Историята за самоусъвършенстването на Буда Миларепа (част 11)

Minghui.org

През цялата история Хималаите са били район с много самоусъвършенстващи се. Хората там водят обикновен, скромен живот и всеки пее и танцува. Те също така почитат Буда Фа. Преди почти едно хилядолетие в този регион е имало един самоусъвършенстващ се, наречен Миларепа. Докато на множеството Буди и Бодхисатви им е отнело много животи и са преживели много нещастия преди да се самоусъвършенстват до Съвършенство, Миларепа е постигнал равностойна могъща добродетел в един живот и по-късно е станал известен като основател на Бялата Секта на Тибетския Будизъм.

(Продължение от Част 10)

Геше Цакпува имал любовница. Той помолил тази жена да сложи отрова в някакво сирене и да го занесе на Многоуважаемия, за да го убие. Той ѝ обещал голямо парче нефрит, ако направи това. Жената му повярвала и занесла малко отровено сирене на Многоуважаемия като дар.

Многоуважаемият вече бил напълно наясно с това. Чрез визуализиране на кармичната връзка той знаел, че онези с предопределена връзка са били спасени. Въпреки че отровата не можела да му навреди, нирваната му наближавала, така че той решил да приеме отровата като дар. Многоуважаемият също така знаел, че ако жената не вземела нефрита преди да му даде отровеното сирене тя никога нямало да го получи, тъй като Цакпува никога нямало да ѝ го даде след това. Така че Многоуважаемият казал на жената: "Сега няма да го приема. Ако се върнеш по-късно вероятно тогава ще го приема."

Като чула тези думи от Многоуважаемия, жената била озадачена и уплашена. Тя подозирала, че Многоуважаемият може би вече знае, че сиренето е отровено. Тя си тръгнала изнервена и неспокойна. След като видяла Цакпува, жената му разказала какво се е случило и казала, че Многоуважаемият би трябвало да има свръхестествени сили, поради което не приел сиренето.

Цакпува отвърнал: "Хм! Ако има свръхестествени сили, нямаше да те помоли да му го занесеш по-късно. Или щеше да ти каже да го изядеш. Вместо това той те е помолил да му го занесеш по-късно. Това ясно показва, че той няма свръхестествени сили. Сега вземи този нефрит и му занеси сиренето. Този път се увери, че ще го изяде!". След това той ѝ дал нефрита.

Жената казала: "Всички вярват, че той трябва да притежава свръхестествени сили. Заради това той не го изяде вчера. Ако му го занеса днес, той изобщо няма да го изяде. Толкова съм уплашена и не смея да отида. Сега не искам нефрита. Моля те, прости ми. Не мога да направя това за теб."

Цакпува казал: "Само глупаците биха повярвали, че той има свръхестествени сили. Те не четат сутри, нямат рационалност и са измамени от лъжите му. В сутрите чета, че хората, които имат свръхестествени сили, не са като него. Гарантирам, че той няма свръхестествени сили. Сега отиди и му занеси отровеното сирене, за да го изяде. Ако успеем, няма да те оставя. Ние сме влюбени от толкова дълго време и не мисля, че повече трябва да се тревожим за клюките. Ако можеш да направиш това, аз ще пристъпя напред и ще се оженя за теб. Не само този нефрит ще бъде твой, но и ще управляваш моите активи във и извън къщата. Независимо дали сме богати или бедни, ще останем заедно, докато не умрем. Съгласна ли си?".

Жената му повярвала. Тя отново пуснала отровата в малко сирене и го занесла на Многоуважаемия като дар. Многоуважаемият се усмихнал и го приел. Жената си помислила: "Геше е прав. Той наистина няма свръхестествени сили."

Многоуважаемият и се усмихнал и казал: "Цената за това дело – нефритът - получи ли го?".

Като чула тези думи жената била толкова уплашена, че устата и се отворила, а тя останала безмълвна. Виновна и уплашена, цялото ѝ тяло се разтресло и лицето и пребледняло. Тя се поклонила и казала с треперещ глас: "Взех нефрита. Но моля те, не яж сиренето. Дай ми го."

Многоуважаемият попитал: "Защо го искаш?".

Тя извикала: "Нека аз, която съгреших, да го изям."

