Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 4)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

(Продължение от Част 3)

Учителят дойде при мен и каза: „Сега си способен да призовеш градушка. Но ние не знаем дали пшеницата в родния ти град е узряла. Колко висока е тя сега?”. Помислих известно време и отговорих: „Все още е висока само колкото да скрие гълъбица.”

Изминаха две седмици и учителят ме попита отново. Аз казах: „Сега е висока колкото млада тръстикова канарска трева.” Той каза: „Хм, все още е твърде рано.”

След известно време той ме попита отново и аз отговорих: „Сега на растенията им порастват класове.” Учителят каза: „Ако е така, е време да отидеш и да призовеш градушката.” Той изпрати друг ученик да ме придружи, този, който по-рано беше ходил до родния ми град, за да потвърди ситуацията ми. Ние се дегизирахме като двама пътуващи монаси и започнахме пътешествието си.

Посевите растяха изключително добре тази година. Много възрастни жители заявиха, че никога не са виждали такава добра реколта. Селяните се съгласиха, че никой не бива да събира реколтата, докато всички не направят заедно голямо пиршество. Аз изчаках до един или два дни преди жътвата и построих олтар нагоре по реката, минаваща през селото. След като подготвих всички материали за заклинанието, започнах да правя магията, извиквайки силно стиховете на заклинанието. По това време небето беше чисто и безоблачно на хиляди мили наоколо. Извиках на глас името на божествения покровител и започнах да излагам как селяните са малтретирали семейството ми. След това извиках силно, докато биех с юмруци по гърдите си и удрях дрехите си.

Беше наистина невъобразимо. В небето внезапно се появиха тъмни облаци и за едно мигване на окото се превърнаха в големи концентрирани групи от облаци с проблясващи светкавици и трясък на гръмотевици. Големи зърна градушка заваляха от небето, вълна след вълна, удряйки посевите, които селяните бяха на път да ожънат и не оставяйки нито едно зърно. Това беше последвано от наводнение от планината, което отнесе всички посеви. Виждайки как всички посеви бяха отнесени от наводнението, селяните викаха и крещяха. Накрая имаше дъждовна буря. И на двамата ни беше студено, затова отидохме в една пещера наблизо и запалихме огън, за да се стоплим.

По това време няколко ловци минаха покрай пещерата. Те бяха изпратени от селяните, за да набавят месо за празнуването на жътвата. Един от ловците каза: „Хм! Никой не ни е навреждал толкова, колкото Топага. Той уби толкова много хора, а сега унищожи всичката пшеница. Ако го хвана ще изцедя всичката му кръв и ще изтръгна жлъчката му. Дори това няма да е достатъчно, за да успокои гнева ми.”

Един възрастен човек каза: „Тихо! Не говори толкова силно. Вижте, от пещерата ей там излиза пушек. Кой е там вътре?”. Един млад мъж отговори: „Вероятно това е Топага. Тази измет още не ни е видяла. Да отидем и да вземем повече хора да го убият, преди да е съборил цялото ни село.” Те побързаха да си тръгнат. Моят другар видя някой да върви подир нас и предположи, че някой вече ни беше открил. Той каза: „Можеш да се върнеш първи. Аз ще се престоря на теб и ще си поиграя с тях известно време.” Разбрахме се да се срещнем в един хотел след четири дена. Знаейки, че той беше много силен и смел, аз не се притеснявах да го оставя сам.

По това време наистина исках да видя майка си, но се страхувах, че селяните ще ме наранят. Така че трябваше напусна селото си и да направя обход, като вървя в друга посока. За съжаление, докато бях на път, едно диво куче ме ухапа няколко пъти и кракът ми беше покрит с рани. Накуцвах през останалата част от пътя и не успях да пристигна в хотела навреме.

И така, какво направи другарят ми? След като си тръгнах през онзи ден, селяните събрали голяма група хора, за да ме убият. Той нападнал хората и конете, поваляйки ги на две страни. Тъй като отново тръгнали след него, той избягал. Когато тълпата побягнала бързо, той ускорил; когато тълпата се забавила, той също забавил. Когато селяните го целели с камъни, той ги целел с по-големи камъни, крещейки: „Ако някой се осмели да дойде и да ме уцели, няма да имам никаква милост и ще му направя смъртоносна магия. Толкова много хора са умрели заради мен, не се ли страхувате? Такава добра реколта беше унищожена. Не е ли достатъчно това? Ако не се отнасяте добре с майка ми и сестра ми отсега нататък, ще направя призрачно езеро на входа на селото и ще поставя демонично заклинание на изхода. Всички вие, които все още сте живи, и членовете на семействата ви ще бъдат унищожени. Няма да спра, докато цялото село не се превърне в пепел. Не се ли страхувате?”

Уплашени от думите му, селяните се разтреперили. Те се гледали един друг и мърморели, но никой не посмял да пристъпи напред. Накрая всички тихо се измъкнали към селото. Другарят ми пристигнал в хотела по-рано от мен. Той попитал собственика дали един странстващ монах като мен не е бил там. Собственикът си помислил известно време и отговорил: „Той не е идвал тук, но мисля, че е в това село, в което има пиршество. Той също изглежда ранен. Имаш ли купа? Ако нямаш, мога да ти дам една назаем.” Той взел една сива купа, която наподобявала лицето на Яма (богът на смъртта) и я дал на моя другар. Спътникът ми дойде на пиршеството, за да проси милостиня и ме намери. Той седна до мен и каза: „Защо не пристигна вчера?” Аз казах: „Преди няколко дни, докато просих храна на пътя, бях ухапан няколко пъти от едно диво куче. Сега съм малко по-добре. Не би трябвало да има нещо притеснително.”

