Историята на Серена: Китайският режим ме определи като „антиправителствена“ в трети клас

Бях на шест години, когато майка ми започна да практикува Фалун Дафа (или Фалун Гонг). Тя е лекар, но имаше генетична болест и трябваше да взема лекарства. След като започна да практикува Фалун Гонг, лекарствата вече не й бяха нужни. Когато ми представи Фалун Дафа, аз бях малка и не го разбрах истински, но знаех, че трябва да следвам принципите Истинност, Доброта и Търпение.

Как в трети клас станах „антиправителствена“

Когато бях в трети клас родителите ми отидоха в Пекин за да участват в апела от 25-ти април за освобождаване на арестуваните Дафа практикуващите в Тиендзин и ме взеха със себе си. Когато пристигнахме в Пекин, бяхме спрени от полицията. Избутаха ни в задънена улица и ни попитаха откъде идваме. По-късно бяхме депортирани обратно в нашия град, но в моето училище знаеха, че съм ходила в Пекин, за да участвам в апела. След това бях изпратена в кабинета на директора заедно с друг практикуващ и там ни критикуваха за това, че практикуваме Фалун Гонг. Казаха ни, че сме против правителството и против комунистическата партия. В действителност по това време не разбирах какво е да си против правителството, но бях наистина уплашена.

Когато започнаха да арестуват и задържат практикуващи Фалун Гонг, майка ми беше задържана шест пъти. Помня как веднъж я задържаха в болницата, в спешното отделение, докато не обеща да подпише декларация, че няма да ходи в Пекин и че се отказва от вярата си. Мисля, че оттогава започнах да събирам нещата в себе си, защото майка ми не беше наоколо, а баща ми беше под голям натиск. Лелите ми също отидоха в Пекин, за да апелират, някои бяха задържани, а други се върнаха. Баба ми също беше задържана веднъж. Беше много труден период за мен.

След началото на преследването в училище се отнасяха различно с мен

Преди преследването получавах много награди в училище, защото се бях съсредоточила върху обучението си и се разбирах добре с другите ученици. Така родителите ми истински се гордееха с мен. Ходех и на много състезания, но след началото на преследването от училище не ми позволяваха да участвам. Когато някой ме тормозеше, не споделях с родителите си, защото виждах колко много проблеми имат и без това.

Преди обичах да пея в училищния хор заедно с другите ученици, но промениха смисъла на текстовете към това колко обичаме правителството си и колко лош е Фалун Гонг. Преподавателят ми написа песента и аз трябваше да участвам. Мисля, че ме наблюдаваха. Искаха да участвам, за да могат да покажат, че съм техен ученик и че съм трансформирана. Не исках да участвам, но по това време не знаех как да откажа.

Когато бях в девети клас, в стаята ми в общежитието имаше компактдиск с видеозапис за изфабрикувания инцидент със самозапалването на площад Тиенанмън. Мисля, че един родител видя диска и го даде на учителя. Така учителят разбра, че аз и друг ученик сме практикуващи Фалун Гонг. Извикаха родителите ми и им казаха да съберат нещата ми. Повече не ни разрешиха да останем в общежитието.

Дори в САЩ се притеснявах, че ме следят

Знам хора, които са имали много по-лоши преживявания от мен, като моя приятелка от гимназията. Понякога излизахме и раздавахме листовки на Фалун Гонг в някои райони, така че я познавам много добре. Отидох в САЩ, за да уча в университет. Знаех, че и тя има възможност да участва в програма за студентски обмен с Германия, но когато отиде в полицията да си вземе паспорта, полицаите я пребиха. Дори нямаше възможност да пътува зад граница, защото майка ѝ е практикуваща Фалун Гонг.

В началото на следването си непрекъснато се притеснявах, че каквото и да направя в САЩ, то ще засегне родителите ми вкъщи, защото в университета има студентска организация; има и WeChat (подобна на Фейсбук платформа, разпространена в Китай), който те могат да следят. Така че всички тези неща са като невидими нишки, които ме свързват с Китай. Просто се притеснявах много за семейството си вкъщи. А и по време на първата ми ваканция, когато се върнах Китай, ме извикаха в полицейското управление.

Шансът ми да пристъпя напред като Фалун Гонг практикуваща дойде, след като завърших магистърска степен. Преди това бях поканила майка си да дойде за дипломирането ми в бакалавърска степен, но ѝ отказаха, тъй като е практикуваща Фалун Гонг. От „Офис 610“ казаха, че не може да напусне страната. Когато се дипломирах в магистърска степен, я поканих отново. Беше говорила с хората от болницата, най-накрая си беше взела отпуска, беше си взела паспорта и се беше регистрирала за първия си полет. На летището в Пекин й бяха казали, че паспортът ѝ е невалиден. Бяха нарязали паспорта ѝ, защото е Фалун Гонг практикуваща.

Тогава почувствах как, въпреки че бях в свободна страна и не бях направила нищо, те не спираха да преследват моята майка. Пожелах да изляза и да кажа на хората за това преживяване. Получих голяма подкрепа от приятелите си и от всеки, с когото говорех; тя бе много ценна за мен. Оцених високо възможноста открито да практикувам в САЩ, защото знам че много от приятелите ми в Китай не могат да го правят.

Хората извън Китай трябва да знаят за преследването

Хората в свободните общества трябва да знаят, че в Китай ситуацията е много лоша. Хората са преследвани, органите им са продавани и вземани за трансплантация. Много чужденци идват в Китай за трансплантации, защото чакат твърде дълго в своите страни. Идват в Китай, защото в рекламите се казва, че тук периодът за чакане е наистина кратък. Те обаче трябва да знаят, че органите идват от невинни хора, които са вкарани в затвора заради вярата си. Това в действителност е наистина лошо и мисля, че хората трябва да знаят какво се случва в Китай и че това е свързано с много различни неща, които се случват и в САЩ. Ние учим тези студенти по медицина как да правят трансплантации, но не знаем за какво ще използват знанията си, когато се върнат в Китай.

Линк към оригиналната статия на английски език:
https://fofg.org/personal-stories/