Многоуважаемият отговорил: "Първо, не мога да понеса да ти позволя да го изядеш, тъй като ти само будиш съжаление. Второ, ако откажа дара ти ще наруша Бодхисатва правилата с това фундаментално нарушение. Освен това изпълних задълженията си към себе си, другите и предлагането на спасение, и е време да отида в друг свят. Всъщност твоят дар не може да ми навреди и няма значение дали ще го изям или не. Ако бях изял твоето сирене последния път, вероятно ти нямаше да получиш нефрита. Затова не го направих. Сега, когато имаш нефрита в ръката си, мога да го изям без притеснения и той ще бъде доволен. Друг въпрос е, че той ти е предложил това или онова, след като направиш това. Но не може да се вярва на думите му. Що се отнася до забележките му към мен, никоя от тях не е истина. Вие двамата по-късно ще бъдете изпълнени със съжаление. Дотогава най-добрият начин за теб е наистина да се покаеш и сериозно да изучаваш дхарма. Или най-малкото да запомниш, че що се отнася до въпроси свързани с живота и смъртта, не извършвай такива грехове в бъдеще! Сега можеш искрено да се помолиш на мен и на моето родословно наследство.

Вие двамата често изоставяте щастието и търсите страдание. Този път ще дам обет да изчистя греховете извършени от вас, от ваше име. Рано или късно хората ще разберат какво си направила по това време. Но заради твоята безопасност, моля те, не казвай на никого преди смъртта ми. Сега съм стар човек и вие хората не сте разбрали дали това, което съм казал в миналото, е истина или лъжа. Така че може да не вярвате на думите ми. Този път го виждаш със собствените си очи. Ти ще знаеш, че това, което казах, е истина."

С тези думи Многоуважаемият изял сиренето. Жената се върнала и разказала за това на Цакпува. Цакпува казал: "Това, което виждаш на софрата след погребението, може да не са вкусни ястия; това, което чуваш от другите, може да не е истина. Щом той е изял отровеното сирене, аз постигнах целта си. Просто затвори устата си и не казвай нищо."

И така Многоуважаемият разпространил мълвата в Дрин и Нянам, призовавайки вярващи, благодетели и хора от други места, които преди не са го срещали, да дойдат. Неговите ученици, които се приготвяли за дхарма събиране, чули това и отказали да го повярват. Всички дошли и Многоуважаемият им преподавал дхарма няколко дни без прекъсване. Той им обяснил подробно причината и следствието на конвенционалната реалност, както и основните черти на крайната реалност. Докато преподавал, много ученици с по-високи способности видели безбройни Буди и Бодхисатви да слушат дхарма в небето; някои видели човешки и нечовешки слушатели навсякъде из небето и земята, които радостно слушали. Хората също видели петцветна светлина на дъга, знамена на победата и цветни облаци в празното пространство. Цветя с пет цвята се спуснали от небето като дъжд, с експлозии на благоухание. От небето също така идвала приятна музика.

Някои ученици попитали Многоуважаемия: "Видяхме небесни същества да слушат дхарма в небето и в празното пространство. Видяхме и много редки, чудодейни знаци. За какво точно се отнасят те?".

Многоуважаемият отговорил: "Небесни същества и милосърдни божества слушаха моята лекция и ми дадоха даровете на петте удоволствия на сетивата. Тъй като всички вие сте практикуващи йоги и вярващи с добро вродено качество, вие сте радостни в сърцата си и сте видели тези благоприятни знамения."

Някои попитали: "Защо не можем да видим тези небесни същества?".

Многоуважаемият казал: "Сред небесните същества има някои Бодхисатви, а някои са постигнали състояние на липса на дегенерация. За да ги видите имате нужда от Небесно око с достатъчно количество заслуги и мъдрост и без много болезнени и познавателни пречки. Ако човек може да види Будите и Бодхисатвите, той по естествен път ще види и други божества. За да видите Буди и Бодхисатви трябва да се покаете и да натрупате заслуги. Като работите упорито в практикуването със сигурност ще видите най-впечатляващия Буда – вашето собствено съзнание."

След като Многоуважаемият свършил, слушателите с по-висши способности осъзнали, че съзнанието е истинско тяло; онези със средни способности имали силно усещане на радост, яснота и празнота. Всички имали силно желание да се стремят към Бодхи.