Тогава двамата се върнахме, за да видим нашия учител, който ни каза: „Вие двамата сте направили нещо величествено.” Ние бяхме изненадани и попитахме: „Кой ви каза?” Учителят отговори: „Небесният пазител.Този път го изпратих там. Той се върна в деня на пълната луна и ми разказа за това.” Всички бяхме много щастливи.

След приключването на тази история, Многоуважаемият Миларепа каза на учениците си, които слушаха неговото преподаване на дхарма:
- Ето как извърших лоши дела за отмъщение.

Речунгпа попитал:
- Учителю, вие казахте, че първо сте произвели лоша карма, а след това добра карма. Добрата карма е само от праведен дхарма. Многоуважаеми Учителю, каква беше Вашата предопределена връзка, за да попаднете на праведен дхарма?

Миларепа казал:
- Постепенно започнах да съжалявам за греховете от правенето на магията и градушката. В същото време желанието ми да изучавам праведен дхарма стана по-силно. Често не исках да ям и имах проблеми със съня. Когато вървях, исках да седя, а когато седях, исках да ходя. Бях неспокоен и се чувствах много виновен за погрешните деяния, които бях извършил. Този земен свят често ми изглеждаше чужд, но не смеех да спомена изучаването на праведен дхарма. В съзнанието си често си мислех: „Ще имам ли възможността да изучавам праведен дхарма тук с Учител? Какво трябва да направя?”.

Докато продължавах да мисля и да се притеснявам за това се случи следното: Учителят първоначално е имал богат благодетел. Този богат благодетел е имал много имоти. Той е вярвал ревностно в Учителя и почтително му е помагал неуморно през цялото време. Благодетелят внезапно се е разболял тежко и е поканил Учителя в дома си, за да се моли. Три дни по-късно Учителят се върна с пребледняло лице и се усмихна насила. Аз го попитах: „Учителю, защо е толкова пребледняло лицето ти? Защо постоянно се усмихваш насила по този начин?”.

Учителят въздъхна и отговори: „Нищо в този свят не е вечно. Най-големият ми благодетел, този, който вярваше най-силно в мен, почина снощи. Заради това мисля, че този свят е тъжно място. Един стар чешит като мен натрупваше карма, като правеше магии, заклинания и градушки от времето, когато бях млад, докато косата ми побеля от старост. Въпреки че ти си все още млад, точно като мен, ти също извърши грехове чрез заклинания и градушка. Страхувам се, че в бъдеще ще бъда подведен под отговорност за тези лоши деяния.”

Бях озадачен и попитах: „Мислейки за съзнателните същества, които убихме, възможно ли е Учителят да им помогне да се преродят в Рая Тушита или да постигнат освобождаване?”. Учителят отговори: „Всъщност, никой не може да им помогне истински да бъдат спасени или освободени. Отсега нататък ще се култивирам в праведен дхарма и ти ще ми помогнеш да обучавам учениците си. По този начин мога да те водя към Рая Тушита и освобождение. Или ти можеш да отидеш да изучаваш праведен дхарма и да ме водиш към Рая Тушита и да бъда освободен. Ще ти осигуря всичко, от което се нуждаеш, за да потърсиш праведна дхарма.”

Ах! Бях толкова щастлив да чуя това! След като размишлявах за това ден и нощ, сега сънят ми се превърна в реалност. Затова бързо казах на Учителя си: „Искам да се самоусъвършенствам в праведен дхарма!”. Той отвърна: „Ти все още си млад. Освен това имаш трудолюбиво сърце и силна вяра. Така че, моля те, посвети се на изучаването на праведен дхарма!”. След това Учителят ми помогна да приготвя дрехи за пътуването си. Той сложи няколко парчета фин плат на един кон и ми ги даде заедно с коня. Той каза, че Рангтон Лага в Цангронг е утвърден мъдрец и ми препоръча да се уча от него. След като се сбогувах с Учителя и съпругата му, аз се отправих към Цангронг.

Съпругата на Рангтонг Лага и няколко ученици казаха, че той не е там, защото е на посещение в друг храм. Аз им казах, че съм насочен от Юнгтон Трогиал и им разказах своята история. Съпругата му помоли един лама да ме заведе при Рангтонг Лага. След като стигнах там, аз извадих даровете и казах: „Извърших големи грехове. Моля те, поднеси състраданието си и ме научи на метод за освобождаване отвъд прераждането.” Юнгтон Трогиал отговори: „Ето как работи моят метод. Коренът идва от изключителна природа, пътят е във видимия напредък и плодът се отнася до изключително проявление. Мислейки за него през деня, ще го получиш през деня; мислейки за него през нощта, ще го получиш през нощта. За онези с добра основа и кармична връзка, няма нужда да мислят. В момента, в който чуеш дхарма, ще бъдеш освободен. Ще те науча на това.”

И така учителят извърши абхишека за мен и ме научи на стиховете. По това време си помислих: „Преди, когато изучавах заклинания, можех да видя ефекта след 14 дни практика; научаването на умението за правене на градушка отне само седем дни. Това, на което ме учи този учител сега, е много по-лесно. Независимо дали е ден или нощ, докато мисля за него, ще го получа. А онези с кармични връзки дори не трябва да мислят. Тъй като мога да попадна на този дхарма, аз, разбира се, имам добро вродено качество.” Затова не обърнах много внимание и постигнах малък напредък.

Няколко дни по-късно Рангтонг Лага дойде при мен и каза: „Ти спомена, че си извършил големи грехове. Това е истина. Когато говорих за моят дхарма, аз малко го преувеличих. Всъщност не мога да ти осигуря напътствие. Моля те, незабавно отиди до Дроволунг в Лодрак и следвай Марпа Чьокий Лодро. Той е уважаван велик учител преводач на ръкописи и пряк ученик на индийския учител Наропа. Като практикуващ в Новата мантра традиция, той е постигнал три сфери. Той има и предопределена връзка с теб от предишен живот. Моля те, отиди и го намери!”.

