Учителят сочи пътя към дома

Minghui.org

Аз съм Фалун Дафа практикуващa, която посети четвъртия лекционен клас на Учителя Ли Хонгджъ в Гуанджоу. Учителят ме пречиства и предпазва, като ме насочва с великодушно състрадание повече от 20 години. Независимо дали животът ми беше изпълнен с преживявания, или не, Учителят винаги е бил до мен. Колко много е пожертвал Учителя никога не може да бъде узнато от нас, практикуващите. Как можем някога да се отплатим на Учителя за неговото спасение?

Размишленията на еднa практикуващa

След като се завърнах вкъщи от Гуанджоу някои от нещата, които Учителят спомена по време на своето преподаване, се появиха в пространственото ми поле: Традиционни женски дрехи и красиви опашки на пауни, които се въртяха, издялан портал водещ към врата и тесен път, преминаващ през дълбоки долини и простиращ се безкрайно надалеч, ярки цветя и плевели заобиколени от големи и малки надигащи се мехури, и Учителя, който ми се усмихваше отвън на прозореца.

В автобуса долових какво имаше в съзнанията на съседите ми – това се счита за телепатия. Почувствах, че беше „твърде шумно.” След това чух звука от „заключване на врата” в съзнанието ми и всичко утихна.

Дафа ми показа нова сфера и дългоочакваният ми копнеж се превърна в реалност! Свободнa от каквито и да било съмнения можех да се докосна до всичко това. Изпълненa с въодушевление настроих съзнанието си: Аз, човек изпълнен с карма, трябваше да живея в съответствие със състрадателното спасение на Учителя.

Преминавайки тестове с намеците на Учителя

Учителят казва: „ Когато някой започне да се усъвършенства по праведен път, той трябва да елиминира своята карма. Елиминирането на карма означава тя да бъде изличена и преобразувана. Разбира се, кармата ще се съпротивлява, ето защо човек ще има изпитания и препятствия.” („Лекция шеста”, „Джуан Фалун”)

Човек не може да практикува самоусъвършенстване без защитата на Фашън на Учителя. През първата година, в която се самоусъвършенствах, веднага щом започнах да правя упражненията почувствах болка в цялото си тяло и се чувствах много изморенa.

Докато правех второто упражнение, стоящата медитация за подсилване на енергията, не можех да държа ръцете си нагоре, а крайниците ми трепереха от умора. Веднъж, докато „държах колелото над главата” бях толкова изморенa и без дъх, че не можех да продължа. Изкрещях вътре в себе си: „Учителю, моля те, помогни ми!” В същия този момент почувствах енергия, която течеше през всичките ми пръсти и тялото ми стана леко. От тогава нататък можех да направя второто упражнение.

Веднъж, докато правех петото упражнение, което е седяща медитация, се почувствах замаянa и имах чувството, че припадам. Беше ми трудно да продължа. Друг практикуващ искаше да ме заведе до вкъщи. Мъчейки се да стана със затворени очи казах: „Да тръгваме.” С всяка стъпка ми ставаше все по-трудно и внезапно осъзнах: „Като практикуващa за мен се грижи Учителят. Чувството на дискомфорт е илюзия и тест, който трябва да премина, дълг, който трябва да платя”. Промърморих: „Изглежда, че не трябва да се прибирам вкъщи.” Практикуващият, който ми помагаше каза: „Да, правa си.” След това седнах, за да завърша седящата медитация. Целият дискомфорт изчезна.

Тревожех се, че няма да мога да се самоусъвършенствам, тъй като не можех да правя второто и петото упражнение. Обаче успях да преодолея този тест с подсилването и намеците на Учителя.

В самоусъвършенстването трябва да премахнем всички привързаности на обикновени хора и да не се интересуваме от слава и щастие. Винаги съм смяталa, че в допълнение на изоставянето на моите „чин” към членовете на семейството ми, вече съм се отказала от моята привързаност към слава и пари. За мое учудване, докато правех седящата медитация бях възхитена, когато пред мен се появи купчина юани – грабнах ги. В този момент бях шокирана и ме изби студена пот.

Веднъж, след като ядох риба открих рибешка люспа залепнала за лявата ми ръка. Казах си: „Добре е, че я открих, в противен случай там щеше да порасне бенка наподобяваща рибешка люспа.” Съпругът ми коментира: „От това, което каза излиза, че на хората, които продават риба, ще им пораснат много бенки подобни на рибешки люспи, така ли?”

Осъзнах, че Учителя ми даваше знак, че трябваше да изоставя човешката си представа! Благодарих на Учителя, защото съпругът ми никога не е притежавал такава мъдрост и никога не е казвал нищо с такова спокойно изражение и състрадателен тон. Учителят беше този, който използва устата на съпруга ми, за да ми даде знак.

Учителят премахва премеждия

Няколко практикуващи и аз самата поехме на пътешествие в края на лятото на 2008 г., за да разпространяваме Дафа материали за разясняване на истината и компактдискове. Всички къщи бяха разположени край пътя, така че планирахме да разпространим материалите на връщане.

