Баща ми

Minghui.org

Едва когато пораснах, разбрах значението на старата китайска поговорка: „Бащината любов тежи колкото планина.”

Бях непослушно, егоистично дете и имах лоши оценки в училище. Баща ми беше този, който със своята толерантност, любов и напътствия ми помогна да стана зрял човек с добро колежанско образование и сносна работа.

Толерантност

Баща ми започна да практикува Фалун Дафа преди 23 години. По онова време аз бях само на две годинки. Родителите ми се разведоха, когато бях на 12 години. Майка ми – която беше срещу Дафа – ме отведе със себе си в Канада. Въпреки че израснах под влиянието на Дафа, в края на краищата бях разсеяна от компютърни игри, телевизионни шоута и други светски неща.

Пет години по-късно се върнах при баща ми в Китай. По онова време вече не бях невинното, очарователно момиче, което бях някога.

Започнах да посещавам гимназия и си намерих гадже. Много пъти бях навън на улицата след вечерния час. Когато не се прибирах вкъщи, баща ми обикаляше целия град, карайки колелото си, за да ме търси. Изключвах телефона си, така че той да не знае къде се намирам.

Веднъж, когато се прибрах вкъщи, мой роднина ме попита дали съм виждала баща си.

Аз отвърнах: „Баща ми почина.”

Не показвах уважение към баща ми и често го предизвиквах. Помолих го да ми купи скъпи дрехи, въпреки че знаех, че той не печели много пари. Веднъж дори го ритнах, защото не харесах дрехите, които ми беше купил. Сега, поглеждайки назад, съжалявам ужасно много за държанието си по онова време.

В допълнение към работата си на пълен работен ден баща ми трябваше да се грижи за двама ни у дома. Веднъж той ме попита дали бих могла да пера сама дрехите си.

Разплаках се и изкрещях: „Обиждаш ме!”

Той не ме попита отново. Вместо това изпра всичките ми дрехи, без да каже нито дума. Понякога, когато бях в цикъл, сменях по няколко чифта бельо на ден и дори цапах чаршафите си. Но баща ми никога не се оплака – той просто ги переше.

Без напрежение

Училището ни застави да посещаваме допълнителни вечерни часове. Никога не бях имала толкова интензивни училищни дейности в Канада, така че казах на баща ми, че не искам повече да ходя на училище.

Баща ми (въпреки че сега си мисля, че той трябва да е бил много тъжен да чуе това тогава) кротко ми каза: „Мога само да ти дам препоръките си. Ти можеш да вземеш собственото си решение. Но аз мисля, че за теб е по-добре да ходиш на училище.”

Той винаги се държеше по този начин: никога не ме принуждаваше да правя каквото и да било, а просто ми даваше предложения. Това ми помогна да се науча да вземам собствени решения.

В гимназията бях добра само по английски, благодарение на канадското ми образование. Оценките ми по другите предмети бяха винаги „F” и бях от последните десет процента по успех в моето училище. И все пак баща ми никога не ми крещеше и не ми се караше.

Когато му казвах, че оценките ми не са добри, той беше спокоен.

„Докато даваш всичко от себе си, няма проблем, дори ако оценките ти не са перфектни.”

Веднъж се справих добре с уроците и бях сред първите 20 в класа ми от над 40 ученика. Бях толкова щастлива.

Попитах баща ми: „Твърде късно ли е за мен да започна сега да уча прилежно?”

„Ако започнеш”, гласеше отговорът, „никога не е твърде късно”.

Напътствие

Един ден баща ми ме помоли да изучавам Фалун Дафа и да направя упражненията с него. Аз се съгласих.

Входният изпит за националния колеж е най-голямото препятствие за всеки гимназист в Китай. Докато другите ученици бяха под голямо напрежение и учеха до късно всяка вечер, за да се подготвят за изпита, аз просто се прибирах вкъщи след вечерните занятия, за да изучавам Фа заедно с баща ми и след това си лягах. Когато Учителят публикуваше нова статия, ние измивахме ръцете си и я прочитахме внимателно. За моя изненада успях да вляза в добър колеж.

Петото упражнение на Фалун Дафа изисква човек да седи в медитация с крака, скръстени в позиция пълен лотус. Наистина ме боли, когато го правя и веднъж дори се разплаках от болка. Но моят баща ми се усмихна и ми каза, че съм се подобрила, защото можех да издържа и да продължа да го правя въпреки силната болка.