Когато чух името на краля на преводачите на ръкописи, Марпа, сърцето ми се изпълни с радост и косата ми настръхна. От очите ми текнаха сълзи. В съзнанието ми се надигна огромно радостно възхищение и несравнима вяра.

С храна за пътуването и писмо от Рангтон Лага, започнах пътуването си. По пътя непрекъснато мислех за това и горях от нетърпение да се срещна с учителя. В нощта преди пристигането ми в Дроволунг, Учителят Марпа е сънувал как Наропа е изпълнявал абишека за него. Наропа му донесъл нефритена ваджра с малко мръсотия отгоре, както и златна бутилка, пълна със сладка роса, и казал: „Моля те, почисти тази ваджра с росата и я окачи високо на тази голяма сграда. Това ще направи Будите щастливи и ще облагодетелства съзнателните същества в този свят. По този начин ще постигнеш две неща.” С тези думи той си тръгнал. Следвайки тези указания, Марпа почистил ваджрата с росата и я окачил високо. Ваджрата изведнъж излъчила светлина, осветявайки трите хиляди свята. Светлината озарила съзнателните същества в рамките на шестте пътя (на прераждане), премахвайки всичката им болка и тъга. С голяма радост, всички съзнателни същества легнали пред Марпа и сградата. Безброй Буди, многобройни колкото зрънцата пясък в река Ганг, също предложили благословиите си.

Марпа се събудил на сутринта и сърцето му било изпълнено с щастие. Докато си мислел, че сънят е свършил, съпругата му влязла бързо и казала: „Учителю, снощи имах сън. Две млади дами от Одияна (място в Индия, където се е развил Ваджраяна Будизма или Тайната Мантра) ми донесоха една нефритена пагода с малко мръсотия върху нея. Те казаха, че това е нареждане от Наропа, да извърша освещаване на пагодата и да я поставя на върха на планината. Ти я почисти с роса и я постави на върха на планината. Пагодата изведнъж излъчи ярка светлина и се появиха безброй по-малки пагоди. Можеш ли да ми кажеш какво означава този сън?” Чувайки това, Учителят знаел, че сънят изцяло съвпадал с неговия и бил много щастлив. Но той подтиснал радостта си и сериозно казал: „Сънят е просто сън, а не реалност. Не знам какво означава това.” Той продължил: „Днес трябва да отида да изора полето. Можеш ли да направиш подготовката?”. Съпругата му казала: „Ако уважаван учител като теб отиде да върши такава работа, хората ще ни се смеят. Моля те, не отивай.” Но Учителят не я послушал и казал: „Моля те, донеси ми една делва с вино. Трябва да приветствам един млад гост днес.” След това той тръгнал към полето с виното и инструментите.

След като пристигнал на полето, Марпа сложил делвата на земята и я покрил с една шапка. Той орал полето известно време и после седнал да си почине и да пийне. По това време аз почти бях стигнал границата на Лодрак и поисках указания по пътя, за да се срещна с Учителя Марпа, кралят на преводачите. За моя изненада, никой не беше чувал за него. На един кръстопът, откъдето можех да видя Лодрак, отново попитах един човек за това. Той отвърна: „Знам човек, на име Марпа, но нямам представа за краля на преводачите.” „Можеш ли да ми кажеш къде е Лодрак?”- попитах аз. „Ето там! Не е далеч от тук.” - отговори той, сочейки към долината напред. „Кой живее там?” - попитах аз. „Марпа.” - отвърна той. „Има ли той други имена?”- казах аз. „Някои хора го наричат Марпа, а някои го наричат Учителя Марпа.” - отговори той. По този начин разбрах, че това беше учителят, за когото нетърпеливо разпитвах.

След това попитах: „Как се нарича този хълм?”. „Това място се нарича Склон за Разпространяване на Дхарма.” Мислейки, че съм на път да видя дома на Учителя на Склона за Разпространяване на Дхарма, бях много доволен от кармичната връзка. Продължих да вървя и да питам за указания. След известно време се натъкнах на група овчари и отново попитах. Един старец каза, че не знае, но едно добре облечено прекрасно дете отговори красноречиво: „Мисля, че говориш за баща ми. Той продаде всичките ни активи в замяна на злато и го занесе в Индия. Той донесе обратно много ръкописи. Никога преди не беше работил на полето, но по някаква причина днес отиде там.” Това трябваше да е Учителят, помислих си аз. В същото време се чудех защо великият учител преводач би отишъл на полето, за да се труди. Продължих да вървя, докато размишлявах за това. Изведнъж видях един висок здрав лама с големи светли очи да оре полето край пътя. Сърцето ми се изпълни с неописуема радост, когато го видях. Бях толкова щастлив, че забравих за всичко наоколо. След известно време дойдох на себе си. Отидох до него и попитах: „Дали ученикът на великия индийски учител Наропа, Марпа, майсторът преводач, живее тук?”.

Ламата ме огледа продължително и внимателно, от главата до петите, и каза: „Кой си ти? Защо го търсиш?”. „Аз съм от Далечен Тибет и извърших големи грехове. Марпа е добре известен и аз дойдох тук, за да уча дхарма от него.” - отвърнах. Ламата каза: „След малко ще те заведа при него. Моля те, смени ме и изори полето.” С тези думи той махна шапката, вдигна делвата от земята и отпи от виното. Изглеждаше, че наистина му се наслаждава. След това остави делвата и си тръгна.

След като се отдалечи взех делвата и изпих всичкото вино на една глътка. След това започнах да ора полето. След известно време дойде прекрасното дете, което беше с овчарите и ми каза: „Хей! Учителят те моли да влезеш.” Аз отговорих: „Нека първо да завърша това поле. Един човек се съгласи да изпрати съобщение за Учителя от мен, така че трябва да изора полето вместо него. Би ли уведомил Учителя, че скоро ще дойда?”. След това продължих да работя, докато не изорах полето. Това място по-късно стана известно като Полето на Предопределената Връзка.

