Работа по кампанията “Истински тела“

През последните няколко месеца бях един от основните координатори на британската кампания срещу изложбата "Истински тела". Това беше изключителен процес за моето самоусъвършенстване. Бих искала да споделя част от това преживяване с вас.

Никога не бях възнамерявала да бъда толкова ангажирана с този проект. Когато чух, че изложбата е в Обединеното кралство, почувствах в сърцето си, че искам да направя нещо, но не можех да предвидя как можех да взема участие в това.

Отидох във Вашингтон на Фа конференцията и тъй като не можех да си позволя директен полет, летях до Ню Йорк, след което взех нощен автобус до Вашингтон. Пристигнах на първият ден от активностите, малко по-късно от предвиденото. С още двама практикуващи от Обединеното кралство се включихме в мирната демонстрация и пресконференцията на първия ден точно навреме, тъй като скоро конференцията щеше да започне. Имаше хиляди практикуващи и се опитвахме да разберем къде да отидем. По пътя ни срещнахме адвоката по правата на човека, Дейвид Матас. Другите двама практикуващи го познаваха много добре, тъй като работеха с него от години. Той също се опитваше да разбере къде да отиде, така че другите практикуващи казаха: "Нека да разберем заедно". Той имаше много багаж със себе си, така че предложих да вземем чантите на Дейвид, докато вървяхме към предната част на мирната демонстрация.

Преди да разбера, се оказахме до всички други VIP говорители. Опитах се просто да оставя чантата на Дейвид там и да се върна на мястото, където бяха другите практикуващи, но не ми беше позволено да се местя, тъй като започваше пресконференцията, така че случайно се оказах седнала сред всички конгресмени, експерти по човешките права и други VIP говорители. Тогава се чудех какво точно правя там. Имаше около 5000 практикуващи, които бяха изправени пред нас, а аз седях с жълтата тениска на Дафа сред тези американски високопоставени лица. Чувствах се изключително неудобно, най-меко казано.

Говорителите бяха фантастични. Техните познания за Фалун Гонг и преследването бяха много дълбоки и те говореха много добре. Помислих си, наистина, американците са толкова добри публични оратори, събитието е много по-добро от нашите демонстрации в Обединеното кралство. Трябва да направим много, за да наваксаме.

За моя изненада, след като речите свършиха, Дейвид Матас попита дали ще се присъединя към тях за обяд, а аз любезно отказах и се присъединих към мирната демонстрация. Цялото това преживяване ме накара да се почудя каква е била аранжировката на Учителя.

Къщата, в която бях отседнала във Вашингтон, споделях с други практикуващи от Обединеното кралство и един от тях помагаше да се координират усилията, свързани с „Истински тела“ и кореспондираше по темата с Дейвид Матас и други лица. Не се замислих твърде много за това по онова време, но се интересувах от напредъка по тези дейности.

Веднага след като се върнах в Обединеното кралство, трябваше да отида направо на работа. Дамата, с която работех, беше чувала за Фалун Гонг. Когато я попитах как е разбрала за практиката, за моя изненада се оказа, че е била служител в изложбен център в Лондон, който провеждал една от изложбите на тела преди години. Тогава излязохме заедно, взехме си кафе и говорихме около час. Знаех, че трябва да се уверя, че истината й е изяснена напълно, за да елиминира всички зли елементи, които може да са я засегнали от участието й в тези дейности. Тя беше много развълнувана и изрази това, колко важна е почувствала срещата си с мен. След това осъзнах, че това също е дело на Учителя, който ми помага да се включа в проекта.

По време на първата среща в Зонант, в която се присъединих, координаторът на проекта не можеше да присъства. На срещата бе обсъдено отвореното писмо (за изложбата). То е било подготвено от друг практикуващ, с цел да бъде подписано от депутати, академици и VIP лица. И този практикуващ не беше на срещата.

