Относно изпитанията, които продължават дълго време

Здравейте, уважаеми практикуващи Фалун Дафа!

Най-напред бих искал да споделя с вас процеса, през който преминах докато осъзная, че истинските пречки, за това да не успявам да съм по-старателен в личното самоусъвършенстване и по-активен в груповите дейности по спасяване на съзнателни същества, се намират вътре в самия мен.
Дълго време не можех да си обясня ясно причината за някои минали конфликти между практикуващи, в които участвах и аз и това ми пречеше да се включвам активно в инициативите по спасяване на хора на местно ниво. Дори ми пречеше да бъда по-стриктен в личен план, тъй като се поддавах на апатия. Чудех се какво е решението, но някак не успявах да се абстрахирам от поведението на другите, гледах навън и намирах неустойчиви решения. В един момент, подобни конфликти започнаха да ми се случват по-често, сякаш да ми заострят вниманието в тази посока. Стигна се дори до серия от сериозни конфликти с близки хора, като някои от конфликтите много приличаха на това, което се беше случило през годините. Благодарение на тази повторяемост започнах все по-добре да виждам, че не е важно за какво точно е конфликта на повърхността, а важното е да търся навътре в себе си дълбоката причина за нестабилното състояние, за което допринасям или дори пораждам. С изучаване на Фа и все по-дълбоко вникване в думите на Учителя относно гледането навътре, постепенно започнах да виждам по-добре, че трябва предимно да работя върху себе си, да върша това, което зависи от мен и да не мисля толкова за недостатъците на другите и за нещата, които не зависят от мен. Може би най-дълбокото ми осъзнаване в това отношение в дадения период беше от лекцията „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сингапур“:

Цитат:
„При все това, когато се сблъскаме с проблеми често гледаме навън – „Защо се държиш така с мен?“ – и смятаме, че с нас са се отнесли несправедливо, вместо да се вгледаме внимателно в самите нас. Това е най-голямата и най-фатална пречка за всички живи същества. В миналото някои хора казваха, че е невъзможно да се успее в самоусъвършенстването. Как би могъл човек да успее в самоусъвършенстването? [Те не са можели да успеят], защото това е била най-голямата пречка и при проблеми никой не е бил склонен да търси недостатъци в себе си. Когато човек се чувства наранен или се сблъска с нещастие, за него наистина е трудно въпреки това да се вгледа внимателно в себе си и да види дали е направил нещо погрешно. Ако някой може да постигне това, тогава бих казал, че по този път – по този път на самоусъвършенстване – и завинаги в неговото съществуване, нищо не е в състояние да го спре.“

Разбира се, все още не успявам безусловно да гледам навътре във всички отношения и все още имам доста да работя в тази посока. Но все пак, подобрената ми способност да гледам навътре ми помогна да осъзная по-дълбоко от преди следните думи на Учителя, казани по време на „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк, 2016 г.“:

Цитат:
„Всеки Дафа практикуващ, който не е бил участник в проект, трябва да го направи; опитайте всичко възможно да намерите време да се въвлечете дълбоко в работата по спасяване на хора.“

Осъзнах, че въпреки че участвам в някои дейности по спасяване на съзнателни същества, не съм се отдал напълно и големи периоди от моето всекидневие не са посветени на спасяването на съзнателни същества, а биха могли да бъдат. Вече нямах пречки в ума си относно сработването с другите и така започнах по-активно да се включвам в наличните дейности на местно ниво. Реших, че най-доброто е просто да подкрепям практикуващите с каквото мога, да допълвам, където виждам, че има нужда, да търся мнението на хората, които са в основата на инициативите и да опитвам да засилвам сътрудничеството.
Започнахме да вършим добра работа заедно. Помогнах в организацията на представяне на книгата „Девет коментара за комунистическата партия“. В хода на подготвителната работа стигнах до лична среща с важен човек и му представих книгата. Той дори я взе и каза, че ще я прочете. Това се случи естествено, с лекота. Преди години се бях опитвал сам да представям книгата на важни хора, но без успех. Този път ясно видях, че добрата екипна работа създаде полето, в което това да се случи така леко.
Взех активно участие и в дейностите по изобличаване на изложбата на мъртви човешки тела, които са със съмнителен произход и вероятно част от телата са на убити практикуващи. В хода на изпълнение на задачите все по-ясно личеше, че добрият резултат идва от добрата съвместна работа. С обединени усилия успяхме да направим две прессъобщения, в които разяснихме истината и които получиха сравнително добър отзвук сред обществото. Също така започнахме взаимодействие с компетентните държавни институции. Аз лично имах някои съмнения и пречки да общувам с хора от държавните институции, но от друга страна виждах, че праведните мисли водят в тази посока и така посетих две министерства и общината. Докато общувах с някои от чиновниците, виждах как те се променят докато разговаряме и разглеждат документите, които разясняват истината. Накрая изразяваха подкрепата си. Осъзнах, че трябва по-често да ги търсим и да общуваме с тях. Може би това е един от начините да се установим стабилно в обществото и така да сме по-разбираеми за широката общественост.
Към момента помагам в дейностите, свързани с популяризирането на изложбата „Изкуството на Джън, Шан, Жен“. Докато наблюдавах една от картините, която изобразява Учителя в колесница и множество богове около него, усетих как се пречистих, умът ми се избистри и емоциите ми изчезнаха напълно. Дълбоко в себе си усетих как желанието ми да помогна на повече хора да се докоснат до това висше изкуство се засили.
Докато пиша това есе видях връзката между това да се потопя дълбоко в работата по спасяване на съзнателни същества и асимилирането с Фа. На тази мисъл ме наведе последното изречение от Луню:

Цитат:
„И всеки самоусъвършенстващ се, който е асимилиран с него, е просветлен – божествено същество.“

Според мен, да се асимилирам с Фа включва в себе си да се асимилирам със спасяването на съзнателни същества.
Споделеното до тук разкрива една сериозна слабост в характера ми, а именно, че понякога по време на изпитание не се ориентирам бързо и това прави така, че изпитанието да се проточи дълго време, което създава и куп допълнителни трудности. В тази връзка намерих насоки за себе си в следните думи на Учителя, казани по време на „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Австралия“ (от 1999 г.):

Цитат:
"Когато не можете да разберете тези неща от гледна точка на Фа, тогава този процес, при който тялото ви се пречиства, се разтяга във времето и дълго не отминава, проточвайки се за няколко месеца. Тогава мислите ви стават дори още по-малко стабилни и премеждието изглежда по-голямо с отминаването на още време, и е дори още по-трудно за преминаване."

и по-нататък в рамките на същия отговор:
"По този въпрос не сте се разгледал като самоусъвършенстващ се."

и още по-нататък в рамките на същия отговор:
"Сега сте научили Дафа, но при все това не правите усърден прогрес."
Докато четях тези думи на Учителя ги съотнесох към някои проблеми в характера ми и осъзнах, че когато дълго време не успявам да преодолея нещо, е защото не се разглеждам като практикуащ в дадено отношение и не се самоусъвършенствам усърдно. Това ме накара да си дам сериозна равносметка и подсили мислите ми в посока да търся начини да се справям все по-добре с трите задачи.
Разбира се, споделено тук е само моето разбиране относно някои Фа принципи. Ако мислите, че има несъответствия с Фа, моля посочете ги.

Благодаря за вниманието!

Есето е написано за седмата национална конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването- Варна, 14-15 юли 2018 г.