След като завърших орането на полето, момчето ме заведе да видя Учителя. Видях якия силен лама седнал на стол с три слоя възглавници. Столът беше гравиран с декоративни фигурки на Телец и Гаруда. Той изглеждаше сякаш току що е измил лицето си, но все пак можех да забележа малко прах по веждите му. Дебелото му тяло седящо там беше точно като голяма буца, а мазният му стомах се издаваше напред. Мислейки, че той е човекът, когото срещнах да оре полето, аз се огледах за Марпа. Учителят ми се усмихна: „Този млад момък наистина не ме разпознава. Аз съм Марпа. Предлагам ти да се поклониш до земята.”- каза той.

Аз послушно се поклоних пред него и казах: „Аз съм от Цанг и извърших големи грехове. Готов съм да посветя тялото си, речта си и съзнанието си на Учителя. Надявам се, че Учителят може да ми предложи храна, дрехи и праведен дхарма. Освен това, моля, имайте милост и ме удостоите с практика за самоусъвършенстване за постигане на Съвършенство в този живот.”

Учителят отговори: „Ти си извършил големи грехове. Това е твой проблем, а не моя работа. Освен това, аз не съм ти казал да натрупаш тази карма. Така че какви точно лоши деяния си извършил?”. Тогава му разказах какво се беше случило в миналото. Учителят каза: „О, разбирам. Да посветиш свеото тяло, реч и съзнание на Учителя е нещо, което трябва да направиш. Но не мога да ти предложа храна и дрехи, докато ти преподавам дхарма. Мога да ти осигуря храна и дрехи, за да изучаваш дхарма другаде, или мога да те уча на дхарма, но трябва да потърсиш храна и дрехи някъде другаде. Можеш да избереш само едното от двете. Помисли си и направи своя избор. Също така, дори ако ти преподам дхарма, може да не постигнеш Съвършенство в този живот. Това зависи изцяло от твоето усърдие.”

Аз отговорих: „Дойдох да науча дхарма. Ще намеря къде да получа храна и дрехи.” След това извадих една книга с ръкописи и отидох до параклиса. Учителят видя това и каза: „Моля те, не взимай книгата вътре. Ако небесният пазител тук подуши лошите послания от твоята зла книга, сигурно ще кихне.” Бях изумен и си помислих: „Учителят вероятно вече знае, че моята книга съдържа методи за заклинания и магии за наказание.”

Учителят ми осигури стая, в която да отседна. Живях там в продължение на четири или пет дни и направих една кожена чанта. Съпругата на Учителя ми даде много вкусна храна и се отнасяше добре с мен. За да намеря дарове за Учителя, отидох да прося около Лодрак. От 21 литра пшеница, които получих, взех 14, за да купя голяма квадратна медна лампа без никакви повреди или ръжда. Размених един литър пшеница за месо и вино и сложих останалата пшеница в кожената чанта, която бях направил. Сложих медената лампа върху чантата и я занесох обратно. Когато пристигнах в дома на Учителя, бях напълно изтощен. Свалих чантата от гърба си и тя падна на земята със силен удар. Торбата с пшеница беше тежка и пода и къщата се разтресоха малко. Учителят се хранеше и излезе да провери. Виждайки ме, той каза: „Изглежда си силен човек. Хей! Искаш да събориш къщата ми и да ме смажеш ли? Толкова си глупав. Изкарай го навън!”. С тези думи той започна да ме рита. Нямах друг избор освен да изнеса пшеницата навън, докато си мислех: „Този учител има лош нрав и трябва да бъда много внимателен, когато му служа. Но в сърцето си нямам никакво неудовлетворение или негативни мисли.”

Аз се поклоних пред него и му дадох голямата медена лампа. Той я подържа, затвори очи и се замисли за известно време. Той беше много радостен и развълнуван и в очите му се надигнаха сълзи, Той каза: „Това е добра кармична връзка. Тази лампа е за индийския учител Наропа.” След като изпълни мудрата за поклонение, той почука по лампата с пръчка и тя издаде плътен звук. Той занесе лампата в параклиса, напълни я с масло, постави фитил и я запали.

Нетърпелив да науча дхарма, отидох при Учителя и го помолих: „Можете ли да ме научите на дхарма и стихове?”. Учителят каза: „Много хора са идвали от Ю-Цанг, за да изучават дхарма от мен. Но хората от Ямдрок Таклунг и Линг често ги нападат, за да не могат да ми донесат храна и дарове. Сега искам от теб да призовеш градушка. Ще те обучавам, ако успееш.”

За да намеря дхарма, аз отново призовах градушка и тя беше успешна. Върнах се при Учителя и го помолих да ме обучава. Той каза: „Ти изпрати само две или три парчета градушка и искаш да получиш праведния дхарма, който получих от Индия след толкова много страдания? Нека ти кажа това. Хората в Лодрак биеха моите ученици и работеха против мен. Ако твоето заклинание е наистина могъщо, трябва да ги омагьосаш. Ако успееш, ще те науча как да постигнеш Съвършенство в този живот.” Нямайки никакъв друг избор, аз направих магията. Скоро след това в Лодрак избухна вътрешен конфликт и много хора бяха убити, включително всички онези, които бяха против нас. Виждайки, че моето заклинание проработи, Учителят каза: „Чух, че твоите магии са много могъщи. Това изглежда е вярно.” Оттогава той ме наричаше „Могъщия Човек”.