Практикуващите в Китай обикновено стават наистина рано, за да правят упражненията. Баща ми обикновено ме събуждаше няколко минути след 03:00 часа сутринта. Един ден, когато той ми предложи да не излизам навън с приятелките ми, аз му се развиках: „Ти винаги ме съдиш според твоите стандарти. Всъщност не исках да ставам рано, за да правя упражненията сутрин – правех го само за да си доволен.”

След това той спря да ме буди, за да правя упражненията. Можех да спя повече, но някак си се чувствах тъжна. Сега осъзнавам, че без баща ми нямаше да съм способна да поддържам темпото с упражненията, преди да се отдам напълно на Дафа.

Друго нещо, което ми каза баща ми, беше да се измервам според стандартите на Дафа.

Един ден отидох, за да купя нещо за закуска. Нямаше опашка – всички просто извикваха поръчките си на касиера. Аз чаках търпеливо и не се съревновавах. Касиерът продължи да взима поръчките на всички освен мен. Накрая не можех повече да го понеса и се разплаках: „Как може просто да ме игнорираш?”

Когато разказах на баща ми, той ми каза: „Постъпила си много добре, когато си чакала спокойно.”

Като гръм от ясно небе осъзнах, че не съм запазила своя шиншин добре в тази ситуация.

Друг път ученикът, който отговаряше за почистването на класната ни стая, ме помоли да измия метлата по време на часа ни по физика. Учителят по физика обаче ми каза да стоя в класната стая. След това този ученик докладва на възпитателката ми, че не съм изпълнила заповедта му и не съм искала да изчистя класната стая. Възпитателката ме повика в нейния офис за разговор. Почувствах, че съм обвинена несправедливо и плаках през целия час.

Когато баща ми чу историята, той каза: „Трябва да се извиниш на ученика.”

„Защо? Той се държа лошо с мен. Как бих могла да му се извиня?”

„Било е тест за твоя шиншин. Разгневила си се и си плакала. Не трябва ли да се извиниш?”

Чувайки това, моите гняв и омраза към съученика ми изчезнаха.

Веднъж едно момче ме удари. Помолих баща ми да му се скара, но той ми каза: „Не трябва да правя това. Ако го направя, повече няма да съм практикуващ, а обикновен човек.”

Това не ми хареса, затова отидох до къщата на момчето, за да го порицая. Дори обидих родителите му. Накратко неговият баща дойде у дома, за да се кара с моя баща. Баща ми го покани вътре да седне, предложи му плодове и му се извини. Това с лекота разреши онова, което можеше да се превърне във война между двамата родители.

Постепенно се научих да следвам стандартите на Дафа. Веднъж взех двама от братовчедите ми, за да играем бадминтон.

„Прекарваш твърде много време, играейки компютърни игри”, казах на единия от тях. „Виж другия си братовчед? Той обича да учи и има добри оценки в училище.”

Първият ми братовчед се разплака. Тогава осъзнах, че въз основа на Фа не съм обърнала внимание на речта си. Затова му се извиних искрено.

Той спря да плаче и се усмихна.

Заключение

Има още много истории за баща ми. Веднъж той заспа, докато ме чакаше да избера подарък за рождения ден на моя съученичка.

Събудих го с думите: „Как може да спиш през деня?”

„Бях буден през цялата нощ, за да правя брошури, които да помогнат на хората да разберат за Фалун Дафа.”

През този ден получих ново разбиране за баща ми.

Друг път получих внезапен изблик на гняв и заключих баща си вън от апартамента. Той чука на вратата известно време и след това спря. Веднага щом спря, гневът ми сякаш се изпари незабавно. Слязох долу, за да го потърся.

Когато го намерих, той изпращаше праведни мисли, които трябва да са елиминирали факторите на гнева в главата ми. Това беше първия път, когато усетих силата на изпращането на праведни мисли.

Пиша всичко това, защото съм наистина благодарна на моя баща. Преди постоянно се оплаквах, че той не е направил за мен това или онова. Но сега, когато погледна назад, осъзнавам, че той ми е дал най-ценното нещо, защото ме е променил от неучтив и груб човек в такъв, който е изключително добър.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/29/174800.html