Германия: Самоусъвършенствайки се като член на Маршовия Оркестър „Тиен Гуо”

Minghui.org

Станах член на Европейския Маршов Оркестър „Тиен Гуо”. След това станах член на координационния екип. Искам да споделя как се промених в резултат на участието ми и истинското ми усъвършенстване в този Дафа проект.

Изпитвайки трудности

От самото начало бях много щастлив да бъда част от този ценен проект, тъй като е предназначен да спасява съзнателни същества. Участвах активно на срещи, задавах въпроси и приемах различни отговорности, като всички имаха намерение да подобрят проекта.

С времето почувствах, че координаторите ми реагираха бавно и пасивно. Изглеждаше ми, че те наистина не бяха заинтересовани от спасяването на съзнателни същества и просто искаха работата да бъде свършена. Вярвах, че трябва да сме по-активни и да участваме на повече паради. Моите координатори обаче бяха на различно мнение. Предложенията ми бяха отказани и се запитах дали те наистина са заинтересовани от спасяването на съзнателни същества. Защо трябваше да напредваме толкова бавно? Задържах отрицателни мисли, които отказвах да изоставя. Те ставаха все по-очевидни и по-очевидни.

Често забелязвам проблеми в другите. Например един от координаторите искаше да поеме повече задачи, но не можеше да се справи добре със задачите, с които вече се беше захванал. В резултат на това той трябваше често да бъде коригиран, когато ставаше въпрос за информация, която беше предавана на други членове на екипа. Друг координатор често търсеше външна помощ, за да разреши проблеми, докато на друг му липсваше способността да взема решения. Негативните ми мисли станаха по-забележими и се усилиха.

А ние се подготвяхме за Европейското турне. Тогава, за капак на всичко това, бях много зает на работа и избухвах лесно. Конфликтите се влошиха. В края на краищата се претоварих психически и възнамерявах да напусна координационния екип. Никой от другите членове на екипа обаче не можеше да поеме моята част от проекта. Така че реших да съм член на групата, но само да свиря на инструмент и да участвам на паради. Определено не исках да се въвличам в координацията.

Това беше решение, което щеше да ме отдалечи от конфликтите и щях да изпитвам по-малко натиск. Все още щях да съм част от проекта и да спазя обета си. Това щеше да е добре – нали? Когато се срещнах с другите координатори им съобщих решението си и се обосновах, че се нуждая от повече време за самоусъвършенстването си. Нямаше да има смисъл да продължавам без изучаването на Фа и правенето на упражненията.

Привързаности към време и заядливост

Само няколко дни по-късно сънувах, че старите сили танцуваха радостно около Учителя. Учителят стоеше в средата, гледайки състрадателно. Той не изглеждаше тъжен или ядосан. Разплаках се, когато видях това. Аз бях отговорен за тази сцена. И все пак независимо какво смятах за правилно или погрешно, или какво бях направил – Учителят все още ме предпазваше. Той понесе моя товар, така че аз можех да продължа да се усъвършенствам към по-високи нива и да спасявам съзнателни същества.

Когато се събудих лицето ми беше обляно в сълзи и осъзнах, че не можех просто да си тръгна от екипа. Трябваше да погледна навътре. Освен това нямаше значение какво мислех, това беше пътят, който Учителят беше аранжирал за мен. Не беше важно какво мислех аз или какво исках да постигна. Като практикуващ трябваше да следвам пътя аранжиран от Учителя.

Когато погледнах навътре открих, че привързаността към заядливост беше коренът на моите проблеми, както и привързаността към времето. Исках да бързам притеснявайки се, че няма да бъдат спасени достатъчно съзнателни същества. Тези две привързаности бяха причината за моите проблеми и старите сили ги подсилваха.

Грешката ми беше, че не отхвърлих тези привързаности, когато се появиха. Просто ги приех, защото си мислех, че бях прав. Отдадох по-голямо значение на това колко паради посещаваме, вместо на сътрудничеството между членовете на екипа. Приех, че мислите, които се надигнаха в съзнанието ми, бяха свързани с тези две привързаности. Не ги разпознах навреме и те ме накараха да вярвам, че са правилни и че бях прав да ги последвам.

