Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 10)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

(Продължение от Част 9)

По онова време чичо ми вече беше починал в родния ми град. След смъртта му леля ми искрено се разкая и дойде в Дрин с много дарове, за да ме види. Тя остави по-тежките предмети в селото и взе онова, което можеше да носи нагоре по планината. Пета я видя да идва и ми каза: "Братко, леля е тук. Тя ни донесе толкова много нещастие. По-скоро бих умряла, отколкото да я видя!". Тя избяга от пещерата и вдигна подвижния мост на ръба на скалата.

Леля ми спря до моста и извика: "Племеннничке, моля те, не вдигай моста. Аз съм леля ти."
Пета отговори: "Знам, че си ти. Затова вдигнах моста."
Леля продължи: "Племенничке моя. Разбирам те. Наистина съжалявам, че се отнасях зле с вас, затова дойдох тук именно, за да ви се извиня и се надявах, че ще срещна и двама ви с брат ти. Ако наистина не искаш да ме виждаш, моля те, поне би ли казала на брат ти, че съм тук?".

Отидох до ръба на скалата и седнах. Леля ме видя и ми се поклони, умолявайки ме да се срещна с нея. Помислих си: "Ако откажа да се срещна с нея, това не е каквото би направил един дхарма практикуващ. Но би било най-добре първо тя да се покае." Затова и казах: "Прекъснах отношенията си с всички мои роднини, особено с чичо ми и леля ми. Вие ни причинихте всичките тези страдания в миналото. По-късно, когато просех подаяния като дхарма практикуващ, вие пак не ме пощадихте и отново ми причинихте много мъка. Ето защо реших да прекратя отношенията си с вас."

Когато леля ми чу това започна да плаче. Тя ми се поклони многократно и каза през сълзи: "Племеннико, ти си абсолютно прав. Моля те, прости ми. Дойдох тук днес, за да се покая от сърце. Чувствам се много натъжена в сърцето си. Не мога да се откажа от привързаността си към роднините си, затова съм тук, за да се срещна с теб и със сестра ти. Моля ви, приемете ме; в противен случай ще се самоубия пред двама ви."

Бях благоразположен и исках да сваля моста. Но Пета ме помоли да не ѝ обръщам внимание и ми изброи много причини защо трябва да го направя. Отговорих: "Обикновено би имало усложнения дори ако човек пие вода заедно с някой, който е нарушил наставленията. Но сега ситуацията е различна и няма нищо общо с нарушаването на наставленията. Аз съм практикуващ и трябва да се срещна с нея независимо от всичко." Спуснах моста и изчаках леля ми да премине по него. Обясних ѝ най-подробно дхарма за причината и следствието.

Сърцето на леля ми се промени напълно и тя започна да следва Будисткият дхарма. Оттогава нататък тя следваше ученията и стана много добър йога, постигайки освобождаване.

Когато Многоуважаемият свършил разказа си, Джива О му каза:

- Когато Учителят е търсил дхарма, е бил толкова искрен, доверчив и покорен, докато е понасял трудности. След като е получил ученията е практикувал усърдно медитация в планините. Както и да разглеждаме това, то не е нещо, което бихме могли да постигнем и не смеем да се самоусъвършенстваме по този дхарма. Но това означава, че не можем да избягаме от страданието на прераждането. Какво трябва да направим?

С тези думи той заплака.

Многоуважаемият отговори:

