Споделяне на опит

Уважаеми Учителю,
Уважаеми съученици,

Казвам се Кремена Крумова и практикувам Фалун Дафа от близо 17 години. Чух за Фалун Дафа в края на 2001 г. По това време бях на 25 години и сякаш бях опитала всичко в живота. Всичко ми беше омръзнало и чувствах, че животът ми няма какъвто и да било смисъл. Все пак инстинктивно търсех този смисъл. Четях усилено западни философи като Ницше, Сартр, Камюи други. От техните книги обаче се чувствах още по-зле, тъй като те като че ли бяха по-отчаяни и от мен.

По това време един приятел от студентските години, който се занимаваше с бойни изкуства, ми каза за една китайска практика, която открил в Интернет. Изпечатах си книжката със заглавие „Фалун Гонг“ и започнах да я чета. Това ми се удаваше изключително трудно. Бях изумена колко бавно чета тази така тънка книжка. Отне ми към 2-3 месеца, за да я завърша. По това време като че ли не осъзнавах какво съм открила, но това, което ме порази още в началото, беше, че тази книга ми даде надежда, че животът си струва да се живее, че животът и светът около нас са хубави. Книгата ми даде оптимизъм и ми показа светлина в тунела. Мигновено повярвах на всичко, което пишеше в книгата и тя наистина отговори на всичките ми въпроси. Това беше шокиращо за мен, тъй като аз никога не се бях смятала за духовен тип човек, нито знаех дори какво е Буда. Но тази книга тотално ме промени. Успоредно с това научих упражненията и ги изпълнявах усърдно всеки ден. Усещанията по време на медитация се засилваха и макар да нямах отворено трето око или други явни свръхестествени способности, усещах как Фалун се върти в долната част на корема ми. Също по време на петото упражнение усещах как тялото ми е един огромен космос пълен със звезди, а самото си тяло чувствах все едно е от бял камък. Дори в устата си имах усещането, че всичко е изградено от камък. Усещането не беше особено приятно, но пък беше наистина неземно.

След шест месеца практика изчезнаха гастритът и мигрената ми. Чувствах се като изцяло друг човек. Станах много положителна, щастлива и започнах нов живот с подобрени отношения с околните. Преди това бях много рязка и не се съобразявах изобщо с хората. Осъзнавах, че съм била такава, защото не съм била щастлива.Но след като започнах да практикувам Дафа, бях дотолкова поразена от положителния ефект на практиката, че говорех за нея с всички мои познати и приятели. Много от тях го намираха дори за странно, тъй като не вярваха в такива неща, а ибяха учудени от моята тотална промяна. Малко по малко осъзнах, че Фалун Дафа е това, което съм търсила и че Учителят ме е намерил, след като съм изплатила достатъчно дългове, за да мога да получа Дафа.

В детството и юношеството си страдах много. Макар да израснах в нормално семейство с любящи родители, никога не съм се чувствала истински щастлива. Когато бяха около десетгодишна, имах съученик, който ежедневно ме тормозеше и удряше с юмрук в рамото. Много ме болеше и се чувствах безпомощна. Връщайки се назад във времето, мисля, че от тогава започнах да развивам ниско самочувствие. Често ми се случваше да ме обиждат колко съм грозна, докато вървя по улицата. Това преживяване бе подсилено и от факта, че сестра ми е много красива и аз често се сравнявах с нея и това ме караше да се чувствам много неудобно. Страдах наистина много и с времето развих навик да страня от хората и да мисля, че по подразбиране никой не ме харесва и обича, понеже няма за какво. По-късно, в прогимназията, една заместваща учителка ме изпита и ми постави петица вместо шестица, заради липса на самоувереност. Помня как много страдах, но нищо не можех да направя. Също неотдавна бивш съученик от гимназията ми изпрати видео от абитуриентския бал. С любопитство наблюдавах себе си на 18 години, но веднага видях, че това момиче не се чувства щастливо и че умишлено страни от хората, защото мисли, че те не го приемат и харесват. Осъзнах, че така се чувствам и сега.

