Пътешествието в самоусъвършенстването на един млад практикуващ

Minghui.org

Започнах да практикувам Фалун Дафа през 2013 г. и сега съм на 24 години. Родителите ми също са практикуващи, но трябваше да напуснат дома си, за да избегнат преследването. Когато бях само на 6 години, останах с моята 80-годишна прабаба.

Детството ми беше изпълнено с раздели и сбогувания и често бях изпълнен с тъга и силни емоции. Бях твърде млад, за да разбера защо родителите ми трябваше да напуснат дома си, но когато чух възрастните да споменават Фалун Дафа, знаех, че да се вярва на Учителя и Дафа беше правилно.

Възглавницата ми често беше влажна от сълзите ми, а очите ми бяха зачервени и подпухнали. Въпреки че моите родителите ми липсваха много, не смеех да го кажа, защото не исках да разстроя прабаба си. Вместо това винаги имах безгрижно и щастливо изражение на лицето.

Събрах се отново с моите родители, когато бях в трети клас. Може би защото бях свикнал с тяхното отсъствие, не изпитах много емоции, когато се върнаха. Въпреки че бяхме заедно, практикуващите все още бяха преследвани и трябваше да се местим шест пъти. Тъй като обкръжението ни винаги се променяше, станах още по-затворен и интровертен и рядко имах отношения с други хора.

Започване на практиката

Времето минаваше и ние бяхме заедно, но чувството ми на отчуждение от родителите ми не отминаваше. Дадох всичко от себе си, за да бъда добро дете, за да не се тревожат, но не усещах близост с тях. Дори изпитвах омраза, която изливах върху по-малкия си брат. Баща ми няколко пъти се опита да ми представи Фа, но нашата несполучлива връзка ме накара да не искам да слушам. Докато бях в гимназията, често бях в депресия. Чувствах, че съм видял достатъчно от този светски свят и исках да стана монах. Не осъзнавах, че бях само на няколко инча от истинското самоусъвършенстване.

Когато бях на 12 години, отидох в пансион. Гимназията ми беше още по-далеч от дома. Родителите ми не можеха да ме посещават всяка седмица, така че през третата ми година те помолиха една местна практикуваща да се грижи за мен.

В момента, в който я срещнах, изпитах чувство на близост и интимност. Тя се засмя и каза: „Колко прекрасно! Ти си млад практикуващ!” Тя ми разказа защо хората са привлечени от Фалун Дафа въпреки тежкото преследване, както и за състраданието на Учителя. Тя ме наричаше „малък практикуващ”. Бях много изненадан – бях практикуващ? Не бях изучавал Фа и дори не можех да си спомня движенията на упражненията. Но ако тя ме наричаше „малък практикуващ”, тогава трябваше да изучавам Фа!

Тя ми даде копие от книгата „Джуан Фалун”. С „Джуан Фалун” в чантата си усещах слънцето особено ярко и чувствах лекота и безтегловност.

Скоро след като започнах да изучавам Фа, Учителят изчисти тялото ми. Очите ми станаха по-ясни и сияещи, кожата ми по-хубава, а косата ми имаше здравословен блясък. Бях изпълнен с неописуема радост и спокойствие. Моите приятели, които не са практикуващи, дори коментираха положителните промени в мен. Знаех, че Учителят ме беше изтласкал до много висока сфера.

Да защитаваш Фалун Дафа

През лятото на 2018 г. завърших училище, намерих си работа и наех апартамент с още двама души. Апартаментът ни беше в „централния квартал”, така че охраната беше строга.

Един ден забелязах, че на прозореца на апартамента ни беше поставен плакат, който клевети Фалун Дафа. Бях много разстроен и си спомних какво казва Учителя:

„Всъщност вие сте съвсем наясно по този въпрос: когато човек се е облагодетелствал от Дафа, но за да се защити, когато Дафа е изправен пред бедствие, той не казва нищо за истинската ситуация, заслужава ли спасение този човек?” („Преподаване на Фа на Фа-конференцията на Западните щати на САЩ през 2004 г.”)

Като практикуващ не трябва да стоя настрани, когато хората позорят Учителя и Дафа. Започнах да мисля за това да разкъсам плаката, но колкото повече мислех как да го направя, толкова повече се страхувах, защото в този район имаше много камери за наблюдение.