Бях помолена да помогна за координирането на екип от практикуващи, които да се свързват по телефона с лица от академичните среди. Трудното нещо обаче беше, че все още нямахме отвореното писмо. За да бъда честна, в онзи момент дори не разбрах напълно какво е това отворено писмо. Продължавах да се опитвам да се свържа с практикуващия, който го пишеше.Трябваше да разбера по-добре нещата, за да мога да ръководя правилно екипа. Но въпреки че се опитах да направя най-доброто от себе си, не бях в състояние да установя връзка. Другото усложнение беше, че искахме писмото да бъде от името на Международната коалиция за прекратяване на злоупотребите с трансплантации в Китай (ETAC). Директорът на ETAC е в Австралия и всичко трябваше да бъде одобрено, когато излиза от тях, включително това писмо. Забелязах, че други практикуващи изпитваха негодувание към практикуващия, който се занимаваше с писането на писмото и се надигаха шиншин търкания. Но що се касаеше до мен, аз просто се чувствах малко изгубена в това какво да правя и се надявах, че този по-опитен практикуващ ще ми помогне, така че това беше по-скоро чувство на разочарование. Разбрах, че трябва да се е появила привързаност, която да отстраня. Разбрах, че може би това беше, защото бях приятелка с този практикуващ и имаше някаква сантименталност, която трябваше да бъде премахната.

В крайна сметка практикуващият изпрати черновата на писмото по електронната поща на нашата малка група. Писмото обаче не споменаваше Фалун Гонг, затова беше необходимо да се коригира. Друг практикуващ смяташе, че писмото може да бъде написано по-добре и беше подготвил друга чернова. Тогава практикуващият от Австралия изпрати копие от отвореното писмо, което те са написали и използвали в Австралия. Итън Гътман, който не е практикуващ, но е съосновател на ЕТАС, предложи вместо да се опитваме да пишем нови чернови на писма всеки път, можем да използваме австралийската версия като ръководство и просто да адаптираме писмото, за да бъде в съответствие с обстановката в Обединеното кралство. Почувствахме това като наистина важно напомняне от страна на Учителя. Работата по проекти с практикуващи от други страни ни помага да станем по-солидни като едно тяло и трябва да използваме това в наша полза.

Все пак аз усетих, че към този момент всички са станали малко демотивирани, тъй като пренаписването на австралийското писмо щеше да отнеме известно време. Но сега това беше неотложно спешно. Бяха изминали доста седмици и вече бяха загубени ценни възможности. Затова реших, че е по-добре да побързам и да напиша писмото - да престана да разчитам на другите толкова много. Работих в тясно сътрудничество с Итън, както и с директора на ETAC от Австралия, бързо адаптирайки текста според техните предложения.След многобройни чернови, накрая писмото беше финализирано и двамата бяха доволни да го подпишат. Разбрах, че се съмнявам в способностите си твърде много и трябва просто да се доверя на Учителя, че мога да свърша нещата. Разбрах, че често се въздържам, без да искам да „настъпя“ другите хора, но всъщност да се въздържам в действията си не помага на никого. Това е привързаност на сантименталността. Въпреки че трябва да бъдем внимателни към другите и да действаме рационално, ние трябва да вложим цялото си сърце в проектите и да не се въздържаме от действие, но наистина да се стремим да правим всичко възможно.

Това също така достигна до нещо дълбоко вкоренено в мен - това, че в целия си живот съм усещала, че хората не харесват, ако се справям добре. Постигнах много добри академични успехи, когато бях в училище, като имах заложби и в изкуствата. Приятелите ми винаги бяха доволни, ако са направили нещо по-добре от мен. Това не ме притесняваше, тъй като бях щастлива, ако те се справяха добре. Постепенно започнах да не се чувствам комфортно с хората, които ми се подиграваха и ме притискаха надолу, а се чувствах по-некомфортно с хората, които си мислеха, че съм се справила добре.