Ще кажете, как може някой, който е практикувал Дафа толкова много години, все още да страда от подобни неща, и как не ги е изчистил? Ето моето обяснение. След като започнах да практикувам през 2001 г., почти веднага научих за преследването в Китай и усилията да разясняваме истината с останалите практикуващи заеха централно място в моето ежедневие и култивация. Помня как атмосферата в българското общество беше много враждебна към Фалун Дафа по това време. Каквото и да се опитахме да правим, беше незабавно парирано от китайското посолство. Когато се опитахме да организираме изложба на китайската художничка Джан Суейин в парламента, китайците се обадиха в деня преди откриването и я осуетиха. Когато отидохме за интервю в Българското Национално Радио, на другия ден ни се обадиха оттам, че не могат да го пуснат, тъй като им се обадили от китайското посолство. Последва много „отровна“ статия във вестник „Монитор“, която директно ни наричаше сектанти. Опитахме се да регистрираме асоциация, което отне шест месеца. Адвокатът накрая призна, че от китайското посолство са се намесили на съда и съдията не е искал да подписва, но след като „бурята“ отминала, подписал. Също многократно посещавахме Дирекция Азия, Австралия и Океания на Външно министерство, за да им разясняваме истината, тъй като именно чрез тях китайското посолство оказваше натиск върху всички институции и медии. Там също ни наричаха сектанти и се държаха зле с нас. Да не говорим за натиска в семейството и на работното място. Моят баща, макар и голям анти-комунист, ме караше да се отказвам от Фалун Дафа, за да си нямам проблеми. На работното ми място, където по това време работех за бивш агент на Държавна сигурност и на когото дадох листовка за Фалун Дафа, също ме наричаха сектантка и ме призоваваха да се откажа от практиката. Помня, че имах страх в себе си, че обществото е срещу нас, че не ни разбират, но вътрешно знаех, че това, което правя, е нещо добро и че няма да се дам. Също от баща си бях наследила дълбоко разбиране за античовешката същност на комунизма и това също ми помогна да разбера същността на преследването в Китай. Отне ни години, за да си издействаме правото да протестираме мирно пред сградата на китайското посолство. Заведохме три дела срещу Столична община и едно дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, и едва тогава направихме пробив. А през 2008 г., когато направихме сериозен опит да поканим спектакъла „Шен Юн“ в зала 1 на НДК, един от нашите практикуващи дори изгуби работата си заради намеса от китайското посолство.

Защо изредих всички тези трудности, които имахме вразясняване на истината? Именно за да обясня, че през този период моята култивация се въртеше около разясняване на истината и нямах време да мисля за истинска лична култивация. Макар че през този период трябваше да преодолея много страхове, включително за репутацията си в обществото и много трудности в работата си с останалите практикуващи, все пак този период не се целеше в основните ми привързаности.

Разбирането ми е, че едва след като ситуацията в България се успокои и имахме нормална среда за практикуване, Учителят аранжира за мен да имам време да се вгледам в себе си и премахна фундаменталните си привързаности. Подобно на обратната култивация, където практикуващите се култивират от по-високо към по-ниско ниво.

Това беше и все още е огромен тест за мен. И дори ми се струва по-трудно от неутрализирането на пропагандата от китайското посолство и разясняването на истината. Това е така, защото този процес се цели в дълбоко формираните представи и егото, което е най-трудно да изоставя.

В Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Сан Франциско, 2005 г. Учителят казва:

''Съдейки по отношението на хората към Дафа и Дафа практикуващите и по способността им да прогледнат през безсрамните действия на клеветническите медии на ККП, вече сте видели, че всичко се e променило. В такъв случай за Дафа практикуващите това е равносилно на подлагането им на тест при нови обстоятелства и условия. И така, когато обстоятелствата се успокоят, човек е склонен да се отпусне; когато напрежението отслабне, това кара човек да се чувства спокоен и да не брои всяка минута, както преди. Но това е неприемливо. Факт е, че сте самоусъвършенстващи се и не можете да си позволите да не сте усърдни, без значение с какви обстоятелства се сблъсквате. Колкото по-спокойни и удобни стават нещата всъщност, толкова по-сериозен е тестът, пред който сте изправени. Независимо как ще се промени ситуацията, условията за самоусъвършенстване и състоянието на самоусъвършенстване, които се изискват от вас, никога няма да се променят и поради тази причина не можете да се отпускате. Нещо повече: както сте видели, въпреки че ситуацията се променя, злият призрак все още трябва да бъде изчистен напълно и точно сега той все още има силен отрицателен ефект.“

Така през 2012 г. ми се удаде да се установя вШвеция. Мислех, че в тази държава, която е известна по цял свят със своята перфектна репутация, животът ми ще е много по-лесен и ще имам спокойствието да се култивирам и разяснявам истината.

