Прилежно се усъвършенствайте и следвайте пътя, аранжиран от Учителя

Поздрави, уважаеми Учителю!

Поздрави, приятели практикуващи!

Чувствам се много развълнувана като погледна назад към 22-те години на изпитания и трудности, през които преминах. Ако не бе култивацията и помощта на Учителя, нямаше да съм това, което съм днес. През последните две години животът ми и култивационният ми път доста се промениха. Тук искам да споделя пред Учителя и практикуващите част от моя опит.

1. Изоставяне на привързаността към семейството. Следване хода на Фа-коригирането

Съпругът ми, с когото живях в продължение на 23 години, почина през септември 2016 г. Бях обзета от скръб. Приятели практикуващи ме изведоха на разходка край реката. Когато минахме покрай пейката, на която често сядахме със съпруга ми, не успях да възпра сълзите си. Практикуващите бяха силно изненадани от това колко силна е привързаността ми към семейството.

Съпругът ми бе германец. Когато решихме да сключим брак преди две десетилетия, му беше поставена диагноза амиотрофична латерална склероза (АЛС) или наричана още болестта на Лу Гериг. Той караше двайсетте си години и беше почти неспособен да работи. Тъгата на родителите му бе огромна и ме помолиха да преосмисля желанието си да се омъжа за него.

Един ден, с тежки стъпки, той ме изведе да се разходим. Каза ми, че тази болест е нелечима в Германия и че един ден ще бъде прикован към инвалидна количка. Втренчена в милосърдните му просълзени очи, казах: „Нека се оженим. Ще се борим заедно със съдбата.“

След сватбата започнах да следвам в немски университет. Заради стреса в училище развих стомашни болки, които ме измъчваха в продължение на година. Ежедневно вземах лекарства. Дозировката бе голяма, което ми се отразяваше в честа замаяност, но така и не помагаше срещу болестта. Състоянието на съпруга ми също се влоши. Чувствах живота си като едно безкрайно страдание.

През февруари 1996 г. от Китай ми изпратиха книгата „Фалун Гонг“, както и видео с упражненията. Прочетох книгата на един дъх и сърцето ми се изпълни с надежда. На следващия ден започнах да уча упражненията. Само след две седмици болестта ми изчезна напълно. Като видя промяната в мен, съпругът ми също започна да практикува.

Неговото състояние също се подобри и той продължи да ходи на работа още доста години. За жалост не успя да преодолее болестта, която постепенно го направи неспособен да се грижи сам за себе си. Беше принуден да се пенсионира рано и аз останах да се грижа за него, докато участвах в Дафа проекти от вкъщи.

Дълги години стоях вкъщи, грижейки се за съпруга си, затова и култивационният ми път бе необичаен. На много пъти бях изправяна пред тест, свързан с живота и смъртта на съпруга ми. Всеки път милостивият Учител спасяваше живота му. Виждайки, че продължава да живее, въпреки че докторите го бяха отписали, семейството и близките на съпруга ми не можеха да повярват. Станаха свидетели на постоянство и воля отвъд тези на обикновените хора – качества, придобити от Дафа.

След смъртта на съпруга ми се почувствах силно депресирана. Обвинявах себе си, че ако се бях справяла добре в усъвършенстването, той щеше да е жив.

Докато скърбях, няколко града в Германия бяха в разгара на усилена подготовка за гостуването на „Шен Юн“. Приятели практикуващи ме подканиха да се присъединя в рекламните дейности и аз се съгласих.

Веднъж раздавах рекламни материали относно „Шен Юн“ в голям търговски център заедно с млад практикуващ. С ентусиазъм и усмивка той представяше красотата на „Шен Юн“ и взаимодействаше с хората в МОЛ-а, докато аз просто раздавах брошури. Когато видях човек в инвалидна количка, на момента си спомних за съпруга ми и се почувствах опечалена.

В този момент младият практикуващ ме попита: „Как може да демонстрираш красотата на „Шен Юн“ пред другите, когато самата ти си изпълнена с тъга?“ Думите му ми подействаха като „пробуждане с пръчка“. Веднага осъзнах егоизма си. Толкова много съзнателни същества са в очакване да бъдат спасени, докато аз съм в плен на привързаността към семейството. Не е ли аранжирано това от старите сили?

В последствие, участвах в дейностите в три града, където „Шен Юн“ щеше да има представления. Докато желанието ми да спасявам хора нарастваше, мислите за съпруга ми намаляваха. Накрая съзнанието ми напълно се успокои.