Точно когато пристигнахме и спряхме колата, чухме силен шум: мотоциклет се блъсна в колата ни. В миг бронята на колата ми падна и лявата ми обувка се изхлузи. Усетих остра болка излизаща от левия ми крак. Случаен наблюдател спря човека с мотоциклета, за да не си тръгне, но ние го пуснахме да си върви. Тогава изпитах толкова силна болка, че почти припаднах.

Другите практикуващи ми казаха след това, че съм изглеждала много бледа в този момент. Звукът на тяхното изпращане на праведни мисли за мен беше много далечен. След като постепенно дойдох на себе си погледнах левия си крак и глезен и не видях следи от контузия – толкова се успокоих.

Успокоих се, защото когато тръгнах от дома си, не се сбогувах със семейството си. Ако бях контузена те щяха да искат да узнаят защо и как и можеше дори да решат да ме „наглеждат”. Това щеше да донесе повече неприятности на усилията ми за разясняване на истината. След три дни, през които накуцвах, левия ми крак се беше възстановил.

Разпространихме материалите по пътя си на връщане и всичко премина гладко, докато най-накрая остана само един компактдиск. Когато го хвърлих към една врата, той внезапно се обърна и полетя наобратно. Бях на път да кажа да спрем колата, когато компактдиска зави и полетя обратно към вратата. В същото време чух гласа на Учителя да казва: „Не се тревожи, ще ти помогна.”

Учителят ни предпазва

Учителят дава няколко примера в „Джуан Фалун”, за да покаже, че предпазва непоколебимите и усърдни практикуващи.

Практикуващ не бил контузен, след като бил блъснат от кола, въпреки че на колата останала вдлъбнатина.

Когато един практикуващ бил заклещен между две коли:„В този миг колите спрели и нищо не се случило.” („Лекция трета”, „Джуан Фалун”)

Един джип карал с висока скорост към един практикуващ:„Точно в момента преди да се сблъскат, някаква сила дръпнала велосипеда назад с повече от половин метър и джипът изведнъж спрял точно пред гумата на велосипеда.” („Лекция трета”, „Джуан Фалун”)

Железен прът с диаметър пет сантиметра и с дължина от четири метра паднал вертикално от висока сграда към главата на един практикуващ:„...и се забил в земята, без да падне.” („Лекция трета”, „Джуан Фалун”)

Учителят казва: „Не всеки ще се натъкне на тези неща, но някои може да налетят на тях. Дали ще ви се случат, или не, мога да ви уверя, че няма да сте в никаква опасност – мога да гарантирам това.” („Лекция трета”, „Джуан Фалун”)


Гледайки навътре изправена пред болестна карма

Миналата пролет внезапно ме обзе паника. Имах загуба на паметта и изпитвах трудности да говоря нормално. Когато се опитвах да насърчавам хора да напуснат Китайската комунистическа партия (ККП) и свързаните с нея организации казвах: „Трябва да ги напуснете”, отново и отново, което караше хората да ми се присмиват. Не можех да си спомня дори едно изречение от „За Дафа”. Беше ми трудно дори да общувам с моите съпрактикуващи.

Бях силно разтревожена и обезпокоена, че можеше да се окажа осакатена. Семейството ми ме заведе в болницата въпреки волята ми. Бях диагностицирана с тумор на мозъка. Бях хоспитализирана, оперирана и лежах в болницата повече от месец. Тъй като бях преодоляла „наглеждането” от другите и от семейството ми, бях установила добра среда за самоусъвършенстване в продължение на повече от 10 години. Членовете на семейството ми не вярват в Дафа, защото преследването наистина ги е уплашило. Така че се караме по този въпрос.

Семейството ми започна да клевети Дафа сред нашите приятели и роднини. Още веднъж бях в задушаващата ситуация от миналото и бях преместена. Загубих връзка с другите практикуващи. Тази ситуация ме накара да разсъждавам върху култивационното си състояние. Открих привързаности, като използването на остри думи, когато се опитвах да убедя хората да напуснат ККП и нейните младежки организации, гледах отвисоко някои практикуващи, бях безразлична, когато други практикуващи преживяваха трудности и изпитания и не се справях добре с трите неща, които трябва да правим.

Липсваха ми моите съпрактикуващи и нормалната среда за самоусъвършенстване. Но бях разбрала, че всеки практикуващ, който пристъпи напред, е велик. Поглеждайки навътре в себе си открих, че сърцето ми е станало по-широко и съзнанието ми е в мир. Това са най-големите ползи, които получих, когато пробих през изпитанието с болестната карма.

Скъпи мои съпрактикуващи, моля ви, събудете се! Само Дафа и Учителя са тези, които ни напътстват в самоусъвършенстването. Само когато самоусъвършенстващите се не се държат добре, е вероятно да има неприятности. Има причини защо трябва да гледаме навътре. Най-важният проблем е, че не вярваме изцяло в Учителя и Фа.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/28/174787.html



Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.