Оказа се точно обратното: като емигрант, макар и да имах много добра работа, с мен се държаха изключително високомерно, поучително и враждебно. Не ме приемаха изобщо, изолираха ме, притискаха ме да спазвам техните правила и порядки, налагаха ми начин на живот, който ми беше неприсъщ, и ме изключваха от вземането на решения.Бях никой. Животът ми в продължение на близо пет години беше пълен ад, а накрая дори се опитаха да ме съкратят, тъй като закриха отдела ни и го преместиха в по-евтина държава.

Трудностите на работното място провокираха моите стари проблеми с ниското самочувствие, които мислех, че съм разрешила. Започнах отново да губя вярата в себе си, повярвах, че не ставам за нищо. Също започнах да се ядосвам, когато възникват проблеми. Когато вляза в конфликт с някого, се страхувам, че това е нещо лошо. С времето развих силен страх, че ще ме отхвърлят, че не ме харесват, че ме пренебрегват, че ще си разваля отношенията с някого и какво хората ще си мислят за мен.

Често местните практикуващи ми казваха, че искам твърде много да се харесам на другите и тези неща ми се случват заради тази моя привързаност. Осъзнавах, че е така, но не знаех как да се преборя с този страх от отхвърляне, все исках да се докажа, че съм добра в работата си, че заслужавам заплатата си и т.н. И често резултатът от моите прекомерни усилия беше точно обратният - водеше до провали и още разочарования. Друг практикуващ ми каза, че прекалено много съм се фокусирала върху обикновените човешки неща като работата си и като че ли съм изгубила радостта от практикуването. В същото време една практикуваща ме запита къде съм изгубила духа си, защо не съм като преди, когато съм давала сила и вдъхновение за целия Дафа проект, в който участвам. Успоредно, мой приятел, българин, който живее в Швеция, ми каза, че съм много негативна и че това не прави добро впечатление.

Запитах се: защо се получава така? Защо се ядосвам на проблемите? Защо не им се радвам? Нали съм практикуваща? Не искам ли да се усъвършенствам? Погледнах в сърцето си и си отговорих веднага, че да, искам да се подобрявам и не искам да съм обикновен човек. Тогава какъв беше проблемът? Неотдавна споделяхме с един близък местен практикуващ. Той ми каза как често се удря навсякъде и се наранява. Учудих се, понеже и на мен това ми се случва често. Попитах го как си обяснява тези случки. Той отвърна: „Напредвам в култивацията.“ Бях шокирана. Моята реакция на подобни случаки беше, че те са наказание, че правя нещо лошо, че не се справям добре. Дори съм си мислела, че съм от Школата на Панмън Зуодао. Когато споделих своето разбиране на този практикуващ, той възкликна: „Ако разсъждавах по този начин, досега да съм се обесил.“ Тогава аз замислено отвърнах: „Какво мислиш, че правя всеки ден?“

Тогава осъзнах, че бях изпаднала в заблуждение и черазбирането ми за култивацията е тотално грешно. Докато този практикуващ е уверен, че всичко, което му се случва, му помага да напредне, аз мислех, че всичко, което ми се случва е, за да ме накаже, да ми помогне да се задържа на нивото, на което съм в момента, да ми помогне да не пропадна в нивата, но не и за да напредна. Излиза, че до този момент съм вярвала, че всичко, което ми се случва, не е част от пътя към моето Съвършенство, предначертан от Учителя, а е нещо лошо.

