Как самоусъвършенстването ми в Дафа ми помогна да намеря баланса в семейните си отношения

В началото, когато започнах да практикувам Фалун Дафа, съпругата ми имаше много негативно отношение към това. Тя често се гневеше, че ходя на упражнения и на групови изучавания. Постоянно ми повтаряше, че това е секта и че само си промивам мозъка с него. Конфликтът се задълбочаваше особено много, когато исках да посетя Националната Конференция за споделяне на култивационен опит или някое от Националните изучавания на Фалун Дафа. Аз обаче приемах всички тези неща, като изпитание за мен и продължавах да практикувам и да посещавам груповите мероприятия, свързани с Дафа.

След известен период на практикуване, отношението на съпругата ми започна постепенно да се променя. Тя започна да проявява по-голямо разбиране, подписа се в петицията за осъждане на Дзян Дзъмин и дори на едно от събитията за разясняване на истината изпрати някои от близките си, за да се подпишат.

С течение на времето сме имали много конфликти относно това, че изпадам в крайности в практикуването ми и че сякаш понякога нищо друго не ме интересува. Аз исках да посещавам всички групови упражнения, както и груповото изучаване на Фа, т.е. общо 5 дена в седмицата. Това ме накара да се замисля по въпроса за баланса. Осъзнах, че съм изпаднал в крайност и се просветлих, че трябва да се справя по-добре с това да се придържам максимално близо до поведението на обикновените хора. Затова предложих на съпругата ми да посещавам мероприятия на Дафа три пъти седмично, като всяка седмица заедно ще решаваме в кои от дните от седмицата да го правя. След като взехме това решение, нещата станаха много по-хармонични и нямаше повече конфликти по този въпрос.

Преди Европейската Фа-конференция в Париж през 2017 г. обаче, съпругата ми се разгневи, когато ѝ съобщих, че смятам да ходя сам на тази конференция. Тя ме обвини, че вместо да отида заедно с нея на почивка, аз отново мисля само за себе си. След като погледнах навътре видях, че отново съм нарушил баланса. Тогава стигнах до решението да ѝ предложа да ме придружи в Париж, като можем да отидем няколко дни преди конференцията и да разгледаме забележителностите на града. Тогава съпругата ми се зарадва и впоследствие ме придружи на Европейската Фа-конференция в Париж, където дори имаше възможността да се докосне до Дафа по време на парада по централните улици на града. Стигна се дотам, че неотдавна тя самата ме попита къде ще е Европейската Фа-Конференция през 2018 година и дали сме щели да ходим двамата с нея, защото посещението ни в Париж ѝ е харесало много.

С течение на времето, съпругата ми промени и отношението си към самото учение на Фалун Дафа. От това да го отрича като лошо и сектантско, тя стигна до това да казва, че е хубаво щом кара хората да стават по-добри, но просто не е нещо, с което тя би искала да се занимава. Когато съм ѝ споделял за принципи, които съм разбрал от „Джуан Фалун”, тя често ми е казвала, че не е лошо да вярвам в това щом искам, но че тя самата няма никакво желание да слуша за това. Това продължи известен период от време, докато един ден, в навечерието на Националното изучаване на Фа в Ямбол, през март 2018 г., се случи следното: Докато си приготвях багажа за пътуването на другия ден, съпругата ми ме попита какво точно ще изучаваме в Ямбол. Аз споделих, че на такива групови изучавания винаги изучаваме части от „Джуан Фалун, както и някои други лекции на Учителя. Тогава тя изрази учудване, че винаги изучаваме една и съща книга - „Джуан Фалун” – и ме попита за какво точно се разказва в тази част от книгата, която ще изучаваме в Ямбол.Споделих моето разбиране по отношение на написаното в първата подглава от девета лекция „Чигонг и физически упражнения”. След това тя поиска да прочета директно от книгата тази подглава и аз го направих. Впоследствие тя ме помоли да продължа да чета по-нататък от книгата, защото ѝ е интересно да слуша. Докато четях тя беше легнала на дивана в хола. Щом приключих с четенето на следващата подглава „Насочена мисъл”, погледнах към съпругата ми и видях, че е заспала. Тази случка ме просветли до това, че моето самоусъвършенстване влияе силно на хората около мен и това ме окуражи да бъда по-отговорен към собствената си култивация.Също така видях и каква огромна отговорност нося, защото когато съм отговорен към себе си, хората около мен приемат добре Дафа и поставят основите на бъдещето си.

Искам да разкажа и за едно изпитание, което преживявам отпреди да срещна Дафа. Със съпругата ми сме женени от близо 5 години и от самото начало на брака ни искаме да имаме деца, но все още нямаме. Този въпрос ме е тормозил много през годините. По професия съм моряк и половината време отсъствам от вкъщи. Тази година се прибрах в края на януари и заедно със съпругата ми решихме да поискам по-дълга отпуска от фирмата си, за да потърсим медицинска помощ по въпроса защо нямаме деца. Така поисках от фирмата си отпуска от около шест месеца, вместо полагащите ми се три. Дори ми минаваха мисли, че ако трябва ще поискам още няколко месеца отпуска или дори цяла година, само и само през това време съпругата ми да забременее. С течение на времето мислите ми се развиваха все повече в тази посока, но въпреки това опитите, които правехме, бяха все неуспешни. И така се стигна до момента, в който след поредният неуспешен опит размишлявах сериозно върху това, което се случва и стигнах до някои осъзнавания. Видях, че това, което правя, е, че всъщност преследвам това да имам дете и че това не е праведно. Когато анализирах ситуацията въз основа на моето разбиране за Фа-принципите установих, че привързаността ми към контрол и човешката ми сантименталност ме карат да стигам до крайности и че като настоявам да получа това, което искам, все едно се опитвам да заповядам на боговете да създадат живот по мое желание. Също така разбрах, че се опитвам да наложа контрол върху неща, които не зависят от мен и са предопределени, като собствената ми съдба и съдбата на други хора. Както казва Учителят:

„Не сте способни да се намесвате в живота на другите, нито пък можете да контролирате техните съдби, включително тези на вашата съпруга, синове, дъщери, родители или братя.” („Джуан Фалун”, Лекция четвърта, Подобряване на шиншин)

В допълнение видях и че като постъпвам по този начин аз всъщност се стремя към неща на обикновените хора като семейно щастие, и че по този въпрос не се разглеждам като практикуващ.

Виждайки всичко това постъпих по следния начин. Приех, че е възможно в този живот да не ми е предопределено да имам деца. Също така споделих моите размисли със съпругата ми, която беше доста разстроена след поредния неуспешен опит. Казах ѝ, че независимо колко опита да си направим деца ни остават, аз обещавам, че ще направя каквото е по силите ни, за да ги използваме всичките. Но че, въпреки това, аз не мога да гарантирам положителен резултат, защото това е извън моите способности. Но ѝ обещавам, че в крайна сметка, ако всички опити се окажат неуспешни, ще си осиновим деца. Видях, че думите ми ѝ повлияха положително и че след това тя също започна да приема по-леко този въпрос. Дори на моменти успяваме да се шегуваме на тази тема и си казваме, че няма нищо лошо в това да си осиновиш дете, защото по този начин тя няма да ходи с голям корем девет месеца и да отглежда детето от съвсем малко, а може направо да си го осиновим по-голямо и така да си спестим някои затруднения.

В заключение искам да кажа, че съм благодарен, че Дафа ми дава мъдростта и силата да преодолявам различните изпитания, с които се сблъсквам в живота си.

Благодаря ти, Учителю!
Благодаря ви, практикуващи!