Още веднъж помолих Учителя да ме научи на дхарма. За моя изненада, той гръмко се засмя: „Ха, ха, ха! След като си извършил тези сериозни злодеяния, искаш да учиш дхарма от мен? Аз посветих живота си на пътувания до Индия и дадох злато на учителя си, като дар, за да го получа. Как би могъл да го получиш толкова лесно? Дори и да си се шегувал, това е прекалено. Освен това ти си добър в използването на заклинания. Ако не бях аз, а някой друг, вероятно вече щеше да си го убил. Добре, ако можеш да възстановиш щетите в Ямрок Таклунг и да съживиш убитите в Лодрак, ще те уча на дхарма. В противен случай не е нужно да оставаш тук.” След като ме нахока толкова лошо, бях изключително разочарован и заридах. Съпругата му ме съжали и дойде да ме утеши.

На следващата сутрин Учителят дойде при мен: „Думите ми вчера бяха твърде жестоки. Моля те, не се разстройвай. Ти си силен и се надявам, че можеш да построиш каменна къща, за да съхранявам ръкописите. Щом го направиш, ще те уча на дхарма. Освен това ще ти осигуря храна и дрехи.” Аз казах: „Ами ако умра, докато строя тази къща, преди да мога да науча дхарма?” „Гарантирам, че със сигурност няма да умреш през този период от време. Човек се нуждае от смелост, за да научи дхарма. Ти имаш решителност и можеш да останеш усърден. Що се отнася до това дали си способен да постигнеш Съвършенство, или не, това зависи изцяло от това, колко си отдаден. За разлика от другите секти, моята има несравнима подсилваща сила.” - любезно и учтиво каза Учителят.

Това ме направи много щастлив. Когато попитах за подробен проект, той отговори: „Тази къща ще бъде построена на хълм, който е трудно достъпен. Местните кланове имаха споразумение в миналото, забраняващо строителството на това място. За щастие аз не подписах споразумението, така че то не е задължително за мен. Мисля си да изградим кръгла къща на източния склон. Освен това можеш да използваш това, за да бъде премахната твоята карма.”

По този начин изпълних заповедта му и започнах да строя къщата. По средата на строежа Учителят дойде и каза: „Тогава не го планирах добре. Това място не е добро. Премести камъните и другите материали обратно на мястото, където са били.” Така че трябваше да занеса камъните и дървения материал парче по парче обратно в подножието на хълма. След това той ме заведе на западния склон. След като съблече полукръглото си палто и го сгъна на няколко слоя, той го сложи на земята и каза: „Построй такава къща.” Това беше още по-трудоемко. Строях всичко сам, което означаваше, че трябваше да нося всяко парче няколко мили от подножието на хълма до върха му. Беше отвратително. Когато беше наполовина готово, Учителят дойде отново и каза: „Това не изглежда добре. Моля те, разглоби го и занеси камъните и дървения материал, откъдето си ги взел.” Трябваше да го послушам и да занеса сградата долу парче по парче.

След това Учителят ме заведе на северния склон и каза: „Могъщи Човеко, бях пиян през тези няколко дни и не го казах ясно. Сега построй хубава къща тук.” Аз казах: „Ако я построя отново и я съборя отново, ще страдам за нищо и вие ще загубите пари. Моля ви, обмислете го внимателно този път.” „Днес не съм пил и съм го планирал добре. Къщата на истинския практикуващ трябва да бъде триъгълна. Моля те, построй една такава и определно няма да те моля да я унищожаваш.” Затова започнах да строя тази триъгълна къща. Когато една трета от нея беше завършена, Учителят дойде и попита: „Могъщи човеко! Къщата, която строиш – кой ти каза да я построиш?”. Изгубих търпение и веднага отвърнах: „Това беше лична заповед от теб, Учителю!”. Той се почеса по главата и каза: „Хм, защо не мога да си спомня? Ако това, което казваш, е вярно, не съм ли се побъркал?”.

„Тогава вече знаех, че това може да се случи, затова ви помолих да го обмислите добре, Учителю. Вие казахте, че сте го планирали добре и че със сигурност няма да го унищожите. Трябва да си спомните това!”- нетърпеливо отвърнах аз. „Хм! Имаше ли свидетели? Изграждането на триъгълна къща на това място с лош фъншуй е като изграждането на олтар за заклинания. Планираш ли да ме убиеш? Не съм откраднал вещите ти, нито съм ограбил имуществото на баща ти. Ако не планираш да ме убиеш и си сериозен относно изучаването на дхарма, трябва да ме изслушаш: „Събори тази къща и отнеси всички материали обратно надолу по хълма.”

Носех камъни и вършех интензивен труд за дълго време. Всеки път се стараех да завърша построяването на къщата, за да мога да науча дхарма, и работех много усилено. По това време плътта на гърба ми беше протъркана до кръв с няколко дупки. Те образуваха белези, но белезите отново се изтъркваха. Тогава се образуваха нови белези и това беше много болезнено. Мислех да покажа това на Учителя, но също така знаех, че това нямаше да свърши добре и само щеше да доведе до още мъмрене и бой. Ако разкажех на съпругата му за това, щеше да изглежда, че се оплаквам. Затова не казах и на нея. Въпреки това я помолих да ми помогне, като помоли Учителя за дхарма. Тя незабавно отиде при него и каза: „Строенето на къща по този начин е безмислено. Не знам защо искаш да го направиш. Горкият Могъщ Човек е толкова състрадателен и е страдал толкова много. Моля те, научи го на нещо.”

Учителят Марпа ѝ каза: „Отиди да сготвиш вкусно ястие за мен. След това кажи на Могъщия Човек да дойде тук!”. Съпругата му приготви храната и отидохме заедно да видим Учителя. Учителят каза: „Днес аз съм различен от вчера. Не се разстройвай. Ако искаш да научиш дхарма, ще те науча!”. След това той ми преподаде неща от обикновения Общодостъпен Будизъм (за разлика от Тайния Будизъм или Будизма на Ваджраяна), като Трите Спасения и Петте Възприятия. След това ми каза: „Това са основни ритуали. За да потърсиш тайни несравними стихове, трябва да направиш това и това.” След това ми разказа за живота и страданието на индийския учител Наропа. Той каза: „Може да не си способен да издържиш такива трудности.” Чувайки пътешествието на учителя Наропа, бях трогнат до сълзи и станах много решителен. В сърцето си обещах: „Ще се вслушвам във всички думи на Учителя и ще преодолея всички трудности.”