Многоуважаемият казал: "Лами, миряни, всички небесни същества могат да се съберат тук за дхарма събирането, заради доброжелателството си в предишните си животи. Това е събиране поради дхарма и кармични връзки. Аз съм стар и слаб. Трудно е да се каже дали ще можем да се срещнем отново в този свят. Но всичко, което ви казах, е истина. Надявам се, че ще можете да практикувате в съответствие с дхарма. В моята Буда земя, когато постигна Съвършенство, всички вие ще бъдете ученици, които ще ме чуят да преподавам на първото събиране. Така че, моля ви, бъдете щастливи!".

Учениците в Нянам попитали защо Многоуважаемият е отправил това напомняне. Дали не е, защото спасението на същества е завършило и е време за нирвана? Те помолили Многоуважаемия, ако нирваната наближавала, да се случи в Нянам или ако било възможно поне веднъж да го посети. Те плакали и настоявали Многоуважаемия да отиде в Нянам. Хората в Дрин, Чубар и други региони също умолявали Многоуважаемия да отиде на техните места.

Многоуважаемият казал: "Старец като мен няма да отиде в Нянам. Ще чакам смъртта си в Дрин и Чубар. Нека да дадем обет, надявайки се, че всички ние ще се срещнем в чистите земи на дакините в бъдеще."

Учениците казали: "Ако Учителят наистина не може да го направи, се надяваме, че той ще може да даде обет да помага на всички места, които е посетил по-рано за благословии. Всички хора и същества, които са виждали Учителя или преди са чували думите му, молят Учителя да даде обет за помощ и благословии."

Многоуважаемият казал: "Силно съм развълнуван да видя, че имате такава вяра. От дълго време ви уча на дхарма със състрадание. В бъдеще аз, разбира се, ще дам обет за своите радост и щастие, както и за тези на другите и на всички същества." След това Многоуважаемият изпял песен за обетите.

Слушателите, които чули дхарма, били изпълнени с радост. Те не смеели да повярват, мислейки си: "Учителят вероятно няма да навлезе в нирвана." Хората, включително учениците от Нянам, отишли при Многоуважаемия, молейки за помощ и благословии. След това публиката си тръгнала, тъй като чудните знаци, включително дъгите в небето, постепенно изчезнали.

Хората в Дрин попитали главните ученици на Многоуважаемия, като Жива О, да го помолят да живее в Рекпа Дукчен. Многоуважаемият останал там известно време, преподавайки дхарма на благодетелите. Един ден Многоуважаемият казал на всичките си ученици: "Ако имате някакви въпроси относно дхармата, ви моля да ги зададете сега. Скоро ще ви напусна."

Учениците подготвили ритуал за отдаване на почит, по време на който задали на Многоуважаемия въпроси за разясняване и относно устно предадените учения. Накрая Себан и един друг ученик попитали: "Учителю, от това, което казахте, скоро ще достигнете нирвана. Трудно можем да го повярваме. Надяваме се, че ще можете да живеете по-дълго в света, за да облагодетелствате още съществата."

Многоуважаемият отговорил: "Животът ми наближава края си. Съществата, които трябваше да бъдат спасени, са спасени. Всичко, което идва чрез раждане, ще премине през смърт. Всъщност раждането е само проявление на смъртта." След няколко дни Многоуважаемият получил болестни симптоми, както се очаквало. И така неговият ученик Нгандзонг Репа събрал всички благодетели и ученици. Те провели ритуал за учителя, божествата, дакините и небесните покровители. Те казали на Многоуважаемия: "Учителю, ти познаваш средствата за дълголетие и лечение. Би ли поднесъл добротата си като ги използваш?".

Многоуважаемият казал: "Фундаментално казано, йогите не се нуждаят от такива средства. Всички благоприятни и неблагоприятни условия са пътища, които включват болести и смърт. Особено аз, Миларепа, който завърши практикуването на дхарма от учителя Марпа, нямам нужда от тези средства или да се търси помощ от божества. Мога да превърна враговете си в мили съпрузи. Каква е целта на ритуалите, молещи за помощ от Бодхисатвите? Що се отнася до тези демони и духове, аз ги подчиних много отдавна и ги превърнах в небесни покровители. Така че заклинанията от този вид са дори още по-безполезни. Превърнах Петте Отрови (невежество, привързаност, омраза, гордост и завист) в Петте Дхяни Буди (мъдростта на петте умения; перфектна практика, самообладание, наблюдение, размишление и медитационна мудра от сферата на дхарма; петте Буди са Акшобхя, Ратнасамбхава, Амитаба, Амогасиддхи и Вайроцана). Защо все още да се нуждая от лекарства? Сега е дошло времето за последователната трансформация в Буда тяло, като реалността навлиза в етапите на завършване и осветяване на дхарма природата. Няма нужда това да се променя.