По-късно, чрез изучаване на Фа, открих дълбоко скрита по време на дългите години грижи за съпруга ми привързаност – тази към репутация. Надявах се, че той ще е способен да се изправи и утвърди Фа. Открих също и егоизъм – победата му над болестта, щеше да утвърди колко непоколебима и изпълнена с праведни мисли съм била, изтърпявайки толкова много години на изпитания.

Смъртта на съпруга ми ме накара да се вгледам в култивационния си път и да изоблича една толкова долна привързаност. Чрез по-нататъшно усъвършенстване ще се опитам да я отстраня.

2. Усъвършенстване в медийна среда

След като съпругът ми почина, трябваше незабавно да си намеря работа. След толкова години, прекарани вкъщи, нямах никакъв работен стаж. Половин година измина без успех. Някои практикуващи бяха на мнение, че след като съм специализирала китайски език, най-добре би било ако започна работа в нашите медии. Не след дълго получих възможност да се пробвам в „Епохални времена“ („Epoch Times“).

В началото ми беше трудно да се адаптирам. Работехме в офис, шест дни в седмицата, стоейки пред компютър в продължение на много дълго време. Количеството работа бе огромно. Беше напълно различно от режима, с който бях свикнала през последните две десетилетия. Налагаше се да оставям част от работата на по-опитните практикуващи.

По това време разбирането ми за медията беше повърхностно. Освен това се захванах с други проекти. Не можех да успокоя съзнанието си и да вложа сърце в това, което правех. Нямах време да науча основите, необходими за изготвяне на новини. Качеството на работата ми не отговаряше на стандартите. Няколко месеца по-късно ми съобщиха, че повече нямат нужда от мен, което без съмнение ми нанесе още един удар.

Практикуващ, който от дълго време работи в медията, посочи, че проблемът ми се състоеше в това, че не разбирах напълно ролята на „Епохални времена“ („Epoch Times“) във Фа-коригирането. Думите му ме накараха да се замисля. Да, имах нужда от работа, затова се присъединих към медията, но не дадох всичко от себе си. Не е ли това привързаността на обикновените хора към личен интерес? Не е ли сериозен проблем, ако се възползвам от такъв голям проект, спасяващ хора?

Набързо пренаредих мислите си и обещах на Учителя: „Независимо накъде ще поема, ще правя добре това, което трябва да правя, следвайки пътя, аранжиран от Учителя“.

Тогава имах време и започнах да пиша статии като доброволец. Не след дълго отрих големи подобрения в култивационното ми състояние. Съзнанието ми стана спокойно. Учех бързо нови неща и се захванах с работа за медията.

Впоследствие, когато пишех статии, свързани с Дафа, усещах че нивото ми се изкачва. Преди се изморявах, четейки материали за преследването, докато сега подобни статии често докосват сърцето ми. Дори под натиска на злото преследване, практикуващите в Китай не отстъпват и не се оплакват, докато аз се отчайвам в момента, в който се натъкна на изпитание. Колко огромна е разликата!

Не е ли утвърждаване на Фа това да се покажат пред света праведните мисли и добротата на практикуващите? Не е ли спасяване на съзнателни същества, разобличаването на преследването от страна на ККП? Колко важни са нашите медии!

Веднъж, случайно видях броя читатели на статия, която бях написала преди месец. Бях изненадана, че 15 000 души я бяха прочели. Съдържанието на статията разкриваше тайната причина за упадъка на Лу Йи, бивш заместник-министър на Отдела за публичност на ККП и бивш началник на Администрацията на китайското киберпространство, а именно – преследването на Фалун Гонг. Разобличаването на злото не е ли спасение на хората? Чак тогава напълно разбрах ролята на добре написаните статии във Фа-коригирането.

С напредъка на разбирането ми и повишаване на нивото ми статиите, които пишех, също се подобряваха. Не след дълго практикуващите в редакционния отдел ми казаха, че мога да остана на пълен работен ден в „Епохални времена“ („Epoch Times“).

По време на повече от половин година работа за медията, осъзнах, че ако не се усъвършенствах в тази среда, нямаше да се подобря или да върша добра работа, защото единствено култивиращите се са годни за работа в нашите медии.