След няколко дни излязохме на разходка заедно с Учителя. Когато пристигнахме на мястото, където местните кланове бяха забранили строенето, Учителят каза: „Построй девет етажна правоъгълна кула тук за мен. Добави и склад на върха, така че да са общо десет етажа. Със сигурност няма да я унищожа. След като я завършиш, ще те науча на дхарма и стихове. Също така ще ти осигуря провизии и храна за изучаването на дхарма.”

Помислих известно време и казах: „Ако е така, искам да поканя съпругата на Учителя като свидетел. Става ли?”. Учителят се съгласи: „Добре!”. Учителят направи скица на кулата и покани съпругата си да дойде. След като им се поклоних три пъти, казах: „Учителят ми нареди да построя къща. Започвах я три пъти и я събарях три пъти. Първия път Учителят каза, че не го е обмислил добре. Втория път Учителят каза, че е бил пиян и е имал лош план. Третия път Учителят каза, че трябва да се е побъркал, ако ми е казал да построя триъгълна къща там. След като му обясних, Учителят каза, че няма свидетели и ме нахока. Днес се надявам, че съпругата на Учителя може да бъде свидетел за този четвърти път. Бихте ли направила това?”

Съпругата на Учителя каза: „Определено ще бъда ваш свидетел. Учителю, аз мога да съм свидетел, но този план за строеж е много предизвикателен. Хълмът е толкова висок и той трябва сам да носи всеки камък и всяко парче дърво от подножието на хълма. Кой знае колко време ще отнеме? Освен това не е нужно да строим къща тук, нито пък е необходимо да я разрушаваме. Това място не е наше и местните кланове се заклеха да не строят тук. Страхувам се, че това ще доведе до проблеми по-късно.”

Аз казах: „Но аз се страхувам, че Учителят няма да те послуша.” Учителят каза на съпругата си: „Можеш да бъдеш свидетел, ако искаш. Не говори толкова много!” И така започнах да строя тази правоъгълна кула. Когато положих основите, трима от главните ученици на Учителя – Нгоктон Чодор, Цуртон Уанге и Метон Цонпо – дойдоха там, за да играят и донесоха много големи камъни за мен. Използвах тези камъни като част от основата. След като завърших втория етаж, Учителят дойде и внимателно огледа навсякъде. Сочейки камъните, които бяха донесени от другите ученици, той попита: „Откъде са тези?”. „Тези... тези са от Нгоктон, Уанге и другите. Те ми помогнаха да ги донеса тук.” Учителят каза: „Не можеш да построиш кула с техните камъни. Бързо я разглоби и махни тези камъни!”. „Но ти обеща, че няма да разрушаваш сградата!”. „Да, казах това. Но тези мои ученици са йоги на високи нива и не мога да им позволя да бъдат твои слуги. Освен това не те карам да разрушиш всичко. Просто премести камъните, които те са донесли.”

Бях безпомощен и трябваше да разглобя кулата от върха до основата и да занеса обратно тези камъни в подножието на хълма. Тогава Учителят дойде и каза: „Сега можеш да ги занесеш обратно и да ги използваш за основа.” Аз попитах: „Мислех, че не искате тези камъни?”. Учителят каза: „Не че не искам да използвам тези камъни. Просто трябва да ги занесеш сам, вместо да се възползваш от другите.” Преди тези камъни бяха донесени от трима души. Сега трябваше да ги занеса сам, затова ми отне много време и усилия. По-късно хората нарекоха тези камъни „Камъните на Силния Човек”.

Когато основата беше завършена на върха на хълма, членове на местните кланове разговаряха помежду си. Един от тях каза: „Марпа строи кула на забраненото място. Хайде да го спрем!” Друг добави: „Марпа е луд. Той по някакъв начин намери един много силен млад мъж. Където има висок връх на хълм, той го караше да построи къща там. По средата на работата той казваше на младия мъж да я събори и да върне обратно камъните и дъвения материал. Той може да унищожи и тази кула. Ако ли не, ще отидем и ще го спрем. Нека да изчакаме и да видим.”

Но Учителят не ми каза да съборя сградата този път, така че продължих. Когато стигнах до седмия етаж, в долната част на гърба ми се образува друга голяма дупка. Местните кланове се срещнаха и отново го обсъдиха: „Хм! Изглежда, че Марпа няма да спре този път. Оказва се, че когато ги унищожи няколко пъти преди, неговата истинска цел е била да построи една тук. Този път ние ще я съборим!” Те събраха много хора при кулата. Нямаха ни най-малка представа, че Учителят се е превърнал във войници, които бяха заели позиции във и извън кулата. Гледката зашемети хората от клановете. Вместо да атакуват, те се поклониха на Учителя за прошка. Всички те по-късно станаха дарители.

По това време Метон Цонпо Цангронг молеше за абхишека от Чакрасамвара (едно от божествата във върховната Ваджраяна). Съпругата на Учителя ми каза: „Независимо от всичко, трябва да получиш абхишека този път.” Аз също си помислих: „Вложих толкова много усилия в строенето на къщи. Никой не ми помогна дори с парче камък, кофа вода или буца кал. Учителят определено ще направи абхишека за мен този път!”. По време на церемонията за абхишека, аз се поклоних пред Учителя и седнах на място за получатели. Учителят попита: „Могъщи Човеко, къде са твоите дарове за абхишека?”. „Учителят ми каза, че след като завърша кулата ще получа абхишека и стихове. Затова се осмелих да седна тук.” Учителят каза: „Прекарал си само няколко дни в построяването на къща. Това не е достатъчно, за да получиш абхишека и стиховете, които получих в Индия чрез големи трудности. Ако имаш дарове, моля, донеси ги тук; в противен случай напусни мястото за абхишека!”. С тези думи той ме зашлеви два пъти по лицето. Влачейки ме за косата към вратата, той ядосано изкрещя: „Махай се от тук!”.

