Зловещата тайна на изложбите на пластинирани тела

(Minghui.org) В китайския град Чънду, провинция Съчуан беше открита още една изложба на пластинирани тела. Това стана на 30 декември 2014 г., въпреки силната обществена съпротива срещу предишната такава, която се състоя през 2007 г. Много въпроси сред общността предизвика мумифицираното бременно тяло със зародиш.

Един от служителите на експозицията каза, че пластинираните тела и телесни части са от истински хора. На въпроса откъде обаче идват труповете, той отговори, че са дарение, но не предостави повече подробности.

Отговорът на служителя на изложбата хвърли сянка на съмнение върху източниците на телата.

Загадъчен източник на тела

Източникът на пластинираните тела не е ясен, но повечето от тях - ако не и всичките, са на китайци. В Китай хората не са склонни да даряват своите органи, камо ли да изложат телата си на показ, след като им е премахната кожата.

Подобно на „ТЕЛА...Изложбата“, тези тела също са пластинирани от Суей Хундзин от Медицинския университет в град Далян. Суей, който е ученик на Гюнтер фон Хагенс – откривател на техниката по пластиниране, се отдели от своя ментор и влезе в сътрудничество с „Премиер Егзхибишънс“, за да организира подобен вид изложения в много държави.

Нито Суей, нито фон Хагенс – собственик на експозицията „Боди Уърлдс Егзибишън“, можаха да предоставят документи, за да покажат, че въпросните тела са от доброволни донори. Репортаж на медията „Нашънъл пъблик рейдио“ (NPR) не можа да установи налична документация между починали донори и пластинирани тела. „Доктор фон Хагенс... казва, че ги е получил чрез доверени източници, но никое лице отвън не е удостоверило, че те може да не са, в най-лошия случай, дисиденти убити в китайски затвори, които след това са продадени от посредник на медицински университет, след което са изполжени на показ“.

Фон Хагенс се сблъска със силна съпротива поради културни и правни причини, когато през 90-те години разшири сферата на своя бизнес до Китай. Но в крайна сметка през август 1999 г. той отвори компания в град Далян, провинция Ляонин, след като получи одобрение от тогавашния кмет на Далян - Бо Силай.

Според фон Хагенс, при основаването на компанията „Фон Хагенс Пластинейшън“ през 1999 г., Суей му казва, че ще бъдат използвани само непотърсени трупове.

Но съгласно „Регламент за дисекция на трупове“, издаден през февруари 1979 г. от Министерството на здравеопазването в Китай, един труп може да бъде обявен за „непотърсен“ само ако остане такъв в продължение на поне един месец и да бъде използван за анатомични изследвания в медицинските университети. Такива трупове не са подходящи за процеса на пластиниране, който изисква нови трупове без стабилизатори, заради обмяната на флуиди.

Въпреки това фабриката за пластиниране бързо се уголеми. Суей Хондзин установи свой собствен бизнес през юни 2002 г. с помощта на Медицинския университет в Далян, докато изпълняваше длъжността главен мениджър в компанията на фон Хагенс. Обаче беше уволнен, когато фон Хагенс разбра за това.

След това компанията на Суей – „Далян Хофън Байо Техник“ влезе в сътрудничество с базираната в САЩ компания „Премиер Егзибишънс“ и през 2005 г. създаде в САЩ експозицията „ТЕЛА... изложбата“. Говорител на „ТЕЛА ...изложбата“ каза, че техните трупове, всички от които са от Китай, не идват от доброволни донори, а са непотърсени. Имайки предвид политическата система в Китай, мнозина вярват, че те са на затворници или на задържани по политически причини.

В репортаж на „Ню Йорк Таймс“ пише, че „Тук в Китай, не е лесно да се установи кой е в бизнеса с тела и откъде идват те. Музеите – домакини на изложенията на тела в Китай казват, че изведнъж са „забравили“ кой е предоставил техните тела, полицейските власти редовно прменят своите версии за това какво са направили с телата и дори университетите потвърдиха и след това отрекоха съществуването на процедури за съхраняване на тела в своите кампуси“.

През май 2008 г. съдебно споразумение с главния прокурор на Ню Йорк задължи компанията „Премиер Егзибишънс“ - която е партньор на Суей, да публикува на своята интернет страница, както и в изложбената зала, отказ от отговорност, в който се заявява, че източникът на труповете на „Далян Хофън“ е от „Китайското полицейско бюро“.

Тесни връзки с преследването на Фалун Гонг

Доклад на „Световната организация за разследване на преследването на Фалун Гонг (WOIPFG)“ потвърди, че вместо „дарения“ или „непотърсени тела“, много от телата са на практикуващи Фалун Гонг, убити от китайския комунистически режим.

Веднъж Фон Хагенс заяви пред репортери, че е предпочел да отвори клон в град Далян, не само заради евтината работна ръка, но и заради активната подкрепа от властите и изобилието от тела. Това съвпада точно с преследването на Фалун Гонг, чието начало бе поставено от Дзян Дзъмин през юли 1999 г.

Но поради миролюбивия характер на Фалун Гонг, Дзян се сблъска със силна съпротива срещу преследването, дори в рамките на Политбюро. За да подкрепи своята политика на преследване на Фалун Гонг, Дзян посети град Далян през август 1999 г., където инструктира тогавашния кмет Бо Силай: „Бъди твърд с Фалун Гонг и ще имаш голямо бъдеще“. Следвайки заповедта на Дзян, Бо лично съблюдаваше арестите на практикуващите. Той разшири затворите, за да затваря в тях последавателите на практиката и даде инструкция на полицейските власти: „Може да малтретитрате практикуващите Фалун Гонг колкото си искате, дори и да умрат“.

