Страхът, който подкопава достойнството в самоусъвършенстването и утвърждаването на Фа

Уважаеми, Учителю,
Скъпи Съпрактикуващи,

Практикуваща съм от над 8 години. Поглеждайки назад, виждам промяната в своя характер, но също виждам и аспекти от него, които не са били повлияни. Привързаности си стоят непокътнати, правейки невъзможен прогреса ми по-нататък.

Страхът от самолет

Събитията, които се случват, ме заставиха да се изправя пред най-силната си привързаност – страхът. Както става ясно, ако зависеше от мен нямаше да се изправя пред нея, но обстоятелствата бяха такива. Поводът беше предстоящо пътуване до Франция. Само при мисъллта за превоза до там – самолет - ме обземаше ужас, дори последните три дни до полета не можех и да се храня. Тогава ми се струваше непреодолимо предизвикателство.

През всички тези години на култивация и слушайки споделянията на практикуващи, които виждат Фашъни на Учителя, усещат неговата закрила, вярват, че им помага и т.н., съм се чудела как успяват да имат толкова силна вяра. Този пропуск се прояви и пред момента със самолета – чувствах се сама и притисната от обстоятелствата. В един момент обаче си казах „Какво друго ми остава, запрятам ръкави и се качвам на самолета. Категорично решена съм да го култивирам този страх“. Тогава за първи път се изправих пред човешките представи като практикуваща.

Макар и усещайки се все още сама, когато се качих на борда, опитвах да рецитирам Луню, за да не загубя мисълта, че съм практикуваща. Тогава много ярко изпъкнаха думите на Шифу:

„Но вследствие на това, че хората са отхвърлили божественото, те никога не се осмеляват да се докоснат до нещата, които са неосезаеми или невидими в човешкото пространство, но които наистина съществуват обективно и действително се проявяват в реалността на човешкия свят – неща като духовност, вяра, божествено слово и чудеса.“ (Луню, стр. 6 „Джуан Фалун“, 2013 г.)

И разбрах, че заедно със страха, съм силно превързана към този материален свят – нещата в него, нещата, които мога да пипна, да видя; тялото ми и т.н. Как да усетя присъствието на Фашъни и други същества, когато съм с толкова ограничено съзнание?!

Утвърждаване на Фа

Тази случка обаче днес ми се вижда като песъчинка. Редицата от събития, които дойдоха веднага след полета през май, ми показаха колко сериозно страхът е подкопавал целия ми култивационен път. Толкова сериозно, че до степен да изгубя достойнството си на практикуващ.

През последните месеци, усещането за неудовлетвореност от живота, който живея се засилваше у мен. Това беше подсилвано от редица събития в професионалната ми среда и в личните отношения. Като пример, на едното ми работно място, нови, по-малко квалифицирани кадри получават по-високо възнаграждение и в мен се заражда недоволство, което обаче видях как е породено от страха да заявя себе си. Продължавам да мълча, без да имам смелост да предоговоря старите условия. Всичко изглежда да имам възможност, но страхът ме спира и аз продължавам да го приемам.

Друг пример е съпругът ми, който все по-малко поема отговорност за къщата, за мен, за бъдещето ни. Усещах, че нещо не е наред, но все си казвах, че трябва да го изтърпя. Докато не се случи този низ от събития, който доведе до рационалното решение да се изнеса от общото ни жилище. Като че ли минута след минута виждах годините назад, в които не съм заставала с достойнство като практикуваща, а съм се примирявала. За пример ще дам сключването ми на брак, в който съпругът ми отказваше да каже на родителите си, и така до днес. Така аз вървях към праведния път, но ... не по достоен начин.

Думи на Учителя от последната конференция във Вашингтон, разказани от присъствала българска практикуваща, не спираха да ехтят в съзнанието ми „Аз ви ценя. Бог ви цени. Защо вие не цените себе си?“ (предадено от практикуващ).

Оставайки насаме в дома на практикуващ, за първи път усетих как Шифу се грижи за мен. В главата ми изплуваха сънища, думи на хора и т.н., чрез които ми се е давал избор. Нямало е нищо абсолютно. Избори, които от страх да не сгреша, не съм направила и съм оставала пасивна. Сега се виждам като перце, което знае къде иска да отиде, но се оставя на бъде вято от ветровете. През цялото това време Шифу ме е закрилял и днес вече го видях.

Бързо разбрах и какво означава „утвърждаване на Фа“. В този низ от събития се просветлих по този въпрос. Винаги съм се чудела какво е то, дали го правя, после не съм била сигурна дали успявам. Ами не, с това лъкатушене и безнравствено позициониране на себе си – не съм успявала да утвърдя Фа. А Учителят казва:

„Ако един Дафа практикуващ не може да утвърди Фа, тогава той не е Дафа практикуващ. Докато изобличавате злото, вие също спасявате всички съзнателни същества и довеждате до Съвършенство собствените си райове.“
(„Относно „Достойнството на Дафа“, Есенции за усърден напредък, том 2, стр. 79)

В заключение, това, до което се просветлих, е, че трябва рационално, със съзнанателен ум да взимам решения в ситуации, които го изискват, да предприемам действия, ако е необходимо, за да поема по праведния път и да утвърдя Фа, до който съм се просветлила по достоен начин.

Благодаря, Учителю Ли!
Благодаря, скъпи съпрактикуващи!

Есето е написано за седмата национална конференция за обмяна
на опит в самоусъвършенстването- Варна, 14-15 юли 2018 г.