До 17-годишна възраст дълбока депресия беше обзела моето съществуване. Като празен труп бях изгубила всяка искра от живота. Чувствах се обречена, сякаш бъдещето беше тъмно и нямаше изход; тези мисли ме ужасяваха. Винаги съм се обвинявала, измъчвайки себе си, че съм безполезна. Едно 17-годишно момиче трябва да е жизнерадостно и щастливо, но аз бях в капана на пустош от нещастие и отчаяние, чакайки смъртта да дойде.
Бурно детство
Гледайки назад, емоционалната ми нестабилност започна в детството. Когато бях малко дете, ме изпратиха да живея с баба и дядо, защото родителите ми трябваше да работят далеч, в друга провинция. Връщаха се да ме посетят само веднъж или два пъти в годината. Баба и дядо ме обичаха и да се грижеха за мен, но аз не можех да преодолея скръбта от загубата на родителите си. Като малка съм плакала през цялото време - толкова много са ми липсвали родителите ми.
Когато се събрах с тях, това не беше щастливият и уютен дом от мечтите ми, за който бях копняла. Често ставах свидетел на техните борби, битки и кипящо възмущение един към друг. Бях преследвана от конфликтите помежду им. Щом започваха да се карат, имах силни болки в стомаха. Станах изключително тревожна и не можах да спра да мисля за това.
Когато бях на 12 години, родителите ми най-накрая се разведоха и аз бях напълно съсипана. На 15-годишна възраст започнах да изпитвам безсъние и психически проблеми. Бях отведена в психиатрична болница, където бях диагностицирана с истерия и параноя. Изписаха ми лекарства, но това не помогна.
Ханг ставала все по-изолирана
До 17-годишна възраст депресията наистина започна да настъпва. Седях в ъгъла и избягвах контакт с всеки. Постоянно депресивните епизоди започнаха да се появяват по-често и да продължават по-дълго, всеки от тях около 12 дни. Когато дойдеха, просто лягах в леглото си с оцъклени очи, чувствах се апатична и вцепенена. Не исках да правя нищо и дори и да исках - не можех. Бях потънала в тъмнина без изход. Обвинявах се и наистина исках да сложа край на живота си.
Намирането на любов носи светлина, но не за дълго
Срещнах съпруга си в игра на съдбата. Един ден загубих личната си карта и той я намери. Положи големи усилия, за да ми я върне. От първия път, когато го срещнах, чувствах, че е приличен и стабилен човек. Той имаше добра работа и изглеждаше много мил и внимателен.
Започнахме да се срещаме и скоро ме помоли да се омъжа за него. Макар че ми казваха, че съм хубава, бях много изненадана, че такъв добър мъж искаше да се ожени за мен. Поради моята тежка депресия бях свикнала на отхвърляне – от фирми, в които кандидатствах за работа, други мъже, дори моето семейство.
Но съпругът ми беше различен. Знаеше, че депресията означава, че не мога да живея нормален живот, но все пак искаше да се ожени за мен. Неговата подкрепа ме насърчи, мотивира ме да се съпротивлявам на депресията.
Мислех, че той е дар, изпратен от Бог, нещо като компенсация за моя нещастен живот. Колкото повече го обичах, толкова повече исках да бъда здрава, да бъда добра жена и майка. Това обаче ставаше непостижима мечта, когато дойдеше депресията. Поразяваше ме и губех съзнанието и перспективата си. Затварях се и ставах безчувствена. Дори когато моята малка дъщеря плачеше, в съзнанието си бях далеч и напълно безразлична.
да изпълнява обикновени домакински работи или да се грижи за децата си
Ако не беше насърчаването и грижата на съпруга ми по това време, вече нямаше да бъда жива. Но колкото и да бях благодарна, аз знаех, че той не може да ми помогне да оздравея. Нямах истинско решение.
Повратната точка
Един ден, по време на един от моите депресивни епизоди, дойде да ме види моята леля. Докато говорихме, тя ми разказа за една китайска медитативна практика. Според нея Фалун Гонг можеше да бъде от полза за моето умствено и физическо здраве. Леля ми каза, че ако мога да практикувам тези чигонг упражнения и да подобря личното си поведение в съответствие с принципите истинност, доброта и търпение, депресията ми ще изчезне, защото това е практика на високо ниво на самоусъвършенстване в Буда школата, предадена от древни времена и отваря път към истинското себеосъзнаване.
Когато чух всичко това, аз се засмях, защото не повярвах. Мислех, че ако съвременната медицина не се справи с мен, как можеше това да го стори? Знаех за други будистки практики, включително за хора, преподаващи някакви ритуали, които струваха много пари, но без полза. В съзнанието ми това беше нещо като суеверие. Също така нямах добро впечатление от леля си, защото знаех от други роднини, че тя е скучна и трудна.
Но тя остана в дома ни и с течение на времето разбрах. че тя беше разумна и полезна и начинът, по който се държеше, беше спокоен, нежен и внимателен. Беше напълно различна от това, което говореха хората и аз чувствах, че мога да се отворя за нея. Попитах я защо хората говорят зле за нея.
