Алберт Ян: Да танцуваш в хармония с публиката

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Когато Алберт Ян пресъздава личности от китайската история на сцената, той впряга цялата си енергия да изследва персонажите: личността им, историята на живота им, уменията, с които са били известни, поемите, които са написали. Ян ги изучава от сърце, защото „поемите носят в себе си свои собствени послания“.

Алберт Ян, главен танцьор за „Шен Юн Сценични изкуства“


Като главен танцьор на „Шен Юн“ 22-годишният Ян е свикнал да изобразява сложната психологическа същност на персонажа единствено чрез движенията, езика на тялото и изражението на лицето си. Трагични герои, смели генерали или тъжни поети - Ян се научaва да въплъщава духа им, след като се присъединява към компанията за сценични изкуства със седалище в САЩ, която цели да съживи традиционната китайска култура чрез музика и танци.

„Шен Юн“ са основани през 2006 г. и представляват пет трупи, всяка със собствен оркестър, които всяка година обикалят света с ново и оригинално представление. През 2009 г. Ян е избран да танцува в една от трупите и оттогава участва в представленията на „Шен Юн“ по цял свят.

Тренировките

Препятствията по пътя до голямата сцена са много и тежки. Всичко започва през 2004 г., когато Ян гледа класически китайски танцов спектакъл в Канада и се вдъхновява от грациозните движения на изпълнителите. Той започва да изучава тази древна форма на изкуство, предавана от императорският двор, както и развиваните в течение на хилядолетия китайска опера и театър. Тренировките са изтощителни, но Ян не се отказва.

През 2009 г., когато се присъединява към "Шен Юн", той става свидетел на решителността и нивото на самодисциплина на най-добрите танцьори на компанията и разбира истинското значение на думата постоянство. Ян прекарва по 10 часа на ден в основни тренировки и материал за репетиции, след което се упражнява сам. „Класическият китайски танц има много стриктни изисквания“, обяснява той. „Всичко, започвайки от позицията на главата, през използването на физическата сила до изразяването на емоциите чрез жестовете, изисква усилени тренировки.“

Алберт Ян представя класически китайски танцови техники
на последния кръг на международно състезание по класически
китайски танци през 2014 г.
(с любезното съдействие на „Шен Юн Сценични изкуства“)


В някои дни той започва тренировки в 9:30 часа сутринта и продължава до 11:30 вечерта. Тъй като има плоскостъпие, за Ян дълго време било болезнено да стои прав за дълъг период от време. Изпълненията на завъртанията също били предизвикателство. Той настройвал съзнанието си да надделява болката и да преодолява своята физическа слабост. След години неотклонни тренировки сега е усъвършенствал способността да контролира всеки мускул в тялото си. В момента неговите плъзгания, извивки и драматични подскоци изглеждат леки, сякаш са детска игра.

Ян открива, че обширните му знанията за различните видове изкуства допълват разбирането му за танца. Той често чете китайска поезия, за да придобие чувство за ритъм. Занимава се със скициране и с изучаване на изобразително изкуство, за да „види нещата по различен начин и в тяхната цялост“.

Танцът го е научил да цени повече музиката и природата. Например в класическия китайски танц има движение, наречено „лястовицата полита и носи кал“, което имитира движенията на птицата, подготвяща гнездо.

Дълбокият смисъл на танца

С турнетата на „Шен Юн“ Ян издига танцовите си умения до ново ниво - способността да танцуваш в хармония с публиката. За него това е истинският смисъл на професията: „Танцът е не само за да представи традиционното изкуство на сцената. Целта му е да съживи истински човешкото и истински красивото“. Програмите на „Шен Юн“ представят естетиката и ценностите, вкоренени в духовността, недокоснати от съвременното консуматорско общество. Израствайки в Канада, Ян не подозирал за богатите традиции на китайското наследство, нито знаел как китайската комунистическа партия е унищожила много от тази култура в Китай чрез кампании като Културната революция от 60-те и 70-те години на 20-ти век.

Алберт Ян пресъздава образа на китайския държавник Жуг Лиан
от периода на Трите царства на Китай в пиеса, наречена „Заемане на
източните ветрове“ по време на Международното състезание по класически
китайски танци от 2014 г. Тогава той печели сребърен приз


След като се присъединява към „Шен Юн“, Ян научава, че в историческите разкази добрият главен герой винаги се натъква на конфликти, но накрая намира начин да ги разреши. „Трябва да можеш да прощаваш, сърцето ти да остава неповлияно в моменти на опасност и да отстояваш собствените си ценности“, казва Ян. „Това е начинът наистина да преодолееш трудностите.“ Той осъзнава, че докато гледа представлението, публиката може да се поучи от действията на героите как да се справя в моменти на отчаяние.

„Когато чуеш зрителите да казват, че това е послание на надеждата за бъдещето и че танцьорите от „Шен Юн“ възраждат в обществото най-съкровеното, от което то се нуждае – тогава разбираш , че всички усилия са си заслужавали.“

В международното състезание по класически китайски танци, организирано от телевизия „Ню Танг Дайнъсти“ в Ню Йорк през 2016 г. Ян изпълнява пиеса в образа на Чи Яуан, античен китайски поет и министър, който бил оклеветен от своите политически врагове и впоследствие отстранен от съда. Той останал верен на своя крал до смъртта си. За това представяне Ян печели трета награда в категорията на старшите танцьори.

Истински артист

„За да станеш истински артист, се изисква сила на характера“, казва Ян. „Първо трябва да имаш доблестта да приемаш чуждата критика от сърце, за да можеш постоянно да се подобряваш и да усъвършенстваш себе си. В „Шен Юн“ танцьори и инструктори често си даваме обратна връзка един на друг: това движение може да бъде изпълнено по-добре, това изглеждаше така и така. Също човек трябва да бъде самоотвержен и да има желанието да споделя опита си и това, което е получил.“ Танцьорите на „Шен Юн“ се подкрепят и си дават кураж, когато са в застой; също и работят заедно за разрешаване на конфликтите. Ян приписва безупречния синхрон на сцената на безусловната подкрепа между изпълнителите.

На финала на интервюто ни той казва, че все още има много да учи. „Има поговорка: изкуството няма граници, така че пред мен има дълъг път.“ И се надява да може да продължи да танцува дълго време: „Никога не си прекалено стар, докато поддържаш сърцето си и страстта си към изкуството“.


Статията на английски език: https://up-lift.theepochtimes.com/

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.