Аз бях най-малкото от четирите деца в семейството и една от моите сестри понякога беше малко ревнива. По-късно по отношение на работата ми, когато бях много бързо повишавана, трябваше да се справя с хора, които бяха два или три пъти над моята възраст. Знаех, че някои от тях наистина не харесват това и ме караха да се чувствам ужасно. Бившият ми съпруг ми се подиграваше много, повечето от близките ми приятели също го правеха. Приемах, че другите са неуважителни към мен и мисля, че това е липса на вътрешно достойнство.

Така че през годините това лека по лека ме смачкваше. Но като погледнах навътре, открих, че това е моята привързаност към сантименталността - това че не искам да разстроя никого. Поглеждайки назад, винаги знаех, че като дете мога да направя всичко, което искам, ако реша. Трябваше да приема даровете, които боговете ми бяха дали и да правя нещата добре. Разбрах, че не става въпрос за мен, нямах усещане за себе си, усещане за его, а за това, което Учителят ни е дал и да следваме добре пътя на Учителя. Когато наистина следваме Учителя, цялото това привързание към себе си може постепенно да се дезинтегрира.

Радвах се да координирам контактния екип за кампанията по отношение на отвореното писмо за изложбата „Истински тела“. Знам, че много от тях са открили, че задачата понякога е трудна, но работата с екипа от практикуващи и подпомагането им беше толкова удовлетворителна. Това ме накара да чувствам, че практикуващите са невероятни - те посрещат нещо толкова трудно и все още продължават. Намирам го за много вдъхновяващо. Чрез тези усилия те разясниха истината на много хора от академичните среди.

Един от координаторите на проекта се свърза с редица VIP лица, за да подпишат писмото, и чрез това усилие лорд от Камарата повдигна два въпроса в парламента и дори цитира нашето писмо. Учителят ни окуражаваше по целия път.

След това трябваше да подготвя придружително писмо до членовете на парламента. Опитах се да предам тази задача на друг практикуващ, който всъщност директно ми предаде отговорността обратно. Нямах време, но мислех, че е добре, просто да се доверя на Учителя, че ще намеря време. Свърших това и написах указания за практикуващите как да се свържат с техните представители – членове на парламента. Китайски практикуващи много любезно преведоха всичко и на китайски език. Чувствах се много положително.

Практикуващ ми се обади, за да каже, че призоваването на практикуващите да се свържат с депутатите сега е твърде късно, че няма достатъчно време и че депутатите вече ще са на почивка. Съгласих се. Казах, че е твърде късно, но все пак трябваше да опитаме. Има английска поговорка: "по-добре късно, отколкото никога". Знаех, че това трябваше да стане преди седмици, но в онзи момент нямахме подготвено отвореното писмо, а сега можем да положим усилия в краткото време, което имаме. Това е като в самоусъвършенстването, понякога чувствам – защо напредвам толкова бавно в продължение на толкова години, дори понякога се връщам назад в прогреса и сега ми се струва, че имам с толкова много да се справя в толкова малко време? Но това е начинът, който се оказа подходящ за мен, всичко това беше част от уроците, които трябваше да науча по пътя. Всичко, което мога да направя, е най-доброто сега.

За моя изненада, все повече и повече имейли пристигаха от практикуващите, потвърждаващи, че или техният депутат е подписал, или техният депутат пише директно на министър-председателя или други висши служители. Всичко беше много окуражаващо. Някои китайски практикуващи едва говореха английски език, но все пак се свързваха с представителите си, депутати, и получаваха много окуражителни отговори.

Един китайски практикуващ прекара дълго време, влагайки сърцето си в това, да напише писмо за лордовете. Трудно бе да го преведе на английски език, но с помощта на други практикуващи тя успя да го направи и група от тях работеха усилено в контакта си с лордовете. Някои се притесняваха, че имейлите са твърде дълги и че лордовете също ще бъдат на лятна почивка като депутатите. Но за наша изненада, някои от лордовете в Камарата отговориха и подписаха писмото. Това беше голямо усилие.