Учителят казва: „ Този човек си мисли: „Може би съм Буда и може би това, което нося, е Буда роба“. Тогава ще открие, че това, което носи, действително е Буда роба. „Ах, наистина съм Буда.“ Той ще бъде много развълнуван. „Може би дори не съм малък Буда.“ Поглеждайки още веднъж, ще открие, че е голям Буда. „Може би дори съм по-велик от Ли Хонгджъ!“ Ще погледне отново: „Ах, наистина съм по-велик от Ли Хонгджъ“.” (Лекция шеста, „Джуан Фалун”)

Привързаности на по-дълбоко ниво

Бавно ми просветна, че двете гореспоменати привързаности произлизаха от привързаности на по-дълбоко ниво – привързаности към репутация и слава, сантименталност и личен интерес. Исках да съм по-важен от другите и натисках, за да бъдат приети моите предложения от групата. Исках да съм начело и другите да ме утвърдят.

Но аз култивирах Истинност, Доброта и Търпение, което изискваше от мен да изоставя фундаменталните привързаности като славата и репутацията, егоизма и сантименталността, докато вървях по своя култивационен път. Веднъж щом разпознах тези привързаности, винаги щом се появеше мисъл се запитвах дали беше резултат от моето поразено от славата сърце и дали исках да се придържам към времето. По този начин от тогава насам действията ми винаги бяха базирани на Фа.

Нещо повече, научих се да приемам недостатъците на другите. Научих се да забелязвам техните добродетели и да съм съпричастен, когато имаха трудности. В допълнение коригирах мислите си и вече не си мислех, че повече няма да забелязвам грешките на другите. Самоусъвършенстването означава да отвориш сърцето си и да бъдеш част от едното тяло, като по този начин човек може да достигне по-високи нива на самоусъвършенстване като едно тяло. Това е проста мисъл, но ми отне много време да я култивирам и да го направя от сърце.

Върхове и падения на Европейското турне

Организирахме първия голям маршов оркестър преди две години и посетихме няколко града. Това ни помогна да натрупаме опит. Второто голямо пътуване предприето през същата година отне девет дни и включваше големи и по-малки градове. На местата, на които спирахме, имаше много китайски туристи. Турнето започна след Европейската Фа-конференция в Прага. Оркестърът отиде да свири във Виена, в Мюнхен през Октоберфест, в Цюрих и Люцерн.

Подготовката отне около година, включително всичко, което трябваше да бъде уредено, като маршрута, автобусите, парадите, информирането на местните практикуващи, настаняването, храната и още много неща. Работех по почти 10 часа на ден, изучавах Фа, правех упражненията, упражнявах се на инструмента си и след като се приберях в стаята си, работех още 3 часа върху подготовката за турнето.

Уреждането на настаняването и ръководенето на плащанията отнемаше голяма част от времето ми. Поставихме краен срок за запазването на стаите, тъй като трябваше да знаем колко хора щяха да участват в Европейското турне. По този начин беше по-лесно да уредим стаи и храна от местните практикуващи. Обаче все пак имахме още членове, които искаха да участват и трябваше да се приспособяваме.

Един член на оркестъра ме помоли да участва, но да не свири с оркестъра, а други решиха да участват или се отказаха. При наличието на тези индивидуални промени, цялостните планове трябваше да бъдат променени – относно броя на стаите, плащането и т.н. Промените трябваше да бъдат предоставени на местните практикуващи, за да се подсигури, че те знаят фактическия брой на храненията, от които се нуждаеше оркестъра.

Когато уреждах първото турне, имах трудности да се приспособя и да приема всички промени. Вярвах, че турнето е аранжирано за спасяването на съзнателни същества и всички членове на оркестъра бяха задължени да участват. Бях на мнение, че Учителят е аранжирал броя на участниците. Почувствах, че ако някой направи промени или се откаже, той пренебрегва следването на Фа.

По-късно промених първоначалното си мнение. След първото турне проведохме среща за споделяне на опит и аз открих, че една поддръжничка първо се е регистрирала, а след това се е отказала. Вместо да отиде на турнето обаче тя помогна на някои хора да напуснат Китайската комунистическа партия (ККП). Това ми показа, че Учителят е аранжирал всичко и че трябва да приемам промени и мнения на други хора без да се оплаквам.

Когато планирах второто турне нямах отрицателни мисли. Не се оплаках от никакви промени и просто ги приех. Разбрах принципа на Фа да се откажа от себе си и първо да мисля за нуждите на другите. Това също така е част от култивирането на състрадание.