Съпругата на Учителя видя това и дойде да ме утеши: „Учителят често казва, че дхарма, който получил в Индия, е за всички съзнателни същества. Обикновено дори когато покрай него мине куче, той му предлага лекция и благословии. Но той никога не е доволен от теб. Не знам защо. Но, моля те, не развивай лоши мисли!”. Сърцето ми беше изпълнено с недоволство, депресия и отчаяние. С тази огромна болка отново и отново мислех за самоубийство през онази нощ.

На сутринта Учителят дойде да ме види и каза: „Могъщи Човеко, засега можеш да спреш да работиш по кулата. Моля те, помогни ми да построя замък с дванадесет колони. Също така имам нужда от светилище до него. След като завършиш това, аз ще изпълня абхишека и ще те уча на дхарма.” И така започнах да строя замъкът от основите. Съпругата на Учителя често ми носеше вкусна храна и вино. Тя също така ме успокояваше от време на време.

Когато замъкът беше близо до завършването си, Цуртон Ванге дойде да поиска голяма абхишека от Гуясамаджа (едно от божествата във върховната Ваджраяна). Съпругата на Учителя каза: „Трябва да получиш абхишека този път, независимо от всичко!”. Тя ми даде една торба с масло, един топ вълнен плат и един малък меден тиган, като дарове. Бях много щастлив и ги взех със себе си в параклиса към мястото за сядане, за да получа абхишека.

Учителят ме погледна и каза: „Ти отново си тук? Имаш ли някакви дарове за абхишека?” Аз отговорих спокойно и уверено: „Това масло, вълнения плат и медния тиган са дарове за Учителя.” „Ха, ха, ха! Каква умна идея! Това масло е от този и този дарител, вълната е от този и този дарител, а медния тиган е от този и този дарител. Умна идея е да използваш моите вещи като дарове за мен. Но на този свят не съществува такова нещо. Ако имаш твои собствени дарове, дай ми ги; в противен случай не можеш да седиш тук!”. Тогава той се изправи, нахока ме здраво и ме изрита от параклиса. Исках да намеря дупка в земята, където да се скрия. Помислих дълго за това: „Дали това възмездие е защото убих толкова много хора със заклинанието и причиних огромно разрушение с градушката? Или Учителят знае, че не съм достатъчно добър, за да получа дхарма? Или Учителят не е достатъчно състрадателен, за да ме научи на дхарма? Независимо от всичко, с това безполезно, греховно човешко тяло, което не може да получи дхарма, бих предпочел да умра. Защо просто да не се самоубия?” Точно когато бях объркан и смутен, съпругата на Учителя дойде с храна, която беше използвала за поклонение и дълго ме утешаваше.

Болката и отчаянието ме отблъснаха от храната и плаках цяла нощ. Учителят дойде на следващия ден и каза: „Отиди и завърши замъка и кулата. След като са готови, ще те науча на дхармата и стиховете.” Страдах ужасно и накрая завърших замъка. Дотогава гърбът ми беше толкова изтъркан, че се образува нова дупка. Три части на раната бяха пълни с гной. Загнилата плът се смеси с гнойта и кръвта, точно като купчина прогнила кал. Отидох при съпругата на Учителя и се помолих: „Сега замъкът е завършен. Страхувам се, че Учителят може отново да забрави, че ми е обещал да ме научи на дхармата. Можеш ли да ми помогнеш да попитам за това?”. Тъй като язвата на гърба ми ме болеше толкова много, не можех да прикрия болката си. „Могъщи Човеко, какво стана? Болен ли си?”- попита ме тя ужасено. Свалих ризата си, за да и покажа. Тя погледна и със сълзи на очи каза: „Сега ще отида да кажа на Учителя!” Тя веднага отиде при него и каза: „Учителю, Могъщият Човек вече дълго време строи къщи. Заради това ръцете и краката му са наранени, а кожата му е напукана. Има три големи язви на гърба му, които са се превърнали в три дупки. Има гной и кръв в три от частите на едната от тях. В миналото само бяхме чували, че твърде голям товар за прекалено дълго време ще причини язви на мулета и коне. Никога не бях чувала за човек, който има такива язви на гърба си, да не говорим да видя това лично! Ако други хора чуят или видят това, няма ли да ни се присмеят? Могъщия Човек дойде да ти служи, защото си велик лама. Не каза ли, че ще го научиш на дхарма, след като завърши кулата? Той е толкова окаян. Моля те, научи го на дхарма.” Учителят каза: „Да, казах това преди. Но това, което казах, беше десететажна кула. Къде е тя сега?”

„Не е ли замъкът дори по-голям от кулата?” „Не говори толкова много! Ще го науча на дхарма, след като построи десет етажната кула!” Учителят нахока съпругата си. След това си спомни за язвите на гърба ми: „Хей! Какво каза? Могъщия Човек има язви на гърба си ли?” „По целия си гръб. Отиди и виж сам. Гной и кръв са омесени заедно. Ужасно е. Никой не може да понесе да го погледне. Уф, толкова е жалко!”- каза съпругата на Учителя.

