Варварско преследване – разкази на Фалун Гонг практикуващи за претърпените от тях мъчения (част 4)

Ян Гуан, друг практикуващ Фалун Гонг, е подложен на още по-страшно преследване. Цитирам извадки от писмото, написано от свидетел:

„Ян Гуан от град Чанчун, провинция Дзилин, бил задържан незаконно в затвор от януари 2000 г. и подложен на тежки мъчения от ръководството на директора Лиан и длъжностни лица от Управлението за обществена сигурност.

Измъчвали са го с електрошокови палки на „тигрова пейка“ с усмирителна риза. Многократно са го овесвали с главата надолу, задушавали са го с найлонова торбичка и насила са му вкарвали в устата силен акохол. Понякога палачите са го измъчвали цели 40 часа.

От изтезанията лявото ухо на Ян беше заглъхнало, ръцете му не можеха да се движат, той беше парализиран от кръста надолу, имаше некроза на дясната тазобедрена става, счупен десен крак, язви по краката и пръстите на краката, бъбречна недостатъчност и хидроторакс (натрупване на течност в гръдния кош).

Въпреки животозастрашаващото му състояние, Ян беше осъден на 15 години затвор в Дзилин.

Ян беше подложен на мъчения в така наречената „гола област“ от лишени от свобода затворници. Тук на затворниците е забранено да носят панталони през цялата година, защото е невъзможно да ги поддържат чисти.

Затворниците направиха за Ян инвалидна количка от стоманени тръби, с четири колела и дъски за гърба и за подлакътници.

Седалката имаше дупка в средата като тоалетна чиния. Когато Ян имаше физиологична нужда, затворниците го бутаха до тоалетната. Тъй като гърбът и ръцете му бяха неподвижни, той не можеше да се почисти сам.

Миризмата на урина, фекалии около него беше през цялата година. В разголената му област не проникваше слънчева светлина. Условията са изключително нехуманни. През лятото е ужасно горещо, а през зимата ледено студено. Мястото за спане е по-малко от 60 см.

Храната беше отвратителна и изключително бедна. Когато Ян се нуждаеше от измиване, затворниците го отвеждаха със стола до мокрото помещение. Къпеха го с маркуч, почистваха го с някаква четка, на която й бяха изскочили гвоздеите.

Затворниците наричат това „козметичен душ“. Ръководството на затвора подложи Ян на тези непоносими условия, за да го принуди да се откаже от Фалун Гонг. Ян обаче остана твърд в своята вяра, заради което беше поставен в изолация.

Той беше освободен от тези мъчения само поради това, че беше на ръба на смъртта. След това Ян бeше отведен в специална част от затвора Tибей в Чанчун. Там той не получил никаква медицинска помощ. Независимо от тов, затворът изисквал всеки месец 1000 юана от семейството му.

Майката на Ян e на осемдесет и шест години. Тя не знае, че синът й е измъчван до такава ужасна степен. Когато срещнела някого, тя тъжно се молела: „Ян Гуан е добър човек. Къде ли е сега? Искам сина си обратно!“.

Съпругата на Ян се развежда с него, защото няма доходи за изхранване на семейството. Ян преживява това изключително тежко. Роднините му поискали освобождаването му, но затворът, Министерството на правосъдието и Бюрото за управление на затворите отказали да го освободят.“

Чан Сюся, практикуваща Фалун Гонг от Далян, е хубаво и тихо момиче. Тя снишава главата си от срам, когато разказва за болезнените и унизителните преживявания в един трудов лагер:

„Арестуваха ме за първи път, когато разяснявах истината за Фалун Гонг. Задържаха ме противозаконно в продължение на тридесет и девет дни в Център за промиване на съзнанието в Далян. През януари 2003 г. властите отново се опитаха да ме принудят да се отрека от Фалун Гонг.

Те ме заключиха в малка метална клетка и донесоха различни инструменти за мъчение. Уан Ялин, главната извършителка на преследването на практикуващи Фалун Гонг в рехабилитационния център, накара няколко затворници да ме увесят за китките, краката ми едва докосваха земята.

Уан нареди на затворниците: „Дайте й да разбере!“ Рояк от затворници нахлуха от всички страни. Те ме хвърлиха на земята и ритаха силно лицето и ръцете ми, за да видят дали само се преструвам. Припаднах.

Когато дойдох в съзнание, не можех да движа лявата си ръка, защото лакътят ми беше измъкнат. Затворниците, които отказаха да ме изтезават, бяха изгонени и присъдите им бяха удължени. Бях отново увесена.

Този път затворниците поставиха снимка на Учителя в бельото ми и написаха богохулни думи срещу Фалун Гонг и Учителя на лицето ми. Те ме малтретираха с твърда дървена летва.

Раните ми не зараснаха цяла година, но аз не се отрекох от Фалун Гонг.

Съблякоха ме гола и няколко затворници започнаха да ме щипят за гърдите, да скубят космите и да бодат вагината ми. Насилваха ме с четка, която иначе се използва за почистване на резервоара за вода.