- Не губете надежда. Нека ви кажа, че ако често мислите за болезненото страдание на прераждането и за Трите по-нисши сфери (животните, гладните духове и съществата в ада; на тях им липсва мъдрост и разум и са в постоянно бедствие без надежда за освобождение, така че те се наричат Трите по-нисши сфери), сърцето ви за усърден стремеж към напредък и търсене на дхарма ще възникне по естествен начин. Всеки, който вярва в дхарма на причината и следствието, ще бъде способен да практикува усърдно и да постоянства като мен. Това е така, защото практикуването по този начин прави по-трудно това човек да бъде развълнуван от Осемте Светски Вятъра. Ако човек няма вяра в дхарма и просто знае някакви теории, това би било безполезно, защото той не може да остане неразвълнуван от Осемте Светски Вятъра. Следователно за да научи дхарма, човек първо трябва да повярва във взаимовръзката между причината и следствието. За онези, които не вярват във възмездието от причината и следствието, дори ако говорят за свещени учения и си правят изводи, те просто говорят за това и то няма реална стойност. Това е така, защото въпросът за празнотата е много сложен и труден за обяснение и разбиране. Ако човек има ясно разбиране за празнотата, той ще осъзнае, че празнотата не е изолирана от причината и следствието. Това означава, че празнотата идва от връзката между причината и следствието. Ето защо трябва да обърнем специално внимание на това как да се справяме с причината и следствието, както и да изоставим лошото и да вършим добро. Трябва да сме по-предпазливи по отношение на това от обикновените хора. По този начин фундаментално цялият дхарма се отнася до това да вярваш в причината и следствието и да работиш върху това да вършиш добро и да изоставиш лошото. Това е най-важното нещо при изучаването на Будисткия дхарма.

Първоначално не разбирах празнотата, но имах силна вяра в причината и следствието. Знаейки, че съм извършил огромни грехове и че ще да завърша с нещастна съдба, бях изплашен. Така че моята искрена вяра в учителя и моята прилежна усърдна практика дойдоха по естествен начин. Трябва да постъпите като мен, като медитирате Мантраяна сами в планините. Ако сте в състояние да го направите ви гарантирам, че със сигурност ще успеете в постигането на освобождаване.

Друг ученик попитал:

- Учителю, вие трябва да сте преобразувано тяло на Ваджрадхара. За да предложите спасение на съзнателните същества, вие се проявихте в този човешки свят и установихте такова забележително наследство. Или най-малкото сте велико същество, което е преминало през безброй еони на практикуване на дхарма и е постигнало велико Съвършенство до степента на липса на упадък. Без колебание сте рискувал живота си и тялото си за дхарма и сте практикувал в съответствие с него. Всичко, което сте направил, демонстрира, че сте изключителна Бодхисатва. Аскетичната практика и издръжливост, която е показал Многоуважаемият Учител, не е нещо, което ние, обикновените ученици, можем да направим или дори се осмеляваме да помислим да направим. Дори ако искахме да изучаваме, нашите физически тела нямаше да могат да го издържат. Затова,Учителю, вие трябва да сте преобразувано тяло на Буда или Бодхисатва. Въпреки че не можем да практикуваме като вас, ние знаем, че всяко съзнателно същество, което ви срещне или чуе дхарма, със сигурност ще се спаси от прераждането и ще постигне освобождаване. Това е сигурно, без съмнение. Бихте ли ни казал преобразувано тяло на кой точно Буда или на коя точно Бодхисатва сте?

Многоуважаемият отговори:

- Не знам дали съм преобразувано тяло. Най-вероятно съм преобразувано тяло от Трите по-нисши сфери! Като ме смятате за Ваджрахара, разбира се вероятно ще бъдете подкрепени. Ако ме смятате за преобразувано тяло, това показва вашата чиста вяра в мен, но е много неправилно схващане на дхарма! Това е така, защото не сте разбрали мъдростта на Будисткия дхарма.

Например аз бях просто обикновен човек и извърших огромни злодеяния през първата половина от живота си. С вярата си в кармичната разплата от причината и следствието реших да изоставя всичко от светския живот, за да се посветя на самоусъвършенстването. Точно сега не съм далеч от постигането на Съвършенство. Да предположим, че човек може да намери добре квалифициран учител, да получи неговите учения и да получи мантра есенции и стихове без замърсяване от обяснения. Ако той получи истинска абхишека и практикува в съответствие с дхарма, постигането на Съвършенство в един човешки живот е напълно постижимо. Ако човек върши само злодеяния и петте големи гряха през живота си, когато животът му приключи, той незабавно ще пропадне в безкраен ад. Това е резултатът от липсата на вяра в причината и следствието и от липсата на усърдна практика. Ако дълбоко в съзнанието си човек има силна вяра във взаимовръзката между причината и следствието, страхува се от страданието от нещастна съдба и се стреми към върховно Съвършенство, тогава всеки може да бъде абсолютно искрен към своя учител, както съм аз. Това означава, че всеки може да положи най-големите усилия, на които е способен и да постигне най-доброто разбиране.