Тогава Учителят излезе на стълбите и извика: „Могъщи Човеко, ела тук горе!”. Помислих си: „Е, това е добре. Учителят сигурно сега планира да ми преподаде дхарма.” Изтичах нагоре, вземайки по две или три стъпала наведнъж. Учителят каза: „Могъщи Човеко, покажи ми язвите на гърба си!”. Аз му ги показах и той ги огледа внимателно. След това ми каза: „Индийският майстор Маропа е издържал дванадесет главни аскетични практики и дванадесет малки аскетични практики. Те са били много по-тежки от това, което имаш ти. Той е понесъл всичките двадесет и четири вида аскетични практики. Аз също пожертвах живота си и се отказах от активите си, за да му служа. Ако наистина търсиш дхарма, бързо спри да се преструваш и отиди да довършиш кулата!”. Наведох глава и помислих за това. Това, което каза той, имаше смисъл.

След това Учителят направи няколко торбички върху дрехите ми и каза: „Когато конете и магаретата получат язви на гърба, те носят стоките в торби. Сега съм направил няколко торби за теб, за да носиш пръст и камъни.” Попитах с любопитство: „Имам язви на гърба си. Как могат да ми помогнат тези торби?”. „Разбира се, че ще ти помогнат! Носи пръстта в тези торби и мръсотията няма да влиза в язвите на гърба ти” - отговори той. Приемайки това за заповед от Учителя си, издържах болката и занесох седем торби с пясък до върха на хълма.

Катовиждаше как се подчинявам на всяка негова дума, Учителят разбра, че бях истински човек, който беше решен и който можеше да издържи. Когато нямало никой наоколо, той пролял много сълзи.

Язвите на гърба ми ставаха все по-големи всеки ден и станаха твърде болезнени, за да издържа. Попитах съпругата на Учителя би ли помолила Учителя първо да ме научи на дхарма или поне да ми позволи да си почина известно време, за да се възстановя от раните. Тя предаде думите ми на Учителя. Отговорът на Учителя беше, че дхарма абсолютно няма да бъде преподаден, докато кулата не бъде завършена. Ако язвите наистина се нуждаели от лечение, можело да си почина няколко дни. Съпругата на Учителя също ме окуражи да направя почивка и да продължа да работя по-късно.

По време на тези дни на възстановяване, съпругата на Учителя ми даде много хубава храна и добавки. Тя също така ме утешаваше от време на време, карайки ме временно да забравя болката, че не мога да получа дхарма. След известно време, когато язвите на гърба ми бяха почти излекувани, Учителят ме повика отново. Вместо да ми преподава дхарма, той каза: „Могъщи Човеко, сега върви и построй кулата!”.

Вече планирах да работя през онзи ден. Но от съчувствие съпругата на Учителя имаше план да убеди Учителя да ми преподаде дхарма по-рано. Тя разговаря с мен насаме за това и ме помоли да постъпя както казва тя. Така че след като се срещнах с Учителя и се върнах, заплаках тихо и започнах да си опаковам нещата, както и малко цампа (печено ечемичено брашно, основно ястие в Тибет), сякаш щях да си тръгвам. На място, където Учителят можеше да ме види, се престорих, че напускам, а съпругата му се държеше сякаш се опитваше да ме спре, казвайки: „Този път обещавам да помоля Учителя да те научи на дхарма. Не си тръгвай! Не си тръгвай!”. Това продължи известно време и привлече вниманието на Учителя. Той извика на съпругата си: „Дагмема, какво правите вие двамата?”.

Чувайки тези думи съпругата му си помисли, че е дошла нейната възможност, и каза: „Твоят ученик Могъщият Човек е пропътувал голямо разстояние, за да научи дхарма. Той не само, че не научи дхарма, но също така се оказа нахокан и вършейки работата на товарно животно. Той се страхува, че може да умре преди да научи дхарма, така че той ще напусне, за да отиде при други учители. Обещах му, че ще получи дхарма тук, но той все пак иска да си тръгне.” Учителят чу това и се ядоса много. Държейки кожен бич, той изтича, за да ме набие здраво и каза: „Ти, отрепко. Когато пристигна тук за пръв път каза, че посвещаваш твоите тяло, реч и съзнание на мен. Къде отиваш сега? Ако искам, мога да нарежа на парчета твоите тяло, реч и съзнание. Ти ми ги даде, така че имам право да го направя. И все пак, ако искаш да се махнеш оттук, можеш просто да си тръгнеш. Защо взимаш моята цампа? Как става това? Искаш ли да ми обясниш?” Той ме би безмилостно, докато не паднах на земята. Тогава той взе цампата.

Сърцето ми беше в ужасна агония, но не можех да му кажа, че съм планирал този номер със съпругата му. Независимо колко усилено се опитвах, всичко, което опитвах, беше нищо в сравнение със силата на Учителя. Нямах друг избор освен да вляза вътре и да плача. Съпругата на Учителя също въздъхна: „Дори и да споря с него така, той все още няма да те научи на дхарма. Но трябва да ти помогна да научиш нещо. Имам един път за самоусъвършенстване от Ваджрайогини (едно от божествата във върховната Ваджраяна). Какво ще кажеш да те науча на това?”. Започнах да практикувам тази дхарма. Въпреки че не усещах много от нея, поне се чувствах по-комфортно. Мислех си, че съпругата на Учителя се отнесе добре с мен и трябваше да и се отплатя за милосърдието. Също така мислех, че заради учителя ми и неговата съпруга голяма част от лошата ми карма е била елиминирана. Затова реших да остана там.

През лятото помагах на съпругата на Учителя да дои животните и да пържи ечемик. Понякога си мислех да отида някъде другаде при друг учител. Но след като го обмислих по-дълбоко, знаех, че само този учител има дхарма, който позволява на човек да постигне Съвършенство в рамките на един живот. Ако не успеех през този живот, как щях да се освободя от толкова много карма? За да получа дхарма бях готов да издържа, също като учителя Наропа. Но първо, независимо от всичко, трябваше да върша неща, за да направя учителя си щастлив, за да мога да получа стиховете му и да постигна Съвършенство в този живот. И така се успокоих и вложих сърцето си в носенето на камъни и дървен материал, за да построя светилището до замъка.

Част 5

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org