Заради възмездието от предишната карма от лоши дела, хората в този свят страдат от болка, включително раждане, старост, болест и смърт. Дори и с лечение или ритуали те не могат да избегнат страданието. Независимо колко е могъщ един крал, колко е силен един войн, колко е богат един човек, колко е красива една жена, колко е умен един интелектуалец, колко е красноречив един говорител, всички те ще изчезнат след смъртта. Те не могат да бъдат спасени чрез средствата на успокояване, обогатяване, магнетизиране и покоряване. Ако се страхувате от болката и обичате радостта, аз имам начин вие да се наслаждавате на комфортен живот без болка.

Учениците попитали: "Би ли ни ги казал учителят?".

Многоуважаемият казал: "Според целия дхарма относно прераждането, съществуването в крайна сметка ще дегенерира, онези, които са се събрали, в крайна сметка ще се разпръснат, раждането в крайна сметка ще се превърне в смърт и любовниците в крайна сметка ще се разделят. Ако човек има решително разбиране за това, той трябва напълно да изостави делата, които водят до лоши последствия. Това означава да спре преследването на богатство или търсенето на печалби; да следва добре квалифициран учител и да практикува есенциите на невъзнасянето, основавайки се на ученията. Трябва да знаете, че практиката на невъзнасяне и празнота е най-святата сред всички практики. Имам и други важни неща за казване и ще ви ги кажа по-късно.

Жива О и Нгандзонг Репа казали: "Учителю, ако си здрав и живееш в този свят по-дълго не би ли могъл да спасиш още същества? Може да не се съгласиш с нашата молба да живееш в продължение на сто години. Но независимо от всичко, моля те, обмисли необикновените ритуали на Тайната Мантра и вземи някакво лекарство за бързо възстановяване."
Те го умолявали отново и отново.

Многоуважаемият отговорил: "Ако времето и условията не бяха готови, можех да направя, както ми предлагате. Но ако човек покани Будите и Бодхисатвите да дойдат за неговото собствено дълголетие, вместо за облагодетелстването на другите, това е подобно на това да помолиш краля да слезе от трона и да работи за теб като слуга. Това е греховно. Затова не трябва да практикувате Мантраяна само за себе си или за този живот. Би било много добре да практикувате Мантраяна от името на други същества. За да помогна на всички същества прекарах целия си живот в отдалечени планини, практикувайки най-задълбочените ритуали, така че вече нямам нужда от други ритуали. Съзнанието ми достигна до същото ниво като фундаменталната природа на дхарма и те са неделими. Ето защо не се нуждая от начини да остана в този свят. Със стиховете и лечението от учителя Марпа аз напълно изкорених Петте Отрови в мен, което означава, че вече не се нуждая от лекарства. Ако не можете да разглеждате неблагоприятните условия като благоприятни, вие не сте истински ученици. Когато времето все още не е дошло, лекарствата и ритуалите са уместни, когато се сблъскате с неблагоприятни условия, като препятствия към Бодхи. Има някои прецеденти, където неблагоприятните условия бяха премахнати и превърнати в благоприятни. За да предложи спасение на онези същества с по-малки способности, Буда Шакямуни веднъж прие диагноза и лечение от Живака Кумара. Но когато времето и условията бяха готови, самият Буда също демонстрира навлизане в нирвана. Точно сега времето ми и условията ми са готови, така че няма нужда от лечение или от такива ритуали."

След това двамата главни ученици попитали: "Учителю, в друг свят ли отиваш, за да облагодетелстваш съществата? Би ли ни казал как трябва да се справим с това, като например поклонението по време на нирвана, грижата за тялото и създаването на статуи и изграждането на ступа? Също така, моля те, кажи на нас учениците как да медитираме и да практикуваме със слушане, мислене и самоусъвършенстване?".