Учителят казва в лекцията „Дафа практикуващите трябва да изучават Фа, Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Вашингтон, САЩ, 2011 г.“:

„Ето защо преди съм казвал, че Дафа практикуващите, бидейки самоусъвършенстващи се, трябва да гледат на проблемите противоположно на начина, по който ги разглеждат човешките същества. Някои хора са недоволни, когато се сблъскат с неприятни неща. Тогава не сте ли човешко същество? По какъв начин сте по-различен? Когато се сблъскате с неприятни неща, именно тогава е времето да се самоусъвършенствате, да усъвършенствате съзнанието си.“

И по-нататък в същата лекция, Учителят казва:

„Тогава, ако един самоусъвършенстващ се може да се справя с нещата по този начин, като използва истинни принципи, за да се самоусъвършенства, то не са ли неприятните неща, които преживявате в обикновения свят, добри неща? Ако искате да се самоусъвършенствате, ако искате да се освободите от Трите сфери, ако искате да се завърнете до първоначалното си място и да спасите съзнателните същества, които принадлежат към вашия рай, ако наистина искате да помогнете на Учителя да коригира Фа, тогава не улесняват ли тези [неприятни неща] всичко това за вас, давайки ви възможност истински да се самоусъвършенствате? Нима това, че се сблъсквате с тези неприятни неща, в действителност не проправя вашия път? Тогава защо сте нещастни?“

Разбрах, че трябва наистина да се радвам на трудностите, да не се страхувам от тях, и че може би с предишното си мислене и поведение съм следвала подредбите на старите сили, които искат да наказват хората за техните грешки, които ме тестват дали мога да не се пречупя в тези тестове и които не искат аз да успея в самоусъвършенстването. Всички тези неща ми се случваха, за да мога да се откажа от човешкия начин на мислене, иначе нямаше да мога да напредна в култивацията.

В същото време започнаха да ми се случват и други неприятни неща: хората храчеха шумно пред мен, вдигаха много шум, държаха се много некултурно. Веднъж едно момче дори извади нокторезачка на спирката на автобуса и започна да си реже ноктите. Постепенно ме обзе пълна погнуса към повечето хора, и изгубих желание да ги спасявам. Наистина не знаех какво да правя. Дори помолих Учителя за помощ, тъй като мислех, че това е краят на моята култивация.

В същата лекция Учителят казва:

„В действителност съм казвал такива неща в „Джуан Фалун“ и в последвалите години продължих неспирно да говоря за това отново и отново. Щом някои хора се сблъскат с действителни проблеми, те нямат никакъв интерес да ги преодоляват, тъй като единственото, което искат, е да са щастливи; когато има проблеми между другите и тях, те не търсят вътре в себе си и няма да признаят никаква вина, дори да са виновни.“

От думите на Учителя и след обсъждане с практикуващи, изведнъж ми проблесна, че причината да ми се случват тези неща е, за да премахна привързаността ми към удобството. С времето се бях отпуснала много, бях станала много мързелива, за мен бе станало пожелателно да правя упражненията, не виждах като задължително да изучавам Фа и разяснявам истината. Тази привързаност ми пречеше да съм прилежна и да спасявам хората. Така тази привързаност трябваше да бъде премахната и ето защо ми се налага да страдам толкова много.

Докато пишех това споделяне, също осъзнах, че всички тези преживявания са наистина моят път на самоусъвършенстване и че без тях няма да мога да постигна Съвършенство. Цялото страдание ми проправя път напред към Съвършенство и не е напразно. Доказателство за това е и едно ново усещане, което преживявам от няколко дена: когато посочвам проблеми на хората, те ги приемат по-леко от преди, не се сърдят много и не стават причина за разрив, както е било досега. Също виждам с учудване, че когато посочвам проблеми, не се страхувам толкова и че ги посочвам до края, а не половинчато, както правех преди, водена от страх от конфликт. Това затвърди вярата ми, че съм на прав път. И ме обнадеждава, че съм премахнала слой от емоции и страхове в себе си, а това е огромен напредък.

Надявам се да се отърся от всички тези привързаности час по-скоро, и се надявам моето споделяне да послужи като помощ и вдъхновение за други практикуващи в подобна ситуация.
Моля, посочете всичко, което смятате за нередно в моето изказване.

Благодаря Ви, уважаеми Учителю!
Благодаря ви, скъпи съученици!

Есето е написано за седмата национална конференция за обмяна на опит
в самоусъвършенстването- Варна, 14-15 юли 2018 г.