и да се нахраним. Докато ядях, си мислех защо не мога да се справя с тези малки препятствия, защо съм толкова разстроен отвътре. В този момент аз дори осъзнавах, че това е било тест, и все пак не можех да се държа като практикуващ, дори на Фа конференция. Допуснах да се разстроя, също като обикновен човек.

В преподаването си „Дафа практикуващите трябва да изучават Фа“ Учителят споменава:
„Ето защо преди съм казвал, че Дафа практикуващите, бидейки самоусъвършенстващи се, трябва да гледат на проблемите противоположно на начина, по който ги разглеждат човешките същества. Някои хора са недоволни, когато се сблъскат с неприятни неща. Тогава не сте ли човешко същество? По какъв начин сте по-различен? Когато се сблъскате с неприятни неща, именно тогава е времето да се самоусъвършенствате, да усъвършенствате съзнанието си.“

Открих, че зад всичко това стои привързаността към удобство: харесва ми да получавам нещата в живота лесно, всичко да върви гладко, да не приемам трудностите.

След това осъзнах, че всички тези моменти са всъщност идеално аранжирани за мен, за да подобря себе си в това отношение. Ако не се справя добре в този момент, тази възможност ще бъде изгубена. Казах си, че следващия път ще разглеждам себе си като практикуващ и наистина ще се опитам да се справя добре. Искам да се подобря, вместо да изостана в самоусъвършенстването.

Оттогава измина една година. Имаше моменти, когато се справях добре, но също доста пъти не се справях добре. Все още трябва да работя усилено, за да преодолея тези трудности.

Преодоляване на страха от разясняване на истината пред политици

Преди няколко години се присъединих към проект за разясняване на истината на полици.

В началото намерението ми беше само да помагам – не да се срещам с политици, а да пиша имейли и да върша някои други неща. Не виждах себе си да ходя по офиси и да се срещам очи в очи с тях. Имам интровертен характер. Още от младини срещам затруднения да проведа разговор с хора и в повечето случаи ставам нервен и притеснен, когато трябва да го направя, което в повечето пъти ми пречи да се изразявам ясно. Освен това срещам и затруднения да се изразявам добре.

Започнах с писането на имейли и провеждането на телефонни разговори. По това време полето още не беше отворено. Беше много трудно да достигнеш до политици и да получиш внимание от тяхна страна. Поради страховете ми понякога чувствах облекчение, че става така, защото вече не желаех да работя по проекта. Въпреки че го намирах за много важен и наистина исках да помагам, страхът ми беше толкова голям, че губех всякаква мотивация. Надявах се да успея някак по-бързо да приключа с възложените ми от координатора ангажименти и да преустановя работата си.

През 2013 г. започнахме да работим по резолюцията на Европейския парламент. По това време полето вече беше по-отворено, така че успях да уредя час и бях поканен в парламента за среща с асистента на един от депутатите в Европейския парламент.

Аз не се бях подготвил много добре и разчитах на останалите практикуващи. Когато влязохме в парламента, аз бях забравил номера на асистента, с когото имахме среща, което причини някои затруднения. Успяхме да открием номера й в лобито. След малко тя дойде и ни посрещна. Зададе няколко кратки въпроси за други контакти, които сме осъществили с други политици, но аз не можах да й отговоря поради лошата ми подготовка. Попитах друга практикуваща и тя й отговори и продължи разговора с асистента. Това ме накара да изглеждам доста нелепо, защото аз бях този, който уреди срещата, а не знаех как да отговоря на такива елементарни въпроси. Като цяло срещата премина добре. Другата практикуваща разясни истината и остави асистентката с ясно и чисто разбиране по отношение на отнемането на органи в Китай. Аз също имах възможността да говоря по време на срещата, но бях много нервен. Ръцете ми се потяха, тресяха се, а гласът ми трепереше.

След като се прибрах в къщи, преосмислих нещата и си казах: „Работата по този проект изобщо не е за мен. Взех решение да спра да работя по него, защото мисля , че нямам капацитета да се справя с такава работа. Нямах достатъчно праведни мисли, дори се оплаквах мислено: „Защо Учителят не пожела да ми помогне, когато отидох на срещата“

Открих, че страхът беше взел контрол над мислите ми и беше толкова непреодолим, че се намеси на праведните ми мисли. Преосмисляйки го по-късно, установих, че имам привързаност към самоизтъкване. Бях преследвал резултата, без да използвам сърцето си, за да подготвя всичко добре.

След това започнах да задълбочавам разбирането си относно фактите зад отнемането на органи от практикуващи в Китай. Изучавах материали и гледах много документални филми.