Многоуважаемият отговорил: "С доброта и добродетели от учителя Марпа, всичките ми дейности, свързани с прераждането и нирваната, са завършени. Един йога чиито съзнание, реч и тяло са били освободени в дхарма не трябва да изоставя тялото си. Няма нужда да произвеждате статуи или да строите ступа. Не съм привързан към храмовете. Без храм няма нужда да намериш някой за игумен. Можете да приемете отдалечените райони във високите планини или заснежените планини като ваши храмове. Когато медитирате със състрадание към съществата в шестте сфери, това би било най-необикновената статуя през четирите сезона. Постигането на цялостно разбиране на първоначалната чиста природа на дхарма е същото като изграждането на ступа и знамена. Поддържането на вашата реч и съзнание в същото състояние и молитвите от дълбините на сърцата ви, са най-добрите дарове.

Оставането при онези, които са дълбоко огорчени и привързани към егото си и правенето на неща, които измъчват съществата, противоречи на основното поведение на един дхарма практикуващ. За да покори Петте Отрови и да облагодетелства съществата, човек може да се окаже, че върши лоши дела на повърхността, докато всъщност следва пътя на Буда; това би било добре.

Ако човек знае за дхарма без наистина да я практикува, широкото му познание ще се превърне в пречка, правейки така, че човек накрая да пропадне в бездната на Трите по-нисши сфери. Затова, моля ви, помислете за временния характер на живота на човек, усърдно вършете добри дела и предупреждавайте за лошите деяния. Човек абсолютно не трябва да върши лоши дела, дори ако животът му приключи. Ще го кажа просто, един дхарма практикуващ трябва да знае какво е срамът преди да следва пътя.Като го направите по този начин, вашата практика може да противоречи на някои сутри или писания с погрешна цел, но ще е в съответствие с намерението на Будите и Бодхисатвите. Всички важни неща за слушането и мисленето могат да бъдат обобщени по този начин и аз мисля, че е достатъчно. Ако можете да действате в съответствие с думите ми, бих бил щастлив. Можете да постигнете цялостно разбиране на всички дейности на прераждането и нирваната. В противен случай е безсмислено да изпълните желанието ми със светски поглед по светски начин."

Дълбоко трогнати, всички ученици научили наизуст тези учения.

След известно време Многоуважаемият изглеждал много тежко болен. Геше Цакпува дошъл с хубаво вино и месо, като се преструвал, че дава дар. Той се приближил до Многоуважаемия и му се присмял: "Уф! Със способността да постигне такива велики неща, която Учителят притежава, такава тежка болест не би трябвало да се случва. Как се разболяхте? Ако болестта можеше да бъде споделена с другите, можехте да я разделите сред главните си ученици. Или ако болестта можеше да бъде прехвърлена, моля ви, дайте я на мен. Сега не можете да направите нищо. Как можем да сложим край на това?".

Многоуважаемият се усмихнал спокойно и му казал: "Можех да избегна тази болест. Що се отнася до причината, поради която тя все пак дойде, ти би трябвало да си наясно с нея. Болестта на обикновения човек се различава от тази на един йога, както по природа, така и по кармичните си връзки. Болестта, която имам сега, по същество е тържествено проявление на Буда дхарма."

Цакпува си помислил, че Многоуважаемият може да го подозира, но не бил сигурен.Многоуважаемият казал, че болестта може да бъде прехвърлена, което е напълно безсмислено. Как би могла болестта да бъде прехвърлена на другите в този свят? Затова той казал: "Не съм наясно с причината за болестта на учителя. Ако болестта е причинена от духове, е необходим ритуал за прогонване на демоните; ако е заради това, че четирите Велики Елемента са извън координация, човек трябва да тонизира тялото си и да вземе лекарство. Ако болестта действително може да бъде прехвърлена на другите, Учителю, моля ви, прехвърлете я на мен."

Многоуважаемият казал: "Има един човек с огромни грехове. Демонът в съзнанието му излезе, за да ми навреди, поставяйки моите Велики Елементи извън координация и причинявайки моята болест. Ти нямаш силата да изкорениш тази болест. Въпреки че бих могъл да ти я прехвърля, се страхувам, че не би могъл да я понесеш дори за миг. Така че е по-добре да не го правя."

Цакпува си помислил: "Този човек изобщо не може да прехвърли болестта на другите. Затова казва тези саркастични думи. Трябва да го унижа." След това той отново и отново се помолил на Многоуважаемия да прехвърли болестта на него.

Многоуважаемият отвърнал: "Тъй като настояваш да го направиш, временно ще прехвърля болестта на вратата, към която съм обърнат. Ако я прехвърля на теб, ти не би могъл да го понесеш. Сега гледай внимателно." Със своята божествена сила Многоуважаемият преместил болката върху вратата, пред която се намирал. Вратата първо изскърцала, сякаш щяла да се разпадне. След известно време тя наистина се счупила на малки парченца. Многоуважаемият от друга страна изглеждал така, сякаш нямал никаква болест.