Когато ме попитахте преобразувано тяло на кой Буда или коя Бодхисатва съм, това означава, че не сте разбрали напълно Тайната Мантра. Трябва да прочетете повече биографии на тези добродетелни древни народи, да помислите за прераждането, да си спомните за ценността на човешкото тяло и да практикувате упорито, заради временния характер на живота. Аз се отказах от славата, репутацията, храната и дрехите, за да работя упорито, да понасям болка и да практикувам сам в отдалечени необитаеми планини. В резултат на това постигнах заслугата и добродетелта на усещанията и разбиранията. Надявам се, че вие също като мен ще се справите добре с практиката.

Речунгпа попита:

- Учителю, това, което сте направил, е наистина рядко срещано и възхитително. Но това, което описахте, са все тъжни истории. Бихте ли ни разказал някои неща, които ще зарадват хората?

Многоуважаемият каза:

- Неща, които ще зарадват хората? Такива биха могли да са постиженията от упоритата работа, предлагането на спасение на хората и на нечовешките същества (нечовешките същества в Тибет се наричат Мисмаин, което означава всички нечовешки духове от земния свят, асура и другите духове заедно са наричани нечовешки същества), както и постиженията в разпространяването на Будисткия дхарма.

Речунгпа попита:

- Кого спасихте първо - хора или нечовешки същества?

Многоуважаемият отговори:

- В началото много нечовешки същества дойдоха да ме предизвикат. Аз ги усмирих и впоследствие ги спасих. След това спасих много човешки същества. Накрая Церингма (една от Сестрите на Дългия Живот) дойде да ме предизвика с нейните свърхестествени сили и аз я спасих. Сред нечовешките същества, Церингма ще разпространи моите учения. Сред хората Упа Тонпа (известен също като Гампопа) ще разпространи ученията ми.

Себан Репа попита:

- Учителю, вие сте медитирал основно в заснежената планина Лапчи и в Чубар. Медитирал ли сте и на други места?

Многоуважаемият каза:

- Местата, на които медитирах, включват Йолмо Гангра в Непал, където имаше шест големи известни дзонги (постройки наподобяващи укрепление), шест малки неизвестни дзонги и шест тайни дзонги. Заедно с две други дзонги, имаше общо двадесет дзонги. Освен това имаше четири известни пещери, четири неизвестни пещери и други малки пещери в планините с предопределена връзка. След като практикувах на тези места достигнах до сферата на „Липса на допълнителна дхарма за изучаване, неспособност да се медитира по-нататък”.

Речунгпа попита:

- Безкрайното милосърдие на цялостната дхарма природа на Учителя даде на нас, учениците праведно достижение и непоколебима вяра. Ние сме много щастливи и сме ви благодарни. За да облагодетелствате бъдещите съзнателни същества бихте ли ни казал имената на всички тези известни, неизвестни и тайни места?

След като Многоуважаемият им каза имената, той каза:

- Чрез практикуването на тези места ще бъдете подсилени от предопределената връзка и родословните благословии. Трябва да медитирате на тези места.

Когато Многоуважаемият завършил разказа си, всички онези, които присъствали на дхарма събирането, повярвали в дхарма, били готови да напуснат светския свят и получили състрадателни сърца. Те ненавиждали Осемте Светски Грижи и искрено се възхищавали на праведната дхарма.

Всички ученици на Многоуважаемият му дали обет да изоставят земните желания, да практикуват дхарма усърдно през целия си живот и да облагодетелстват съзнателните същества. Учениците, които били нечовешки същества, дали обети да защитават Будисткия дхарма. Сред земните присъстващи мнозина с по-добра основа се обърнали, за да станат ученици на Многоуважаемия, да практикуват в съответствие с дхарма и накрая станали йоги, които разбрали истинските сфери. Онези с базова основа дали обет да практикуват дхарма в продължение на няколко месеца или години. Онези с по-малки способности решили да не извършват грехове през живота си и често да вършат добри дела. Всички, които слушали дхарма, в края на краищата се облагодетелствали от нея.