По време на кампанията помогнах да се организират две пресконференции. Нямах представа какво да правя, за да започна тази инициатива. Но работех в тясно сътрудничество с другия координатор и се подготвихме колкото можехме. Конференцията беше положителна като цяло, дойдоха някои обикновени медии, които след това разбраха, че конференцията беше първа за нас. Изданието "Таймс" написа статия и спомена Фалун Гонг. След това медията „Гардиън“ написа още по-силна статия с няколко препратки към Фалун Гонг. Изданието „Сутрешна преса на Южен Китай“ (South China Morning Post) също използва тази статия за публикацията им. Подразделение на Би Би Си (BBC West Midlands) интервюира Итън Гътмън на радио закуска същата сутрин и той тогава също спомена за Фалун Гонг.

Въпреки този положителен резултат, беше ясно, че има още много какво да се подобри. Мястото беше шумно, един от говорителите пристигна прекалено развълнуван и беше притеснен, че се е втурнал от погрешната страна. Разговорът продължи прекалено дълго и някои от говорителите в пресконферецията не се чуваха. В обикновената си работа съм актриса и водеща, така че обичам да виждам нещата добре представени и очакванията ми за това са много високи. Не исках да правя твърде строга оценка, но виждах много начини да се подобря за следващия път. Това ми даде увереност, че бавно се превръщах в експерт по този проект чрез цялото постоянно проучване, което той включваше.

Втората конференция беше различна. Местната Би Би Си телевизия беше там, за да направи интервюта преди началото на конференцията. Събитието проведохме в подходяща конферентна зала в болница и оборудването в залата беше много добро. Опитахме се да инструктираме говорителите да спазват времева рамка, за да има и време за въпроси, без конференцията да се проточва твърде дълго. Всички говорители свършиха наистина прекрасна работа. Усещах случването на нещата по много по-професионален начин.

Знаехме, че ще имаме втора пресконференция, едва пет дни преди тя да се случи. Бяхме въвлекли в екипа ни доктор Никъл, невролог и активист по човешки права, който самостоятелно провеждаше кампания през последните 8 години срещу организираните изложби на човешки тела в Обединеното кралство. Едва тази година разбрахме за тези негови активности. Той действаше много проактивно при резервирането на залата и привличането на други лекари. Той привлече медицинско издание, което да напише статия за събитието ни. Осъзнах, че другият практикуващ, който координираше дейностите ни, се беше отдръпнал малко, но нямаше време да направя нещо. Беше петък и конференцията бе планирана за следващия вторник. Не бяхме подготвили съобщение за пресата или нещо такова. Опитах се да се свържа с този координатор практикуващ, за да започнем да организираме нещата, но не можех да установя връзка с него.

Така осъзнах отново, че не трябва да разчитам на другите толкова много и е необходимо просто да поема отговорността за свършването на работата. Говорих с Итън и с д-р Никъл и постепенно се разясни въпросът как може да се организират нещата. Практикуващият, който обикновено пишеше съобщения за пресата, беше на къмпинг през целия уикенд без компютър и не бях сигурна кой друг щеше го напише. Така че си помислих, че е по-добре да опитам да го направя сама. Никога не бях писала прессъобщение в живота си. Така че използвах предишното ни като шаблон и направих всичко възможно за адаптирането му. За моя изненада д-р Никол смяташе, че е добро и изглеждаше много удовлетворен. Направихме няколко малки модификации и промени, като имахме друг практикуващ, който да го редактира. До събота вечер съобщението беше готово за изпращане.

Тогава започнах да се безпокоя за свързването с пресата. Последният път всичко това беше извършено от другия координатор, с когото не можех да се свържа. За щастие, макар да беше много ангажиран другаде, той в крайна сметка успя да ми изпрати имейл с всички контакти за пресата, така че успях подготвя изпращането сама.

Свързването с пресата беше гигантска задача. В края на краищата изпратих на над 100 журналисти е-мейл, който бе индивидуално адресиран. Подготвих ги всички с планирано време за изпращане, за да ги получат в понеделник сутринта като първо съобщение, за да даде максимален ефект. Където разполагах с телефонен номер, направих последващо обаждане. Синът ми имаше варицела и не беше на училище за лятната ваканция, затова се притеснявах как ще се справя със задачата по свързване с пресата. Но в края на краищата просто се доверих на Учителя и сякаш се получи.