Цакпува си помислил: "Това е магия, за да се прикриеш. Не можеш да ме заблудиш." Така че той казал: "Ах! Това е наистина удивително! Но, Учителю, моля ви, просто ми прехвърлете болестта."

Многоуважаемият казал: "Тъй като ме молиш толкова силно, ще ти дам половината от болестта. Ако я прехвърля цялата на теб, със сигурност няма да можеш да я понесеш."
След това той прехвърлил половината болка. Цакпува веднага изпитал огромна болка. Той едва можел да трепери или да диша. Когато почти бил умрял, Многоуважаемият взел обратно по-голямата част от болестта, която бил прехвърлил, и попитал: "Дадох ти само малка част от болестта. Как беше? Можеш ли да я издържиш?".

След като изпитал жестоката болка върху себе си, в ума на Цакпува се надигнало силно разкаяние. Той коленичил, проснал се пред Многоуважаемия и казал със сълзи, стичащи се по лицето му: "Учителю! Учителю! Сега искрено се разкайвам. Моля те, прости ми. Ще дам всичките си активи на Учителя като дарове. Моля те, помогни ми с последствията от греховете ми." Той заплакал много печално.

Виждайки, че наистина се е разкаял, Многоуважаемият бил много щастлив и взел обратно останалата малка част от болестта. Той казал: "Не исках земя и придобивки през живота си. Сега умирам и те са дори още по-безполезни за мен. Можеш да ги задържиш. Моля те, не върши злодеяния по-късно, дори ако умреш. Съгласен съм да ти помогна да разрешиш последствията от твоите грехове този път."

Цакпува казал на Многоуважаемия: "В миналото върших злодеяния главно заради пари. Сега нямам нужда от тях. Въпреки че Учителят не иска да ги приеме, учениците винаги се нуждаят от помощ за практикуване. Моля ви, приемете ги от тяхно име." Въпреки че се помолил по този начин, Многоуважаемият не ги приел. Учениците ги приели по-късно и използвали средствата, за да провеждат събирания. Дори и до ден днешен тези събирания все още се провеждат в Чубар.

От тогава насам Цакпува изненадващо изоставил алчността, която бил подхранвал през целия си живот, и станал много добър практикуващ. Многоуважаемият казал на учениците си: "Причината, поради която останах тук, беше да помогна на този човек с големи грехове да се покае истински и да бъде освободен от страданието. Сега това е приключено и е време да си тръгна. Всъщност, ако един велик дхарма практикуващ навлезе в нирвана в селото, то е същото като това един крал да умре в дома на обикновен човек. Затова ще отида в Чубар и ще умра там."

Себан Репа попитал: "Учителю, вие сте сериозно болен и е твърде болезнено да вървите. Какво ще кажете да намерим паланкин и да ви закараме дотам?".

Многоуважаемият казал: "Аз не съм наистина болен и смъртта ми не е истинска смърт. Това са само проявления на болест и смърт. Няма нужда от нещо като паланкин. Млади ученици, сега можете да тръгнете за Чубар."

Щом младите ученици пристигнали в Чубар, Многоуважаемият вече ги чакал там. Някои от възрастните ученици казали: "Ние бяхме тези, които придружиха учителя до тук."
Друг казал: "Учителят беше болен и почиваше в Рекпа Дукчен."
Някои благодетели, които дошли по-късно, казали: "Видяхме Учителя да преподава дхарма в един дзонг."
Някои други благодетели казали: "Дойдохме с Учителя."
Много хора казали: "Всеки от нас отдаваше почит на Учителя в дома си."
Онези, които пристигнали по-рано в Чубар, казали: "Учителят първо дойде в Чубар и ние го придружихме до тук."

По този начин някои казали, че Учителят е дошъл по-късно, някои казали, че е преподавал дхарма, а някои казали, че са му отдавали почит в домовете си. Те спорели помежду си и не вярвали един на друг. Многоуважаемият чул всичко това и казал с усмивка: "Всички вие сте прави. Направих това, защото исках да се пошегувам с вас."

(Следва продължение)

Линк към оригиналната статия:
http://en.minghui.org/html/articles/2018/10/19/172915.html