Как милосърдието и състраданието на Учителя ми помогнаха още веднъж да преодолея гордостта си

Запознах се с Фалун Дафа преди шест години - в зряла възраст, когато бях навършила петдесетте и в период, когато в живота ми се случиха много промени. Аз винаги съм търсила методи за самоусъвършенстване и вътрешна мъдрост. Във Фалун Дафа намерих велик, но леснодостъпен път за самоусъвършенстване.

По професия съм визуален артист и преподавател по изкуства. За шестте години самоусъвършенстване, осъзнах значението на красотата в изкуството и в живота, хармонията в природата и се стремя вътрешно да загърбя различните съвременни идеи, тенденции, философии и абстрактни идеи, които обаче доминират днешната сцена на изкуството и деформират неговата по-висша същност. Благодарение на моето самоусъвършенстване, за мен и за моето разбиране за Дафа, те вече нямат смисъл. По-честото изучаване на Фа ми помогна да избистря съзнанието си и да видя света с по-чисти очи и без намерение.

Човешката фигура винаги е била доминиращ елемент в композициите на моите картини, най-вече в детска възраст. Сега този елемент е станал дори още по-важен. Опитвам се да илюстрирам ценността на човечеството и неговото божествено начало. В много от моите картини хората сякаш намират свой собствен рай и живеят в хармония с природата. Моята творческа работа ми помага по-лесно да говоря с тях за Фалун Дафа и да го представям чрез изобразителното изкуство. Моето самоусъвършенстване ми помага да постигна лекота, красота и покой в творбите си, доколкото позволява нивото ми и разбирането ми на Фа.

От много години работя с деца, като учител по изкуства. Много пъти поведението на децата ме е карало да се дразня и да им повишавам тон. Един ден, в началото на моето самоусъвършенстване, едно от децата в групата ме подразни. В момента, в който започнах да говоря ядосано, почувствах въртенето на Фалуна в долната част на корема си. Това беше странно, ново преживяване в тялото ми и ясно напомняне, че съм Фалун Дафа практикуваща и трябва да преразгледам поведението си. Оттогава, когато някое от децата или някой друг в ежедневието ме раздразни, аз се опитвам да погледна навътре и да изпратя праведни мисли. Това ми помага значително да подобря поведението си и да създам по-чиста енергия около себе си.

В същото време беше много ясно, че от началото на моето самоусъвършенстване, Учителят ми помага да се освободя от привързаностите, амбициите и гордостта, които от много години ме възпрепятстваха и не ми помагаха да търся моето истинско аз.

Преди три месеца получих травма (тендонит) в лявото рамо. Това стана, заради моя амбициозен стремеж да работя на по-голямо платно, за да мога да изпратя картина за една художествена изложба. Въпреки умората от усилената работа през последните месеци, аз не послушах тялото си, да забавя това изкуствено ускорение, и настоявах да продължа. Травмата се получи в момента, в който протегнах ръката си да повдигна и да преместя картината. Въпреки че съзнанието ми казваше: "Намери някой друг да го направи", аз не обърнах внимание. След около час нито можех да вдигна ръката си, нито да я движа в която и да било посока. Болката беше голяма.

От години бях против лекарствата и когато станах практикуваща, станах още по-категорична по въпроса. Но болката в рамото беше толкова силна, че реших да използвам натурални етерични масла, за да я успокоя, защото през нощта започна да става все по-силна.

Трябваше да спра и да погледна навътре. Още веднъж осъзнах липсата на състрадание към мои познати, които страдаха от болест или травма. Аз си мислех, че действам със съчувствие, но дълбоко в себе си таях гордостта, че съм практикуваща в добро здраве.

Първите дни с болното рамо бяха трудни, защото всяко движение беше изключително болезнено. Опитах се да забавя ритъма, с който вършех ежедневните неща. Изучавах Фа с повече концентрация и правех упражненията, доколкото можех. Чувствах силна нужда да споделя моето ново изпитание с другите практикуващи. Техният незабавен отклик и състрадателна подкрепа облекчиха болката и ми дадоха кураж.

Една нощ, след по-малко от седмица, докато спях с болната ръка между две меки възглавници за по-голям комфорт, изпитах много истинско усещане, че някой влезе в къщи, мина по коридора и влезе в спалнята. Не можех да отворя очите си... Неподвижна, усетих друга ръка на възглавниците до моята... Тя вдигна болната ми ръка, завъртя я на 360 градуса, постави я обратно върху възглавниците и после човекът излезе от стаята. Стоях замръзнала в продължение на няколко минути, в очакване шумът от стъпките да заглъхне. Усетих как енергия на мир и спокойствие обзема тялото ми и тогава отворих очи... Нямаше никой, но в сърцето си бях дълбоко убедена, че това беше Учителят! Очите ми се напълниха със сълзи и усетих благодарност за Неговото милосърдие.

Два дни след случката имахме изучаване на Фа в моята къща. В моята държава – Кипър, няма много практикуващи и живеем в различни градове на острова. Така че нямаме възможност да се събираме редовно и заедно да изучаваме Фа. Същия следобед успяхме след изучаването на Фа да разговаряме и да споделим скорошни преживявания и разбирания по различни въпроси, засягащи нашето самоусъвършенстване, което беше наистина чудесно. Аз също имах възможност да споделя с другите практикуващи моето най-скорошно преживяване, въпреки че бях малко резервирана, защото случката беше много ново и изключително събитие за мен. После го превъзмогнах, за да не развия привързаност... Сега го споделям с вас!

През следващите дни рамото ми ставаше все по-добре и по-добре. Най-напред можех да вдигна ръката си наполовина и до петия ден успях да я вдигна до горе, да правя упражненията и да участвам в Хон Фа.

Моето разбиране на собственото ми ниво на самоусъвършенстване е, че всичко ни е дадено от Учителя за усъвършенстване и разясняване на истината. Ако не се погрижим да ценим високо тези неща, ако не накараме съзнанието си да мисли праведно, а вместо това позволим на нашата гордост да не уважава фундаментите на Фа, значи се отпускаме в самоусъвършенстването и позволяваме на старите сили да се намесват.
Милосърдният Учител е тук за нас. Той беше тук заради мен, за да ми напомни още веднъж колко важно и ценно е да бъдеш Дафа практикуващ.

Бих искала да завърша моето споделяне с цитат от скорошната лекция на Учителя във Вашингтон, на 21 юни 2018 г.:

"Но аз просто казвам, че като самоусъвършенстващи се вие не трябва да се отпускате. Пропътували сте най-тежката пътека, преминали сте през най-трудния период от време. Извървете добре своята собствена пътека – много е лесно да се каже и много трудно да се направи. Независимо колко е трудно обаче, вие сте дошли за това начинание. Няма значение колко е трудно, вашият живот е бил създаден за това начинание. Никой от Дафа учениците не е подвластен на Трите сфери. В деня, в който положихте клетва да се усъвършенствате, вашето име беше премахнато от списъка в ада."

Благодаря, милосърдни Учителю! Благодаря, колеги практикуващи! Моля да ме поправите, ако съм казала нещо неподходящо.

Есето е написано за Европейската конференция за обмяна на опит, проведена в Прага на 29.09.2018 г.