***

Гореизложеното е автобиографията на Многоуважаемия, която той е разказал със собствените си думи и след това е била записана от неговите ученици. Постиженията на Многоуважаемия през целия му живот могат да бъдат разделени на три основни категории: първо, предизвикателствата от нечовешките същества, при които Многоуважаемият ги е усмирил и след това ги е спасил; второ, преобразуването и спасяването на неговите главни ученици с добро вродено качество и техните успехи; и трето, обикновените ученици и обикновените светски хора, които са слушали дхарма и в следствие на това са се променили.

Първата категория на преобразувани и спасени нечовешки същества може да бъде обобщена както следва:

Многоуважаемият подчинил един крал на демоните в Дракмар Чонглунг и му преподал дхарма по шестте начина, за да си спомни той своя учител. Следвайки инструкциите на Учителя Марпа, Многоуважаемият по-късно медитирал в заснежената планина Лапчи, където подчинил много планински духове и преподавал дхарма. На следващата година той отишъл в един дзонг и изпял няколко страхотни песни. Следвайки инструкциите на своя учител, Многоуважаемият по-късно посетил Риво Пелбар между Мангюл и Непал. След това се върнал в Гунгтанг, където преподавал на жена демон. След това подчинил една богиня на Рагма Чангчуп Дзонг в Риво Пелбар. В Кянгпен Намха Дзонг и Такпухк Сендже Дзонг (Пещерата на Лъва и Тигъра) в гората, Многоуважаемият спасил голям брой хора и нечовешки същества. След това Многоуважаемият се е върнал в Тибет и останал в отдалечените планини, спасявайки същества чрез медитация и проявяване. В един дзонг в Гунгтанг той изпял Песента на Гълъбите.

Що се отнася до втората категория – спасяването на главни ученици – ето някои примери. Многоуважаемият останал в Дракар Тасо и спасил голям брой същества. Ваджрайогини (богиня) анализирала зависимото издигане на учениците на Многоуважаемия и Речунгпа получил специално пророчество, състоящо се от устно предадени учения от дакините. Многоуважаемият срещнал своя духовен син Речунгпа на път за Гунгтанг. По-късно Речунгпа отишъл в Индия, за да лекува болесттта си и останал при Многоуважаемия след завръщането си. Многоуважаемият също така се срещнал с Репа Сандже Кяп в Чангчуп Дзонг. По-късно Многоуважаемият бил добре познат навсякъде. Както било предречено от дакините, Многоуважаемият предложил спасение на Краля на Хокхом, който след това често осигурявал дарове. Докато Многоуважаемият бил в Нянам, Дхармабодхи от Индия дошъл, за да го посети и му се поклонил. Поради предопределена връзка, включително тази предопределена връзка, Многоуважаемият станал дори още по-известен. Един сладкодумен и интелигентен лама поискал дебат и Многоуважаемият го укротил със свръхестествени сили. В Дрин Многоуважаемият също срещнал Дакпо Ларже, неговият най-добър духовен син и велико същество според Сутрата на Милосърдието на Белия Лотус на Буда Шакямуни. Дакпо Ларже, известен също като Принца на Лунната Светлина, бил прероден, за да облагодетелства съзнателните същества. Той имал вид на лекар и бил известен също като Гампопа. В Чубар Многоуважаемият спасил Лотон Гендун, който в началото бил враждебен.

Според пророчествата на дакините, сред учениците на Многоуважаемия, двадесет и петима щели да постигнат велики постижения. Това включвало осем духовни ученика, тринадесет потомствени ученика и четири ученика дъщери. Тяхното спасение е описано в Мила Грубум (известна още като Стоте Хиляди Песни на Миларепа).

Що се отнася до третата категория – спасението на другите – има песни и различни разкази. Например учениците поканили Многоуважаемия да живее в Нянам, където Речунгпа бил помолил за лекцията за биографията на Многоуважаемия.