Тя ми каза, че е била лоша и спореща, защото е работила като брокер и се е занимала с високорискови заеми. Но след като започнала да практикува Фалун Дафа, тя напуснала тази работа. Сметнала, че не е в съответствие с принципите на Фалун Дафа, защото наранила много хора, като ги принуди да влязат в банкрут. Чрез практикуването на Фалун Дафа тя каза, че се е научила да бъде състрадателна в условията на спорове и конкуренция, вместо да бъде агресивна спрямо другите.
Промените в поведението ѝ изненадали не само семейството ѝ, но и самата нея. Тъй като практикувала упражненията и медитацията на Фалун Дафа и се подобрила, като следвала ученията, всички болести като синузит, цервикална спондилоза и гръбначното й възпаление също постепенно изчезнали. Ето защо тя ми препоръчваше практиката - бе изпитала ползите за себе си. Нейната история много ме трогна.
От мизерията до щастието
Заинтригувана от опита на леля ми, реших да прочета книгата "Джуан Фалун" - книгата на Фалун Дафа. Отначало бях малко скептична и пак не вярвах, че психическото ми заболяване може да бъде излекувано, но продължавах да се опитвам, защото не исках да я разочаровам. Аз също нямах какво да губя.
Отначало не разбирах много, но колкото повече четях, толкова повече се очаровах от принципите на самоусъвършенстване. Тази книга също така обясняваше всичко за живота и вселената. Ден след ден, докато четях, започнах да изпитвам усещане за лекота, комфорт и щастие - съвършено необичайно за мен!
След това една нощ се случи нещо наистина забележително. Не можех да спя, затова започнах да чета "Джуан Фалун". Внезапно мозъкът ми имаше чувството, че е "събуден" и имах силно желание да се занимавам с домакинска работа. Това беше невъобразимо, тъй като години наред депресията ми ме правеше неспособна да върша физическа работа. Но тази нощ станах и започнах да работя. Плачех от щастие.
Изглежда депресията започна да отминава. Освободена от своя физически, умствен и духовен затвор, постепенно станах различен човек. Толкова радостно беше да мога да живея нормален живот! Успях да започна да се самоуважавам и вярвах, че мога да живея добре и да бъда доволна. Вместо самоубийствени мисли си представях бъдеще, изпълнено с праведно мислене, любов и щастие - нещо, което преди съм смятала за невъзможно.
Продължавайки да практикувам осъзнах, че асимилирането с принципите на истинност, състрадание и търпение, както е обяснено в "Джуан Фалун", е ключът към това да станеш добър човек, да бъдеш наистина здрав отвътре и отвън и да достигнеш по-високи нива на духовно просветление.
второто упражнение на Фалун Гонг
Учене от неуспехите
Имаше моменти, обаче, когато отрицателно поведение като гняв, ревност или алчност излизаше на повърхността и това извикваше депресията обратно, макар и много по-слаба. Когато погледнех навътре, както се изисква от ученията на Фалун Дафа и разпознаех грешките си и се стремях да се подобря, депресията изчезваше след няколко дни. Това е процес на самоусъвършенстване в ежедневието и подобряване на личния ми характер и поведение, когато се сблъсквам с конфликти или трудности.
Веднъж, след като се скарах със съпруга си и крещях на децата си, се почувствах засрамена, когато си спомних принципите на Фалун Дафа - този гняв е от тъмната страна на човешката природа и действа като бариера за разкриване на моята истинска същност, която е любезна, състрадателна и толерантна. Но отначало не можах да идентифицирам и отстраня корена ѝ, нито да показвам търпение и състрадание на съпруга и децата ми. Често бях твърде егоистична.
След тази кавга депресията се върна и ме измъчваше с дни. Чувствах се вцепенена. Но веднага щом реших да отхвърля гнева си и свързаните с това негативни емоции, аз се почувствах спокойна. Това беше дълбоко преживяване и шанс за мен да се откажа от отдавнашни лоши навици.
Бях толкова благодарна на Фалун Дафа, което ми помогна да придобия не само добро здраве, но и способността да разпознавам и да прегърна моята положителна истинска същност, вместо да остана обхваната от егоизъм и гняв.
Щастливо семейство
Фалун Дафа е от полза и за трите ми деца. Всички са здрави, добродушни и послушни. Те слушат лекциите и практикуват упражненията с мен всеки ден. Нашият семеен живот е топъл и хармоничен.
Хората рядко вярват, че съм майка на три деца. Казват, че изглеждам твърде млада. Не чувствам гордост, когато чувам това, а вместо това се чувствам щастлива и изключително щастлива поради добрия си късмет и втори шанс в живота. Когато мисля за моето старо депресивно и самоубийствено аз, то ми изглежда като далечен сън.
Нямам начин да благодаря на леля ми достатъчно, че ме въведе в тази невероятна практика. Култивирането във Фалун Дафа ми донесе добро здраве и истинско щастие. Това не само спаси живота ми, но ми даде духовно удовлетворение, показа ми истинското значение на живота и ми позволи да бъда отговорна към семейството и обществото.
Статията на английски език: http://www.ntd.tv
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...