След два месеца – през октомври 1999 г., Бо стана партиен секретар на град Далян. Това допълнително затвърди усилията му да репресира Фалун Гонг. През 2000 и 2004 г. със средства от Пекин бяха обновени и построени още затвори и трудови лагери. Между тях бяха печално известните затвор „Масандзя“ и трудов лагер „Масандзя“, които костваха около 124 000 000 лева. Тяхното предназначение беше да поберат арестуваните практикуващи от Ляонин и от други китайски провинции. До 2000 г. Бо стана губернатор на провинция Ляонин.

Междувременно, след започване на преследването през 1999 г. практикуващи Фалун Гонг наводниха Пекин, с цел да изискат лидерите на комунистическата партия да спрат преследването. Затворите и трудовите лагери в Пекин и неговите околности бяха препълнени. Затворниците и особено онези, които отказаха да разкрият имената си бяха прехвърлени набързо в затворите и трудовите лагери в град Далян.

Един път Суей заяви, че някои от „труповете“ са от Бюрото за обществена безопасност. Той каза, че подкрепата на правителствените кадри е превърнала фабриката в най-голямото предприятие за пластиниране на тела в света. Служител от „Офис 610“ в Тяндзин потвърди, че някои от органите и телата са на практикуващи Фалун Гонг.

Солидна печалба

Суей, който е бивш генерален мениджър на „Фон Хагенс Пластинейшън“ заяви пред „Ориентал Аутлук“ през 2003 г.: „Хагенс не възнамеряваше да провежда изложения в Китай, защото нямаше да има много печалба. Той възнамеряваше само да превърне Китай в своя производствена база, тъй като цената на труда и на суровините в Китай са доста по-ниски“.

Следвайки примера на Хагенс и Суей, в Далян баха отворени още няколко фабрики за пластиниране на тела, което превърна Китай в номер едно световен износител на трупове. Според медията „Рейдио Фри Чайна“ едно пластинирано тяло може да се продаде за милион щатски долара. Предполага се, че от 2004 г. насам Суей е продал около 1 000 експоната.

Репортаж на „Ню Йорк Таймс“ установи, че до 2006 г. „Боди Уърлдс Егзибишън“ на фон Хагенс е привлякла 20 милиона души в световен мащаб и е направила повече от 200 милиона щатски долара. За да се задоволят поръчките на експозицията, в Китай бяха отворени още поне 10 фабрики за тела, които изпращаха пластинирани тела до Япония, Южна Корея и САЩ.

Зловеща тайна

Фон Хагенс призна, че в началото е имал трудности с показването на пластинираните тела в Европа, където е бил наричан „д-р Смърт“ и „д-р Франкенщайн“. Европейската преса дори го сравни с Йозеф Менгеле – доктора на нацистките лагери на смъртта. След това той отива в Китай, където работи със Суей, заради „евтината работна ръка, всеотдайните студенти, малкото държавни ограничения и лесния достъп до китайски тела“.

Но неговата експанзия в Китай, подхранвана от разхлабени правни ограничения, липса на защита на човешките права и жестоко преследване на Фалун Гонг, преобрази бизнеса с изложение на пластинирани тела. Благодарение на съвместните усилия на Суей и други поддръжници, бруталността на тоталитарния режим беше замаскирана и превърната в доходоносен бизнес.

През февруари 2008 г. Калифорнийското законодателно събрание прокара закон, изискващ експозицията „ТЕЛА...изложбата“ да покаже доказателства, че всяко тяло е било дарено вследствие на „информирано съгласие“. Фиона Ма – инициатор на законодателната мярка, каза пред рубриката „20/20“ на ABC: „Като човек с китайско потекло, аз просто не вярвам, че някое семейство ще се съгласи техен родственик да бъде изложен по този начин“.

Съгласно информация, получена от медията „Епохални времена“, Гу Кайлай – съпруга на Бо Силай е изиграла ключова роля в превръщането на лишени от свобода практикуващи Фалун Гонг в пластинирани жертви. По-конкретно, Гу открива, че има два начина за превръщане на задържани практикуващи в пари в брой: техните органи могат да бъдат отнети и използвани за трансплантации в болниците на провинция Ляонин, а телата им могат да бъдат продадени на фабриките за пластиниране.

Мнозина подозират, че Гу и нейният помощник Нийл Хейууд са осигурявали на фабриките тела от практикуващи Фалун Гонг, които съставляват по-голяма част от труповете, предоставени на фабриките за пластиниране в Далян от източници в Китай. Съгласно източника: „Гу беше мозъкът във финансовото управление, междунордната и вътрешна итернет реклама и отварянето на канали за износ на органи и трафик на човешки тела“.

Хейууд е убит в Китай през 2011 г., а през август 2012 г. Гу е обвинена в убийството му и е осъдена на „забавена“ смъртна присъда. През 2013 г. Бо е осъден на доживотен затвор за корупция. Но тяхната връзка с преследването на невинни практикуващи Фалун Гонг и особено с насилственото отнемане на органи и пластинацията на органи все още не е разобличена.

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org/html/articles/2015/2/28/149137.html