След това сложиха вана под мен, за да разберат дали кървя.

Тъй като не тече кръв, затворниците започнаха многократно да малтретират гениталиите ми с по-груба четка. Вече не можах да устоя на ужасната болка и се съгласих на тяхното искане да не правя никакви Фалун Гонг упражнения в лагера.

Имаше и по-брутално страдание в лагера от това, което изпитах. Друга практикуваща Фалун Гонг на име Уан Лиджун, беше измъчвана три пъти в малката метална клетка.

Затворниците направиха много възли на дебело въже и го вкарваха и изкарваха в половите й органи. Болката е като рязане с трион. Цялото й тяло от кръста надолу се беше подуло.

Полицейският началник след това нареди на затворниците да бодат подутата й вагина с острия край на счупена метла. Това причини тежко кървене на влагалището на Уан.
Долната част на тялото и влагалището й бяха толкова подути, че не можеше да носи панталони, да сяда или да уринира. Два месеца след сексуалното изтезание Уан не можеше да стои седнала. Долните й крайници също бяха засегнати.

Бях неволен свидетел на същото изтезание над едно момиче, извършено от същите затворници. Началникът на полицията използва също отровни насекоми, за да малтретира телата на жените практикуващи Фалун Гонг.“

„Казвам се Уей Чун (псевдоним). На 35 години съм и живея в Далян. Започнах да практикувам Фалун Гонг през 1998 г. Тъй като Фалун Гонг учи хората да живеят според принципите: „Истинност, Доброта, Търпение“, на мен лично ми помогна да се подобря физически и духовно. Мога лесно да простя на другите и в същото време да усъвършенствам моралните си принципи.

През юли 1999 г. правителството започна да упражнява натиск върху Фалун Гонг. Не можех да се примиря с пренебрегването на нашите основни човешки права, така че през март 2000 г. отидох в Пекин, за да апелирам за Фалун Гонг. Когато се качих във влака, бях спрнян от един полицай и той ме накара да изрека обидни думи за Ли Хонгджъ – основателят на Фалун Гонг.

Аз отказах и бях арестуван. По-късно научих, че всеки, който пътува до Пекин по онова време, е бил принуждаван да казва обидни думи за Ли Хонгджъ или за Фалун Гонг, в противен случай му забранявали пътуването.

Бях отведен в центъра за промиване на съзнанието в Далян и задържан седем дни. Когато ме освободиха, моят началник се държеше обидно с мен, като ме караше сутрин да почиствам офиса на фирмата, а следобед да разсъждавам върху грешките си. Този натиск бе, за да се откажа от вярата си и да напиша обяснения, които клеветят Фалун Гонг. Аз отказах и бях освободен от работа.

През април 2000 г. намерих друга работа. На 15 март 2001 г. Чън Син и други полицаи от Бюрото за обществена сигурност дойдоха в работата ми и ме отведоха. Лишиха ме от сън в продължение на пет дни и нощи. Ръцете ми бяха завързани на гърба през цялото време.

Сложиха в ноздрите ми и в устата ми запалени цигари.

Устата ми беше пълна с цигари. Един полицай ме удари с желязна палка. След това бях прехвърлен в Центъра за задържане в Далян и осъден на две години принудителен труд. На 18 май бях прехвърлен на пети екип за превъзпитаване в трудовия лагер в Далян.

На 4 юни г-н Лиу Йонлай, г-н Цу Фей, г-н Хуан Уенджон и аз бяхме отведени на четвъртия етаж. Те искаха да ни принудят да оклеветим Ли Хонгджъ и Фалун Гонг. Ако не го направехме, щяха да ни накажат с електрошокови палки.

Ако го направехме, щяха да ни върнат обратно долу, за да напишем „трите писма“ за оклеветяване на Фалун Гонг и Ли Хонгджъ, за самокритикуване, и за пълно отказване от Фалун Гонг.

Ние отказахме и тогава свалиха дрехите на г-н Лиу Йонлай и на мен насила и ни оковаха с белезници за ръцете лице в лице. С шест електрошокови палки едновременно ни малтретираха по главата, гърба, бедрата, гениталиите, от двете страни на гръдния кош и шията.

Стискахме зъби и се борихме с електрошоковите удари. Конвулсиите още повече затягаха белезниците. Накрая те ни мушкаха дълбоко в плътта, чак до костта. Беше изключително болезнено и ние силно кървяхме.

В продължение на около час ни измъчваха с електрошоковите палки и след това бяхме разделени. Сложиха белезниците на ръцете на г-н Лиу и ги прехвърлиха на гърба му. Той трябваше да пълзи по тревата, като на гърба му сложиха два стола и казаха на двама престъпници да седнат върху тях.

След това шест престъпници неколкократно го удряха с шест напълно заредени електрошокови палки по гръба, бедрата, вратът, петите, ходилата и гениталиите. Нанесоха токов удар и на пениса му. През това време бях вързан за един стол, като на облегалката и краката на стола бяха прикрепени няколко електрошокови палки.