През 2016 г., докато работехме по писмената декларация в Европейския парламент, страхът да се срещам лично с хора беше все още доста силен. Контактувах единствено по имейл и телефон и се включвах в инициативите пред Европейския парламент.

Една вечер се присъединих към изучаване на Фа и споделяне на опит. След като чух споделянията на другите практикуващи, които работеха вътре в парламента, осъзнах, че всички изпитваха трудности в някакъв аспект. И това, което трябваше да направим, беше да се справим с трудностите и да преодолеем привързаностите си.

След споделянето главният координатор ме попита дали искам да вляза в парламента на следващия ден, за да се срещна с представителите на моята държава. Не очаквах такава покана, защото се считах за неподходящ за тази работа – все още не можех да изоставя голямата си привързаност: страха.

След като си тръгнах, това продължаваше да се върти в главата ми. Осъзнах, че в началото на моето усъвършенстване ми отне две години, преди да бъда способен да разяснявам истината на хората. Винаги бях като блокирал и думичка не излизаше от устата ми. Имах страх, че няма да мога да се изразя добре и ще кажа нещо неправилно. След като се присъединих към повече Хон Фа активности и бях способен на по-силни праведни мисли, страхът изчезна и след известно време дори започна да ми харесва да разговарям с хората и да им предоставям възможността да научат за Фалун Дафа. Няколко път имах преживяване, в което хората бяха наистина благодарни, че разбират за Дафа и наистина ми благодаряха от дълбините на сърцето си. Осъзнах, че щом съм способен да преодолея този страх, страхът да говоря пред по-високопоставени лица също е нещо, с което мога да се справя.

В „Преподаване на Фа на срещата на „Епок Таймс“ Учителят казва:
„Когато казвам „явлението произтича от съзнанието“ имам предвид също така, че трудността произтича от вашето преувеличаване на важността на самия въпрос и че виждате себе си в по-лоша светлина. Не приемайте всички такива неща за толкова сериозни.“

През следващите дни имахме мероприятия пред Европейския парламент. Охраната ни предостави рядката възможност да раздаваме листовки точно пред вратите на парламента на неговите членове и асистенти. Аз се присъединих и успях да говоря с много асистенти, а също с много европарламентаристи. Премина доста добре, нямаше страх и успях да разясня всичко много добре. Осъзнах, че когато истински имаме сърцето да преодолеем своите трудности и сме способни да поддържаме силни праведни мисли, без значение какво се случва, Учителят ни помага.

След споделянето една вечер реших: за последните мероприятия преди крайния срок за писмената декларация да вляза в парламента. Наистина осъзнах важността на това, което правехме там и този път не исках да се дам на страха си. Освен това си мислех, че ще съжалявам по-късно, ако сега не се възползвам от тази възможност. Мислех си, че със силни праведни мисли и с упование в Учителя и във Фа всичко ще бъде наред. Каквото и да се случва, ще се разглеждам като практикуващ. Същата вечер след споделянето отидох при главния координатор и го попитах дали да отида вътре в парламента. Той ми отговори много кратко: „Не знам, обади се на другия координатор и го попитай, сега нямам време.“ Тази реакция малко ме стъписа и не разбирах защо ми отговаря по този начин. След известни размишления осъзнах колко зает беше и каква изнурителна работа имаше да върши, знам и че спеше много малко през този период. Освободих ума си от случилото се и нямах никакви негативни мисли. На следващия ден рано сутринта главният координатор ми изпрати съобщение и ме попита дали все още искам да отида. Аз се съгласих.

В този ден аз успях да поддържам силни праведни мисли. Заедно с още един практикуващ посетихме пет от осем кабинета на белгийски членове на парламента, които все още не бяха подписали декларацията. Единият от членовете, при когото отидохме, не каза много и реагира много студено. Създаде ни усещането, че иска да напуснем кабинета му възможно най-бързо. Ние се извинихме за безпокойството, подадохме му листовка с информация и вежливо напуснахме. По-късно разбрах, че и той е подписал декларацията. Другите белгийски членове, които посетихме, казаха, че ще си помислят. Всички те по-късно бяха подписали декларацията преди крайния срок. На същия ден по-късно се присъединихме за някои срещи към холандските практикуващи.

По-късно осъзнах, че всичко това е самоусъвършенстване и препятствия, които ние трябва да преодолеем. Ако сме в състояние да запазим силни праведни мисли наистина да имаме сърцето и не гледаме на трудностите с човешки мисли, всичко ще е напълно различно.

Това е само моето разбиране, моля да ме коригирате, ако греша.

Благодаря, Учителю! Благодаря, съпрактикуващи!

"Есето е написано за Европейската конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването на 01 октомври 2017 г."