Координационният екип се сблъска с много неща, които трябваше да бъдат разрешени по време на турнето. Забелязах, че един от координаторите трябваше да брои парите, които получихме от нашите членове късно през нощта. И така той не успя да направи упражненията на сутринта. Друг координатор не можа да си легне, докато не разреши един проблем.

Имаше много промени на плана в последния момент. Малко преди да заминем за парада един от членовете на оркестъра изчезна. И така целия оркестър трябваше да го търси, което доведе до това да пристигнем със закъснение на началната точка на парада.

Имаше много инциденти в Швейцария. Пристигнахме късно след дълго пътуване с автобус от Мюнхен. Проблемът беше, че нямахме достатъчно пари в брой, за да платим за настаняването си.

Шофьорът ни претърпя инцидент, който изискваше намесата на полицията. Тогава шофьорът паркира автобуса на улицата и местните практикуващи трябваше да го намерят. Той трябваше да премести автобуса.Тези и други проблеми трябваше да бъдат разрешени. По този начин закъснявахме през много от вечерите. Всичко това и много повече бяха тестове за мен, за да покажа дали ще ги разреша въз основа на Фа.

Тези ситуации ме научиха, че не трябва да се оплаквам от другите. Концентрирах се само върху разрешаването на проблемите, с които се сблъсквахме. Вече не си мислех „защо”, кой е виновен и кой е отговорен да разреши проблема. Бях налице за да разрешим проблема, помагах на другите да разрешат своите проблеми или подкрепях всички с праведни мисли.

По-късно осъзнах, че отрицателните мисли са изчезнали от тялото ми. Това не означава, че се случваха една след друга без да ги разпозная. Забелязах, че тези отрицателни мисли вече не се появяваха в дадени ситуации. Това ми показа, че трябва да изоставя тези мисли. Не че не се появяваха от време на време, но можех да ги игнорирам.

Справяйки се със спънки

На втория ден от представянето ни в Мюнхен отидохме на Мариенплац, за да направим концерт. При пристигането ни ми беше съобщено, че един от членовете на оркестъра е оставил инструмента си в автобуса, а автобусът беше на път за паркинга - твърде далеч от мястото, на което се намирахме. Зачудих се дали трябваше да помоля местни практикуващи да шофират до паркинга – което щеше да бъде доста дълго шофиране. Имаше и други проблеми. Не можех да се концентрирам по време на изпълнението ни и се чудех какво да направя. Чудех се как беше възможно да се случи всичко това. Имахме ли пропуски? Имаше ли друга привързаност, която трябваше да изоставя?

Изпълнихме няколко песни, а след това един практикуващ изнесе реч за Фалун Дафа и за варварското преследване в Китай. След това свирихме отново, а след това имаше друга реч – това се повтори няколко пъти.

Забелязах, че хората се спираха, слушаха оркестъра и след това си тръгваха щом някой заговореше. Изведнъж видях, че в началото на една реч един китайски практикуващ се приближи до двама китайски туристи, които слушаха изпълнението ни. Практикуващият започна да раздава информационни материали за Дафа.

Двамата китайски туристи се обърнаха и щяха да си тръгнат. Аз изпратих мисълта: „Не си тръгвайте, дошли сме тук специално за вас.” Изненадващо двамата китайски туристи се спряха и приеха Дафа материалите. Гледайки това имах сълзи в очите.

В този момент всичките ми проблеми изчезнаха. Намирах се във времево изкривяване, където времето стоеше неподвижно. Това беше поле изпълнено със състрадание и аз се намирах в състояние, в което никой и нищо не можеше да ме обезпокои. Беше точно както казва Учителят:„Истинските мисли правят цялото небе блестящо...” (”Размътено отражение”, „Хон Ин том 4”)

Учителят е винаги до мен

През тази година от култивационния ми път започнах да осъзнавам, че Учителят е винаги до мен, посочвайки привързаностите ми, защитавайки ме и насочвайки ме към верния път. Защо все още падам, когато се изправя пред тест? Може би защото не разбирам намеците на Учителя или може би вярвам, че намеците не са в съгласие с принципите на Дафа – Истинност, Доброта, Търпение – и вярвам, че са нормални проблеми. Може би не разбирам намеците заради привързаностите си или може би защото не мога да изоставя привързаностите си. Трябва да запомня да изоставям привързаностите си, ако искам да се усъвършенствам до по-високо ниво.

(Представено на Германската Фа-конференция през 2019 г.)

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/24/174748.html