Въпреки многото трудности, имахме три мощни изявления за разясняване на истината. Също така трябваше да сортирам информационните пакети за пресата. Стояхме до много късно вечерта преди пресконференцията, опитвайки се да завършим тази задача с друг практикуващ, който помагаше. Не си легнахме до 3 сутринта, като имах много неща, за които да се погрижа на следващия ден. Те включваха дългото пътуване до Бирмингам, грижата за сина ми, печатането на информационните материали, закупуването на папки за тях и т.н. Събудих се по-късно, отколкото се надявах, и целият ден беше самоусъвършенстване. Всичко беше трудно. Принтерът ми беше бавен, брат ми се разстрои заради мен, университетът в Бирмингам ми съобщи за притеснението си, породено от факта, че от Би Би Си се свързали с тях, задавайки им въпроси, колата ми се оказа пострадала от недоброжелатели и тръгнах много по-късно, отколкото бях планирала.

Разбрах обаче, че всичко това беше възможност. Реших да не се разстройвам, че не можех да се свържа с другия практикуващ. Макар че не бих избрала така да се развиват нещата, всъщност това беше възможност, дадена от Учителя, за да направя повече. Трябваше да я ценя.

По пътя към Бирмингам, шофирайки малката ми стара кола, която беше поправена с тиксо, рецитирах Фа, изпратих праведни мисли и помолих Учителя за помощ. Казах на Учителя, че в сърцето си просто искам да се справя добре със задачата, че не искам нищо от мен да се намесва в аранжировките му. Пролях няколко сълзи и усетих, че Учителят знаеше какво беше в сърцето ми.

Чух по-голямата част от интервюто на Итън с Би Би Си и той говореше много за Фалун Гонг. Те не използваха това при окончателния телевизионен репортаж, но споменаха насилственото отнемане на органи. Все пак това беше голям пробив - Би Би Си да отрази едно от нашите събития. Виждам това като процес. Можем само да спасим човека срещу нас. Въпреки че репортерът на Би Би Си нямаше време да ме интервюира, мисля, че имаше това намерение. Най-малкото успях да поговоря с него, предоставяйки му инфо материалите, подготвени за пресата. Показах му изявленията и отвореното писмо. Обясних, че практикувам Фалун Гонг, така че познавах дамата, която беше затворена в трудовия лагер. Усещах, че той е добър човек и разгледаше информацията за пресата с голям интерес. Тогава си спомних, че практикуващ ми е дал още един инфо пакет, за отнемането на органи, в който също имаше документален филм на DVD. Дадох му и него и той изрази удовлетвореността си. Видях да чете внимателно DVD обложката.

След тази втора пресконференция д-р Никъл беше изключително изумен от това, което чу от Итън и от изявленията, които прочетох. Това беше първият път, когато беше участвал в събитие с практикуващи, така че мисля, че този ден беше наистина важен за него. Сподели, че е останал без думи. Бях толкова доволна заради позицията му.Той е забележителен човек, а аз разбрах, че тези обикновени хора, които изразяват толкова голяма подкрепа, са направили свои обети с Учителя. От нас зависи да им помогнем - да ги подкрепяме, да ги ръководим и да им даваме възможности да изпълнят тези обети - те ни чакат.

Осъзнах, че с тази задача, макар че се надяваме, че законът в Обединеното кралство може да се промени по отношение на тези изложби, най-важното е спасяването на съзнателните същества. Това е възможност за нас. Не можем да се разстройваме, ако законите не се променят - това зависи от боговете. Можем да се разстроим, ако не използваме тази възможност, за да спасим колкото се може повече съзнателни същества. Това е нашата отговорност.

Искрено благодаря на Учителя за тези възможности и се надявам да се справя по-добре с изпълнението на обетите, които съм направила, и да продължавам да елиминирам своите привързаности.

Благодаря, Учителю, благодаря на всички!

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.