Бях свидетел на всеотдайността на колегите практикуващи, на съдействието им и на това, че ме допълваха безмълвно. От първата буква до крайния продукт, във всяка моя статия бяха влети старателно усилията на много практикуващи. Всички имаме едно желание – да водим добре нашата медия и да отговаряме на изискванията на Учителя. Изключително съм благодарна на колегите практикуващи за помощта им. Видях много добродетели в тях, присъщи на култивиращи се.

3. Вършене добра работа като координатор, спасявайки повече хора

През август миналата година все още бях на изпитателен срок в медията, когато ръководството на немската Фалун Дафа Асоциация ми съобщи, че групата във Франкфурт спешно има нужда от нов координатор, поради смяна на работата на предишния. След внимателно обмисляне, бяха избрали мен за тази задача. Бях поставена в много сложна позиция – все още начинаеща в медийната работа, нямах време за нищо друго. Неспособна да откажа директно, моят отговор бе: „Нека да си помисля.“

Мина се месец, а аз все още не исках да се заема. Някои практикуващи споделиха виждането си: „Ти си дългогодишна практикуваща. Дълго време не си имала възможност да излезеш от дома си, но вече няма за какво да се тревожиш. Все още ли не искаш да прекрачиш прага? Не може да мислиш само за себе си!“

Всичко сочеше към егоизма ми. Не се колебах повече и приех. Впоследствие, бях заета в търсене на жилище и преместване, което отне доста време. Въпреки това не бях уверена. Как се координират десетки практикуващи?

В групата имаше много дългогодишни практикуващи, което само по себе си бе солидна основа. Някои практикуващи разясняваха истината по туристически дестинации в продължение на години. Единственото важно нещо бе всички да работят заедно, за да се създаде среда, която активно спасява съзнателни същества.

Франкфурт е популярна дестинация сред китайските туристи. Градът е домакин на много международни изложения през цялата година, някои от тях са посещавани от хиляди китайски предприемачи.

Споделих разбирането си с практикуващите в групата. Учителят ясно казва във Фа, че трябва да разясним фактите на китайските туристи. Това, което се очаква от нас, е да се справим добре. Всички бяха съгласни, затова увеличихме времето за разясняване на истината. Впоследствие, получихме разрешение да провеждаме мероприятия шест дни в седмицата.

Като допълнение, от септември миналата година насам имаме възможност да разясняваме истината пред китайските представители на едно от изложенията. Опитни практикуващи от други градове също идват да ни помагат. Провеждаме мероприятието си пред входа на изложението. Западните практикуващи също активно се включват. Благодарение на това, праведните ни мисли са много силни и ефектът е отличен. Веднъж над 607 китайски участници в изложението напуснаха ККП в рамките на четири дни.

Франкфурт е либерален град, приютяващ хора от различни нации. От половин година насам, докато разясняваме фактите на китайците, веднъж седмично провеждаме бдение със свещи в центъра на града. Хора от цял свят идват да научат истината и се включват в подписката ни срещу преследването.

Чрез усилята, които полагаме в продължение на половин година да разясним истината, праведните мисли на групата стават все по-силни и по-силни и се радваме на все по-голяма сплотеност.

Като координатор се сблъсках с много изпитания на характера, които ми помогнаха постепенно да се науча как да се усъвършенствам. За известен период от време имах различия в мненията с двама или трима практикуващи относно различни неща. Те мислеха, че методите им са правилни, докато аз – обратното. Намирахме се в задънена улица. Не след дълго отправеният към мен критицизъм се изостри. Опитах да се разбера с тях, но без успех.

Стори ми се странно. Посочих ината на един от тях и той също каза, че съм инатлива. Казах на друг, че има силна привързаност към съревнование, а той ме обвини в същото. Замислих се и открих, че имам същите пропуски като тези, които виждах в тях. Все едно се гледах в огледало. Не е ли това напомняне да култивирам себе си?

Признах пред тях за пропуските, които имах и се извиних. За моя изненада, някои от тях също признаха проблемите си и ми се извиниха, което ме накара да видя светлина в тунела.

Просветлих се до това, че Учителят беше този, който използва тази форма, за да изтъкне проблемите ми и да ми напомни да се култивирам прилежно. След тази случка открих, че способностите ми постепенно се увеличаваха.

Накратко, през последните две години самоусъвършенстване осъзнах, че за да извървя своя път правилно и добре, трябва да култивирам себе си и когато и да се натъкна на проблеми – да следвам Пътя, аранжиран от Учителя.

Благодаря на всички! Моля посочете всичко, което намирате за неуместно.

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.