Два дни по-късно, докато минавах покрай прозореца се загледах в плаката и безмълвно рецитирах Фа на Учителя:

„Силни са праведните мисли на учениците
Учителят има силата да преобърне прилива”
(„Връзката Учител-ученик”, „Хон Ин, том 2”)

В този момент заобикалящата ме среда сякаш избледня и остана само прав път към прозореца. Докато вървях към прозореца, видях един охранител. Помолих Учителя за помощ и една жена се появи от нищото и започна да разговаря с него. Докато вниманието на охранителя беше отклонено, аз се приближих до прозореца и свалих плаката. Това се случи по време на пиковия час след работа и наоколо имаше много хора. Някои гледаха право към мен, докато го правех, но аз останах спокоен. Бях много благодарен за състрадателната защита на Учителя.

Когато се прибрах вкъщи, съквартирантът ми каза: „Чух обаждането на охраната на сградата, че някой е свалил плакатите от прозореца. Ти ли го направи?” Когато се усмихнах, той се вбеси: „Защо го направи? Те ще разберат! Няма смисъл да ги разкъсваш, те ще ги сложат отново!” Спокойно казах: „Не, няма. Аз ги свалих и те няма да ги поставят отново.” Съквартирантът ми не каза нищо. На следващия ден съквартирантът ми радостно ми каза: „Това е невероятно! Те наистина не са заменили тези плакати! Сега са сложили нещо за красиви домове.”

От това преживяване разбрах, че Учителят е аранжирал всичко и че той само ни очаква да действаме.

Премахнах годините негодувание

Заради детството си негодувах срещу родителите си, особено срещу майка ми, заради това, че са ме изоставили. След като започнах да практикувам я погледнах отвисоко и почувствах, че не изглеждаше тя да се усъвършенства толкова добре, колкото другите практикуващи. Освен това често съм се карал с нея. Тогава бях изпълнен със съжаление, защото практикуващите трябва да имат сърце, изпълнено с търпение. Моите дълбоко вкоренени чувства на омраза, тъга и несправедливост сякаш изникваха всеки път, когато спорехме, и ми беше трудно да ги елиминирам. Осъзнах, че все още изпитвам ревност и омраза.

Учителят казва:

„Но като практикуващи ще откриете, че нещата, които обикновените хора приемат за много важни, са много, много нищожни – дори твърде нищожни, защото вашата цел е с изключително дълготраен и широкообхватен ефект. Вие ще живеете толкова дълго, колкото и Вселената. Тогава помислете отново за тези неща и те ще ви станат безразлични. Ако помислите в още по-широк мащаб, ще можете да преодолеете всички тези неща.” (Глава 3, „Усъвършенстване на Шиншин”, „Фалун Гонг”)

„Също така бих искал да ви кажа, че в миналото вашата природа беше всъщност базирана на егоизъм и себелюбие. От сега нататък, каквото и да правите, трябва да помислите първо за другите, така че да постигнете праведно просветление на себеотрицание и алтруизъм. Така че от сега нататък, каквото и да правите или казвате, трябва да мислите за другите – дори за бъдещите поколения – както и за вечната стабилност на Дафа.” („Без пропуск в Буда-природата”, „Есенции за усърден напредък”)

Размишлявах многократно над Фа на Учителя и после плаках. Когато си помислих за всичко, което майка ми беше понесла, най-накрая успях да изоставя привързаностите си. Чувствата ми на омраза и ревност намаляха и ставаха все по-малки и по-малки. Можех да почувствам как привързаностите биваха елиминирани от тялото ми от състрадателния Учител. Когато отново видях майка си, изведнъж забелязах колко добра беше тя и спокойно си поговорих с нея. Изпитах чувство на лекота и щастие, което не бях изпитвал никога преди, докато разговаряхме.

Поглеждайки назад, ако не бях започнал да практикувам Фалун Дафа, може би щях да съм се загубил в този объркан свят. Много съм благодарен на Учителя за неговото състрадателно спасение и за това, че ми даде шанс да се самоусъвършенствам.

Преди да напиша това, мислех, че само тези, които имат изключителни умения за писане, могат да изпратят статия на уебсайта „Минхуей”. След като прочетох една статия, написана от 70-годишен практикуващ, бях мотивиран да пиша. Надявам се, че всички ние можем да се усъвършенстваме усърдно и да се завърнем с Учителя!

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/17/174660.html