Привързаха ме към облегалката с въже. Друг затворник държа електрошокова палка директно на главата ми. Бях малтретиран с шест палки едновременно. Цялото ми тяло се тресеше от конвулсии. В този момент предпочетох смъртта, пред живота.
В отчаянието си виках с пълен глас. Моите безнадеждни викове се чуваха в цялата сграда. На втория и третия етаж са настанени много практикуващи Фалун Гонг. Предполагам, че всички те плакаха, когато чуваха писъците ми.

Изтезанията продължиха около час. Тогава трябваше да сменим позициите си с Лиу. Той беше принуден да седи на стола с електрошоковите палки, докато аз трябваше да пълзя по тревата. Бях малтретиран един час едновременно с шест електрошокови палки.

Мислех, че вече няма да мога да издържа, но по-скоро бих умрял, отколкото да изменя на вярата и съвестта си и да оклеветя моя Учител и Фалун Дафа. Започнах да удрям главата си в пода, надявайки се да припадна.

Всеки път, когато получех ударите от шестте електрошокови палки, имах чувството, че десет хиляди стрели едновременно се забиваха в сърцето ми.

Няколко пъти имах чувството, че умирам. След като се изтощиха електрошоковите палки, палачите взеха други, с още по-високо напрежение. Накрая се изплаших и се предадох. По-късно Лиу също не можа да издържи повече и също се предаде.

Полицаите, които подстрекаваха престъпниците от затвора да ни малтретират с електрошокови удари, бяха Цяо Уей, Джу Фъншан, Дзин Дянкъ и др. Не мога да си спомня всички имена на тези,които ни малтретираха. След това ми бе казано, че лицето на Хуан Уенджон било изгорено от електрошоковите удари и кървяло.

Бузите на Цу Фей бяха толкова жестоко удряни с обувки, че се бяха подули като балон. След като ни свалиха отново по стълбите, написахме изявленията като гаранция, че се отказваме от Фалун Гонг.

Когато се върнахме в отделението, всеки ден трябваше да изпишем една страница оклеветяваща Учителя Ли и Фалун Гонг. Междувременно трябваше всеки ден да изричаме на висок глас тези клевети. Душата ми се свиваше.

Това ми причиняваше много по-силна болка от мъченията по тялото ми. Но ако се бяхме противопоставили или отхвърлили, щяхме да се върнем на четвъртия етаж и да бъдем измъчвани с електрошокови палки, докато не се предадем отново.

Един от практикуващите Фалун Гонг на име Ли от трето отделение вече не можа да издържи психически и пожела да се обеси, но това бе предотвратено. По това време не исках да живея нито миг. Бях прекалено много унижаван.

Не исках да получавам повече електрошокови удари. Много се страхувах , че няма да издържа. Не исках да правя повече и такива неморални неща, като да клеветя нашия Учител Ли и Фалун Гонг.

Казах на Лиу, че охраната не би се осмелила да ни преследва, ако всеки практикуващ жертва живота си. Той каза, че ще даде живота си за другите. Един ден, когато почиствахме навън, Лиу отиде в задната част на сградата и скочи от третия етаж с главата надолу. Почина на място.

Скоро след това много практикуващи Фалун Гонг се отрекоха от всичко, което са казали и написали против съвестта си, тъй като решението им било предизвикано насилствено чрез мъченията, на които са били подложени, поради което е невалидно. В крайна сметка, те се обявиха в защита на своята вяра и истина.

В резултат на това, полицията постави практикуващите, които си бяха оттеглили изказванията, обратно в отделението, и ги принуждаваха да стават всеки ден в 5:00 часа и да работят до 23:00 часа. След това изпратиха тези девет практикуващи в лагера за принудителен труд в Гуаншан, където продължиха да ги преследват.

Аз осъзнах, че повече няма да сътруднича на охраната и няма да нося униформата на затвора, да марширувам и да пея. В знак на протест срещу преследването започнах гладна стачка. Цялото отделение започна заедно с мен гладна стачка. По-късно бяхме разделени.

Преместиха ме на третия етаж, където продължих гладната стачка. Когато един главен прокурор ме попита защо съм започнал гладна стачка, аз му отвърнах, че това е начинът ми на протест, защото никой съд не се осмелява да поеме моя случай.

Всички съдии и съдилища са подчинени на Дзян Дзъмин и никой не смее да ни представлява. Мога само да протестирам срещу Дзян Дзъмин и преследването на Фалун Гонг от правителството и срещу наложеното ми преследване, единствено като жертвам живота си. Имам един син.

Ако синът ми ме попита в бъдеще: „Какво направи по време на най-тежкото преследване на невинни хора?“, не искам да му казвам, че съм се предал. Искам да бъда човек, който по-добре да умре за честта, вместо да живее в срам.

На 15-ия ден от гладната ми стачка, на 24 октомври, ме освободиха под предлог, че се нуждая от медицинско лечение. Страхуваха се, че мога да умра в изправителния дом.“