С благодарност в сърцето

Уважаеми, Учителю,

Скъпи съпрактикуващи,

Бих искала да споделя с вас своя, макар и малък, опит от две години във Фалун Дафа и ще ви опиша на кратко живота си:

Моята майка почина, когато бях на седем годинки. Трябваше много бързо да порасна и да се сблъскам сама с изпитанията в живота. На практика, изгубих и бащината морална подкрепа в живота си, тъй като баща ми се промени много от обстоятелствата в новия си брак. Наложи се да съжителствам с истинска мащеха. Изгубих се по пътя, нямах цел, нямах си нищо, имах единствено гнева си от несправедливостта на съдбата, търсих си миналото. Вглеждах се в лицата на хората с надеждата да открия частица от красотата на майчиния образ. Не можех да простя.

Пътят ми към Фалун Дафа беше дълъг и труден. Започна началото си от подадена ръка за поздрав от непознат за мен човек, безмълвен поздрав, единствен и неповторим, с усещане за красота, сила, топлина и уют, изпълнен с много енергия. След една година в търсене на истината, силата на енергията ме доведе на полянката за упражнения. Сетивата ми бяха доста чувствителни, на физическо ниво усещах силна промяна в мен. Тялото ми се взриви от енергия, всяка частица в мен се разбиваше, за да се пренареди наново.

В търсене на отговори за промените в тялото, започна и интересът ми към книгата „Джуан Фалун“. Моето първо и най-силно просветление за привързаностите, които имах, беше в седма лекция, в частта „Въпросът за яденето на месо“. Разбрах, че всяка дадена ситуация, която възниква, не трябва да я приемам за крайна и генерална. Тя се движи в естествения ход на нещата, за да изчисти привързаността.След време тази ситуация се връща като част от баланса на живота ми. Това беше ситуацията с моя дълбока привързаност към здравословно хранене.

Цитат: „В хода на практиката различните нива пораждат различни ситуации“. „В хода на самоусъвършенстването човек трябва да изостави различните желания и привързаности“, “По тази причина докато е привързаност тя трябва да бъде премахната. Но това не означава че човек никога повече няма да яде месо“.“Яденето или неяденето на месо не е целта – ключът е в това да изоставите тази привързаност“.

Виждах други очи в огледалото, тичах по нови пътеки в гората, залата по танци беше различна. Виждах приятелите си и близките си с нови очи, приятели, към които нямах търпение в миналото. На работното ми място ситуации от миналото се преповтаряха със ситуации в настоящето. Знаех, че всичко това, което ми се случва, не е случайно, защото се случва през философията на живота Фалун Дафа.

Проблемите в семейството със съпруга ми се задълбочиха. Изоставих хобитата си, които използвах като предтекст за бягство от проблемите. На разочароващите моменти тогава, сега реагирах мъдро, наблюдавайки проблема отстрани. Имах периоди на застой, на отчаяние, че няма изход. Узря момента, в който се пречупиха комплексите и погрешните ми нагласи, започнах да имам желание да ходя на групово изучаване на „Джуан Фалун“. Така разбрах, че търсенето на изход не е правилният път, защото изходът беше в самата мен. Да преодолея егото си, за да успея да подобря характера си, да променя мисленето си и така да повиша нивото си на съзнание. Както казва Учителят в 9-та лекция:
“В истинското самоусъвършенстване човек трябва да усъвършенства собственото си сърце и вътрешната си същност.Трябва да търси вътре в себе си, а не навън.“
и
„Ние казваме, че когато отстъпите крачка назад в конфликт, ще откриете, че моретата и небесата са безгранични и със сигурност ще има друга ситуация.“

Друга привързаност е моята сантименталност към близките ми. Детето ми се разболя с по- сериозни симптоми на настинка. За първи път не посегнах към никакво лекарство, дори и не помислих за алтернативно лечение. Съзнанието ми беше ясно, спокойно и балансирано. Детето се вдигна на крака след един ден. Така осъзнах, че с привързаностите си пречим не само на нашия собствен живот, но и на живота на близките ни. В процеса на култивация, водих синът си на местата за практикуване – на упражнения, на изучаване, събитие. Наблюдавах неговите възприятия, усещах, че се чувства комфортно и уютно, разбирах благотворното влияние в неговото поведение.

След събитие на Фалун Дафа, на което присъстваше синът ми, се сблъска с изпитание – да намери портфейл в двора на училището и да го предаде на собственика. За мен тази ситуация не е случайна, защото с него бе съученичката му, с която счупиха намерен телефон преди една година.

Това споделяне го пиша в труден момент за мен, в който ми предстои да сменя работното си място след двегодишна съвместна и екипна работа с добра колежка и добър учител. Радвам се, че имах възможността да прилагам принципите на вселената в нашата всекидневна работа. Тя каза - „Те ще спечелят една добра колежка, а аз ще загубя.“ Цитирам, не защото изтъквам, а защото принципите на вселената са около нас във всеки един момент и във всяка една ситуация. Приех в сърцето си Фалун Дафа за своя школа, и всяко следващо начинание и трудност в тази школа става по-лесно и преодолимо.

Фалун Дафа ми помогна да открия всяка частица от мама в красивите лица на практикуващите. През годините се грижиха за мен баба и дядо, възпитаха и научиха на семейни ценности, подкрепяха ме и не ме изоставиха в самотата ми. Така поех по пътя към истината добротата и търпението.

Благодаря!

Есето е написано за седмата национална конференция за обмяна на опит
в самоусъвършенстването- Варна, 14-15 юли 2018 г.