С различни проявления, Многоуважаемият завъртял колелото на дхарма. Чрез невъобразими средства той помогнал на безброй същества с предопределена връзка да достигнат зрялост и освобождение. Онези с по-големи способности имали големи постижения; онези със средни способности установили своите пътеки; онези с по-малки способности развили съзнанията си към просветление и извършили добри дела. Останалите също развили доброта и добри навици. Това зарадвало небето и човешкия свят с голямо състрадание и празнота. Дхарма блестял ярко като дневна светлина, помагайки на безброй същества да избегнат страданието в по-нисшите сфери и ограниченията на прераждането. Докато безбройни същества страдали от неизмерима болка в морето на раждането и смъртта, дхарма предлагал велико спасение и защита, с невъобразими заслуги, добродетел и постижения.

След постиженията и облагодетелстването на безброй същества, Многоуважаемият се срещнал с геше Цакпува в Дрин (геше е Тибетска Будистка академична степен). Цакпува бил много алчен за пари,но жителите на Дрин го уважавали, защото бил учен. Той винаги бил канен на празненства като почетен гост. След като се срещнал с Многоуважаемия, Цакпува бил учтив и верен на повърхността, но завистлив в сърцето си. Той многократно задавал публично трудни въпроси, опитвайки се да смути Многоуважаемия, но никога не успял да го направи.

Една година на първия ден от есента селяните от Дрин организирали голямо празненство и поканили Многоуважаемия като почетен гост, а Цакпува на второ място.

Когато се поклонил публично пред Многоуважаемия, Цакпува си помислил, че Многоуважаемият ще му отвърне с поклон. Но както обикновено, Многоуважаемият никога не се покланял на никого, освен на своя учител, затова не се поклонил в отговор. Цакпува бил много разстроен и си помислил: "Аз, интелигентният учен, се поклоних на него, който не знае нищо. Той не отвърна със същото, а вместо това седна там и то на най-хубавото място. Това е абсурдно и аз трябва да си отмъстя."

И така той взел една класическа книга за Хету-видя (науката за причините), поставил я пред Многоуважаемия и казал: "Бихте ли ни обяснил тази книга дума по дума, като отговорите на въпросите и изкажете това, което виждате, добавяйки коментар?".

Многоуважаемият отговорил: "Може да си способен да обясниш семантиката на класическите беседи изречение по изречение. Но това, което е наистина важно, е да бъдат преодоляни Осемте Светски Грижи и да бъде подчинено чувството за надутост, както и да се разбере, че прераждането и нирваната са с еднакъв вкус и по този начин ще бъде изчистена привързаността към дхарма. Освен това, логическите, епистемологични учения, които учат някого как да спори, нямат истинска стойност. Затова не съм ги изучавал, нито ги познавам. Или може би съм ги изучавал или съм бил запознат с тях по-рано, но отдавна съм ги забравил."

Цакпува казал: "Практикуващите като вас определено могат да отговорят с такива думи, но ние, учените, размишляваме въз основа на логиката. Това, което каза не е в съответствие с основните отличителни черти на дхарма. Аз ви се поклоних, защото сте добър човек..." Той продължил да говори без да спира.

Като чули тези думи, богомолците били недоволни и казали: "Геше! Независимо колко дхарма или логика знаеш, хората като теб са навсякъде, по целия свят, но въпреки това не могат да запълнят дори една от порите на Многоуважаемия. По-добре седи тихо там като наш гост и просто помисли как да увеличиш богатството си. Престани да се правиш на глупак на това дхарма събиране!".

Цакпува се ядосал, но виждайки възмутената тълпа знаел, че нямало начин да успее. Той нямал друг избор освен да потисне бушуващия си гняв. Въпреки че не казал нито дума, той бил силно разочарован и започнал тихо да крои скрити планове: "Такъв невежа като Миларепа се държи като луд и говори глупости, сякаш говори в съня си. Той мами публиката за дарове и опозорява дхарма. Аз съм интелигентен и много уважаван геше с богатство, но изглежда, че по отношение на дхарма всички тук мислят, че съм по-лош от куче. Това е абсурдно и трябва да направя нещо по въпроса."

(Следва продължение)

Линк към оригиналната статия:
http://en.minghui.org/html/articles/2018/10/18/172901.html